Напусналият Н. Димитров-Джаич: Публиката на стадион „Цар Самуил“ е въздействаща, ако бяхме играли там, щяхме да сме по-високо в класирането

Николай Димитров-Джаич си тръгва от „Беласица“ заедно с края на сезона, в който петричани финишираха на 5-о място в класирането на ЮЗ Трета лига. Позиция, която беше афиширана като генерална цел преди старта на кампанията, но изпълнението на задачата явно не е удовлетворило 46-годишния наставник. С Джаич от Кавракирово разговаряме броени часове след като той официализира решението да напусне клуба.

– Г-н Димитров, какво успяхте и какво не успяхте да свършите през тези 10 месеца?

– Наложихме ред и дисциплина в тренировките и официалните двубои, научихме се да играем за победа във всеки мач. В хода на първенството всеки отбор се съобразяваше с името на „Беласица“. За първи път в най-близката история на клуба стигнахме далеч напред в турнира за купата на АФЛ, докато до този момент тимът е отпадал редовно в първия кръг. За първи път отборът излъчи 4-ма аматьорски национали, което също считам като плюс в работата на спортно-техническия щаб. Като най-голяма своя грешка отчитам факта, че допуснах 3-ма от 4-мата халфове в състава да си тръгнат през зимата. Любо Танев беше футболист от основния състав, Симеон Бояджиев и Димитър Стоев също бяха сред състезателите, на които разчитах често през първия дял от първенството. Като контрамярка привлякохме опитния Благой Наков, който за жалост се контузи тежко и отпадна трайно от състава. Впоследствие опитвах да пращам в халфовата линия хора от другите звена, но се получи ефекта на „късото одеяло“, тоест покриеш една част от терена, за да лъсне празнота в друга негова зона. Обезсилването в централната зона на терена ни тежеше много и доведе до неудовлетворителни резултати.

– Как оценявате сезона като цяло?

– Считам, че пролетният дял беше изключително лош. След есенните мачове първите 5 тима се откъснаха пред другите и аз гледах само тази част на класирането. В крайна сметка ние на практика завършихме последни от тези пет отбора, което няма как да ме прави щастлив, защото не кореспондира с амбициите ми, независимо от съпътстващите проблеми като липса на база и т.н. Последното не е никак маловажно, защото ние домакинствахме на най-лошия терен не само в ЮЗ Трета лига. Той няма аналог и във всичките „В“ групи. А иначе не мога да не сравня пролетта при Геле Славков и „моята“ пролет. При колегата Славков бяха спечелени 23 т. и полусезонът беше охарактеризиран като „уникален“, аз спечелих 24 т. и все пак пролетта ми бе лоша в сравнение с първия есенен дял, когато заработихме цели 35 т.

– Споменахте базата…

– Наистина се надявахме нещата да се стекат така, че да се върнем на стадион „Цар Самуил“. Сигурно е, че на нашия петрички стадион много повече фенове щяха да подкрепят отбора. А нашата публика така въздейства с присъствието си, че почти сигурно ти осигурява голово предимство, усещал съм го като футболист на „Цар Самуил“. От статистиката е видно, че ние сме отборът с най-много равенства в лигата /б.а. единадесет/. Това показва, че нещо много малко не ни е достигало за победата в тези двубои. Не е трудно да си представим колко от тези мачове биха се превърнали от „хиксове“ в „единици“, казано на тотоезик, ако се бяха играли на петричкия стадион, и оттам лесно можем да калкулираме къде щеше да финишира „Беласица“ в крайното класиране.

– Най-добрият и най-лошият мач на комитите под Ваше ръководство?

– Със сигурност мача в Перник през есента, когато победихме с 1:0 жълто-черните от „Миньор“, ще запомня с добро, тогава видях победители в отбора си, също и домакинския мач срещу „Марек“, когато прословутият петрички дух и воля за победа ни помогнаха да преодолеем шока от головия аванс на гостите дълбоко във второто полувреме и в крайна сметка да заслужим 3-те точки. Червената лампичка ми светна в отложените мачове в края на есента, когато, ако бяхме спечелили срещу „Хебър” и „Рилски спортист”, щяхме да зимуваме на първо място, но явно не бяхме готови за това. За най-лош мач считам загубата в последния кръг в Сливница, когато излязохме апатични и примирени и не успяхме да защитим четвъртото си място.

– Каква е перспективата пред „Беласица“ оттук нататък през Вашата призма?

– Ясно е, че има интерес отвън към неколцина футболисти, дано ръководството успее да ги задържи. Таланти като Зари Динев, Тошко Кръстев, Иван Марчев и Велик Чаров ми дават основание, че отборът има бъдеще. Трябва да се работи още по-здраво в школата с подрастващите, защото има опасност свършеното от управителя Георги Петров през последните две години, а то уверявам ви никак не е малко, да се затрие с лека ръка. Аз оставам фен на „Беласица“, ще следя отблизо изявите на отбора през следващата кампания, пожелавам успех на петричкия футбол като цяло.

СТАНЧО СТАНЧЕВ

loading...


Коментар с Facebook

Подобни новини

Остави коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *