СМЯНА НА ПРИОРИТЕТИ! Сидер Томов – футболистът от Перник, който остави топката, за да стане митничар

Сидер Томов е роден на 16 октомври 1991 г. в Перник. В кариерата си като футболист е играл за отборите на „Миньор“ (Перник), „Бдин“ (Видин), „Витоша“ (Долна Диканя) и в момента за „Ботев“ (Ихтиман).

 

– Сидер, ти си само на 26 г., а сякаш вече футболната ти кариера е зад гърба, как би се определил с няколко думи?

– Казвам се Сидер Томов, на 26 г. съм. Определям се като млад, необвързан, щастлив и реализиращ мечтите си. Завършил съм  „Треньор по футбол“ в НСА с Б лиценз.

– Името ти е рядко срещано, откъде идва то?

– Да, така е. Майка ми и баща ми са решили да ме кръстят така, защото имаме много близки приятели, чиито син носи същото име.

– Дядо ти Георги Йорданов е легенда на „Миньор“ (Перник), той ли те запали по футбола?

– И да, и не. От малък съм по футболните терени, но по мой избор. Дядо винаги ме е подкрепял, но в никакъв случай не е било целенасочено към футбола. Със сигурност първоначално ме е запалил по играта, защото той ме отведе за първи път на стадион „Миньор“.

– Какви съвети ти е давал той за играта?

– Той не е от хората, които налагат мнението си и дават съвети, просто така. Бил е обективен и ме е критикувал, когато е било необходимо. Бих казал, че по-скоро е стоял настрани и ми е дал възможност сам да се изградя като спортист и да се уча от грешките си.

– Защо се стигна до раздялата ти с „чуковете“?

– Аз винаги ще държа на този клуб, защото той е свързан със семейството ми и мен. От все сърце им желая всичко най-добро. Постъпката спрямо мен беше недостойна и некоректна, поради което не можа да ме засегне. И до момента не мога да си дам отговор на въпроса защо се стигна до тази раздяла, но вярвам, че е било за добро. В България, за съжаление, има една порочна практика – хора, които не разбират от дадена работа и не са подготвени за нея, се захващат да я вършат незнайно защо.

– Догодина „Миньор“ става на 100 години и най-вероятно ще празнува в аматьорския футбол, смяташ ли, че мястото на този клуб е в Трета лига?

– Да, така е. „Миньор“ е клуб с традиции в българския футбол, с който в близкото минало всеки се е съобразявал. В момента определено мястото не подхожда на марката „Миньор“. За съжаление, много неща трябва да се променят, преди клубът да започне да функционира правилно и съответно да дойдат желаните от многобройните фенове резултати. Но въпреки моментното състояние силно се надявам честването на 100-годишнината да се превърне в празник за хората, които истински обичат и горят за отбора.

– През 2014 г. спечели титлата в държавното първенство по футбол за студенти с отбора на НСА. На финала победихте ЮЗУ „Неофит Рилски“ – Благоевград с 1:0. Какво помниш от този мач?

– Голяма емоция! Преди това НСА не бяха печелили първенството от 10 години и еуфорията беше огромна както за нас, така и за ръководството на академията.

– С какво се занимаваш в момента?

– В момента работя нещо съвсем различно от това, с което съм си мислел, че ще се занимавам, но най-странното е, че работата ми доставя удоволствие и се развивам. Станах митничар.

– Защо реши да замениш футбола с митничарство?

– Не съм го заменил, просто съм променил приоритетите си.

Какво най-много те впечатлява в новата ти професия?

– Това, че ми позволи да видя света с други очи. Разширих познанствата и знанията си.

– Борислав Михайлов бе преизбран за президент на БФС, заслужено ли спечели според теб?

– Не искам да коментирам неща, за които нямам достатъчно информация. Със сигурност трябва да се влагат много повече усилия и да се свърши страшно много работа, докато футболът ни се оправи.

– Скоро посети мач от Шампионската лига на любимия ти „Ювентус“, как се почуства като влезе на стадиона?

– О, това е една сбъдната моя мечта. Вцепених се в първия миг, когато излязох на трибуните. Може да си представиш какво означава един луд фен, влюбен от малък в клуба, да наблюдава толкова много звезди и да е част от такава публика. Беше феноменално!

– Носи се лоша слава на италианските тифози, имаше ли сблъсъци около мача с „Тотнъм“?

– Нищо подобно. Удоволствие е да присъстваш на футболни срещи от такова ниво. Все пак темпераментът на тифозите се усещаше постоянно, без обаче да се стига до крайности. През цялото време подкрепяха своя отбор, което наистина ме караше да се чуствам уникално.

– С какви впечатления се прибра от Торино?

– Наистина ми хареса! Чуствах се на мястото си, все едно съм живял там.

– Вече имаш близки впечатления от италианския футбол. Колко голяма е разликата с нашата действителност?

– Тук ще бъда много кратък. Огромна разлика и няма база за сравнение в момента.

loading...


Коментар с Facebook

Подобни новини

Остави коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *