HP-p1-728×90 Refan

Фолкзвезда от 90-те с взрив разкрития за мутрите-легенди!

Легендата на фолкмузиката, най-популярна по време на дуета Марко и Снежина разкри прелюбопитни неща за живота си.

От предишните ни срещи с нея научихме, че Иво Карамански е поръчал убийството на мъжа й – легендарната мутра Иван Кудев. Физическите убийци са двама украинци, на които Снежина дори е пяла.

Правила е опити да получи възмездие, но твърди, че в Украйна има един затворен кръг от наемни убийци, които се пазят, пише Шоу.

Всички тези неща са зад гърба й, сега гледа смело напред и дори се е захванала с ново начинание – ресторантьорство. Съдружник е на небезизвестната Златка Лазарова в кафана „Трите смока”. Ето какво разкри за бизнеса си, за старите мутренски времена, за личния си живот и пикантни истории, които е пазила в дълбока тайна до този момент.

– Снежина, похвали ми се, че си се захванала с нов бизнес. Разкажи ни за това начинание …
– Занимавам се е ресторантьорство от лятото. Съдружник съм на Златка Лазарова, от която са тръгнали много хора. Тя държеше едни от най-добрите заведения, сред които „Попското”. Близки сме от дълги години. Миналата година пеех при нея, а тази година ме покани да станем съдружнички. За мен беше предизвикателство. Да си певец е едно, друго е да си кръчмар, а защо ли пък не пеещ кръчмар? Пея си в заведението, както и други мои колеги и приятели. Ресторантът се казва „Трите смока” с много вкусна сръбска кухня и сръбска музика. Малко и сладко заведение, приличащо на кафана. Живата музика и хубавата храна са ни приоритет, стават големи купони.

– Не излизаш от музикалния бизнес?
– Напротив, задълбочавам нещата в тази насока. Нищо чудно да си направя и една продуцентска фирма. (смее се) Ежедневието ми беше много сиво, безинтересно. Реших да експериментирам и съм доволна от новото си начинание.

– Да не би да се опитваш да наложиш някакво мутренско заведение като онези от 90-те…?
– Оооо, мутренско, не! По-скоро е кръчма, в която идват много колеги да пеят и да се забавляват, а това се предава и на клиентите. Редовно са тук Марко и неговият оркестър „Европа бенд”, Джаго, Еми Стамболова, Стефан Митров и т. н.

– Пред мен хвърли бомбата, че Карамански е поръчал убийството на мъжа ти Иван Кудев. Имаше ли някаква ответна реакция от някого по този въпрос?
– Точно така е, стоя си зад думите. Имам документи, които потвърждават това нещо.
 
Иво Карамански поръча да убият Иван Кудев!
 
Имаше разни подпитвания, след като дадох това ексклузивно интервю, но това всъщност е обществена тайна от дълги години. За умрелите хубаво или нищо. Но за съжаление това е горчивата истина.

– Обиждала ли си се, че те наричат мутреса?
– Никога не съм се обиждала, защото не съм се чувствала такава. Абсолютно нормален човек съм. Мъжът ми беше много свястно момче, спортистче – държавата ги направи такива. Покрай пеенето винаги съм била между хората и по никакъв начин не съм се чувствала привилегирована, както бяха жените на други мъже от структурата. Обикновено момиче съм, софиянка, нямам претенции за себе си, винаги съм била между народа. Но съм била интересна на хората и продължавам да съм.

– Така е, говори се за милионите на Кудев, които са останали в твоите ръце…
– Облагодетелствана съм, разбира се. Напълно нормално е. Мъжът ми все пак не е кой да е, бил е някаква фигура в това общество. По-скоро облагодетелствани са били децата ми. Те израснаха без баща, аз се борех като жена и мъж, за да постигам нещата в живота си.
 
Наследството е някакъв потенциал
 
да се случат нещата.

– Не си завъртяла парите в кариерата си, например?

– Не! Известността съм я постигала благодарение на Господ, на Слави Трифонов и музикалната му компания, на колегата ми Марко, с който направихме много успешни песни. На времето сме били много популярни, но с годините тази известност пада, защото не сме в една от двете водещи фирми. Не сме се набутвали, никога няма да отида да си платя, за да ми направи господинът от Димитровград албум. Продължавам да си пея и ще го правя в моята си кръчма, ходя и на други участия, сватби… Тези дни бях на рожден ден на Сашка Васева и ще ти кажа, че по-хубаво от ретрото няма. Има глад сред хората към тази музика и забелязвам, че по-младите се кефят повече на тези парчета.
Хората са уморени, обезверени, затрупани с проблеми, нямат доверие на никого и никой не може да каже, че е щастлив и да се усмихне. Такава ни е държавата. Музикантите и хората от шоубизнеса се стараем да запазим поне мъничкото щастие и усмивка у българина.

– Мислила ли си да емигрираш?
– Ако не бяха децата ми, както и обстановката около убийството на мъжа ми, нямаше въобще да седя тук. Имах и родители, които вече не са между живите. Малко съжалявам, на една ръка разстояние бях да замина и да срещна най-хубавите си години.
 
Пожертвах живота си
 
абсолютно всичко, в името на това да си отгледам децата. Заради тях и родителите си стоях в България.

Запазила е приятелски отношение със Сашка Васева, Стефан Митров и Еми Стамболова.

– През всичките тези години не намери ли някой, който да ти бъде упора и да заеме мястото на твоя съпруг?
– За личния си живот имам много неказани неща. Способна съм да се справям сама. В момента сърцето ми е свободно, даже съм готова за една изпепеляваща връзка. Отгледах си децата, изпратих родителите си и сега май е време да помисля за себе си. Онзи ден изпратихме и майката на Иван.

– От какво почина и ти поддържаше ли връзка със свекърва си?
– В нормални отношения бяхме. Малко болно звучи, но нямах време да се виждам много често с нея, по-скоро децата трябваше да я посещават. Всеки обаче поема своя път и когато загубиш човек, обвиняваш себе си, че не си му обърнал достатъчно внимание. А животът е толкова кратък! Тази жена умря 21 години след  сина си.
 

Гушна букета и легна до него
 
Не е боледувала от нещо, само от стандартните неща за възрастните хора. Накрая вече беше като препарирана кукла. Сестрата на мъжа ми живееше при нея, заедно с децата си. Бащата на Иван почина преди 4 години. Със смъртта на свекърва ми наистина си отиде всичко, свързано с него. Те са от Сапарева баня, имат специални ритуали, които в София не ги правим. Свекърва ми почина в болницата, но я закараха в дома си, задължително да пренощува там и след това я погребаха. Така се прави там. Иван също го погребаха така, но тогава си мислех, че понеже е млад и затова искат да си го закарат до дома. Тези неща не ги приемам, малко демоде са ми вече. Натоварващо беше, но няма как, изпратихме я.

– Винаги си била откровена, не си крила проблемите, които си имала по онова време, за разлика от твоите колежки…
– Не съм имала кой знае какви проблеми. Освен ако някой не ми хвърлеше око, защото все пак се водя веселата вдовица. Между другото, всички мъже, които са ми обещали да са ми верни до гроб, са го изпълнили. Иван Кудев не е единственият любим, който съм погребала. Голямата ми любов също беше убит, първата ми любов. Също е мутра, известен, но не искам да издам името му. Като му дойде времето, ще ти разкажа още интересни неща, и снимки ще ти покажа.

– Чакай сега, ти се жениш за Кудев на 17 години, а тази любов е отпреди това, така ли?
– Първата ми любов е като малка. Бях палава, модерна, както му викат сега. (смее се) Аз продължавам да съм си малка и палава. Да ти кажа честно, децата ми са по-разумни от мен. Продължавам да правя грешки и хич не ми пука, даже се гордея с тях.

Сватбата на Снежина и Иван Кудев

– Коя е най-голямата ти грешка, заради която се обвиняваш?
– Изпуснах много шансове в този живот – и личния, и професионалния. Скоро пак се случиха разни неща в личния ми живот, но така е било писано, не мога да променя нищо.

– Можеш ли да кажеш нещо за мутрите, които са все още между живите – Брендо, братя Галеви…?
– Виждала съм Галеви, но някакви по-близки отношения нямам. Засичали сме се на увеселителни събирания, но по-близки контакти нямаме.

– Дашни ли са на бакшиши?
– Тези момчета по принцип всичките са дашни, но тези времена няма да се върнат. Колегите ми се заблуждават, че като идат да пеят по кръчмите и ще влязат онези момчета с чувалите с пари. Отидоха си тези времена вече. Шепата живи легенди, които останаха, са бизнесмени, преоблечени са. Останалите са скрити. Няма бакшиши и участията намаляха. Хората нямат пари в тази държава, сдухани и смачкани са. Отиваме на зле и на по-зле. При нас, по-старите изпълнители, е останало мотото, че го правим и за хората, не само за парите. От моите колеги има такива, които биха дошли да пеят и без пари. Докато някои колежки, под шапката на някои порноиздатели, чакат само сумиране, за да пипнат микрофона. Не всичко е пари, човек трябва да влага и човещина. По-важно е да срещнеш една усмивка от хората, едно признание – това те прави истински щастлив, а не парите, които ще гушнеш от участието, макар и да не си задоволил клиентите. Облагодетелствана съм, целуната от Бог, че животът ми е минал с музика. Вярващ човек съм и църквата за мен е преди всичко. Вярвам в Бог, в една голяма сила. Моята дъщеря преживя голяма катастрофа преди години, след убийството на мъжа ми и беше на косъм от смъртта. Доказах на много хора, че има Бог, той ми помогна. Молех се в „Свети Мина” и дъщеря ми оживя. Постоянно благодаря на Господ. Освен това имам много близки хора на небето, които ми помагат и няма никога да ме оставят. Майка ми предсмъртно ми каза: „Сега нищо не мога да направя за теб, но когато умра, ще видиш колко много ще ти помагам”. Почувствах тази закрила. Всяка събота ходя на гроба на майка ми и никой не е в състояние да ме спре. Тя почина 2012 г., вече 4 години съботите съм там при нея.
  
Мутри вързали китариста й за дърво
 
„Ще ти разкажа истинска случка, но не искам да казвам името на ресторанта. Сикаджии вързаха китариста ми за дърво с кабела на китарата му. Казвам ти го, за да покажа на моите колежки, че признат грях не е грях, пък това дори не е и грях. Избяга целият ми оркестър, дори Марко беше там, избягаха в гората – кой накъдето свари. Останах аз с един акордеонист Огнян, а ръцете му треперят, не може да отключи колата да се качим и да бягаме и ние. Стреляха зад нас, изпуснах ключовете на колата, викат ни да спрем. Те стрелят нагоре, ама ти, като си с гръб към тях, не знаеш накъде стрелят! (смее се) Никога няма да го забравя този случай! А вътре в заведението са се разбеснели едни сикаджии, на които им се пече агне на чеверме…”, разказва изпълнителката на „С*кс машина”.

Ключове от кола като бакшиш

„На Жоро Илиев съм му пяла много пъти, голям приятел ми беше. На сватбата му обаче не съм била. Пяла съм доста пъти в „Чушките“ в Панчарево. Аз като бакшиш съм получавала в плик ключове от кола – разбира се, не съм ги взела. Никога не съм имала проблеми с тези момчета, винаги са ме уважавали.

Все пак мъжът ми е бил един от тях и са показвали уважение към мен, никога не съм изпитвала страх да им пея. Даже управители на заведения са ме викали и ми казваха: „Ела да пееш и да покажеш на твоите колежки, че никой нищо няма да ти направи“. Защото се носеха легенди, че певиците така, че онака…”, смее се тя.
 
 Загубила съпруга си след първия учебен ден на сина им
 

„Накрая не съм била много с мъжа ми, защото ме беше страх. Били сме предупреждавани да не се пита и говори много. Гледах да опазя семейството си, децата ми бяха много малки. Убиха Иван след първия учебен ден на сина ни. Успях да съхраня репутацията на децата си. Но болката не ни е оставяла… Преборихме се, но аз и след смъртта на Иван пак съм пяла на тези мъже. Известно време съм се крила, но нещата се преодоляват. Барона, който и до ден-днешен ми е приятел, идва да му пея. Малко от тези момчета са все още между живите…”, споделя още ретрозвездата.
 
Бай Миле я хапел по ухото
 
„Мен Бай Миле ме хапеше, като му пея! Нали, той от радост ме хапе, ама си хапе! Акордеонистът ми беше опериран, с марли, а те, като му се кефят, и го хващат през кръста да го вдигат. И принципно все аз гледах да спасявам положението – да се пазаря, да ги измъквам… Тогава отидох при момчетата от оркестъра и им казах: „Момчета, кой какво взел-взел, ако някой иска още, да слезе долу при шефовете, аз си тръгвам“. Нашата работа е свързана с адреналин, с алкохол, различни хора… Алкохолът стои добре в бутилката, но във всяка глава – по различен начин”, казва Снежина.

Коментар с Facebook

Свързани новини

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *