HP-p1-728×90 Refan

Експерти на МОН „се гърчиха” под канонада от въпроси на 3-ч. среща в Благоевград с директори на професионални гимназии, М. Кунева си тръгна…

100% увеличение на учителските заплати поиска от министъра на образованието директоката на Професионалната гимназия по икономика в Благоевград Ася Бояджиева. Искането бе отправено по време на среща между директорите на професионалните гимназии в Пиринско с М. Кунева, която се състоя в ПГСАГ „Васил Левски“ в Благоевград. Ася Бояджиева се мотивира, че преди години за образованието е заделяно по 5% от брутния вътрешен продукт на страната ни, докато сега едва 3.5%.

„Смятам, че образованието може да стане национален приоритет само чрез целенасочени и дългосрочни финасови инжекции. Смело предлагам 100% увеличение на учителските заплати. Това ще бъде знак, че учителската професия е знакова за обществото и е притегателна за младите хора”, заяви директорката на Професионалната гимназия по икономика.

В потвърждение на думите си тя разказа как в ПГИ, която е базово училище на ЮЗУ „Н. Рилски“, се обучават много студенти. И въпреки че са добре подготвени, те нямат желание да станат учители заради ниското заплащане.

„В центъра на моята политика са учителите. Честно да си призная, това предложение ми се струва несериозно. Знаете, че положих неимоверни усилия за 10% увеличение. Амбицията и целта ми е учителските заплати да се вдигат всяка година с 10%”, отговори М. Кунева.

Директорката на Професионалната гимназия по транспорт в Разлог Емилия Йорданова сподели, че ръководеното от нея училище си сътрудничи изключително добре с бизнеса и попита дали МОН може да предостави учебни планове за дуално обучение.

„Можем да ви помогнем, но за мен е много по-ценно вие с бизнеса да седнете и сами да изработите тези програми и планове, за да са те адекватни на търсенето“, отговори шефката на дирекция в МОН Евгения Костадинова.

Директорката на петричката ПГИТ Светла Данаилова предложи увеличение на парите за издръжката на учениците в професионалните гимназии, като подчерта, че сега разликата в единния разходен стандарт между общото и професионалното образование е само 57 лв.

Искането й подкрепи и ръководителят на ПГ по МСС в Гоце Делчев Ангел Живков. Той разясни, че часовете по кормуване на селскостопанска техника са калкулирани при цена от 0.50 лв. на литър дизел, който в момента е около 2 лв. И тъй като ПГ по МСС се отоплява с дизелово гориво, изразходвайки около 30 000 л на отоплителен сезон, А. Живков попита дали е възможно течните горива за училищата да бъдат освободени от акциз.

Кунева определи въпроса като много интересен, но изрази съжаление, че на срещата не присъства и министърът на финансите. „Г-н Живков, за Вас не е проблем, че акцизът е висок, а просто че не може да го платите, това действително са огромни суми”, каза Кунева и призна, че Министерството на финансите не би удовлетворило подобно искане. Тя предложи няколко варианта за решаване на проблема – чрез газификация на гимназията, евентуални компенсации или, по думите й, чрез търсене на друга формула…

Експертите от МОН се опитаха да убедят присъстващите, че една от формулите за успех на професионалното образование е гимназистите паралено с обучението си да работят като пълноправни работници.

Това изказване предизвика гневната реакция на бизнесмена, собственик на машиностроителна фирма, Сашо Въжаров: „Случвало ли се е на някого от вас да взема работник, който е под 16-годишна възраст? Това не може да стане, освен ако не се промени законодателството. Вие знаете ли, че да бъде назначено едно дете на работа са необходими цели 12 документа…”, контрира експертите С. Въжаров.

От МОН явно останаха изненадани от огромната бумащина и броя на документите, необходими за назначаването на непълнолетно лице на работа, и обещаха да се запознаят детайлно с въпроса. Защо обаче експертите на МОН агитират на срещите, че гимназистите трябва, докато се обучават, да работят като пълноправни работници, без да са запознати с действащите правила и без да са подготвили алтернативни?!

За да се обучават повече деца в професионални училища за сметка на профилирани, бизнесменът Въжаров предложи езиковите и математическите гимназии да „вдигнат летвата“ и да приемат ученици с над „Мн. добър” /4.50/.

Това искане бе посрещнато с аплодисменти от директорите на професионалните гимназии и думата взе шефът на санданската ЗПГ Емил Терзийски: „Ние, професионалните гимназии, водим непрекъсната борба с общообразователните училища. Разбирам да имат профил математика, билогия, химия… но откакто съм директор, не мога да разбера какво е това профил технологичен – туризъм, профил технологичен – икономика. Защо заблуждават децата, че учат нещо свързано с туризъм или икономика? Нито учат професията както трябва, нито водят практика, а в същото време обучават ученици, защо? За да ни пречат на приема в професионалните училища”, заключи Емил Терзийски и прогнозира, че съвсем скоро професионалните гимназии ще влязат във война за ученици и с новия вид, т.нар. обединени училища.

Директорът на ЗПГ в Сандански засегна и друга важна тема, като поиска да узнае защо за добри образователни резултати МОН отпуска допълнително финансиране само на профилирани гимназии. „Няма как да давате допълнително финансиране за стипендии само на база резултатите от матурите. Ние също имаме много успехи. Ще ви дам само един пример – санданската Земеделска гимназия трайно присъства на националната олимпиада по гражданско образование с най-много ученици през последните години в България. Измислете нови критерии, така че професионални гимназии да получат допълнителни средства за стипендии”, обърна се към министъра Е. Терзийски.

Експертите заявиха, че приемът в „измислени профили” ще бъде ограничен, а в някои и прекратен. Новият закон не предвижда прием в профил туризъм, заявиха те.

Шефката на Професионалната гимназия по механо-електротехника в Петрич Н. Цанева пък призна, че въпреки наименованието в училището няма нито обучение по механо-, нито по електротехника. Тя разкри, че е водила много разговори със собственици на предприятия, но никой не можел да гарантира как ще се развие бизнесът му след години, за да се ангажира да вземе учениците на работа, и така училището оставало „с вързани ръце“.

„Добре, аз ще се опитам да отговоря на нуждите на бизнеса, ще задам план-прием, но като не го изпълня, рискувам да бъда орязана следващата година. Затова искам да попитам: Има ли възможност предприятията и фирмите, които биха дали стипендии и по някакъв начин „ухажвали“ ученици, да се ползват с някакви облекчения?”, попита Н. Цанева.

Министърът на образованието поясни, че най-важното е младите хора да се убедят в престижа на професионалното образование и да искат за завършат такова. Тя определи облекченията за бизнеса като много специална работа и подчерта, че държаватане може да гарантира и да задължи работодателите да вземат възпитаници на професионални гимназии на работа.

След близо двучасови дебати М. Кунева си тръгна преди края на срещата с директорите в Благоевград с обяснението, че има още две срещи. На въпросите останаха да отговарят двете служителки на МОН. Те направиха опит да се сближат с присъстващите ученици от ПГСАГ, като поискаха да разберат от тях какви са проблемите им, свързани с образованието.

Единадесетокласничките чистосърдечно признаха, че няма достатъчно часове по практика, както и учебници по специалните предмети. „Няма и да имате“, попариха надеждите на бъдещите архитекти и строители двете директорки на дирекции в МОН и обясниха, че процедурата била дълга, тромава, тежка и докато се премине целият път, учебниците щели да остареят.

От друга страна, издателствата нямали интерес да издават учебници по специални предмети, тъй като те не били за масово ползване, а само за определени потребители.

„Всъщност защо са ви учебници? Трябва да залагате на електронни разработки“, изненадващо заявиха двете шефки в МОН, с което буквално скандализираха присъстващите и за да замажат гафа, че искат от педагозите да преподават и да учат децата по нови учебни програми със стари учебници и даже без такива, те заявиха: „Учителската професия е мисия“.

И въпреки че по време на цялата среща представителите на министереството се опитваха да внушат на директорите, че трябва да работят за издигане престижа на професионалното образование и да отговарят адекватно на търсенията на пазара на труда, накрая експертите на МОН взеха да си противоречат. Те предупредиха директорите много да внимават с разкриването на нови специалности и да не си измислят такива с гръмки имена, но с недобра подготовка. Дадоха за пример специалност „Автомобилна мехатроника“. „С гръмкото име може да скрепите положението за година-две, но след това, когато хората разберат, че нямате база, квалифицирани учители… ще се сринете“, заявиха Е. Костадинова и Р. Костадинова.

След края на срещата директорите останаха с впечатлението, че до голяма степен сами трябва да се справят с проблемите и предизвикателствата пред професионалното образование.

Коментар с Facebook

Свързани новини

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *