Известният музикант и откривател на таланти Иван Начов от Сапарева баня: С оркестър „Универсал“ сме свирили на Маджо, Бай Миле, веднъж Димата Руснака ни даде бакшиш банкнота от 1000 марки

Иван Димитров Начов е роден на 14 септември 1947 г. в  Сапарева баня. Свири на почти всички народни музикални инструменти – тамбура, тромпет, гайда, гъдулка, тарамбука, тъпан, кавал… Любовта към народните инструменти е наследил от неговия баща Димитър Начов, който е свирил на тамбура. Кариерата на Иван Начов стартира във фолклорния ансамбъл „Горнополска песен“ с ръководител Петър Бимбов. След това през 1962 г. като ученик постъпва в Гарнизонния духов оркестър в Дупница. През 1972 г. завършва Националната школа за художествени ръководители в Пловдив, специалност „Хорово дирижиране“. Иван Начов е основател и ръководител на едни от най-емблематичните състави в община Сапарева баня – вокално-инструментална група „Германея“, Детския народен хор, който за кратко време стана гордостта на града. Ръководител е на Духовия оркестър към Селскостопанския техникум в Сапарева баня. Иван Начов е един от създателите на оркестър „Универсал“, свирил в курорта Боровец пред хора като Младен Михалев-Маджо, Милчо Бонев-Бай Миле… От близо две години Иван Начов е ръководител на Школа за народни инструменти – кавал, гайда, гъдулка, тамбура, тарамбука и тъпан, към НЧ „От извора 2013“. Бил е един от организаторите на Клуба за гласност и демокрация в Сапарева баня и един от основателите на СДС в курортната община. Той е щастлив баща и дядо. Дъщеря му живее със семейството си в Нова Зеландия, а синът му се занимава с бизнес и е треньор по ски.

-Г-н Начов, Вие произлизате от стария сапаревобански род Начови, разкажете за Вашите предци…

– Моят род е сапаревобански, кореняк сапаревобанец съм. Дядо ми по бащина линия Иван Начов, както много сапаревобанци по това време, е ходил в Рилския манастир да се учи на занаят. Той е бил едър, висок и здрав мъж. Бил е файтонджия, возил е игумена на Рилския манастир. След това започва да се занимава със земеделие. Баба ми Спасуна я помня като много добра, трудолюбива и грижовна жена. Тя се грижеше за мен и брат ми, за да може родителите ни да работят. Баща ми Димитър от малък е обичал конете, като войник е служил като кавалерист в Брезник. Участник е в първия етап на Втората световна война. Майка ми Мария е от известния сапаревобански род Тоневи. Чичо й Михал е бил кмет на Сапарева баня. Родителите ми се оженили и баща ми осъществил голямото си желание да купи два коня и да направи желязна каруца, с каруцата разнасял олио, захар и други продукти на тогавашната кооперация. Но за съжаление при масовизацията другарите му взимат всичко. Татко много тежко преживя всичко това.
Аз съм роден на 14 септември 1947 г. в Сапарева баня. Детството ми беше като на всички деца по онова време. Масово се отглеждаха животни, от малък карах на паша кравите. Моят баща свиреше на тамбура. С голям мерак и аз започнах да се уча да свиря на тамбура, бях на 8 години. За мое щастие по това време в Сапарева баня се създаде фолклорният ансамбъл „Горнополска песен“ с ръководител Петър Бимбов, който ме прие в ансамбъла и започнах да репетирам?

– Свирите на няколко музикални инструмента: тамбура, тромпет, гайда, гъдулка, тарамбука, тъпан, а също така сте основател и създател на множество ансамбли в Сапарева баня. Разкажете за музикалната си кариера?

– През 1962 г. постъпих като ученик в Гарнизонния духов оркестър в Дупница. Четири години бях ученик, а след това четири години останах като старшина на свръхсрочна служба в оркестъра. За тези осем години в оркестъра станах нотно грамотен, запознах се с класическата музика и с други музикални жанрове, което ми помогна за бъдещото ми развитие. По собствено желание през 1970 г. напуснах армията и започнах работа към местното читалище в Сапарева баня като художествен ръководител на първия състав на вокално-инструментална група „Германея“. Със своите инструменталисти и солисти групата доби голяма популярност и дейно участваше във всички мероприятия в града и окръга. Станах отличник в Четвъртия републикански преглед на художествената самодейност и носител на сребърен медал в Кюстендил. Още си спомням как председателят на журито Тончо Русев и Морис Аладжем останаха възхитени от нашето представяне. По същото време бях и ръководител на Духовия оркестър към Селскостопанския техникум в Сапарева баня. През 1972 г. завърших Националната школа за художествени ръководители в Пловдив, специалност „Хорово дирижиране“. По съвместна инициатива с читалищното ръководство създадох Детски народен хор, който за кратко време стана гордостта на Сапарева баня. Репертоарът ни беше много труден, на три гласа, но децата се справяха отлично. Станахме отличници на Петия републикански фестивал и бяхме отличени със златен медал. През ноември 1979 г. създадох Детски народен оркестър с всички необходими инструменти: гайда, тамбура, гъдулка, кавал и тъпан, който също беше отличен със златен медал на Шестия републикански фестивал през 1982 г. По- късно към НЧ „Просветен лъч“ – Сапарева баня създадох Детски народен фолклорен ансамбъл. През този ансамбъл са преминали много деца, които днес са професионалисти, като Валентин Спасов, Владимир Марков, Георги Райнов, Иван Ковачев, Дияна Лазова, Райна Христова. Друг наш голям талант е Марияна Пеянина, която беше приета в ансамбъл „Пирин“ и там пя дълги години, още много други талантливи певци и музиканти, които са гордост за цяла България. Под мое ръководство в Сапарева баня функционираше Градски духов оркестър, който свиреше на всички празници, на сватби и на погребения.

– След Градския духов оркестър Вие сте ръководили оркестър „Универсал?. Какви спомени имате от тези години?

– През 1981 г. с моя брат Кирил Начов и с двама братя от Благоевград – Пенчо и Ангел Станоеви-Хаджийски, които са колеги от Военния духов оркестър, създадохме оркестър „Универсал“, със солист Емил Велинов от Благоевград. Мога смело да кажа, че това стана най-популярният оркестър в нашия район. Пет години оркестър „Универсал“ свиреше на сватби в стола на Тютюнева промишленост. Явихме се на прослушване и бяхме одобрени да свирим в курорта Боровец 25 години със солист Ваня Димитрова. Там сме свирили на Младен Михалев-Маджо и Милчо Бонев-Бай Миле, все хора, които много добре се отнасяха с нас. Свирили сме и на Димата Руснака. Веднъж ни даде бакшиш банкнота от 1000 марки. Свирили сме в столично култово заведение?След 1989 г. се явихме на прослушване в Кюстендил от една скопска импресарска дирекция и започнахме да свирим в гр. Кавадарци, Македония. След това ни командироваха на Охридското езеро, а по-късно в Битоля. Тогава там се провеждаха местни избори и много често ни караха да свирим игранки, като дискотека с жива музика. Станахме много популярни. Македонците обичаха много българските стари градски песни. Отнасяха се с нас като братя.

– Вие сте създали Школа за народни инструменти към НЧ „От извора 2013“ – Сапарева баня. Младите хора обичат ли българската народна музика?

– Клуба на жената „От извора“ с председател Зафирка Бичакова учредихме на 22.03.2004 г. Към този клуб събрахме млади таланти от цяла Сапаревобанска община, които изучаваха гайда, гъдулка, кавал, тъпан, тамбура, и създадохме Детски фолклорен певчески състав. Всички музиканти от този състав станаха професионалисти. Певческият състав се състоеше от 10 момичета, за първи път попаднах на толкова талантливи деца. Първото участие на състава беше на фестивал в Благоевград. Тогава след нашето представяне при мен дойде директорът на фестивала Стефан Драгостинов, за да ни поздрави за успешното представяне. След това той се беше обадил на кмета на община Сапарева баня инж. Сашо Иванов, за да изкаже своето възхищение от нашия състав. С Детския фолклорен певчески състав участвахме в Старопланинския събор „Балкан фолк 2006“ – Велико Търново и за добро представяне бяхме наградени с три грамоти и почетен знак с диплом. На това събитие аз получих званието „маестро“. С този състав възстановихме голяма част от народните традиции в града като Лазаруване, празника Света Богородица на 15 август, Коледа и други. Този състав просъществува около 4 години. За мен това беше най-талантливият състав, който съм водил през моя живот. От пет години по инициатива на Зафирка Бичакова, адв. Йорданка Наумова и други ентусиасти учредихме през 2013 г. НЧ „От извора 2013″ с председател адв. Йорданка Наумова. Сега председател е Елена Владимирова Джокина, а секретар Иван Наумов. Целта е подобряване и разнообразяване на културния живот в Сапарева баня. Към това читалище с обещанието от кмета на община Сапарева баня Калин Гелев, че ще помагат, създадох Школа за народни инструменти – кавал, гайда, гъдулка, тамбура, тарамбука и тъпан. Аз обучавам децата на всички инструменти. В тази работа започнах с предубеждение, защото традицията беше прекъсната от близо 20 години. Не познавах децата добре, а и те не ме познаваха. Но в процеса на работа се убедих, че сега децата са по-умни, по-талантливи и много бързо възприемат това, което им се преподава. Спонсор на състава е бизнесменът и мой братовчед Кирил Зарев, който ни помага много. Тази година на Сирни Заговезни ще навършим две години от създаването на школата. Успехите не закъсняха“ За мен голямо удоволствие беше първото ни място във фестивала „Рила ни гледа“ в Дупница. Участвахме и във фестивала „Струма пее“ в община Невестино, където спечелихме първо място. Този състав за мен е една сбъдната мечта. С този състав влязохме в студиото на Радио Благоевград и записахме осем произведения, а напролет ще направим видеоклипове. Участвахме в отбелязването на 140 години от освобождението на Дупница. Лично ни поздрави кметът на общината инж. Методи Чимев. Този състав тепърва ще се надгражда и ще жъне още по-големи успехи.

– Вие сте бил организатор на Клуба за гласност и демокрация в Сапарева баня, един от основателите сте на СДС в курортната община. Кое Ви провокира да влезете в политиката?

– С Клуба за гласност и демокрация в община Сапарева баня с председател Ирина Коляндова организирахме първия митинг, който беше срещу неправомерното раздаване на парцели за строежи на къщи от тогавашното ръководство в зората на демокрацията. След това учредихме аз, моят брат Кирил Начов, Райко Пенев и Александър Ангелков и други демократи партия СДС в Сапарева баня. На първите демократични избори в България издигнахме кандидатурата за кмет на Цветан Динев. Той победи на първия тур с голяма разлика пред кандидата на БСП Дамянов. Реших да вляза в политиката с идеята да спомогна за промяна на тогавашното статукво. Основното нещо, което ме провокира, беше свободата на личността. В моя житейски път съм се срещал с много умни хора, ходили в чужбина, и като се връщаха в България, ми разказваха колко лъжи има в тази система. А социализмът рухна от само себе си. Тази система вече не беше приоритет и на самите ръководители на партията. Тази система уби вярата на хората към религията. Това е една от най-големите грешки на партията. Другата грешка на тогавашната система беше т.нар. национализация на земята и създаването на ТКЗС-та. Селата се обезлюдиха и поговорката от това време „Учи, за да не работиш“ имаше голяма популярност.

– Достигнахме ли мечтаната демокрация?

– Все още мечтаната демокрация не сме я достигнали, за съжаление. Аз мислех, че преходът бързо ще мине. При преходния период обаче нещата по обективни или субективни причини текат много бавно. Но въпреки това самият факт, че сме пълноправни членове на Европейския съюз и НАТО, говори, че положението в България се променя положително.

– Щастлив баща сте на две деца – дъщеря и син. Те имат ли афинитет към музиката?

– Дъщерята Мариета Иванова Коларска е завършила специалност „Икономика“ в ЮЗУ „Неофит Рилски“ – Благоевград. Тя от 10 години свири на пиано. Зетят Валентин също е от Сапарева баня. Те живяха първо 4 години в САЩ. Дъщерята работеше в магазин. Прибраха се, но тук животът не им хареса и повече от 10 години живеят и работят в Окланд, Нова Зеландия. Имат две деца – Кристиян, който сега е на 16 години, и Венелина, която е на 11 години. Тя се роди в Нова Зеландия. Синът ми Димитър завърши НСА, треньорски профил. От малък в продължение на 10 години тренираше в бейзболния отбор на Дупница и стигна до националния отбор. Треньор е по ски. Едно от момичетата, които тренира, в момента, е в тройката на ски алпийски дисциплини в България. Освен това Димитър има и собствен бизнес. Той има две деца – момичета, голямата внучка Ивона също кара ски.

-Вие имахте ли възможност да отидете на гости в Нова Зеландия?

– Да, през 2008 г. отидох да видя децата си в Нова Зеландия. Много хубава страна. Там всичко е чисто и подредено, а законите се спазват от всички. Дъщерята работи в един мол, а зетят във фабрика. В Нова Зеландия има българска общност. Дъщеря ми също така преподава в българско училище. Участва и във фолклорен ансамбъл „Български рози“, всяка неделя се събират и репетират. Бяха си тук за Коледа, канят ме пак да отида, но аз си обичам България и Сапарева баня.
Интервю на
НИКОЛАЯ ИВАНОВА

loading...


Коментар с Facebook

Подобни новини

Остави коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *