Шефът на „Беласица“ Г. Петров след визита в Китай: Не мога да приложа нищо от видяното, ние нямаме база и тренираме по селата, а там всеки стадион изглежда готов да приеме мач от шампионската лига

Управителят на ОФК “Беласица” Георги Петров посети Китай през втората половина на октомври. Страната на древната Поднебесна империя и днес се управлява от желязната ръка на Червения император Си Дзинпин, под чието ръководство 1,5-милиардната държава се развива с бързи темпове и се утвърждава като велика сила във всяко едно отношение. Впечатленията си, придобити в най-многолюдната страна в света, бизнесменът споделя с читателите на вестник “Струма”.
– Г-н Петров, как се озовахте на другия край на света?

– В Китай бях по покана на бившия ми футболен агент и приятел оттогава Гао Чи. Искам веднага да вметна, че разноските около едноседмичното ми пребиваване там бяха изцяло поети от него. Изключително сме близки с Гао Чи, приятелството ни е проверено през годините, аз често съм го посрещал при идването му в България и сега нямаше как да откажа настоятелната покана от негова страна да посетя отново родината му.

– Кога за първи път отидохте в Китай?

– Беше през 2003 г. Със съдействитето на Гао Чи подписах за една година с първодивизионния „Ляонинг“, тим от 6-милионния Шенянг. Този град е областен център в китайския север, намира се на 300 километра от границата с Русия. Известен с множеството си металургични заводи, един от богатите райони на Китай. Изпълних си договора, останах с отлични впечатления от престоя си там. Като футболист на “Беласица” по-късно отново заминах, подписването на нов контракт беше формалност, но се случи така, че отложиха първенството с близо месец и след категоричните настоявания на президента на комитите Костадин Хаджииванов и покойния му заместник Горан Петров се върнах на стадион “Цар Самуил”, за да помогна на бяло-червените да оцелеят в нашенския футболен елит.

– Ще ги стигнем ли китайците и изобщо вървим ли в една посока, откакто бяхте за последно там?

– Ако ние сме направили една крачка в някаква неопределена посока, китайците са извървели три и половина крачки, и то категорично напред. Посетих градовете Джинан /6 млн./, Ксиян /8 млн./ и 22-милионната столица Пекин и разликата с първото ми идване тук е очебийна. Преди 14 години тук-там се забелязваха бедните отрудени хорица с еднакви дочени костюми, изнесли културната революция на Мао Цзедун, сега от тях няма и следа. Градовете са с отлична инфраструктура, навсякъде е чисто и подредено, хората са приветливи и добре облечени. Разликата с 2003 г. е особено видима по летищата и в обществените сгради. В Китай се строи много, но с акъл. Организацията в обществения живот като цяло е доста различна от представите на европейския либерален демократ. Визитата ми в Пекин съвпадна с конгреса на ККП /б.а. тамошната компартия/. 7-членен състав на постоянния комитет на Политбюро и 300 души апарат на ЦК управляват 1,5 милиарда народ, тук имаме 240 народни избраници, които не могат да се ангажират със съдбините на 7 милиона души.

– Какво ново на китайския футболен фронт?

– Ще започна с това, че генералната задача е Китай да се превърне в световно футболно величие. Няма да се ангажирам със срокове, но познавайки подхода на китайците при преследване на дадена цел, това със сигурност ще стане факт. Присъствах на мач на моя отбор „Ляонинг“, който гостуваше на „Шендонг“ от Джинан. Домакините, водени от легендата Феликс Магат, победиха с 3:1, с което занулиха и теоретичните шансове на бившия ми отбор да оцелее в Суперлигата. „Ляонинг“ е еквивалент на нашенския “Пирин” /Благоевград/, успешно създават и продават футболисти. През миналата година са продали собствен талант на някой от тамошните грандове за 30 млн. евро. Парите обаче явно са свършили и догодина тимът ще играе в по-долната дивизия. Изобщо през последните години „Ляонинг“ е асансьор между елита и втората по сила лига. Когато аз играех обаче, бяхме по-силни. Спомням си, че тогава на стария стадион на „Шендонг“ в Джинан ние спечелихме с 3:1. Като стана дума за Магат, тук треньорство упражняват още редица светила като Луиз Фелипе Сколари, Мануел Пелегрини, Андре Вияш Бояш, Фабио Канаваро и редица други. В китайската Суперлига ритат бразилските звезди Оскар и Хълк, аржентинецът Езекиел Лавеци, котдивоарецът Жервиньо и т.н. Успешна реализация тук намери екипът на Ясен Петров, включващ Иво Тренчев и Александър Георгиев, като триото е с основна заслуга техният „Хенан“ да запази мястото си в елита. Александър Станков е технически директор на „Мейджоу Хака“ /първа дивизия/, чух добри думи и за треньорската работа на бившия национален вратар Здравко Здравков.
– Какви са позициите на твоя приятел Гао Чи на китайския футболен пазар?

– Гао Чи е сред реномираните футболни агенти, който работи с Европа. Грациано Пеле, Папис Сисе са най-известните имена на футболисти, доведени в Китай от него, дълъг е списъкът на треньорите, които е обезпечил с работа там. Бившият футболист на “Нефтохимик” /Бургас/ Милен Георгиев е единственият мениджър от България, който работи с Гао Чи. В момента разработват експорта у нас на китайски футболисти.

– Може ли български футболисти да заиграят в Китай скоро?

– Трудна работа. Нашите момчета може да са качествени и талантливи, но им липсва CV-то на Валери Божинов например. Освен това за нас адаптацията там е трудна, културният шок е трудно преодолим. Всъщност отново Божинов е категоричен пример за това.

– Кое от впечатленията Ви в областта на футбола би могло се приложи в условията на ОФК “Беласица”?

– По отношение на мъжкия тим и състоянието около него в момента нищо за жалост. Ние нямаме база и тренираме по селата, докато в Китай всеки стадион изглежда готов да приеме мач от шампионската лига. Благодарение на общия икономически растеж на държавата клубните бюджети от 2003 година насам са нараснали с 1000%. Не е грешка, не със 100, а с 1000%! Някои неща, видени там, биха могли да се пробват в нашата ДЮШ, защото там е разковничето, разбрали са го и китайците. Посетих детска футболна школа в Ксиян, в която 5000 /!!!/ деца тренираха под ръководството на 60 треньори. Използват европейска, в частност португалска футболна методика, неслучайно шеф на школата е португалецът Андре. Изгледах 90-минутно занимание на набор 2005 г. Една част от тях се готвеха с Андре за участие в турнир Футбол 5, другите провеждаха тренировки с рядко виждана интензивност и натоварване. Нашите български подрастващи футболисти изостават изключително много физически, налага се да компенсират с талант и мислене. Това обаче в хода на кариерата им се оказва, че не е достатъчно. В тази детска школа видях отлична комуникация между ръководители и треньори, именно в тази посока трябва да се поучим от китайския опит.

Интервю на СТАНЧО СТАНЧЕВ

loading...


Коментар с Facebook

Подобни новини

Остави коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *