Вратарят на „Вихрен“ Ст. Кунчев, отказал да продаде за 20 000 евро мач на младежките национали, се чувства прекрасно в Сандански, мечтае за пробив в Англия

Стефано Кунчев е роден на 10 април 1991 г. в Троян.  Майка му е ексцентричната чеченка Марина Суч- кова, която нашумя в телевизионното риалити „Фермата“ през миналата година. С по-малкия си брат Калоян са юноши на пловдивския „Векта“. Считан е за един от най-перспективните млади вратари у нас. Дотук кариерата му преминава през „Локомотив“ /Пд/, „Славия“ „Черноморец“, „Левски“, гръцкия „Трикала“ и норвежкия „Егерсундс“. От миналото лято пази рамката на „Вихрен“. Животът му представлява низ от интересни перипетии, достойни за филмов сценарий.

– Стефано, след шестмесечен престой чувстваш ли се адаптиран в Сандански?

– Чувствам се прекрасно тук, климатът и градът ми допадат много. Пък и момчетата в отбора ме приеха още от първия ден, което не е никак маловажно.

– Как се стигна до привличането ти във „Вихрен“?

– Познавам се отдавна с ръководителите на отбора, както и с треньора. В кратка среща с тях ме спечелиха за идеята за развитие на клуба, без голямо парадиране и извънземни цели. Надявам се нещата около отбора постепенно да добият облика, който всички искат да видят, а това е добър тим, изграден от местни кадри и българи. Засега всичко се развива нормално и съм убеден в светлото бъдеще на „Вихрен“.

– Представи се добре в множеството от мачовете, записа доста сухи мрежи. Срещу столичния „Септември“ обаче допусна куриозен автогол, а в крайна сметка загубихте с 0:2. Това отрази ли се върху играта ти до края на полусезона?

– Когато дойдох във „Вихрен“, не бях сигурен дали ще се справя с настройката преди мач, защото досега никога не бях играл във втора или трета лига. Все пак мисля, че се справих добре и положих доста усилия, за да покажа най-доброто от себе си. Имаме 10 сухи мрежи от 22 мача през есента, въпреки че в състава играят доста млади момчета, а и никой от нас не е застрахован от провали. В мача със „Септември“ тази грешка дойде заради терена и последващо подценяване на ситуацията от моя страна. Продължавам да мисля, че тогава играхме добре и беше въпрос на късмет двубоят да се развие в желаната от нас посока.

– До последно поддържахте близка дистанция до лидера ЦСКА 1948, но паднахте в последния мач в Сандански. След края нарече столичани „безсмислен отбор“, какво имаше предвид?

– Опитвахме да държим близка дистанция, но е доста трудно, когато не се работи със съдии и други отбори. В последния мач определено не изиграхме най-добрите си 90 минути и в края, след като съдията не отсъди фаул в нападение, гостите съумяха да отбележат и така да ни победят. За мен щом този отбор не е на „Армията“ и не тренира на базите, не може да предявява каквито и да е претенции. Още повече виждаме фенската маса на кой стадион е и кой отбор подкрепя.

– Какво да очакваме от „Вихрен“ в края на първенството, по-силни ли ще сте през пролетта?

– Не сме за отписване. Сега се прави селекция и се избират най-подходящите футболисти. Да, изоставаме от „Хебър“ и ЦСКА 1948, но в тази група има доста равностойни отбори и мисля, че не е невъзможно разликата да се стопи. Гарантирам, че ще се борим докрай. На всеки в съблекалнята му се играе професионален футбол и затова сме там. Все пак „Вихрен“ е отбор с традиции.  – Игра в Гърция и Норвегия. Мечтаеш ли за нов трансфер в чужбина?

– Определено не съм се отказал от футбола, все пак съм само на 26 години, макар че, незнайно защо, много хора мислят, че съм прехвърлил 30-те. Да, играе ми се още и ще се боря докрай да сбъдна мечтата си да отида в Англия. Но сега съм дал обещание да помогна с каквото мога на отбора от Сандански и това ми е само в главата за момента. Неслучайно наскоро отказах на два отбора от по-горните лиги.

– На един етап от кариерата си получи шанса да пазиш за „Левски“. Нелепи твои грешки в Стара Загора обаче костваха раздялата ти със сините. Съжаляваш ли, че тогава не избра да потеглиш за Португалия, вместо към „Герена“, учиш ли се от подобни провали?

– Не съжалявам за нищо в моята кариера, случило се е това, което е трябвало да се случи. За този мач специално решението на ръководството на „Левски“ беше крайно, но го приех, без да правя драми, пък и още от началото не бях приет добре на „Герена“, но уважавам всички хора, с които се запознах там. И да, уча се с всеки изминал ден, независимо дали с мен се случва нещо добро или лошо.  – Ще те върна и към още един любопитен момент от миналото ти. Отказа сериозна сума пари, споменаваха се 20 000 евро, предложени, за да участваш в симулативен мач на българския младежки национален отбор /б.а. – срещу Австрия/. Как от дистанцията на 6-те изминали години оттогава преценяваш неприятната ситуация, в която акумулира симпатиите на всички, и прости ли на онези, които ти посегнаха физически заради отказа?

– Това действително беше доста неприятен момент. Но отдавна съм го преодолял, няма какво да прощавам, казах и написах всичко, а виновните хора, тези, които опитаха да ме замесят в това, и тези, които ми посегнаха, след като отказах да участвам, си останаха сухи, без дори да се направи едно разследване. Мисля, че съм постъпил достойно и правилно, ако отново ми се случи, пак не бих приел каквито и да е пари от когото и да е. Спечелил съм уважението на хората, които горе-долу знаят какво се е случвало и какво се случва в момента с футбола ни. Не е ли малко странно, как изведнъж след този инцидент от повиквателната за разширения състав на националния отбор стигнах до това да избягам извън страната и да играя в Трета лига?

Разговаря СТАНЧО СТАНЧЕВ

loading...


Коментар с Facebook

Подобни новини

Остави коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *