Червенокоса ербап жена 15 години управлява село със 121 баби и дядовци, магазинът работи до 10 ч., за да говорят по телефона, се качват на баира

121 баби и дядовци на средна възраст 70 години – това е невестинското село Неделкова Гращица в началото на 21-и век. И въпреки че селото се намира само на 10-12 километра от областния град, в него няма училище повече от две десетилетия, магазинът работи сутрин до 10  часа, само докато хората си купят хляб, сол, брашно или кибрит. Всичко останало, от което имат нужда живеещите в Неделкова Гращица, се доставя от близки и роднини в събота и неделя, когато деца и внуци „отскачат“ да нагледат възрастните си родственици.
„Въпреки че сме 21-и век, тук, ако искаш да говориш по телефона, трябва да излезеш на шосето, високо над селото, а за интернет не смеем и да мечтаем“, разказва селската управничка Василка Тоскова.
Първата жена на селото е на 70 години и с гордост казва, че е сред най-младите баби в Неделкова Гращица. Заедно с нея за управлението на селото й помага секретарката на читалището Йорданка Неджина.
„Когато две напористи жени се захванат с нещо, то винаги става“, това е мотото на първите дами на с. Неделкова Гращица, което е едно от 16-те села на една от най-малките общини – Невестино, в Кюстендилска област.
„Много често чувам, че в такова малко село не трябва да има читалище“, изказва огорчението си Данчето Неджина, както я наричат хората в селото, и допълва, че със заплата от 200 лева месечно едва свързва двата края, но това е и единственото работно място в малкото селце.
„Като чуем такива думи, ми става болно, защото обществото кой знае защо смята, че хората в тези малки населени места не заслужават инвестиции или грижи. А не е така, тук хората са точно толкова български граждани и данъкоплатци, колкото тези в големите градове“, споделят двете жени.
„Спомням си, през 2001 година искаха да закрият читалището в селото, защото жителите били малко, тогава се вдигнаха хората и успяхме в борбата си“, разказват двете и си спомнят как сградата на затвореното от години училище, вместо да се руши, се превърнала в дом на читалището, а в него има какво ли не, че и пенсионерски клуб, където да се събират бабите и дядовците от Неделкова Гращица. Сред най-активните членове на клуба са бившите учители, вече пенсионери, баба Мария и Дядо Стойне, които от няколко години вече са постоянни жители на селото.
„Нашият пенсионерски клуб е много деен, но имаме една мечта – да си направим шефство с клуб от Кюстендил, но с условие в него бабите и дядовците да не са с бастуни, за да можем да танцуваме и да се веселим“, казва къде на шега, къде наистина дядо Стойне, който не се разделя от баба Мария, с която е от петдесет години.
„Истината е, че ние двете с Данчето сме за всичко в селото, ако има нещо хубаво, нас ни викат, ако е за лошо, пак са при нас хората“, разказва селската кметица, която е на този пост вече четвърти мандат, което прави около 15 години.
Иначе червенокосата селска управничка е коренячка столичанка, но преди 20-ина години заедно със съпруга си, вече покойник, и децата си идва от столицата в с. Неделкова Гращица, за да живее в наследствената къща на  мъжа си и да се бори със селските мъки, доказвайки, че една ербап жена за всичко става и с всичко ще се пребори.
„Тук хората ме познават и ми се доверяват, но това е огромна отговорност. Не се изненадвам, ако сутрин пред дома ми ме чакат двама-трима души с поръчки за града. От рецепти за лекарства, тъй като в цялата община няма нито една аптека, до всичко за домакинството, плащането на сметки, подаване на документи, че и получаване на пратки, а напоследък и поръчки за пазаруване в големите вериги“, разказва селската управничка, която е неразделна с колата си, с която лети до Кюстендил и Благоевград поне един път седмично.
„Моите деца са вече големи, поели пътя в живота си“, разказва Тоскова и допълва, че последната й радост са двете внучки, и двете талантливи млади фотографки, вече прочути с работите си.
Тук, на село, най-важни са празниците, разказват двете жени и допълват, че преди години те били първите, които за 3 март и 2 юни украсявали селото с трибагреници.
„Костваше ни много, дни наред шиене и сглобяване на знаменцата, след това да ги разнесем по къщите, но на 3 март бяхме единственото село, в което на всяка къща се вееше българският флаг. Беше много мило и някак си повдигна самочувствието на хората в селото“, разказва Тоскова, която била инициаторката за трикольорната украса.
Сред големите празници в селото е и курбанът, посветен на Свети Дух, на който се събраха над 500 човека, деца и внуци на сега живеещите в селото.
Четири казана курбан за здраве на хората в Неделкова Гращица за берекет и добра реколта сготви 49-г. майстор на ароматната манджа Иван Сотиров, който от седем-осем години посвещава част от почивните дни за приготвянето на селски курбани. Той заедно с няколко от младите жени в селото почти 12 часа подготвял курбана, за който отишли две овце, десетки килограми лук, чушки, домати, подправки и зелении, всичко, което има по градините, споделя Сотиров. Според него най-важното за курбана е в него да се сложи и една бутилка вино, за да е вкусът му по-нежен и благороден.
ЖАНА ХРИСТОВА

loading...


Коментар с Facebook

Подобни новини

Остави коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *