Дългогодишният дипломат и културен аташе в Токио Ю. Антонова-Мурата пред ученици в НХГ: Японците са дисциплинирани и коректни, голяма компания отказа да назначи българин, отличен IT специалист, защото като 8-годишен откраднал молива на съученик и не се извинил, и той замина да си търси работа в чужбина

Дългогодишният дипломат с ранг на пълномощен министър и бивш културен аташе в Токио Юлияна Антонова-Мурата гостува в НХГ „Св. св. Кирил и Методий“ – Благоевград по покана на учителката по информатика и информационни технологии Албена Узунова, ръководител на училищния e Twinning клуб „Нека се опознаем чрез книги“.
Ю. Антонова, която повече от 15 години живее в Страната на изгряващото слънце и е омъжена за японец, разказа пред учениците изключително интересни и невероятни лични преживявания досега, за азиатската култура, възпитание, начин на мислене и представи книгата си, озаглавена „Моши, моши, Япония“.
„В Япония думата сенсей /в превод учител, преподавател/ е свещена. Учителите са на изключителна почит. Тяхната дума е закон, никой не оспорва мнението им и не им противоречи. Още от най-ранна възраст – на година и половина-две, децата се учат на респект и уважение към тях. И ако случайно някое детенце забрави да се поклони на учителя, майка му не започва да крещи и да му се кара, а леко го побутва по главичката напред. Така още от съвсем малки децата разбират и знаят, че в присъствието на преподавател трябва да сведат глава и да отдадат необходимото уважение“, сподели Ю. Антонова-Мурата и продължи с увлекателните истории, които многобройната публика, препълнила хоровата зала на НХГ, слушаше с нескрит интерес.
В часовете в училище учителите възлагали задачи на своите ученици и проверявали работата само на първия, вдигнал ръка, като ограждали вярното в червени кръгчета. След това ученикът, справил се най-бързо, влизал в ролята на учител и коректор и преглеждал задачите на останалите от класа, като и през ум не му минавало да излъже по „приятелска линия“ или да злоупотреби с доверието, гласувано му от преподавателя.
„А вечер, въпреки че са безкрайно уморени от дългия работен ден, родителите намират време и отгръщат тетрадките на децата си. По червените кръгчета вътре те разбират дали синът или дъщеря им са се предствили добре в училище“, разказа дипломатът.
Присъстващите, сред които учители, бивши и настоящи директори на благоевградски училища, образователни специалисти, бяха изключително впечатлени, като разбраха, че японците не лъжат, не крадат, никой не си позволява да къса цветя от иначе многобройните градинки, а забравени чанти, портфейли, мобилни телефони, камери, включително и такива за по 40 000 долара, стоят по пейките в парка или в бюрата за изгубени вещи, докато собствениците им не дойдат да си ги вземат.
Ю. Антонова сподели и много други конкретни истории за прословутата японска дисциплинираност, начин на мислене и взаимно уважение, а разказаното предизвика оживление и коментари сред педагозите. Така например дете от български произход много харесало молива с острилка на свой японски съученик и волно или неволно решило да го присвои. Ученикът, тогава на 8-9 години, бил помолен да върне откраднатата вещ и да признае грешката си, но той отказал. Родителите му, привикани в училището, също не се извинили.
Случаят останал без последствия и българчето продължило образованието си. Момчето завършило престижен японски университет и се дипломирало с отличие като ИТ специалист. Кандидатствало в авторитетна японска компания за компютри, но оттам изненадващо отказали да го назначат на работа.
„Просто защото някъде в системата фигурираше въпросната случка с молива. Фирмата прецени, че след като този човек е извършил кражба, макар и на 8-годишна възраст, той може пак да повтори деянието и да нанесе евентуални вреди на работодателите си, затова, въпреки че младежът беше отличен ИТ специалист, не го взеха на работа. По-късно той напусна Япония, за да търси реализация в друга държава“, каза Ю. Антонова, докато гимназистите попиваха всяка нейна дума, а учителите констатираха помежду си: „Това е: уважение и дисциплина“.
По отношение на книгата си дипломатът обясни, че няма претенции да е писател, а „моши, моши“ означава както „ало“ от телефонен разговор, така и „извинете, мога ли да ви бъда полезен, да ви помогна с нещо?“.
Първоначално Ю. Антонова започнала да качва свои случаи и преживявания във Фейсбук. Приятелите й, особено от България, четели с интерес и коментирали написаното, така се родила и идеята за книгата с 64 малки истории от ежедневието на японците, тяхното общуване помежду си и как правят живота си по-красив и по-лесен.
„За нас, българите, тези истории звучат невероятно, нереално, затова като доказателство, че са истински, те са онагледени със снимки“, призна близката приятелка на авторката, придружаваща я в Благоевград, пътешественичката Владина Цекова.
Самата Ю. Антонова посочи, че „Моши, моши, Япония“ е книга за любовта и човешките взаимоотношения, и решила да я напише, защото българите, по думите й, са зажаднели за нещо градивно на фона на царящия в страната ни дух на разруха и небрежност.
„Пазете тези истории и ги предавайте от ръка на ръка. Те показват любовта и вниманието към другия, които и ние можем на пренесем тук, за да направим живота си по-красив и приятен“, заключи Юлияна Антонова, която отговори и на многобройните въпроси, зададени й от присъстващи, и раздаде десетки автографи.
„Срещата бе изключително полезна за нас. Получихме много интересна информация за японците, за тяхната култура, за образованието им, за това, че от малки възпитават децата си да бъдат честни и отговорни граждани. Японците казват „не“’ много рядко и винаги се стараят да помогнат на нуждаещите се. За тях не е достатъчно просто да подпомогнат някого с парични средства, а предпочитат да се включат и физически. Те уважават изключително много възрастните хора. Грижат се за тях и за това да имат хубав живот.
Благодарение на тази книга се докоснахме до един толкова далечен народ и за момент се почувствахме сякаш сме там, в Япония, сред красивите вишни, в този магически свят на доброта, честност и уважение“, сподели ученичката Екатерина Япарова.
СТАНИСЛАВА ДАЛЕВА

loading...


Коментар с Facebook

Подобни новини

Остави коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *