Home-p1-970×90
Home-p1-970×90

Историята на светофара и защо зелено означава “премини”

Някога замисляли ли сте се защо цветовете на светофара са точно такива, каквито ги познаваме? Преминаваме на зелено и спираме на червено, а жълтото между тях продължава да е по-скоро и предимно „последно зелено“, въпреки че ясно е описано в правилника, че това не е така, напомня Международната асоциация на застраховани и пострадали при катастрофи.

Някои от Вас вероятно не са издържали на любопитството и са проучили историята на светофара, но за останалите ще разкажем как се ражда този ключов елемент на регулирането на трафика.

Първият електронен светофар води началото си преди 102 години от американския град Кливланд, щата Охайо. Ще трябва да се върнем малко по-назад обаче по улиците на Лондон, за да разберем откъде идва идеята за разноцветно светлинно подаване на сигнали към трафика.

През 1868 г. е поставена тестова инсталация в близост до британския Парламент. Тя, разбира се, е напълно „аналогова“ и представлява стълб с подвижно рамо. Целта е да се направи по-безопасно пресичането на пешеходците, защото по това време трафикът на карети и каруци вече е с внушителни размери. Оператор на устройството е полицай, който вдига и сваля рамото, за да регулира трафика и да даде възможност на пешеходците да преминат, използвайки и звуков сигнал със своята свирка. През деня това върши работа, но вечер устройството е работило с газова лампа с два филтъра – зелен и червен.

През 1869 г. обаче инцидент с устройството води до прекратяване на използването му. Газовият резервоар се пръска и наранява дежурния полицай, което кара властите да изоставят това решение.

Ранните светлинни сигнали в САЩ също са използвали зелен и червен цвят и също, както в Лондон, е бил нужен човек, който да ръководи системата. Цели четири години след първия електонен светофар в Кливланд, полицай на име Уилям Потс в Детройт представя системата с три цвята, която познаваме и днес – с три цвята. Потс обаче взима идеята от железопътната система, където по това време се използват бял, зелен и червен цвят. Белият е означавал „премини“, зеленият е сигнализирал за смяна на режима, а червеният, както днес, е означавал „спри“.

Тази система в железопътния транспорт води началото си от 1899 г., но тя има няколко недостатъка. Първият е, че бялата светлина е твърде естествена за човешкото око и практически се слива с много от заобикалящите я светлини. Освен това много често счупени червени семафори практически са светели в бяло, а това е довело да доста неприятни железопътни инциденти в края на 19 и началото на 20 век.

Така в един момент е решено по-разпознаваемият зелен цвят да премине към режим „премини“, като е добавени жълтият. Така машинисти и кондуктори вече са знаели, че ако виждат бяла светлина, то това е продиктувано от липсата на цветното стъкло на семафора и при всички положения трябва да се внимава или дори да се спре.

Така вече много по-сигурната система зелено-жълто-червено „стъпва“ и на пътя през 20-те години на 20 век и до днес контролира натоварения трафик. Когато следващият път стоите с безизразна физиономия в поредното ужасно задръстване и просто гледате как се сменят трите светлини, просто си спомнете за железничарите, които чрез болезнения си опит са стигнали до най-доброто решение за тази система. /dariknews.bg

Коментар с Facebook

Свързани новини

Напиши коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *