НА ДВА КОНТИНЕНТА! Орлето Иво Тренчев след третото си завръщане от Азия: Феновете в Китай са признателни, не забравят доставената радост, но провалиш ли се, ти го показват демонстративно

Бившият футболист и треньор на „Пирин“ Иво Тренчев изкара трети престой в Китай. Докато в предишните две визити благоевградчанинът бе активен състезател, през последната работи като помощник-треньор на пловдивския специалист Ясен Петров в елитния „Хенан Жиани“. Българският тандем изпълни поставената цел от клубното ръководство и запази мястото в майсторската група на поверения му отбор, но в края на сезона изненадващо се раздели с работодателите си.

 – Иво, колко време продължи последната ти визита в Китай?

– Целият период бе около 5 месеца, реално ангажиментът на Ясен Петров и екипа му, част от който бях и аз, беше от края на юни до завършването на шампионата. Основната ни задача бе спасяване на отбора от изпадане и ние се справихме.

 – Видя ли някаква разлика при завръщането си в азиатската държава след 9 години пауза?

– О, това е доста голям период за страна като Китай. За тези 9 години източната част на града, защото ние живеехме там, е изцяло нов район. Там просто се строи в такива мащаби, че за нас е неразбираемо това, което се случва. А за тях е нещо естествено. Във футбола също има голям прогрес. Личи и от специалистите, които се канят в клубовете, силните играчи, които идват и вдигат нивото на отборите. Там не се мисли от днес за утре, а за дълъг период от време. Идеята е да се развива футболът, а и реално на страна като Китай това й отива, защото разполага с огромен финансов ресурс.

 – Имал си време да се поразходиш, кое те впечатли най-много?

– Там всичко може да те впечатли. Броят хора, автопаркът, трафикът на коли, тези неща веднага ти се набиват в главата. Вече споменах за мащабното строителство. Динамиката на живот е много по-различна. По-стресираща и натоварваща, отколкото в малка страна като България. Всичко се развива несравнимо в по-бързи темпове.

 – Имаше ли възможност да караш някакво превозно средство?

– Не. Основно се придвижвахме с такси, а когато трябваше да пътуваме за мачове – с влак и самолет. Не сме се ангажирали да шофираме, а така е и по-добре – да се довериш на техен шофьор. Има лек хаос в движението им, защото водачите не са толкова толерантни като у нас. Бързат, не се спазват предимства, припрени са. Но въпреки този хаос произшествията, които се случват на пътя, са малко на брой. Живеехме в хотел, който е на собственика на футболния клуб. Обикновено от там взимахме таксиметровите автомобили и отивахме до някое заведение или до центъра на града, до някой мол. Иначе на практика нямахме много свободно време, защото постоянно бяхме ангажирани с отбора, с наблюдения на мачовете на втория тим, тренировки.

 – Засече се с бившия ти съотборник в „Хенан“ Гу Цао, който още играе. Какво беше усещането, като се видяхте?

– Приятно, той наистина е последният играч от онзи тим. Дойде към края на кариерата ми там като млад футболист от „Шанхай“ и 9 години е неизменно част от „Хенан“. Хубаво е усещането да видиш познат човек. Същото се отнася и за някои от служителите на клуба, които са още на работа там. Срещаш ги вече като треньор, а не като състезател. Но в този град ме уважават много, не са ме забравили. Знаят какво съм дал. А специално с това момче играехме като партньори в защитата и се уважаваме. Позитивно беше и отношението на феновете. Китайците са признателни хора, не забравят някого, който им е доставил радост с изявите си. Тогава влязохме от втора в първа лига и те го приеха като голям успех. Естествено, всички, които бяха част от тогавашния екип, са уважавани в града и сега. Така е, когато си успял, но провалиш ли се, ти го показват демонстративно.

-Ясно е, че в Китай се плаща 10 пъти повече оттук. Възможно ли е обаче да изтеглиш там и семейството си, това минавало ли ти е през ума?

-Разбира се, че може, стига да искаш. Страна като България не може да предостави условия за живот като тамошните. В това отношение те са на съвсем друго ниво. Що се отнася до мен, моите деца учат и е по-добре да го правят в България, а жена ми трябва да остане до тях. Но имам колеги, чиито деца са малки и отиват с целите си семейства в Китай. Най-вече бразилците, които водят дори роднините, баби и дядовци. Но те не са лишени от нищо и животът им е по-добър отколкото в Бразилия, чисто в материален план.

– На какъв език се разбирате с колегите?

– Основно на английски. На китайски е трудно да се комуникира.

 – Научи ли нещо на китайски?

– Отделни фрази и изрази, но те стават по-скоро да се посмеем и пошегуваме, ала да водиш диалог е трудно. Има акцент, всичко е специфично при тях. Разполагат с думи с пет смисъла, в зависимост от това къде поставяш ударението и много често оставаш неразбран.

 – Имаш ли любимо ястие от тяхната кухня?

– Традиционната им кухня не сме я и опитвали. Там, където живеехме, избирахме от огромен брой ястия на принципа „шведска маса“, а това не е малко в 5-звезден хотел. Имаше и от пиле мляко, дето се казва. Ресторантите, които посещавахме, са на същия принцип и с храненето не сме имали проблеми.

 – Как поддържаше връзка със семейството, някакви трудности с китайския интернет?

– Интернет връзката им е много добра и ме улесни максимално, за разлика от първия път през 2003 г., когато беше ужасно. Ходеше се по телефонни кабинки и се мъчехме да се свържем с разни карти.

 – Спасихте отбора от изпадане, но не стана много ясно какво се случи в заключителния етап от първенството, появиха се информации за напускане на Ясен Петров…  Каква е истината?

– За мен няма нищо странно. Има много мръсни номера и ние станахме жертва на един от тях. Породи се някакъв конфликт и Ясен, като човек с достойнство, реши да си тръгне. Но на тази тема повече е по-добре да говори той. Едно обаче е ясно – мотивите за напускането не са това, че не се е справил с поставената цел от ръководството. Защото в договора му пише, че основната задача е оставането в лигата и тя бе изпълнена.

 – Тук останахме с впечатление, че ти си останал в клуба след заминаването на пловдивския Джанини?

– Няма такова нещо, заедно с него си тръгнах и аз. Не е така лесно да напуснеш Китай. Първо трябва да разтрогнеш работната си виза, което отнема време. А тогава процесът съвпадна с празниците на страната и затова се забавихме повече от очакваното. Но е изключено той да си тръгне, а аз да остана. В самия контракт пише, че ако си замине старши треньорът, последва го и неговият екип. Другото са спекулации.

 – Оглеждаш ли се за нова работа?

– Още когато отидохме в Китай, идеята ни беше да се върнем веднага след края на сезона, но обстоятелствата се стекоха по друг начин. Сега целият екип, в който бяхме там, изчакваме ново предложение от китайски клуб. Ако не стане, от лятото ще се търси нещо друго.

 – Ходиш ли на мачове на ОФК „Пирин“?

– Темата „Пирин“ е любима тема на всички нас, но вече по-рядко отделям внимание на отбора, защото не предлага нищо вълнуващо. Не виждам смисъл да ходя на мачове. Защото в крайна сметка от момента, когато отборът влезе в „А“ група /б. р. – сега Първа лига/, досега се изредиха четирима треньори и всеки от тях малко или много спекулираше със заканата, че знае как да извлече онзи пирински дух от момчетата. Но само това. Тези хора не знаят ли, че „Пирин“ има традиции и винаги се е залагало на техничен футбол? Никой не спомена за такова нещо. И идеята за привличането на тези треньори е да се вдигне нивото на игра, а аз такова нещо не виждам. Футболът в последните години се промени много и фенът е прав да иска да види нещо качествено. А реално при нас го няма и от година на година „Пирин“ става все по-слаб, което е жалко. Това донякъде отблъсква и хората от стадиона. Не разбирам футбол, в който постоянно караш да се търси централният нападател с изритани топки. На терена има и полузащитници и те не са само, за да рушат играта на противника, а и да градят. Първи от стадиона си тръгнаха именно този тип хора, които обичат красивия футбол. Постепенно напускат и другите запалянковци и сега като гледам, ходят само близките и роднините на футболистите, което е тъжно.

Разговаря ИВАН ДЕЛЧЕВ

loading...


Коментар с Facebook

Подобни новини

Остави коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *