На 77 г. бившият читалищен секретар Мишо Цонев копае на трасето за АМ „Струма” за 22 лв. надница, докарва си по 550 лв. на месец към пенсията

Дългогодишният секретар на благоевградското читалище „Н. Вапцаров“, вече пенсионер, Михаил Цонев и бившият кмет на село Покровник от годините на соца Марин Топузов са сред 150-те работници, които заедно с екипа от 30 археолози, студенти и стажанти възобновиха разкопките в района на автомагистрала „Струма“ при благоевградското село Покровник.

„Интересно ми е, затова пак дойдох“, обясни читалищният активист М. Цонев. „Сигурно съм най-старият тук, на 77 г. съм, предполагам, че няма по-възрастен от мен. Уплътнявам си свободното време като пенсионер, а и вече няколко години участвам в разкопки, преди това бях при Мурсалево и при Кочериново, наистина ми е интересно да се ровим в неизвестното и да откриваме интересни неща“, обясни Мишо Цонев.

„Не знам за годините, ама не можем да му смогнем“, похвали енергията му колегата му Георги Лазаров, който е на 51 г. „Тук намираме предимно керамика и монети. Групата ни (работим на квадрат по трима души) през пролетта още в първия ден откри медна монета от античната епоха. До края на сезона към колекцията прибавихме още две, плюс доста керамика и стена на сграда.

Г. Лазаров останал без работа, затова се хванал на разкопките. Завършил е Икономическия техникум, но довършителните дейности в строителството, включително по електрическата част, му идват отръки.

„Няма сериозни оферти за работа, намира се по нещо, ама слабо. Тук ми е по-добре: няма ролетка, няма бъркане на размери, няма псувни, а и надничката е добра“, обобщи Лазаров, но М. Цонев побърза да го поправи: „Хубава е, ама за пенсионери като мен, не за млади хора като него. Малко са парите, но пак са нещо. Виж колко женици има тук, а те не могат да се сравнят като работа с тази на мъжете. Нашата група се води някак си елитна. Ценят ни, че си вършим добре и съвестно работата, затова ни харесаха. Първия ден работихме като хамали, 72 колички пръст изкарахме. Това е много“, обясни М. Цонев. Той бе искрен, че ако е здрав, ще продължи да работи на обекта до приключването му догодина. „Има смисъл, тук сме сутрин от 8 до 14.30 часа следобед с 30 минути обедна почивка. Не е много тежко, не си на норма, а и не ни поставят ултиматум – докато не си свършиш изкопа, да не си тръгваш, както беше при Мурсалево например. Там по-младите редовно помагаха на един възрастен човек, който не смогваше, пък и беше малко мързеливичък май“, разказа за работата на разкопките бившият читалищен секретар.

„За 2 месеца през пролетта на разкопките изкарах 1100 лв., по 550 на месец“ , декларира 47-годишен мъж от Кочериново. Парите отишли за ремонта на къщата му, сега събира за следващ ремонт.

Цанка Попова, пенсионираната бивша завеждаща на гардероба и реквизита на Драматичния театър, също е на археорогическия терен. На 71 години е, но пенсията й е малка и се принудила да търси вариант да я допълва. „За първи път съм тук, ама ще траем. Ще видя как ще се чувствам и тогава ще реша да дойда ли пак напролет“, призна жената. Още не е наместила парите, дето ще изкара. „Да видим какво ще вземем. 22 лв. са ни чистите пари на ден, спират ни 3 лв. за данъци. После ще ги наместваме“, откровена е Цанка Попова.

Колежката, с която са в една група – Сулихана Ковачева, е на 36 г. „Работех в шивалня в Пороминово, но останах без работа и дойдох тук“, обяснява тя.

Тодор Батев е сред най-младите на терена. На 28 г. е, но е без работа и често му се налага да разчита на родителите си за джобни. Завършил е Механотехникум и няколко години е работил по бензиностанции. Бил на разкопките в Мощанец през пролетта, но се преместил с колеги на съседните при Покровник. „С парите телефона си плащам, интернета също, на нашите давам“, изброява младият мъж. Надява се да си намери постоянна работа и е доволен, че покрай физическия труд на разкопките спестява от тренировки във фитнес залите.

Марин Топузов е на 64 г. и му остава още година до пенсия. Израснал е в района, живее на 300 метра от района на разкопките, бил е кмет на Покровник до 1992 г. „Тук съм заради историята и защото ми е интересно какво може да се открие, не толкова заради парите и не от любов към работата“, демонстрира отличното си чувство за хумор някогашният управник на с. Покровник. „Знам, че има голямо селище, което е съществувало тук. Около 1970 г. тук се правиха първи разкопки и се разкриха зидове. Иманяри идват от години почти всяка вечер зимата, когато няма движение. От пътя се виждаха като светулки да се движат в тъмното“, разказва Топузов. С колегата му пенсионир и бивш строител, с когото работят заедно, предполагат, че в района са намирани много монети и всички говорят, че били златни. „Преди 30-35 г. в Ермитража в Петербург съм видял изложена златна монета, намерена край с. Покровник. Това беше една от най-големите изненади за мен. Тези ниви навремето се обработваха и се стопанисваха от АПК. И след закриването на АПК иманярите получиха поле за изява“, разказва бившият управник. Надява се намереното да е достатъчно атрактивно, че да привлича туристи и да остане изложено в селото.

След кметуването се занимавал с много неща – дървообработване, изкупуване на билки и диворастящи гъби, строителство… Не го е страх от работа и обяснява, че и като кмет не е бил чиновник, а по-скоро работник. Разликата между управлението на кметовете някога и днес Марин Топузов обяснява така: „Сега повечето неща се правят от фирми и с повече пари, докато навремето същите неща ставаха по стопански начин, с повече участие на населението и с по-малко пари. Хората бяха по-организирани, не като сега разединени, и можеше да се спестяват средства от труда. Никой не е задължаван, всеки по собствено желание е участвал, защото знае, че го прави за себе си. Например канализацията някога е направена с 1/10 част от парите, с които сега би се направила. Но сега няма да има нито желаещи, нито желание да излязат всички и да участват със собствен труд за общото благо, убеден е някогашният кмет на Покровник.

„На археологическия обект край Покровник ще се работи до края на ноември или началото на декември, както и следващата пролет, общо 7 месеца“, съобщи заместник-ръководителят на обекта Николай Русев, който преди няколко дни успешно защити научната степен доктор.

Археолозите и строителите работят в синхрон и са се договорили да не си пречат. След предварителните сондажни проучвания една част от обекта бе освободена за магистралата, чието строителство стартира преди дни. Вече се разкрива римско селище, съществувало най-вероятно от І до V век, с много големи сгради, пещи за метал и за керамика, монети, тежести за стан, керамични съдове…

ДИМИТРИНА АСЕНОВА

loading...


Коментар с Facebook

Подобни новини

Остави коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *