Дългогодишният учител и именит физик Теодосий Теодосиев-Тео: Благодарение на делегирани бюджети доживяхме ученици да се гордеят, че в 9 клас могат да си напишат имената само с две правописни грешки

Теодосий Теодосиев е дългогодишен преподавател по физика в ПМГ „Никола Обрешков“ – гр. Казанлък. Ръководи и специализирана школа по приложна математика и физика. За нуждите на школата е създал база за експериментални задачи по физика.
Той е действащ учител и ежегодно негови ученици попълват по-голямата част от националните отбори на България за международни състезания и олимпиади по физика. Носител е на множество награди и ордени и е определян за съвремения български будител.
По повод 45-годишнината от основаването на ПМГ „Акад. С. П. Корольов“ – Благоевград Т. Теодосиев гостува в училището. Репортер на „Струма“ разговаря с него малко преди срещата с гимназистите и лекцията на тема „Защо да уча?“.
– Г-н Теодосиев, днешните младежи често биват критикувани, че са мързеливи, не им се учи. Вие какво мислите?
– Младите не са виновни. Старите са виновни – те правят законите, разпоредбите… Така че учениците работят според условията. Навсякъде има великолепни деца. Те са едно неограничено природно богатство. Успяват тези народи, които съумяват да оползотворят това заобикалящо ги богатство. При нас златото се сипе между пръстите, изпускаме го.
– В едно Ваше интервю казвате, че произвеждаме деца за износ, възможно ли е да се спре това?
– Има начин да се спре. Преди време бяхме на олимпиада в Тайван. Оказа се, че двама нобелови лауреати работят там, а не в Съединените щати. Познайте защо? Ами в Тайван са им създали по-добри условия за работа и им плащат повече, отколкото в Щатите.
Един българин, преподавател в университета в Тайпе, се оплака, че вече не могат да измислят как да усвоят всички отпускани им пари. Просто държавата дава толкова много пари, че от университета вече не знаят какво да си купуват, за какво да ги похарчат. И ефектът е: всички университети в САЩ са заредени с техника от Тайван, която е качествена като западната и евтина почти колкото китайската. Това е начинът. Просто обществото трябва да е ориентирано към ценостите на епохата на шестата и седмата научно-техническа революция, а не идеология на дългата мотика. В Африка имаше едни държави, където на герба си имаха две кръстосани мотики, а ние сърп и чук. Не че сега при нас нещо много се е променило. С тази идеология няма да стане.
– Откъде според Вас трябва да започне промяната?
– Трябва да спрем да лъжем. Да се научим да бъдем честни хора. Това започва от възрастните, не от децата. Те имитират нашето поведение, а е смъртно опасно да се продължава по този начин. Когато един човек чрез преписване и лъгане завърши медицина, може да се досетим какво означава това за всички ни.
– Какъв е Вашият отговор на този въпрос – защо да уча?
– Въпросът има няколко отговора и един от тях е: за да не станем лузъри /б. р. губещи/. Предстои нова, седма научно-техническа революция, след която 99% от населението на света ще бъде излишно. Затова трябва да учим – за да не бъдем излишни хора.
– Вашата лекция тук, в ПМГ – Благоевград, е на тема „Как да изградим висок коефициент на интелигентност“. Как?
– Това не е толкова лесна работа, но имаше една английска педагожка, която беше казала, че на 5 години е вече късно. Честно казано, трябва да се започне още от ембрионалния период.
– И как ще случи това?
– Това е тема за един много дълъг разговор. Във физиката имаме формула за божествено и сатанинско, за ентропията и антиентропията. От сегашната оскъдна програма по физика отделям седем часа за седемте смъртни гряха. Възпитанието е по-важно от образованието и това е в основата на едно добро общество, където добре се живее.
– Говорите за възпитание, в този смисъл как от добрия ученик се създава добрият човек?
– Преди години бях на една среща във Варна и пред младежи се коментира въпросът как да успеем на Запад. Излязоха много лектори, говориха за езици, компютри… накрая само едно не споменаха. И бяха потресени, когато казах на младежите, че най-важното, за да успеят на Запад, е доброто възпитание. Има университети, особено в Америка, които не искат изобщо да чуят за българи. Доброто възпитание, това е, което ни липсва.
Така че не става въпрос само за интелект, а как, за какво се изполва той, културата на общуването с останалите, с обществото, с природата, дори и с неодушевената. Нормалните тестове за интелигентност проверяват само начина за обработка на информация и в тях има най-вече математика. Един истински тест за интелигентност трябва да покрива няколко неща. Едното е силовият интелект или логическата култура. Ние това си го правим – имаме много талантливи учители, които могат да научат децата да решават трудна задача. Има обаче и други неща – емоционалната култура и културата на общуване, на комуникацията, т. е. взаимодействието с обществото.
– Какво искате да научат и запомнят учениците след Вашата лекция?
– Няколко неща. Едното е, че е смъртно опасно да си прост, както и невъзпитан. Това е смъртно опасно не само за самия човек, а и за света като цяло. Третото нещо е, че би било добре да си потърсим наследството. Ние имаме невъобразимо богатство – 10 000 години културна история на човечеството. Онзи, който не търси наследството си, умира беден. Все едно като един наследник на огромно богатство, който обаче не знае какво е това, го изхвърля в контейнера.
Надявам се да науча учениците и на малко повече ентусиазъм и любопитство, защото живият човек се отличава с това, че е любопитен.
– По какъв начин един учител може да предизвика любопитството на учениците?
– Не е толкова просто, понеже има много изкушения. Едно време нямаше Фейсбук, порно… Сега изкушенията са извънредно много, затова учителят трябва да има достатъчно голяма обща култура, за да може да им каже нещо, което никъде не са го видели, което го няма в Гугъла. Учителят трябва да бъде артист, човек на изкуството.
– Вие самият как мотивирате учениците си?
– Привърженик съм на теорията на виенския психиатър д-р Фройд, който казва, че човек бърка, защото иска да сбърка на подсъзнателно равнище. Така че се опитвам да използвам подсъзнанието в полза на съзнанието.
Аз не съм роден физик. Определях себе си като човек на изкуствата, на хуманитарната култура. Преди да тръгна на училище, бях чел вече „Мъртви души“ на Гогол в оригинал. Смятах се за велик художник и велик поет. Исках да бъда не казионен художник или поет, а човек на чистото изкуство. Изведнъж се оказа, че да бъдеш учител също е чисто изкуство, при това много велико. Когато застанеш пред децата и го правиш от сърце, те го чувстват, усещат.
– Т.е. децата да имат срещу себе си правилния пример в лицето на учителя?
– Да, личният пример. Подходящото дете да попадне при подходящия ръководител.
– Казвате, че учителството е изкуство, Вас лично какво Ви вдъхновява?
– Работя за удоволствие. Преди много години бившият ми директор беше изпаднал в недоумение, като разбра, че не работя за пари, нито за слава. Човекът беше потресен, че някой може да работи за удоволствие. Смятам, че целият свят ще бъде много по-щастлив и хората ще живеят по-дълго, ако се научат да работят за удоволствие. Парите не са всичко. Мога да живея с 1 лв. на ден, готов съм и да си плащам, но да правя това, което и на мен, и на хората, с които работя, им доставя удоволствие.
– Физиката не е ли много труден предмет?
– По американския стандарт, за да завършиш средно образование, трябва да набереш определен брой точки. Има два-три задължителни предмета, другите са избираеми. Най-много точки се дават на физиката, най-малко ученици учат физика. Така че физиката наистина е един много труден предмет, но е изключително важен за цялата навлизаща нова технология. Ако не се научим на физика, значи изпадаме в категорията на излишните хора.
– Суха теория или пример, какъв е ключът към успеха?
– Категорично не е суха теория. Тук има един директор на гимназия, който беше от паралелка, пълна със знаменитости /визира директора на Математическата гимназия в Благоевград Николай Каращранов/. Той е жив свидетел, че никога не е било суха теория.
Трябва да се работи с вдъхновение, затова още от първия учебен час внушавам на моите ученици, че един добър майстор на банички заслужава по-голямо уважение от един некадърен професор. Хората се раждаме различни, но всеки може да бъде полезен за останалите, да бъде щастлив и другите да го обичат, да го уважават и да му дават пари, понеже чудесно си върши работата.
– Вие сте бил учител на Николай Каращранов в Математическата гимназия в Казанлък, какъв ученик беше той?
– Той беше най-добрият математик на гимназията.
В разговора се включва и Н. Каращранов: Веднъж имах двойка по физика. Тео ни даваше толкова засукани задачи, че и той понякога трудно ги решаваше.
Т. Теодосиев: То и на много други мои ученици също съм писал двойки.
– А сега трудно ли пишете двойка?
– Някога в университета ни учеха как се пише оценка. И според българския закон, за да се пише на един учащ се „Среден“ /3/, той трябва да знае цялата теория от край до край. За „Добър“ /4/ трябва да може плюс теорията да решава задачи от заместване в една формула – едноходови решения като шахматист, който прави само един ход. За „Мн. добър“ /5/ освен тези неща ученикът трябва да може да решава всички задачи от програмния материал. За шестица трябва да може да решава задачи от непозната теория, само да си изведе формулата. Е, по тази дефиниция сега всички учители в България сме за затвора.
Благодарение на т. нар. делегирани бюджети доживяхме ученици от т. нар. български граждани с останал бит и култура /няма да споменавам имена, за да не мина за злодей/ да се гордеят с това, че в 9 клас могат да си напишат имената само с две правописни грешки. Това го броят за голям успех. Въпросът е как изобщо са достигнали до 9 клас, при положение че и името не могат да си напишат правилно.
– В този смисъл какво й липсва на българската образователна система?
– Липсват й германци. Преди години бях на обмен в Германия. Там нито един учител не изпитва собствените си ученици. В края на всеки месец един компютър на Министерството на образованието командирова на лотариен принцип всички учители. В училищата идват външни учители и изпитват учениците по всички предмети. Някои пишат оценки по-лесно, други по-трудно, но се получава осредняване на критерия и в крайна сметка честна оценка. Второ – ученикът учи добросъвестно, защото този, който ще дойде да го изпита, не го познава и не знае това детето на кмета, попа… ли е, ако ще и на директора на училището да е. Самите учители също работят, защото знаят, че друг ще дойде да им изпитва учениците. Факт е – системата работи и ефектът е най-силната икономика в цяла Европа. Ако искаме да станем европейци, това е начинът. И ако изобщо копираме някоя система, не трябва да е американската – те имат печатница за долари и могат да си купят специалисти отвсякъде. Това го казах и на предишния министър на образованието. Той се опита да започне да прави нещо, но много бързо след това скоропостижно го махнаха от министерството.
– Ваши възпитаници са златни медалисти от световни и международни олимпиади. Лесно ли отсявате талантите, как се ориентирате кой ученик е добър?
– Олимпиадата не е най-важното нещо. Просто при нас учебният процес се превръща в един безкраен хепънинг. Това е като в приказките – един рицар стигнал до кръстопът с три табели – ако тръгнеш наляво, се жениш за царската дъщеря, надясно си губиш главата, а направо губиш коня. Първо никой не тръгва натам, където ще си загуби коня. Все пак рицар без транспортно средство е за никъде. Но поуката е по-нататък. Този, който тръгва да се жени за царската дъщеря, си губи главата, защото търси лесния път. Така че човек трябва да е готов да положи усилия продължително. Големите резултати се постигат с много труд. И американците имат една поговорка: „За да успееш в живота и да направиш нещо голямо, трябва да се изразходят 20 000 часа“. А много наши ученици мислят, че за 2 часа, 20 минути или 5 минути преди контролната може да се научи нещо много. Такива чудеса не стават. Има, разбира се, и природни дадености – деца, които разбират от половин дума, и като им погледна олимпиадата, все едно аз съм решавал тази задача. Просто хората се раждат различни, което не е лошо. Не може светът да се състои само от професори. За да бъдем щастливи, трябва да има хора за всичко.
– И все пак можете ли да усетите дали един ученик ще стане добър, изявен?
– Това се усеща в процеса на работата. Всяка седмица правя по две олимпиади – една младша и една старша група. Поставям ги в бойни условия, само с гледане не става. Сегашните ученици искат само копи-пейст. Да копират нещо от някъде и после да го препишат. То ако можеше само с наизустяване и повторение, хората щяхме да сме излишни, все пак компютрите са по-добри от нас в това отношение. Значи трябва да измислиш нещо ново, което никъде в света го няма. На тези олимпиади има от стандартните неща и такива, които никъде не са давани.
Миналата година точно по това време бях в Шанхай при един мой бивш възпитаник, преподаващ в елитно училище. Изнесох лекция пред китайци, там 8 март е ден на физиката, не на жената. Децата бяха безпределно трудолюбиви и накрая ми задоха въпрос: Кое е по-важно – да си умен или трудолюбив? Китайчетата много се зарадваха, когато им казах, че е по-важно да си трудолюбив, но имаше задачи, които не можаха да решат, не успяха да се справят.
Та при нас тайната на успеха е в това, че на тези ежеседмични олимпиади освен стандартните задачи има и по нещо, което го няма в сборниците, или ако го има, е сбъркано. И в най-добрите сборници има поне по 20 объркани задачи. Срещал съм се с автори на сборници, и то такива, преиздавани по 17 пъти, и ми казват: „И ние сме хора, и ние грешим“. Когато откриеш грешките на световните корифеи, когато хората те уважават, стискат ти ръката и ти благодарят, тогава разбираш, че си излязъл на световно ниво.
– Българската държава обръща ли достатъчно внимание на талантливите деца?
– Не само българската. Четох наскоро изказване на американец, който се занимава точно с това – работи само с талантливите деца. И се оказва, че в Америка, където има и специални програми за работа с талантливите ученици, се отделя средно годишно по 71 долара за тях, по 750 долара за изоставащо дете и по хиляда седемстотин и няколко за ученик със специални образователни потребности.
– А тук как стоят нещата?
– Има директор, който може да каже. Той знае по-добре как се разпределят средствата /поглежда към Н. Каращранов/.
Значи ние сме имали ученик, още в девети клас се класира за международна олимпиада по физика. Следващата година печели две олимпиади – по физика и по химия, и българската държава няма пари да го изпрати на международна олимпиада – едната беше в Стокхолм, другата в Лондон, струваха по хиляда и няколко евро. Обществеността начело с тогавашния ни кмет генерал също не успя да събере тези средства.
– Поддържате ли контакт с бившите си възпитаници, следите ли тяхното развитие?
– Те поддържат контакт с мен и съм щастлив от това. Нашите ученици работят от Калифорния до Шанхай и настина са на световно ниво. Последно нашумя името на Теньо Попминчев /б. р. физик, професор, сред 10-те учени на бъдещето, създал първия в света компактен рентгенов лазер, който може да снима свръхбързи процеси в свръхмалки мащаби/. Той взе сребърен медал от международната олимпиада в Осло, а друг негов съученик – Павлин Савов /б. р. астрофизик, понастоящем математически анализатор в една от най-големите инвестиционни банки в света/, спечели златния медал там. Те бяха нещо уникално. От една паралелка отидоха 6 души на международна олимпиада по физика и донесоха 3 златни медала за България. Оказа се, че нито руснаците, нито китайците, американците имат такъв случай – от една паралелка, от един град, който е една сто и шейсета от България. Това показва какви безкрайни възможности има.
– Всичко това как Ви кара да се чувствате?
– Това ми удължава живота и се чувствам достатъчно енергичен, за да мога още много, много години да го продължа. Дано.
– Дано, пожелавам Ви го!
СТАНИСЛВА ДАЛЕВА

loading...


 

Коментар с Facebook

Подобни новини

Остави коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *