Home-p1-728×90
Home-p1-728×90
Топ теми

Благоевградски боксьор жъне успехи в чужбина, пробива без връзки и спонсорство и става златен медалист за 2016 година: „България ражда звезди, но те угасват много бързо“

29-годишният боксьор Стоян Валериев Стефанов-Шали от Благоевград стана шампион на испанската област Галисия за 2016 г. с дисциплина, тренировки и хранителен режим. Той стана златен медалист в турнира „Round Galicia 2016”. За това какво го амбицира и каква е формулата на успеха Ст. Стефанов разкрива за читателите на вестник „Струма”:

– Как се разви животът ти като боксьор, какво ти дава и какво ти отнема този спорт?

Избрах точно бокса измежду всички други спортове, защото чрез него изразходвах негативната енергия, която трупах в ежедневието си. Проблемите и неуспехите в личния и социалния живот нагнетяват агресия у всеки човек, аз реших да влагам натрупаната агресия в спорта и да я преобразувам в нещо положително, защото боят изгражда и възпитава. Или с простички думи бих казал, че имах нужда да изпусна парата, това ме тласна към тренировките, а и осигурява перфектни кардиоупражнения, които стимулират сърдечната дейност. Първият ми тренъор беше Румен Чавдаров, който допринесе за развитието на спортния ми хъс и ме убеди в предимствата на бокса пред другите спортове.

При този боен спорт водещи са постоянството и силата на духа, от боеца на ринга се очаква точно определено поведение, което се състои в демонстрирането на кураж и твърдост. На тези типично мъжки качества ме научи другият ми тренъор от Благоевград – Кирил Масларски, той усети таланта ми и прояви индивидуален подход, за да развие и слабите ми страни. Изгради ме като характер и като спортист, като наблягаше на психическата ми устойчивост. Научи ме как да запазя хладнокръвие на ринга и да поемам ударите с лекота, без да се боя от тях, и как да отвръщам на удара въпреки болката. И до днес, когато имам нужда от малко стимул, или съвет относно начина и интензитета на тренировките ми, звъня на Масларски в Благоевград за консултация, въпреки че вече имам испански тренъор.

Успешните боксьори винаги са по-едрите, по-силните и по-бързите, за да си конкурентоспособен, трябва да покриваш високи стандарти. Натоварването е много интензивно, защото това е експлозивен, анаеробен спорт, който е най-изискващ във физическо отношение основно поради липсата на въздух, което прекомерно натоварва белите дробове. Нанасянето на удари рунд след рунд, борейки се срещу атакуващ те противник, действа не само на тялото, но и на психиката. Зад кулисите на бокса стои психическата устойчивост на бойците, която много лесно се разклаща при нанасянето на тежки удари, които целят точно това – да те разконцентрират и извадят от играта. Като играч с опит вече съм развил нюх към тези неща и усещам дали противникът ми е добре подготвен или лабилен.

Когато се държи стабилно на ринга, тактиката ми е различна, атакувам и психиката на опонента с различни маневри и рязка промяна на ходовете. Ако един човек иска да се развива в бойните спортове и да успее, трябва да се научи да владее тези тънкости и да използва различни тактики и стратегии. Боксът ми даде много, особено през последните години, когато съзрях достатъчно, за да оценя неговите преимущества. Направо станах друг човек, научих се на самоконтрол, дисциплина и самоуважение, придобих повече вяра в себе си, повярвах във възможностите си. Не отричам, че всичко това ми костваше много безсънни нощи, в които тренирах, отнемаше ми 90 % от свободното време и ограничи излизанията и социалните ми контакти. За да разгърнеш потенциала си, трябва воля, упоритост и лишения. Сещам се как аз тренирах и сутрин, и вечер преди турнира тази година, докато моите приятели ходеха по дискотеки, забавляваха се и все се оплакваха, че не им обръщам достатъчно внимание, но за мен водещата цел беше да постигна резултати. За българските спортисти е доста трудно да се реализират в чужбина, защото трябва да мерят сили с цели империи, а не само с опонента си.

Как успя да надвиеш конкуренцията и да станеш златен медалист на шампионата в Испания?

 – Шампионатът по бокс се проведе през март тази година в областта Галисия в Испания. Аз се състезавах в полутежка категория до 91 кг. На финала борбата за златния медал беше безмилостно жестока, изправих се срещу испанеца Карлос Падин, който беше истинска „машина“. Когато се качих на ринга, онова типично българско чувство за малоценност не ме напускаше, но българите, които се бяха събрали в залата, викаха за мен и ме подкрепяха, това ме зареждаше с ударна доза кураж. Помислих си, че заради тези хора, които са дошли в Галисия специално да ме гледат, трябва да направя една красива игра, а от там нататък каквото ще да става. В този момент не мислех за наградата, защото това те разконцентрира и те прави уязвим.

Опонентът ми беше много силен и добре подготвен, имах чувството, че си разменяме удари цяла вечност и точно когато напрежението достигаше връхната си точка, му нанесох точния удар, който реши мача. Успях да нокаутирам Падин точно на предела на силите ми, съдията броеше до 10, но той беше толкова изтощен и замаян от удара, че не успя да се изправи навреме. Така този ден се превърна в паметен за живота ми, усещането да си медалист е несравнимо, никога преди не ми се беше случвало в един момент да изпитам щастие, облекчение, гордост, удовлетвореност и самочувствие. Бях опиянен не от постижението си, а от бурните овации, с които ме дариха българите. Това е чистата първична емоция, да прославиш родината си в чужбина, чувствах се благословен.

Богати хора ли са боксьорите и как очакваш да се развие твоята кариера занапред?

– За боксьорите в световен мащаб мога да кажа няколко неща – тези, които се занимават с бокс професионално, печелят много, но не всеки може да разгърне потенциала си до такава степен, защото съществуват редица външни фактори, които възпрепятстват това развитие. Повечето от родните боксьори играят предимно за удоволствие, адреналин и тръпка, а това не им носи много в материален план. Това се случва и при мен в момента, за да си позволя да плащам тренировки при доказан специалист от световна величина, работя много и ежедневието ми непрекъснато е заето. Само боксът не ми подсигурява добра месечна издръжка, така че „запрятам ръкави“ и бачкам здраво. За да станеш професионалист, първо, трябва да имаш силен гръб, подкрепа и спонсорство, чак на второ място са качествата. Тази формула се доказа в световен мащаб, помните какво се случи с най-големия ни боксьор Кубрат Пулев, в мача срещу Владимир Кличко, който заедно с брат си Витали притежава цяла бокосва империя.

Зверското превъзходство на украинеца личеше още от самото начало на двубоя, защото той притежава много преимущества, недостъпни за Пулев. Това е много горчив спомен за всички българи, макар че беше голямо постижение Кобрата да се качи на един ринг с Кличко, въпреки ограничените възможности на българския спорт и оскъдната материална база, но ние не признаваме този факт, защото се комплексираме от неуспехите, такава ни е народопсихологията. В момента се обучавам при един испански тренъор – Роберто Домингес Перес, който дълги години е бил професионален боксьор и знае много за тънкостите в този спорт. Надявам се да имам възможността да продължа развитието си в тази сфера, това може да се осъществи само ако се трудя упорито и не се огъна пред трудностите. Съжалявам само за това, че не мога да се развивам и да вървя напред, ако живея в България, това ме принуди да замина за Испания, защото с парите, които печеля от работа, си подсигурявам високо качество на тренировки. Разбира се, ако някой спонсор забележи моя потенциал, нещата може да се развият по-лесно занапред, но засега се реализирам сам, със собствени усилия и средства.

Какво е значението на татуровката ти?

–  Тази татуировка на гърдите ми е много символична за мен, а за тези, които не ме познават, е дори плашеща, защото се различава от стандартните татуировки, които си правят хората. Повечето мои приятели мислят, че съм си татуирал революционера Христо Ботев и се стряскат. Всъщност това е образът на покойния ми баща Валери, който почина преди две години. Изобразен е такъв, какъвто си го спомням, той винаги е бил много близък до моята природа и до усещането ми за света. По този начин търся неговото присъствие и морална подкрепа. Честно казано, много пъти съм бил на ръба да се откажа от бокса, но споменът за него ме стимулира да продължавам да се боря и да постигам резултати. 

Коментар с Facebook

Свързани новини

Напиши коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *