В началото на сезона разтревожени благоевградски рибари изнесоха обезпокоителни данни за осезаем спад в популацията на речната риба. Освен за наглите бракониери, които по особено брутален начин избиват водните обитатели, напоследък пък се заговори за “тихия убиец” – частните вецове по реките, чиято функция е да добиват зелена енергия. Малките водноелектрически централи не се съобразяват с експертни препоръки и правила при реализирането на своята дейност. Липсата на контрол върху дейността на тези съоръжения, които се множат, довежда до трайни вреди върху флората и фауната по местата, където функционират.
Председателят на рибарско сдружение “Балканка” – Благоевград Иван Мишев от 2006 година насам следи за състоянието на реките и биоравновесието във и извън тях, затова заключенията, които прави, меко казано, са стряскащи.
“Всичко започна, когато Министерството на околната среда и водите утвърди със своя заповед плановете за устройство на речните басейни на четирите басейнови дирекции в Пловдив, Благоевград, Плевен и Варна. С тази заповед се даде ход на изграждането и експлоатацията на малките вецове по реките, които трябваше да преобразуват природната енергия в електрическа и да осигурят по-добро екологично състояние на водните тела. Получили картбланш, хидроенергийните босове се втурнаха да строят вецове по реките, пренебрегвайки ограниченията за максимален брой съоръжения, които могат да действат в рамките на едно речно корито. Никога няма да забравя как през 2003 година, когато в Благоевград се направи първото водохващане на МВЕЦ, стоях сам на една река и се разплаках от безсилие, защото освен запален рибар аз съм и природозащитник до мозъка на костите си, и още тогава предричах фаталните последици, които ще настъпят. И сега лошите ми прогнози се сбъднаха – малките вецове започнаха да влияят отрицателно върху количеството и качеството на повърхностните води, тъй като изсушават речните корита, нарушават естествените хидроморфологични, химични и биологични процеси на реките. Това създава обстоятелства, които възпрепятстват популацията на рибите, защото техният ареал е нарушен и в момента има голяма опасност за някои видове като пъстървата и мряната, които са застрашени от изчезване. А нарушеното водно биоравновесие ще доведе и до редица катаклизми, които неминуемо ще засегнат и хората, едва когато и ние, образно казано, “започнем да се чувстваме като риби на сухо”, тогава ще разберем какво си причиняваме сами. Болно ми е за всичко, което се случва, и с членовете на нашето сдружение със собствени средства се опитваме да запазим онова, което вецовете унищожават.
Но най ме боли от отношението на повечето риболовци в региона, които си затварят очите пред този наболял проблем, премълчават си и поради едни или други причини не смеят да изразят позицията си публично, както го правя аз сега. Тук вече се проявява една типично българска черта – когато се чувстваме дълбоко засегнати от обстоятелствата, но не правим нищо, за да ги променим, не изразяваме свободната си воля, за да не станем неудобни за някого. Аз се дразня точно от този потиснически манталитет и затова организирах членовете на рибарско сдружение “Балканка-2009” и предприехме действия по зарибяване на местните реки, създаване на условия за възпроизводство и размножаване на пъстървата, създаване на условия за практикуване на водни спортове с подрастващи и т.н. Опитахме да развиваме всички тези дейности по програма “Рибарство и аквакултури”, за да получим финансовата подкрепа на държавата, защото всичко покриваме със собствени средства, а говорим за сериозни вложения. Но се оказа, че дейностите, които ние смятаме за приоритетни, не са заложени в параметрите на програмата, а тя е ориентирана към нуждите на рибарските общности в България, които са три на брой – едната обхваща Дунавския район, втората Черноморския басейн и третата е Доспатският район. Така стана ясно, че държавата насочва ресурсите си към най-големите водни басейни, и многократно съм задавал въпроси към институциите: Ами какво ще се случи с реките и малките язовири, които са стотици на територията на страната? Или ще оставим водните обитатели в тях да загинат, кой ще зарибява и с какви средства? Това са все болни теми, които никой не иска да коментира. Малко са и съвестните риболовци, които подават сигнали, за 8 години съм получил само 10 сигнала от наши членове. А ние непрекъснато трябва да следим за нарушители, защото те са навсякъде по реките, особено местните бракониери са като октопод, който пуска пипала навсякъде и масово унищожава рибата. За хората, които не са запознати, ще кажа, че бракониерите действат недобросъвестно и противозаконно, “нападат” предимно планинските реки, които са със сравнително малък воден отток.
През пролетта от дъждовете и топенето на снеговете реките са пълноводни и буйни, но през юли, август и септември идва засушаването и от реки се превръщат в поточета, тогава настъпва сезонът на бракониерите. Техните тактики са най-разнообразни, едни избиват рибата с бомби, които хвърлят във водата, други масово я умъртвяват с химически препарати като сода каустик и хлорна вар, които се отразяват пагубно на речния субстрат. Отравянето на един речен участък с хлорна вар води до липса на каквато и да е форма на живот в рамките на 10 години, защото това са тежки химикали, които не могат да се разтворят напълно във водата, а се отлагат в почвата и се отделят бавно. Случвало ни се е да пуснем риба в определен речен участък и тя да загине, просто умира без явна причина, така разбираме, че в този район са действали бракониери. От 5 години насам нарушителите практикуват един особено брутален метод – избиване на рибата с електрически ток. Правят специални приспособления с джобни акумулатори, свързани с двуметрова тръба с два накрайника, чиито изводи се свързват с извит метал във формата на дъга. Само с едно натискане на копчето електрическият ток се преобразува от прав във високочестотен и в радиус от 5 метра рибата умира за секунди, и след като изплува на повърхността, бракониерите я събират с мрежи. С този метод цели километри от реката могат да се опустошат за час-два. По принцип глобите за бракониерство са доста високи, особено за ползване на електрически ток, но проблемът е, че рядко извършителите са хващани на място или издирени.
Проблемът ескалира през 2003 година, когато стартира безразборното изграждане на малките вецове с цел производството на електроенергия от възобновяем източник, или т.нар. зелена енергия. Искам хората да ме разберат правилно, нашето дружество не е против изграждането на малките вецове като цяло, целта ни е да дадем гласност на проблемите, които настъпват, за да се намеси държавата в ролята на регулатор и да спре издаването на разрешителни, защото в момента и малки, и крупни предприемачи се впускат в борба за разрешителни и това безумие лесно може да излезе извън контрол. В развитите и добре устроени държави зелената енергия отдавна се ползва, но този бизнес се следи строго от държавните органи и подлежи на сурови санкции, ако експертите установят нарушения, затова се преустанови дейността на хиляди вецове и се събориха язовирни стени. А при нас всичко има по-особени нюанси и никой не се вслушва в думите на тези, които сигнализират, че реките пресъхват и популацията на животинските видове е сериозно нарушена. До момента на територията на страната са издадени над 900 разрешителни за строеж на повърхностни водни тела, а за благоевградската Басейнова дирекция разрешителните са над 230, като до момента има около 50 действащи МВЕЦ. По проект от другата година трябва да се издадат разрешителни за изграждането на още 200-300 съоръжения, което означава, че много скоро нашите реки ще се пресушат.
Не е необходимо да си мозъчен хирург, за да се досетиш, че за добруването и комфорта на 200-300 фамилии в България се унищожават естествените водоизточници, което влияе негативно върху планинската и горска растителност, рибата и горските обитатели. След още две-три години дивечът също ще пострада сериозно, защото няма да има с какво да се храни и откъде да се пои, така че проблемът с реките ще застигне и ловните дружинки и ще доведе до масово негодувание. Направили сме реални снимки, за да се види какво е състоянието на речните корита в близост до действащ минивец, на които се вижда как цели галерии от крайречна растителност изсъхват и умират. Картините са като от постапокалиптичен филм, защото без вода няма живот. Отношението към реките граничи с престъпно нехайство и безхаберие. Затова аз и моето дружество апелираме да се спре издаването на разрешителни, да се правят редовни проверки за нивото на реките и да се влагат средства за зарибяване, за да се поддържат биоравновесието и растителният свят.
Ефективността на малките вецове е единствено за техните собственици, защото носи голяма икономическа изгода, а държавната машина е устроена така, че да обслужва техните интереси. Убедих се в това, когато тръгнах да представям проблема пред различни институции на местно и национално ниво, министри и отговорни лица. Навсякъде срещнах отпор, защото това е един своеобразен конфликт на интереси. Не е нормално за поречието на Благоевградска Бистрица да има издадени 16 разрешителни за изграждане на минивец в рамките на 15-километров участък. По река Влахинска в община Кресна в момента има 4 действащи минивеца, като петият е в процес на изграждане, за река Ощавска са издадени 8 разрешителни за строеж на вецове. По закон разстоянието между вецовете трябва да бъде минимум 3 километра, а според нас, риболовците и природозащитниците, по поречието на една река не трябва да има повече от две такива съоръжения. А според МОСВ и РИОСВ излиза, че е нормално на всеки километър от реката да има минивец. При една точно установена регулаторна дейност на институциите би трябвало от 10 фирми, участници в търг за места по реките, да се дава разрешително само на една, която предлага най-икономически и технически изгодната оферта. И това не бива да се възприема като дискриминация, а като адекватен начин да опазим околната среда и водите, защото този бизнес има разрушителни последици и не е реално да се гледа само икономическата страна. Нашето предложение е да се въведат регулаторни мерки за добива на зелена енергия, защото от Министерството на околната среда и водите най-общо ми казват: „Няма страшно, ние се движим по наредби на Брюксел, вървим по следите на Европа“. Да, но България няма нищо общо с Европа, нито като релеф, нито като климат, нито като водни ресурси. Трябва да се въведат наредби за рибен проход, наредба за минимален воден отток, защото всеки МВЕЦ след водокачването трябва да изпуска минимално количество вода, което да се връща в реката. По закон този отток трябва да бъде 10%. По реките трябва да се изградят пунктове за мониторинг на повърхностните води, в които да се назначат експерти от Института по метеорология и хидрология, и както е в нормалните държави, хидроенергийните босове трябва да плащат такса за дейността, която развиват, и с тези пари да се покриват разходите за мониторинг, а не да действат самоцелно и безнадзорно.
В тази заигравка между държавата и производителите на зелена енергия има и друг деликатен момент. Когато преди 2000-та година беше приет лобисткият закон за възобновяемите енергийни източници, според който държавата се задължава да изкупува от производителите всяка една частица зелена енергия, нещата станаха много сериозни. Тук е разковничето на тези взаимоотношения. Ами защо тогава държавата не приеме закон, според който се задължава да изкупува продукцията на бабите и дядовците на село, които се трепят цял сезон и произвеждат екологично чисти и био продукти, и накрая ги изхвърлят, защото няма къде да ги пласират? А не само да се тръби по новините, че в България нямаме производство и затова се внасят гръцки и турски ментета, които ни ги представят за плодове и зеленчуци, и целогодишно ядем “пластмасови” домати и изкуфели краставици с дъх на риба.
Аз често се обаждам на зелен телефон, за да сигнализирам за нарушения по реките, правя реални снимки и държа и аз да присъствам на извършените проверки. Тогава се съставя констативен протокол, в който се описват конкретните нарушения, но в крайна сметка собствениците на малките вецове остават непорицани, защото уж никой не знае кои са и не могат да бъдат открити. Повечето председатели на рибарски дружества си премълчават за някои статистики, но аз ще кажа, че за миналата година сме издали над 20 констативни протокола за нарушения по реките, което е много. Ако сега тръгнем да обикаляме районите, вие сами ще забележите нарушения, свързани с бракониерство, и най-вече с опустошителната дейност на вецовете.
След като забележа някакво нарушение, аз трябва да се обадя на експерт от Басейнова дирекция, да го взема с личния си автомобил и да измина около 200 километра за деня, като разходите и горивото са изцяло за моя сметка. Ние не искаме от държавата хиляди левове субсидия, но едни 2000 лева на година ще ни подпомогнат много, аз понеже следя нещата, ще ви кажа, че за една година държавата прибира 2 800 000 лева от закупени риболовни билети, но по никакъв начин не подпомага дружествата, които в крайна сметка й пълнят хазната, това е парадоксът.
Интересното е, че при мен постъпват оплаквания от земеделски производители и кметове на села, които са разтревожени, че нивото на водите намалява, но се обаждат на мен, за да сезирам Басейнова дирекция, защото не искат да се злепоставят политически, и т.н. Затова придвижвам всички сигнали до институциите, но е жалко, че истинските нарушители не са наказани административно, глобени и предупредени. Въобще антагонизмът между рибарите и инвеститорите набира скорост и непрекъснато ескалира, но имам усещането, че ние се борим с вятърни мелници, а не с реални лица, защото тях ги няма, те се крият и не са отворени за диалог.
Страхувам се някой ден да не ни се наложи да строим музей на реката и речните обитатели, това е метафора, но го приемайте съвсем буквално. Това, което се случва, е сериозно престъпление срещу природата и питам още колко жертви сме готови да дадем в името на бизнеса и още колко безразсъдство сме склонни да проявим по пътя към собственото си унищожение? Всички знаем поговорката, че не е виновен този, който яде баницата, а който му я дава. Затова ключовият въпрос, който поставям, е: Къде е ролята на държавата?
Темата е болна и за друг запален риболовец, член на рибарско сдружение “Балканка”, благоевградският треньор по бокс Кирил Масларски. Ето какво разказва той за нарушеното биоравновесие и за обичаното от мнозина хоби, което е сериозно застрашено: “За мен риболовът е голяма страст още от дете. Когато не тренирам в боксовата зала, обичам да прекарвам свободното си време по планинските реки, където се отдавам на спортен риболов. Риболовът на пъстърва се нарича спортен, защото е много екстремен и носи голяма доза адреналин, не е както при улова на другите риби – да хвърлиш въдицата във водата и да чакаш. По реката се чувствам като в залата, но не правя спаринги с моите момчета, а с рибите /смее се/, усещането е сходно, пак прилагам стратегии и тактики, за да я уловя, защото пъстървата е много хитра риба и винаги се изплъзва, а това повишава максимално и моята активност. Пасивният стандартен риболов не е за мен, затова ходя само по високопланинските реки.
Винаги съм бил съпричастен и съм се интересувал от проблемите на риболова и дори използвам психологически подходи, които съм усвоил от работата си, за да стимулирам и други рибари да се активизират в търсенето на адекватни решения. На този етап се занимаваме със зарибяване на пъстървата, чиято популация се поддържа много трудно след изграждането на минивецовете по реките. Всички забелязваме, че през изминалите години можехме да напълним по 1-2 кофи риба на ден, а в последно време това не се случва, и стряскащите факти са, че рибата намаля драстично. Затова под ръководството на председателя на сдружение “Балканка” миналата година за първи път участвах в зарибяването на една река. Запалих и 20 мои приятели да участват и беше толкова приятно усещането да създадеш нов живот, че си обещахме всяка година да пускаме нови рибки в реките, за да се размножават и да се поддържа минималното биоравновесие.
Технологията на зарибяване е много приятно занимание за всички запалени по това хоби. Когато пристигне кислородният чувал с новите рибки, първо се поставя в течащата вода по реката, за да се климатизират, след това чувалът се отваря и няколко пъти се налива от речната вода в него. След това всеки от нас слага по няколко в кепчета, за да може постоянно да са във водата, и ги пускаме в различни речни участъци, така че да се разпределят равномерно. Според норматива 500 рибки трябва да бъдат разсеяни на 500 метра разстояние, за да растат здрави.
Добрите каузи изискват желание, инициативност и добра организация, нищо повече. За съжаление недобросъвестното поведение от страна на бракониери и някои предприемачи възпрепятства сериозно нашата дейност, но ние сме хора с отворено мислене и вярваме повече в позитивните прояви. Вярата в човека е ключът към успешните начинания.
Записа ВЕРОНИКА ТЕМЕЛКОВА
Не по-добро е и положението по Струма.
Фирма „Агромах“ превърна красивата река в лунен пейзаж за да забогатеят неимоверно шепа анонимни хора.