Запасният старшина от Дупница, механик-водач на танк, П. Механджийски: С идването на демокрацията закриха поделения, съкратиха войската и сега храним чужда армия

Старшина Петър Механджийски е роден на 9 септември 1936 г. в село Крупник, община Симитли. До 7-и клас учи в родното си село, а след това завършва Механотехникума в Дупница, специалност „Студена обработка“. След отбиването на военната си служба три години е служил в поделението в Симитли като механик-водач на танк. След това служи в поделението в Дупница. Има над 20 години служба в редовете на Българската армия.
– Г-н Механджийски, Вие произхождате от един от старите родове в село Крупник. Откъде идва името на фамилията?
– Дядо ми по бащина линия Петър Механджийски, на когото съм кръстен, е бил заможен човек за времето си. По време на турското робство е имал механа в село Крупник. Отглеждал е овце, коне… В механата са отсядали турци, тъй като те не консумирали свинско месо, дядо ги е хранил с овче. Имал е голямо лозе, което купил от турците.
По време на турското робство животът на населението в този край не е бил добър. Баба ми е разказвала, че където минавали турците, всичко опожарявали. Нямало е хляб. Баба хранела децата си от класовете на ръжта и пшеницата, давала им зрънца… Тя ми казваше: „Чедо, един път на ден можем да ядем хляб, но само война да няма!“.
Родителите ми са се занимавали със земеделие и предимно с отглеждане на тютюн. Бяхме четири деца, трима братя и една сестра. Големият ми брат също беше военнослужещ, по-малкият беше тракторист. Сестра ми завърши Педагогическата гимназия в Благоевград. Разпределиха я за учителка в село Червен брег, Дупнишко. Там се омъжи.
Аз съм роден на 9 септември 1936 г. в село Крупник. Селото ни беше голямо, хубаво и плодородно. В родното село учих до 7-и клас. Спомням си, бях малък, когато в Крупник имаше германци. Четирима от тях бяха на квартира в нашия дом, държаха се добре с нас. След това в селото дойдоха руснаци. Близо до нашата къща беше щабът на българското поделение. Имаше един войник, който беше насилил една жена, когато трябваше да получи наказанието си, целият полк се беше строил на ливадата, беше и цялото село. Войникът беше изваден 10 метра пред строя и военнополевият съд го осъди на смърт. Беше разстрелян пред всички. Това не мога да го забравя“
Средното си образование завърших в Дупница в Механотехникум, специалност „Студена обработка“. След като завърших, служих войник в Ботевград, бях танкист.
– Служили ли сте над 20 години в Българска армия като механик-водач на танк. Имали ли сте опасни ситуации във Вашата военна кариера?
– След отбиването на военната си служба служих в поделението в Симитли от 1959 г. три години, по специалност съм механик-водач. Първият ми командир беше полковник Георгиев, след това имах друг командир Теодосиев. Спомени имам много. В поделението в Симитли играехме много учения. На едно такова танкът трябваше да мине по дървен мост, но мостът се счупи и танкът се обърна. Заместник-командирът по техническата част наказа ротния за този случай.
Екипажът се състоеше от четирима души – един механик-водач, който бях аз, командир на танка и двама войници – пълнач на оръжието и мерач, които зареждаха със снаряди. В поделението в Дупница провеждахме и нощни стрелби. Всяка мишена се осветяваше, имаше и четирима войници, които се скриваха в окопите, по-далеч от мишената. Една вечер обаче на нощни стрелби се получи мираж и вместо да се стреля в мишената, в окопите. За съжаление загинаха войниците…
– Имате две деца – син и дъщеря. Синът Ви от години работи в Италия. Имахте ли възможност да го посетите там?
– Със съпругата ми Спаска се запознахме в завод ЗИО – Дупница, където работих известно време. Тя беше завършила Готварския техникум в Кюстендил. С нея имаме две деца, вече са семейни. Дъщерята Емилия живее и работи в София. Синът от 15 години живее със семейството си в Италия. Ходил съм в Италия няколко пъти. Направи ми впечатление, че там не се пуши на обществени места много преди да влезе забраната и тук, в България. Заплащането е много по-добро от тук. Животът там е много по-спокоен, има уважение между хората.
– Според Вас каква е рецептата, за да може младите хора като Вашия син да се върнат в родината си?
– Младите хора ще се върнат в България, когато има работа за тях. А това ще стане, като се върнат отново заводите. Някога в едно ТКЗС работеха много хора, да не говорим за заводите. В Дупница имаше много заводи, а сега хората нямат работа…
– Направете съпоставка на състоянието на армията преди промените и сега?
– Армията сега е малочислена. След като дойде демокрацията, съкратиха армията, много поделения бяха закрити. А държава, която не храни своята армия, храни чуждата. И така и стана.
– Като военнослужещ били ли сте член на партията?
– Не, но имам леви убеждения.
– Столетницата проведе 49-ия си конгрес, на който взе решение до три мандата за депутатите социалисти. Какво Ви е мнението?
– Много правилно е решението. Има достатъчно млади и умни хора в партията, които могат да отидат в парламента и да работят за народа.
– Наближават парламентарните избори. С какъв апел ще се обърнете към политиците?
– Политиците трябва да се сработят с народа!
Интервю на
НИКОЛАЯ ИВАНОВА

loading...


Коментар с Facebook

Подобни новини

Остави коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *