Home-p1-728×90
Home-p1-728×90
Топ теми

В разпнатото от пъдпъдъчени проверки на ДФЗ якорудско село Бунцево бенефициентите се прехранват с бране на съчки за погребални венци в Шотландия

Наскоро якорудското с. Бунцево стана едно от най-известните сред хилядите служителите на Държавен фонд „Земеделие”, получаващи заплати, за да вземат пари от Европа и да раздават малка част от тях на българи, решили да се занимават с отглеждане на птици, животни, гъби, червеи, зеленчуци.

Оказа се, че селото е своеобразен национален първенец по брой проекти по подмярка 6.1 „Стартова помощ за млади земеделски стопани“ на ДФЗ и едва ли не във всяка къща има европъдпъдъци или еврозайци. Това – по документи. Проверка на място от дирекция „Противодействие на измамите“ в ДФЗ обаче показа по-друга картина: фермите за зайци ги няма, бенефициентите живеят на стотици километри от Бунцево – било в благоевградското село Логодаш, било във Велинград, откритите след дълго търсене по бараки и паланки пъдпъдъци са в пъти по-малко от заявените в ДФЗ, а почти във всички случаи повторната проверка на следващия ден установяваше, че и малкото открити предния ден птици вече ги няма. Това и беше поводът лично шефът на ДФЗ Румен Порожанов да обяви на специална пресконференция в столицата, че при проверката на неговите хора в Якорудско настанало едно драматично местене на клетки с пъдпъдъци и зайци от двор в двор и от село в село така, че да се заблудят проверяващите, че отглеждането на пернатите и дългоухите върви с пълна сила.

Опит на вестник „Струма“ на свой ред да преброи пъдпъдъците и зайците в селцето се оказа

АБСОЛЮТЕН НОНСЕНС.

Тръгваме за Якоруда с предварителна информация, че всички проекти в селото се въртят от местната кметица Джемиле Карафеиз, която печелела щедрите субсидии на ДФЗ на имената на свои съселяни, дори им плащала самолетните билети, за да се върнат от чужбина, където са гастарбайтери, и да могат да кандидатстват за пари като млади земеделци.           

Още с влизането ни в с. Бунцево установяваме, че селото е много красиво и почти безлюдно. Дали заради ситния есенен дъждец или по друга причина, но на главната уличка, водеща към селското площадче, крета само една колоритна баба с жълта забрадка. Молим я да ни насочи към неин съселянин, който отглежда зайци или пъдпъдъци, и женицата уверено ни сочи площадчето с думите

„КМЕТИЦАТА, ТЯ СЕ ЗАНИМАВА С ТОВА“.

Явно новините в селото се разпространяват със скорост, по-висока от 30-те км/ч., с която потегляме към кметството, защото докато стигнем, отпред вече е излязла младолика жена. Признава, че е кметицата, но бърза да уточни, че тъкмо тръгвала с джипа на съпруга си към Благоевград, за да откара на ТЕЛК своя съселянка, затова няма да може да ни отдели много време. Когато разбира, че сме журналисти, дошли да правим репортаж за някой от бенефициентите по подмярка 6.1, Джемиле бързо забравя, че ще пътува, и започва охотно да обяснява, че хората ги няма в селото – един излязъл да събира дърва, друга била родилка и още не била излязла от болницата, трети бил много притеснителен и щял сериозно да се стресне, ако му се изтърсят в дома журналисти, четвърти…

Тъй като имаме информация, че и една от дъщерите на самата кметица – Фатма, гледа 700 пъдпъдъци, за които миналата година е получила 24 446 лв. от ДФЗ, си правим устата да видим поне нейното ято. И тази идея се оказва неудачна – Фатма била студентка в Медицинския в Стара Загора и всъщност нейните пъдпъдъци ги гледали баба й и дядо й, но и те били от притеснителните и хич не било удобно да ги търсим.

Този разговор го водим пред елегантна двуетажна къща, намираща се до сградата на кметството. Оказва се, че това е една от 4-те къщи за гости в община Якоруда, които допреди 2 години ДФЗ щедро финансираше със 70% от стойността им. Оказва се и друго – че

СОБСТВЕНИК НА КЪЩАТА ЗА ГОСТИ В С. БУНЦЕВО Е ДРУГАТА ДЪЩЕРЯ НА КМЕТИЦАТА – ХАТИДЖЕ,

която пък учи магистратура в УНСС в София. Докато девойката се обучава, фирмата й ЕТ „Ати 2013“ се върти от съпруга на кметицата, който всъщност е един от 6-имата, които са ангажирани в обслужването на малкото хотелче, магазина под него и кафе-бара на партерния етаж. Двуетажната лъскава постройка излязла на Хатидже 240 000 лв., от които 30% семейството покрило със заеми, доверява Джемиле. Въпреки че по проект трябвало с къщата да се купи и кола за 36 000 лв., с която да се превозват почиващи от Якоруда, София или Благоевград, кметската фамилия се отказала от возилото, защото не стигнали парите.

Вноската е по 1000 лв. на месец и още дълго време ще плащаме, разказва кметицата и признава, че

НЯМА ОСОБЕНА ФАЙДА ОТ ДВАТА АПАРТАМЕНТА В КЪЩАТА ЗА ГОСТИ,

които дава за по 20 лв. на нощувка. Идвали хора да почиват, но не редовно, миналата седмица били последните 2 гостенки – баба и внучка от Монтана, но в момента нямало никого.  На магазина разчитаме, признава селската управничка. Той не е единствен в селото, изключително малък е, но пък предлага всички продукти от първа необходимост. Снабдяването му става от Пазарджик, където, според Джемиле, всичко било в пъти по-евтино, отколкото в Благоевград, Якоруда и Разлог. И пътят бил като до Благоевград – час и половина.

Докато обяснява за бизнеса на щерката, при всяко подсещане от нас за какво сме дошли кметицата набира някакъв телефон и най-после съобщава, че

ОТКРИЛА ЕДИН ОТ БЕНЕФИЦИЕНТИТЕ, КОЙТО БИЛ В ГОРАТА

но щял да се върне в селото, за да ни донесе ключ за помещението, в което отглежда зайци. Успокоена от добре свършената работа, кметицата ни кани в кафенето на къщата за гости, за да не чакаме на дъжда.  

Помещението е празно, просторно, чисто, с кожени мебели и купчина учебници по медицина, струпани върху една от масите. Джемиле признава, че са нейни – след като завършила българска филология във ВПИ – Благоевград /сега ЮЗУ/, се дипломирала и като медицинска сестра, поради което откакто станала кметица преди 3 мандата редовно й се налагало да си преговаря вътрешните болести. Опреснява си знанията, защото непрекъснато се налагало да раздава медицински съвети на бабите и дядовците. Лекарят идва всеки ден по обяд, но стои само час, защото има и други места за обикаляне, а през останалите 23 часа от денонощието местните търсели кметицата – било за инжекция, мерене на кръвно или нещо друго.

Неизбежно се връщаме на темата, за която сме дошли – многото собственици на пъдпъдъци и зайци в Бунцево.

Джемиле разказва, че

В НАЧАЛОТО БИЛИ ОХЛЮВИТЕ, ПОСЛЕ – КРАСТАВИЦИТЕ И КАРТОФИТЕ.

В „нулевата“ година за зайците и пъдпъдъците – 2014, когато хората трябвало да покажат пред ДФЗ, че ги гледат, преди на следващата година да бъдат одобрени за първата субсидия от 24 000 лв., измрели много от тях. Но и тези, които оцелели, се оказали не особено добра инвестиция заради липсата на пазар. Особено пъдпъдъците.

Няма полза от това – те снасят само ако ядат специална храна за този вид пернати, ако им дадат някакъв заместител, спират с яйцата, разкрива подробности от кухнята Джемиле. Друг бил въпросът, че няма къде да се реализират и яйцата – в един момент селото се оказало заринато от дребните петнисти яйчица на пъдпъдъците и за да се отърват от тях, хората започнали да разнасят по комшиите с чанти като армаган.

Това е една от причините на следващата година част от „пъдпъдъчарите“ да намалят птиците, вместо да ги увеличат, или съвсем да зарежат бизнеса, като се лишат доброволно от втората субсидия от 24 400 лв. Друга причина е изискването на втората година всеки, спечелил проект по мярката, да назначи още един човек, който ще му помага при отглеждането на животните, и да му плаща осигуровките.

По повод негативните списъци на ДФЗ, касаещи нейни съселяни, кметицата твърди, че

ЧАСТ ОТ ИМЕНАТА В ТЯХ НЕ СА Й ПОЗНАТИ. 

В селото сме 564 души, всичките ги знам, категорична е Джемиле.

От списъка разпознава само няколко имена – като Муртаза Карафеиз, която гледала краставици и тази година събрала 50 чувала, на които обаче не намерила реализация и в момента си хранела животните с тях, както и това на Хава Абдула, обвинена в нехуманно отглеждане на 106 зайкини-майки. За Хава кметицата има теза: жената се бояла да им чисти, за да не си помислят евентуално проверяващите, че зайчарникът е прекалено зализан и зайците не се отглеждат в нормалните им условия. Разпознава и Арифе Мисанкова, която била от ентусиастите с червеите за биотор, но и тя ги зарязала, защото в момента е в болницата, тъй като наскоро родила. Имена обаче като на Мария Илкова, която би трябвало да гледа 894 броя пъдпъдъци в Бунцево, на Хасан Али, който бил местният представител на същата тази Мария, Юсуф Биков и др. не й говорели нищо.

Извън земеделските проекти бизнесът в селото се изчерпва с няколко мъже, които работят в двата местни дърводелски цеха. Със заплати  са още кметицата, техническият секретар и чистачът на кметството и никой друг.

ДОБАВЯТ КЪМ ПЕНСИИТЕ ОТ ЗЕМЕДЕЛСКА РАБОТА.

Самата кметица гледа 3,5 дка картофи, но на последната реколта събрала само 50 чувала заради тазгодишната суша. Няма работа и по линия на „Социални грижи“. Всъщност работа има, но няма желаещи, защото за 14 дни по 4 часа работа на ден хората получават общо 45 лв. Сравнено с 2013 г., когато по европейските програми безработните вземали 350 лв. да чистят падналите листа, сумата е толкова нищожна, че никой не иска да се хваща.  

По тази причина и хората от Бунцево масово работят в чужбина. До миналата година били в Англия, сега ходели в Шотландия и Германия. В Шотландия събират съчки за венци или берат ягоди. За 3 месеца ягодарите изкарват 3500 паунда и това лято само от Бунцево ходили 21 души. Скоро ще се върнат, ще изкарат зимата със спестеното и догодина пак ще тръгнат да берат съчки в Шотландия.

Освен по брой спечелени земеделски проекти на глава от населението, Бунцево е от

НЕТИПИЧНИТЕ СЕЛА И ПО ОТНОШЕНИЕ НА ЕЗИК И РЕЛИГИЯ.

Всички са мюсюлмани, без единствената християнка, която дошла от Самоковско да се омъжи за любовта на живота си и в момента чака бебе, но никой не знае и дума турски. Уж всички са вярващи, но никой не ходи в 3-етажната селска джамия, където на петъчната молитва се събират най-много 4-5 възрастни мъже. Още толкова са жените, които ходят пребрадени, докато младите момичета масово залягат на късите поли и токчетата. Никой не им прави забележка, дори имамът, който е роден през 1939 г. и повече набляга на кърската работа, отколкото на Корана. Религията отсъства и от свободното време на бунцевци – сутрин на кафе, а вечер на ракийка в заведението на кметицата хората обсъждат политиката. Това, че не харесват кандидатпрезидентката Цецка, нямало нищо общо с партиите, твърди кметицата. По-скоро не одобрявали външния й вид. Освен от телевизията, научават новините и от интернет – компютри има навсякъде, а връзката е изумително бърза.  Напоследък сред предпочитаните им теми е и

ХРАНАТА, КОЯТО ДЕЦАТА ПОЛУЧАВАТ В УЧИЛИЩЕ,

където има 2 паралелки до ІІІ клас. Малките непрекъснато се оплаквали у дома, че кренвиршките и козуначките /б. р. козуначна кифла/ не са хубави. Дебат обаче предизвиква не качеството на студените закуски, а спуснатата заповед от директора на училището хлапетата да не носят в клас както запалки и кибрити, така и храна от вкъщи. На всичкото отгоре учителите им накарали малчуганите, които са на възраст от 6 до 8 г., да се разпишат под тази заповед, макар че първолаците още са на буквата „а“.  Затова наред със стайлинга на Цецка Цачева сред най-злободневните теми в Бунцево тези дни е търсенето на смисъла на тази забрана, заради която децата им трябва да стоят гладни.

Разговорът за козуначките плавно прелива в диетата, на която кметицата Джемиле се подложила наскоро. Избрала тази на Ваня Червенкова, при която 6 вида храни се ядат по 2 дни всяка, после следват 2 дни пауза и отново 12-дневният цикъл се повтаря. Много килограми свалих, но не смятам пак да се връщам към нея, защото 2 от храните са плодове и кисело мляко, а аз не мога да ги понасям,  потриса се от погнуса селската управничка.

В този момент

РАЗГОВОРЪТ ПРИДОБИВА КРИМИНАЛЕН ХАРАКТЕР,

в заведението влизат притеснени мъж и жена, които се оказват жертва на нагъл пладнешки обир. Същата сутрин овчарят, който пасе овцете на цялото село, ги докарал обратно да презимуват в Бунцево и един от рода Абгьови задигнал овца от тяхното стадо. „Моите овчички бяха 15, но онзи най-нахално забра една от тях и си я откара дома”, възмущава се дядо Муса Чолаков. „Наша си е овчичката, познавам я по рогите, едното рогенце е отчупено”, нарежда и бабичката му. После двамата се споглеждат и решават да извадят пред кметицата най-силния си коз – комшията бил пиян, като им забрал овчичката. По тази причина и объркал бройката – платил на овчаря по 3 лв. за месечната паша на неговте 8 животни, но подкарал към кошарата си 9.

За да убедят кметицата, че са станали жертва на наглеца Абгьов, сем. Чолакови цитират и овчаря, който им поръчал да викат полиция и обещал да им се яви свидетел, ако се стигне до показания. Даже бащата на крадеца признал, че синът му е подкарал чужда овца, но онзи не искал и да чуе.

След кратък размисъл в ролята на арбитър Джемиле взема мъдро решение – ще изчакат Абгьов да изтрезнее, ще отидат пак да се разберат с него, а ако пак не стане, чак тогава ще викат полиция.

Поуспокоен, дядо Муса започва да разсъждава на глас заслужава ли си човек да се нагърбва с толкова дертове заради една овчичка със счупено рогенце. Самият той има регистрирани в ДФЗ 14 овце, за които получава по 40 лв. държавна субсидия на глава, но още не е пресметнал дали е на сметка. Причината е, че

ЗАРАДИ СУБСИДИЯТА ГУБИ ЕНЕРГИЙНИТЕ ПОМОЩИ ОТ 361 ЛВ.

Няколко негови селяни и колеги по овчарска гега вече пропищели – от НАП ги накарали да върнат помощите за 2 г. заедно с лихвите.

След като вече са минали 2,5 часа от стъпването ни в Бунцево, най-после ключът за зайчарника пристига при кметицата.

Оказва се, че той е за дървена барака на няколко метра от къщата за гости на кметицата. Джемиле вещо отключва катинара и открехва вратата към неприветливо помещение, в което треперят трийсетина животинки. Вместо поилки има няколко пластмасови кофички от сирене или латекс. Ток, разбира се, няма.

Не става ясно на кого са животинките, но гледката е успокояваща – макар и малко, явно в Бунцево все пак има зайци. Вярно, че са едва 30, но пак е нещо, като се има предвид, че само в това якорудско селце тази година 8 души са получили и втория транш от финансирането по подмярка 6.1, което за 2 г. закръгля получената от тях сума на 48 895 лв. за отглеждане на зайци и пъдпъдъци.    

Коментар с Facebook

Свързани новини

Напиши коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *