Home-p1-970×90
Home-p1-970×90

Скулптор, дупнишки зет, изкова от 1250 г злато ритон с глава на носорог в ЮАР по подобие на Панагюрското съкровище

Радослав Киров е известен скулптор, дупнишки зет, край града има ателие и понякога, когато е в България, работи в него. Съпругата му Мариола Дашева е коренячка дупничанка, тя е лектор в Университета в Кейптаун, има курс от над 1000 студенти. Радослав Киров работи в ателието си със сина Виктор, а дъщерята Цветомира има собствен бизнес. Скулпторът наскоро представи своя изложба в общината, открита от уредника на Общинска художествена галерия Катя Йоцова.

Р. Киров е роден в Добрич. Завършва строителен техникум. Работи като медникар дълги години, след това със семейството си емигрира в Южна Африка, където живеят вече близо 25 години. Работил е в единствения частен монетен двор на Южна Африка. Изработвал е престижни изделия от ръчно ковано сребро, които са подарявани при срещи и посещения на високо междудържавно равнище.

Радослав Киров винаги се е възхищавал от красотата и изработката на Панагюрското златно съкровище. През 2006 г. приема творческо предизвикателство и изработва съд, подобен на ритоните от съкровището, но вместо глава на елен извайва ритон с глава на носорог. Изковава го ръчно от 1250-грамов лист 22-каратово злато. 

– Г-н Киров, съвсем скоро открихте изложба в града на съпругата Ви. Показахте удивителни неща от метал, откъде се зароди любовта Ви към медта и златото като материали и към изкуството?

– Това за любовта към изкуството е много относителна работа. А за металите като материал, с който работя, е въпрос на развитие – от медникарство в България, до сребро и злато в Южна Африка. Тръгнах от дизайн на продукти и оттам насетне атакувах галерии. Завършил съм строителен техникум в Добрич и прецених, че няма никакъв смисъл да продължавам по-нагоре, просто хванах занаят, който наистина обичах – медникарството. В България бях медникар може би десетина години и след това се преселихме в Южна Африка със семейството ми, вече 25 години сме там.

– Вашата съпруга е преподавател в Университета в Кейптаун. Разкажете за семейството си?

– Със съпругата ми Мариола Дашева, която е от Дупница, се срещнахме в Добрич, тя беше там по разпределение. Живяхме 10 години в града, а след това емигрирахме в Южна Африка в Кейптаун. Съпругата ми е лектор в Университета в Кейптаун, има курс от над 1000 студенти. Координира доста лектори в математиката.

Имаме две деца – син и дъщеря. Синът Виктор работи с мен в ателието, а дъщеря ми Цветомира развива бизнес от половин година. Има консултантска фирма – градоустройство и оценка на недвижими имоти.

– Какво Ви провокира да емигрирате в Южна Африка преди 25 години?

– Моето шесто чувство, че работите в България ще се скапят, както се и скапаха… А днешната ситуация е значително по-зле. Това че има по магазините стоки, нищо не значи. Просто… тези трябва да се изметат, за да излезе нещо друго.

– Вие сте работили в единствения частен монетен двор на Южна Африка. Разкажете за пътя си на развитие в тази чужда страна.

– Южна Африка е мултикултурна страна. Живеем в Кейптаун, няма никакви проблеми между хората. Бях посрещнат много добре, намерих си работа моментално. Работих четири години за работодател, бяхме като баща и син. После реших да си хвана сам пътя и беше правилно решение. Минах през много трудности и изпитания. Просто беше сложно, но в крайна сметка си намерих пътя и призванието. Започнах първо като силвърсмит. Имаше много сребро, килограми сребро, тонове бих казал, и имаше предостатъчно за работа. За две години изработих буквално съкровище от сребро. Няколко престижни изделия от ръчно ковано сребро като Chalice /църковна чаша/, подарена на папа Павел Втори от тогавашния президент на Южна Африка Нелсън Мандела, сребърна купа – сватбен подарък на японския принц и съпругата му от правителството на Южна Африка, купата на известното състезание за професионален голф Alfred Dunhill Challenge Cup…

Общо взето беше много интересен етап от живота ми, докато дойде демокрацията в Южна Африка и интересът към тези работи изчезна, защото черните дойдоха на власт. И трябваше да се пренасоча от сребро и злато към нещо друго.

– Каква е кухнята в Южна Африка?

– Храната в Южна Африка е чудесна, кухнята е различна – мултинационална. Доматите са по-дървени, но аз съм си посадил чудесна зеленчукова градина. Съпругата ми Мариола готви прекрасно.

– Имате голямо желание да си построите къща в китното село Овчарци.  Докъде стигнахте с нея?

– Купихме място в село Овчарци до реката. Там имаше стара полусъборена къща, която трябваше да я досъборим. Наех си архитект, той ме забави месец, армията от чиновници ме забави. Те бавят абсолютно всички… В крайна сметка трябваше да почнем април-май. Годината мина, но за другия април-май сигурен съм, че ще почнем да я строим, защото вече всичко е изчистено. Не знам доколко ще ми издържат нервите с бюрокрацията и с всички тези неща…

– Харесва ли ви Дупница и България?

– Бих желал в Дупница да си направя мечтаното ателие, но първо искам да видя как върви тази държава. Дали да бъда тук? Сега за първи път реших да се установя в Дупница, през лятото да идвам тук. Добрич е много по-хубав, но я няма планината, няма я водата… Това е, което главно ме привлече тук, в Дупница. А какво ме привлече в България – първо, това са много по-ниските такси. Аз съм практичен човек, дай Боже да се запазят, защото това крепи бизнеса!

– Има ли смисъл в днешно време човек да се занимава с изкуство?                                                                    

– Ако човек вижда, че е много добър в това, което прави, трябва да се научи да си прави маркетинга, което е най-трудната работа. Да го произведеш е лесно, да го продадеш е много трудно! 

Коментар с Facebook

Свързани новини

Напиши коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *