Home-p1-728×90
Home-p1-728×90

Коя е най-опасната дума в света

Тази дума може да унищожи живота както на говорещия, така и на слушателя, пише kantherapy.com. Повечето хора може би са изненадани, тъй като не са си давали сметка, че е точно така, но…

Влиянието на думата „НЕ
Всъщност, ако силно разтревожен и депресиран човек погледне за секунди лист с изписани негативни думи на него, той ще се почувства още по-зле. И колкото повече размишлява върху тях, толкова повече ще руши ключовите структури, които регулират паметта, чувствата и емоциите. Ще наруши съня, апетита и способността си да изпитва щастие и удовлетворение доста дълго време. Ако озвучим своя негативизъм или дори леко се намръщим, когато казваме “не” се освобождават повече стрес химикали, не само в нашия, но и в мозъка на слушателя. Слушателят ще изпита повишена тревожност и раздразнителност, като по този начин се подкопава сътрудничеството и доверието. В действителност, дори ако наоколо просто се навъртат негативни хора, то това ще ни направи по-предубедени към другите! Всяка форма на негативно преживяване – притеснение за финансовото ни състояние или за здравето ни – ще стимулира освобождаването на разрушителни неврохимикали.
Същото важи и за децата: Колкото по-негативни мисли имат, толкова повече емоционална нестабилност ще изпитват. Но, ако ги научите да мислят позитивно, може коренно да промените живота им. Колкото повече се обвързваме с негативен диалог – в къщи или на работа – толкова по-трудно можем да спрем. Но негативните думи, изречени с гняв причиняват още повече повече щети. Те изпращат алармиращи съобщения до мозъка, намесвайки центровете за вземане на решения на предния дял, което увеличава склонността ни да действаме ирационално. Провокиращи страха думи, като: бедност, болест и смърт също стимулират мозъка по негативен начин. И дори, ако тези страшни мисли не са реални, други части от мозъка ни (като таламусът и амигдалата) реагират на негативните фантазии, като че ли те са реални заплахи възникващи във външния свят. Любопитно е, че все едно сме програмирани да се притесняваме от стари спомени пренесени от предците ни, когато е имало безброй заплахи свързани с оцеляването ни – нещо като генетичен артефакт. Но как да се отървем от всичко това? С цел да се прекъсне тази естествена склонност към притеснение и тревожност, могат да бъдат предприети няколко неща: Като за начало си задайте въпроса: “Дали ситуацията наистина застрашава живота ми?” След като сме идентифицирали негативната мисъл (което често е подсъзнателно) можем да я преструктурираме, като изберем да се фокусираме върху позитивните думи и образи. Изводът е, че самоконтролът може да ви спаси! Няма автоматичен начин.

Силата на думата “ДА”
Когато лекарите и терапевтите учат пациентите си да превръщат негативните мисли и тревоги в положителни твърдения, комуникационният процес се подобрява и пациентът възвръща самоконтрола и увереността си. Но има проблем: положителните мисли и думи не са заплаха за нашето оцеляване, така че не е нужно мозъкът да отговори толкова бързо, както го прави при негативните мозъчни импулси. За да се преодолее това невронно пристрастяване към негативизма, трябва многократно и съзнателно да генерираме колкото се може повече положителни мисли, за да се превърне това поведение в навик. Всъщност позитивното мислене може да помогне на всеки да изгради по-добро и по-оптимистично отношение към живота.
Положителните думи и мисли задвижват мотивационните центрове на мозъка като ни помагат да изградим устойчивост, когато сме изправени пред проблеми в живота. Съвет: подбирайте думите си и ги изговаряйте бавно. Това ще прекъсне склонността на мозъка да бъде автоматично негативен, и както показват последните изследвания в тази област, най-обикновеното повтаряне на думи като благодаря, любов, мир и състрадание ще се включат специфични гени, които понижават нашето физическо и емоционално напрежение. Ще се почувствате по-добре, ще живеете по-дълго, и ще изградите по-дълбоки и по-сигурни взаимоотношения с другите – в къщи и на работното място.

Коментар с Facebook

Свързани новини

Напиши коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *