Home-p1-728×90
Home-p1-728×90

26-г. щатна режисьорка в ДТ „Н. Вапцаров“ Маргарита Мачева: В училище намирах „Хамлет“ за пълна скука, смятам, че не е „ОК“ начинът, по който сме свикнали да си мълчим и да гледаме себе си, подмолно да изместваме останалите, за да успяваме, а това е

Младата режисьорка Маргарита Мачева постави първото си българско заглавие на благоевградска сцена. Премиерата на „Вампир“ на Антон Страшимиров е „визитката“, с която 26-годишната дама се представя пред публиката в Югозапада.

Маргарита Мачева е плевенчанка, завършила е НАТФИЗ в класа на проф. Пламен Марков преди 3 г. и от юни е на щат в Драматичен театър „Н. Вапцаров“. Дипломният й спектакъл „Кървава сватба“ от Лорка е в Плевенския театър, поставяла е и в Русенския и в Пловдивския театър, работила е по документални представления със сдружение  „Реплика“ в София. 

– Как се озовахте от Плевен в Благоевград, при това на щат?

– Предложих няколко пиеси на директора на театъра Петър Кьосев. Всъщност гледала съм представления на благоевградския театър и бях много впечатлена от актьорите. Другата причина да дойда точно тук е, че моята колежка от НАТФИЗ Лили Сучева е от Благоевград и от нея много съм слушала за театъра, за атмосферата в него.

– С какво Ви предизвиква Благоевград?

– Първо, с това, че е нов процес, с нови хора. Да, аз харесвах актьорите, но не знаех дали те ще ме харесат и дали ще се сработим. За късмет се получи и имаме доста ползотворен процес, отдавна не ми се бе случвало всъщност такова нещо да кипят постоянно идеи и предложения, и творческата атмосфера е много приятна.

– Разкажете за себе си.

–  Завърших НАТФИЗ през 2013 г., преди това учих в математическа гимназия.

– Къде е връзката между математиката и режисурата?

– В комбинаториката. И в логиката.

– Родителите Ви занимават ли се с изкуство?

– Не, майка ми е психолог, баща ми е финансист. Изборът ми беше доста странен за всички, още повече че във фамилията ни и от двете страни има много хора, които се занимават със строителство и вероятно очакванията са били да се насоча към архитектура, инженерство или нещо такова.

– С какво надделя изкуството?

– Не си спомням. Оказа се, че майка ми много ме е водила на куклен театър, даже и в периода, от който нямам спомени. Беше някъде в трети клас, когато имахме задание за драматизация на някаква приказка в училище. Взе че ми хареса и по-късно се записах в школа към драматичния ни театър, където ръководител ни беше Богдан Петканин. Той е бил щатен режисьор в Благоевград и от него доста съм слушала за града ви. Там се запалих. Разбира се, исках да ставам актриса, но после установих, че е много по-интересно да измисляш как да станат нещата, да си създаваш свои светове, да разкажеш историите, които те вълнуват истински. И затова кандидатствах „Режисура“.

– Много ученици разчитат, че като гледат филма или спектакъла, могат да пропуснат спокойно четенето на произведението…

– О, да, и това е много лошо, защото киното и театърът дават винаги интерпретация на текста, което не спестява четенето. Мисля, че от учителите много зависи възприятието. Не си спомням в училище някой да ни е обяснявал за киното и театъра, и че там става въпрос за интерпретация на текст без претенции за достоверност спрямо книгата. Говорим за съвсем различни произведения. Единственият филм, за който сега се сещам, че тотално е уловил атмосферата на някоя книга, е „Часовете“ на Майкъл Кънингам. За мен това бе изумително.

– Факт е обаче, че днес младите хора много малко четат – различен е начинът на живот, ще ги накарате ли да прочетат произведението след представлението?

– Може пък, ако им хареса представлението, да прочетат пиесата, не знам. Мислила съм си например как в училище се изучава „Хамлет“, правят се анализи, коментира се, а всъщност ядрото на „Хамлет“ не се засяга в преподаването. Самата аз си спомням, че когато го учехме, го намирах за пълна скука. След време чета пиесата и… какво да кажа, няма нужда да го коментирам даже! Това по-скоро е въпрос за възпитаване на публиката, което страшно липсва в България. В западни театри например има цели отдели, които работят това. Да вземем за пример Шекспировия театър, те имат спектакли на Шекспир за 5-годишни, за 10-годишни, за 15-годишни и за възрастни, тази публика се възпитава. Ето това би могло да накара децата да прочетат произведението, но то ни липсва като образование.

– Не Ви ли притеснява, че тези празноти в образованието ще накарат утре хората като Вас да правят чалга вместо театър, защото това ще се търси. Халтурата вече сериозно ограби театъра…

– Така е, но хората не гледат само комедии и чалга, гледат и трилъри, нали?! Смятам, че трябва да приемем, че възприятието на публиката се е изменило, най-малко откъм изграждането на образа, и на това трябва да се обръща специално внимание на сцената. Ежедневието ни е затрупано от образи, само по улиците като ходим, те ни заливат от рекламите, от витрините и няма как да се правим, че това не съществува и да живеем 50 г. назад. Затова театърът трябва да изгражда образи и да впечатлява и с това. И с истинност, разбира се. Това са двата основни пункта. Въпросът за мястото на театъра се ражда още с раждането на киното, но вече толкова години екранът не е изместил сцената, нали?! По същия начин видеоклиповете не могат да изместят концерта на живо.  

– Какво провокира интереса Ви на творец към социалните конфликти?

– Много ме боли от това, че в днешно време на младите хора в България много им липсва социална ангажираност. Смятам, че не е ОК начинът, по който сме свикнали да си мълчим и да гледаме себе си, подмолно да изместваме останалите, за да успяваме, а това е повсеместно по наблюденията ми.

– Да разбирам ли, че онези, които са имали смелостта да се противопоставят, са се уморили и се изнасят през двата терминала на летището?

– А може би пък не са имали смелостта да се противопоставят, щом са се изнесли през терминалите?! Това не го казвам като обвинение, аз също бих се изнесла през терминалите, мислила съм си го много пъти.

– И какво Ви  спира?

– Прави ми се изкуство.

– Можете да го правите навсякъде по света…

– Не знам, мисля си, поне за театъра, че е хубаво да го правиш там, откъдето си, където си израснал, поради общите теми и по-голямата сетивност за проблемите и за това кои са важни точно сега да се поставят.

– Успявате ли да се издържате от режисурата? Разчитате ли на финансови инжекции от семейството?

– Амии… само в кризисни моменти. Като във всяка професия, ако работиш, се оправяш. Така е и с режисурата. 

Коментар с Facebook

Свързани новини

Напиши коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *