Петър Попов: Чешмите – светите места на село Дрен

Няма как да не проявя пристрастие, защото шарлачето е нашето чешме. Малко сгушено под стръмен склон, то е феномен, който аз не зная дали има аналог. Целогодишно, независимо от климатичните капризи, в никакъв случай не променя силата на струята си – литър на минута. Ако се върнем назад във времето, ще видим този немалък склон почернял от насядали хора, всеки с по две боклета и стомни, чакащи своя ред да си налеят чиста вода.

– Къде ти е хубавото бокле? – така и не разбрах кой от хората ме попита. – Танко вчера го продаде. Кака Пенка плака на глас за него, даже се опита да го скрие. А той обеща, че ще направи ново.
Днес шарлачето е с нова премяна – малка, гиздава хубавелка продължава да посреща, макар и по-рядко, водоносци. Неволно отместилият се поглед наляво е прикован от безспорна природна забележителност – два каменни кладенеца, опрели рамо един в друг. По-големият – истинско водно огледало.

Вървя надолу към чешма Чучката, но със свито сърце. Старата чешма с голямото корито и двете каменни плочи я няма, встрани от старото място има нова – грозно подобие.

Чешмата Береля, недалеч от тук, построена 1927 г., е споделила същата съдба. Тя поне си има по-малка сестра – Горна Береля. Натевите кладенци са превърнати в две чешми, които изкривяват представата за чешма.

Слизам надолу по най-стръмната улица… Коя ли улица в Дрен не е стръмна? Та като стигнем до другата такава, малко наляво там ще видим Джурковец – чешмата с красивото гранитно корито.
И преди да минем Оданат потоко, да не подминем и Пугевите гьолове – тайнствено място, по късна доба сборище на дяволи, таласъми, караконджули, самодиви в бяла премяна и тук-таме някой и друг змей горянин. Оданат потоко – Ивчевата чешма – истинска красавица. Подновена и поддържана с цветна градинка, отличен пример – Борчевата чешма е на главната улица, насред търговския център на селото. Тя може да бъде визитната картичка на селото. Разбира се, ако се грижим за нея и се възстановят дървените сенници и пейките, а в саксията, неразделна част от облика й, се посадят цветя. Но нямало пари, а парите са там, където има далновидност хъс и желание за работа.

Някогашната Стара селска чешма в горния край на мегдано, където на Йордановден попът хвърляше кръста, а на Ивановден се „къпеха“ млади невести и младоженци за здраве и дълголетие. Важен повод да се събере цялото село. С добър умисъл на нейно място е изградена нова, но впоследствие водата беше отклонена, а чешмата се руши и бавно заличава спомена за Старата селска чешма, някогашната гордост на Дрен, с най-хубавата вода в цяло Радомирско.
Шушевата и чешмата Васевица са запазили някогашния си вид и това ги прави носители на спомена за хубавото старо!

През далечната 1905 г. майстори са изградили Гърбевата чешма с амбицията сътвореното от тях да остане ненадминато.

Аз не зная какво точно значи „свято място“, защото не съм вещ в религиозните неща. Затова пък си мисля, че една чешма е точно такова място. А тук те се оказаха много – чешмите на село Дрен!

ПЕТЪР ПОПОВ,
с. Дрен

loading...


Коментар с Facebook

Подобни новини

Остави коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *