Home-p1-970×90
Home-p1-970×90

Специалист разкрива как да познаем дали ядем имитации и кои са най-опасните

Д-р Дамян Илиев е завършил Висшия ветеринарномедицински институт в гр. София. През 2006 г. става директор на РВМС-София. От 2007 до 2011 г. е зам. генерален директор на Националната ветеринарномедицинска служба. След преструктурирането й в Българска агенция по безопасност на храните д-р Илиев поема длъжностите на главен секретар и главен санитарен ветеринарен инспектор на Република България. Има редица специализации в чужбина – САЩ, Англия, Швейцария, Франция, Германия и други.

– В кой сектор установявате най-много имитиращи продукти, които не са обозначени като такива, д-р Илиев?

– Най-често се предлага имитация на сирене, без на етикета да е указано, че е имитиращ продукт. Имитиращите продукти са позволени от закона, безопасни са и когато на етикета това е отбелязано, няма измама. Такава има, когато на етикета пише, че е сирене, а съдържа немлечни мазнини.

– И при оцета ли е същата ситуация?

– Ако оцетът не е от естествена ферментация и на етикета са изобразени различни плодове, все едно е произведен от тях, е заблуда. Той е направен по друга технология, не чрез ферментация, но е безопасен и не е забранен. Важното е производителите да не лъжат. На пазара няма оцет, който да е опасен за здравето на хората. Но може да не свърши работа на потребителите при правенето на туршии от вкусова гледна точка.

– В кои търговски обекти констатирате най-много нарушения относно безопасността на храните – големите вериги, малки магазини, борси?

– Всички са склонни по един и същи начин да заобикалят правилата, ако разберат, че има възможност. Затова потребителят трябва да внимава, да гледа етикета и срока на годност. Разбира се, има по-голям риск да залежи стоката там, където има по-малък оборот, но тук идва и нашата работа, планирани проверки, проверки по сигнал и неизбежност на наказанията.

– Как ще коментирате предложението в големите вериги определено количество от предлаганите храни да бъдат задължително с български произход?

– Много добре е за българския бизнес, но този контрол не може да бъде само от БАБХ. Има и други структури на държавата, които могат заедно с нас да контролират процеса, защото механизмът не е много прост. Трябва да имаме и достатъчно ферми и капацитет, за да се осигури нужното родно производство в магазина.

– Юристите на агенцията обсъждаха възможностите да обявяват производителите нарушители и марките на продуктите, тъй като Законът за храните не позволява това. Имате ли вече решение по този въпрос?

– Все още този проблем не е решен юридически. Само Комисията за защита на конкуренцията има право да обявява имената на нарушителите. Счита се, че нашата служба има възможност да оказва влияние и да попречи на една или друга компания, да създадем в медиите неправилна представа, да не казваме за всички, а само за някои. Чувам изказвания, че 60 на сто от сиренето у нас е с растителни мазнини. Последните изследвания, които направихме от месец май до сега, показват, че от 274 проби, които са вземани от хипермаркети до малки квартални магазинчета, едва 7 са с растителни мазнини, което представлява 2,6% от всички взети проби. Нашите анализи са на база законно взета проба, законно пренесена до лабораторията и законно изследвана. Важното е да не допускаме формалност при проверките и да не бъдат претупани.

– Отмина летният туристически сезон. Данните на ресорното министерство показват ръст на туристите. Подобриха ли се условията в хотели и ресторанти по отношение на безопасността на храните?

– Тази и миналата година няма хранителни взривове по време на туристическия сезон, което е много важно. Въпреки че бяха отворени 3000 временни обекта, които ние трябваше да проверим със същия наличен екип, с който разполагаме. Проверките вършат своята работа – през последната година нещата вървят към по-добро – дори като намаление на броя на актовете, които сме съставили. В заведенията за обществено хранене, особено в хотелите, които предлагат ол инклузив, където се хранят много хора, контролът е такъв, че е по-безопасно отпреди. Всеки може да каже за ол инклузива, че храната не струва. Какво значи това? Цените съответстват на това, което се предлага, а то е безопасно. И никой не лъже, че то е това, което е сложено на табелата. Малко са нарушенията тази година и относно храна без документ за произход или неправилно съхранявани продукти.

– Мислите ли наистина, че на клиентите в ол инклузива им казват, че ядат имитиращ продукт?

– Вече не констатираме такива нередности, или са рядкост. При проверката не може да се скрие какъв продукт е сложен на масата.

– Как трябва да бъде уведомен потребителят?

– За ол инклузива е доста сложно. Самата цена подсказва какво се предлага.

– Вече започна зимният туристически сезон, какви мерки предприемате?

– Започваме срещи с всички оператори, хотелиери, ресторантьори, за да си преповторим всичко. След това стартираме засилени проверки. Осми декември е един от трудните за контролиране празници, защото много от студентите си носят допълнителна храна и напитки от вкъщи.

– Когато поехте поста, си поставихте за цел да се промени последващият контрол. Успяхте ли?

– За нарушителите нещата стават сложни, защото, когато установим, че дадена фирма не спазва правилата, проверките там се увеличават. Води й се досие – наистина имаме списък на нарушителите. Сега при проверките на млечни продукти се оказа, че една от фирмите, която има три от седемте нарушения, си е помислила, че след като веднъж е хваната, вече няма да бъде проверена. Но ние се оказахме упорити. Те продължаваха с нарушенията, докато накрая спряха.

– Има ли ГМО храни в България?

– Ние сме една от страните в Европа, в които от тази гледна точка е най-безопасно. У нас законодателството, свързано с ГМО, е доста рестриктивно. Следим храните, които са съмнителни за ГМО. Ако хората си мислят, че ние проверяваме всеки домат за ГМО и има доктор пред всяко предприятие, това означава, че трябва да увеличим числеността на агенцията поне 10 пъти. Дори тогава няма гаранция. За мен основната гаранция е да се знае, че наказанието е неизбежно. Не колко е голяма санкцията, а че няма как рано или късно да не ги хванем и да ги накажем. С новия Закон за храните санкциите се увеличават от 5 до 8 пъти, което ще бъде още по-дисциплиниращо.

– През лятото имаше проблем със заболяването нодуларен дерматит. Каква е опасността да се повтори?

– Има такава, разбира се. Ние сме евтаназирали едва 0,4% от говедата, което означава 2800 при общо 680 000 животни у нас. Похарчили сме около 14 милиона лева за мерки срещу дерматита – ваксини, дезинфекция, отделно се прилагаха репеленти срещу насекомите, които пренасят болестта. С тези разходи спасихме бизнес за близо милиард лева, преки и косвени загуби, сравнено с разходите, мисля, че си е струвало. Ние знаехме една година преди това, че заболяването ще дойде в България. Затова лично обикалях районите около границата с Турция и Гърция, за да обяснявам на фермерите какви превантивни мерки да вземат. Но не ми обърнаха внимание. Въпреки това въведохме зона по границата за ограничаване на движението на животни. Вирусът у нас влезе на пазара в Димитровград след нелегално движение на животни от заразените райони в Гърция. Фермерите тогава излязоха на протести, защото не искаха да убиваме животните, но ние предприехме мерките, които трябваше. Мисля, че с това ограничихме развитието на заразата. Фермите с над 100 крави, които са засегнати в районите с огнища, са само 2%, а фермите с от 1 до 10 крави са близо 70% от засегнатите. Мерките у нас се взеха най-добре. Това потвърди и комисарят, който дойде тук и го заяви пред 19 министри – че България е пример как трябва да се работи при такова заболяване. Онзи ден има ново огнище в Гърция, докато у нас от 1 август няма нови огнища.

– Какъв е икономическият ефект от заболяването върху българските фермери?

– Ние искахме да се променят санкциите към страните, където има дерматит. Досега те бяха забрана да се продава мляко, месо, да се придвижват животни. ЕС се съгласи да промени ограниченията по наше предложение и сега свободно се придвижва мляко и месо. А в страни с еднакъв здравен статут, каквито са България и Гърция, няма ограничения за търговията. Ако не бяха направени тези промени, щеше да стане много трудно за фермерите, защото нямаше да могат да търгуват с животни и с продуктите, които добиват от тях. Ограниченията щяха да бъдат не само за живи животни, щеше да бъде засегната цялата верига, защото нито млякото, нито месото можеше да се търгува свободно.

– Какво предстои? Застрашени ли са животновъдите от други заболявания?

– Декември месец ще ваксинираме младите животни, които не бяха ваксинирани срещу нодуларен дерматит. Защото вируса го има и продължаваме да предприемаме ограничителни мерки за придвижването на животните. Сега се появи африканска чума по свинете в Източна Европа, която влезе през Грузия, която махна ветеринарните лекари по границата си. Вече зараза има в Литва, Латвия, Естония и Полша. Появиха се и заболели животни в Молдова, и то във ферми тип заден двор, където мерките за биосигурност не са на нужното ниво. Заради ниското ниво на сигурност по граница между Молдова и Румъния ние също сме застрашени. Опасността е по-голяма поради факта, че заразата може да се пренесе от хора, с храни (месо и продукти от заразени райони). Издадох заповед да се проверява всичко по границата с Румъния. Ловците също са информирани как да вземат проби, които ни трябват, за да наблюдаваме епизоотичната ситуация.

Имаме и добра новина – вече е обнародвано в Официалния вестник на Европейския съюз решението, което позволява да търгуваме свободно прасета в Европа. Забраната беше наложена преди повече от 10 години.

Източник:Труд“

Коментар с Facebook

Свързани новини

Напиши коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *