Home-p1-970×90
Home-p1-970×90

90 производители на биопродукти в Пиринско гледат от люцерна до финокио, лавандула и батати

В Благоевградска област има 90 сертифицирани производители на биопродукти. Всички те са описани подробно в специалния регистър на Министерството на земеделието и храните, наречен Регистър на производителите, преработвателите и търговците на земеделски продукти и храни, произведени по биологичен начин.

Значителна част от производителите – като Айредин Джурин и Айше Бачевска от Якоруда, Александър Александров и Алексей Улянов от с. Долно Осеново, Атидже Еланчева от с. Юруково, община Якоруда, Атике Мехмед от Долно Дряново, Атанас Мандаров от с. Добърско и др. отглеждат култивирани гъби, предимно кладници.

Повечето от „гъбарите“ са въведени в системата за конктрол на Екогруп Италия, Катания, откъдето със системни проверки следят качеството на продукта.

На второ място са пчеларите, чиито представители са Ибрахим Пачеджиев от Благоевград, Алил Топалов и Али Авдиков от Белица, Ахмед Качаков от с. Рибново, Благой Руйчев от с. Хвостяне, Джемал Гюлли от Якоруда и др.

Биокраставиците са основната производствена дейност на Асен Щерев и Александър Везьов от Банско, Аспарух Влайн от Разлог, Вероника Митрева от Благоевград, Емине Мустафа от с. Юруково и др. Повечето от тях са регистрирали и угара, останал им като част от сеитбообращението.

В региона не липсват и по-колоритни и атрактивни биокултури. „Агроинвест Сандански“ ЕООД например гледа бял трън, Александър Христов от Благоевград е заложил на бадемите, съгражданинът му Атанас Ръждев – на смокините, а Даниел Димитров – на лешници. Под контрола на австрийска компания Благой Тодоров и Владимир Рупчин от Банско гледат лавандула, а „Био Кар” ЕООД в разложкото с. Долно Драглище е заложило на 23 ха биолюцерна, от която прогнозира добив от 25 тона.

Кресненската „Амитица“ ООД, която е най-големият производител на биопродукти в Благоевградска област, гледа над 40 вида зеленчуци и плодове, всичките с добавката „био“, освен това ги преработва и продава.

Благоевградската фирма „Български Био Продукт“ ЕООД се е посветила изцяло на маточината. Орехи, череши и вишни растат в почти всяка трета градина на регистриран биопроизводител в Сандански. В този край е и раят на лозовите масиви на „Вини Бошкилов“, „Веселата ферма“ в петричкото с. Скрът, „Дамяница“ АД и др. Гоцеделчевската „Елексирион“ ООД внася от Гърция зехтин. Димитър Аладжов гледа в с. Поленица бадеми за Италия, а Джемиле Молласали от Якоруда – арония.

Макар и не толкова широко, в Пиринско е застъпено и биоживотновъдството. Вайс Ремански от Белица отглежда пуйки, Величка Георгиева и Верка Димитрова от Благоевград са с регистрация за млечни крави.

Биоземеделците в Югозападна България засега са предпазливи и наблягат на познатото. Факт е, че тук няма производители на хинап /дръвче с вкусни и полезни плодове, произхождащо от Китай/, или шали /земна ябълка/, които от 1-2 г. се появяват несмело в по-топлите краища на страната. В Кресна обаче тече активно производство на финокио и батат /сладки картофи/, които собствениците на „Амитица“ – сем. Здравка и Никола Смилянови, дъщеря им Росица Телкиджийска и още 27 души в тяхното разнородно предприятие, включващо производство, преработка, търговия и хотелиерство, отглеждат тук по методите на биоземеделието.

Сърцето и душата на „Амитица“ е мама Здравка, която дъщеря й Росица с огромна любов нарича „нашкнига“.

Родителите на Роси започват да се занимават с отглеждане на екологично чисти биокултури преди десетилетия и до миналата година го правят на 55 дка. „Дотогава не сме взели 1 лев субсидия от държавата, тази година обаче увеличихме земята на 155 дка и за пръв път взехме подпомагане по агроекология”, разказа за „Струма“ Телкиджийска. Според наблюдението й производители масово се сертифицират за биопродукти заради субсидиите, затова този сегмент от земеделието ни е повече раздут на книга, отколкото на практика.

Освен със субсидии държавата обаче не оказва друга помощ – например за намиране на пазар. Фамилия Смилянови вече се е наложила като производители и имат поръчки в цялата страна, изнасят и минимална част от продуктите си в Румъния – по стотина кг седмично моркови например, но всяка реализирана щайга е резултат 100 процента на техните собствени контакти.

Според Росица твърдението, че в България няма развит пазар на биопродуктите, понеже са скъпи, е просто оправдание. Безспорен факт е, че тяхното производство е 2-3 пъти по-скъпо, защото почти всичко се прави на ръка и е доста по-трудоемко, отколкото при производството на нормални зеленчуци и плодове. Освен от ръчния труд цената се повишава и от факта, че първите 2-3 г. за биопроизводителите са нулеви, тъй като през това време почвата се очиства от замърсители и едва след като сертифициращ орган удостовери това, може да започне биопроизводството.

Биопродуктите се защитават от насекоми, бактерии или гъбички чрез разрешените в биоземеделието масла (извлек от растения), които са напълно безвредни. Често се правят листни торове от биохумус и диворастяща коприва, а почвата се тори с оборски тор и биохумус.

Плевелите се махат изцяло на ръка. Използва се естествен тор и накрая човек като опита домат – внос от Испания например, и български биодомат, не може изобщо да разбере, че иде ред за едно и също растение.

Кравите, произвеждащи биомляко, се отглеждат целогодишно под навеси, а не в затворени помещения. Хранят се с до 40% по-скъпи фуражи, които са расли също на биологично чиста земя, а при болести се лекуват само със скъпи хомеопатични средства и в наистина краен случай – с антибиотици. А правилата налагат, когато стопанин повече от два пъти в годината лекува животните си с химични лекарства, млякото му вече да излезе от категорията „био”.

От цялата гама биопродукти в България най-много се раждат и изнасят билки и диви плодове, етеричномаслени суровини, следват зърнените култури, пчелен мед, ядки – орехи и бадеми. Българското „био” розово масло и лавандула се продават 100% в Швейцария, Германия, Франция и Англия, където килограм розово масло се изкупува за 6500 евро. Близо 90% от родните биопродукти се изнасят в ЕС, Северна Америка и Япония.

Новост в биохраните в последните години са огромните площи от биопшеница и биорапица, но тъй като в България няма нито една сертифицирана мелница за брашно от биожитото, екологично чистото зърно се изнася за Германия и Франция, а след няколко месеца се връща у нас, в Румъния и в Гърция под формата на биобрашно на цена от 4 до 6 лв. за кило, тоест 2-3 пъти повече, отколкото е цената на обикновеното брашно.

Същото е положението и с цените на останалите биопродукти. 100% натурален сок от портокал се предлага за 6,20 лв. за литър, килограм биокашкавал е около 25 лв./кг, сиренето – 20 лв., а 500 г биобрашно от киноа в големите вериги струва 10,30 лв.

Успокоението на потребителите с пари е, че освен по високата цена биопродуктите могат да се познаят и по единното лого за маркировка на биостоките, произвеждани в Европейския съюз, което влезе в сила през 2010 г. То е известно като „европейски лист”, защото на него на зелен фон са изобразени звездите от знамето на ЕС, които формират листо на дърво. „Европейският лист” е гарант, че поне 95% от съставките на продукта са произведени по метода на биологичното земеделие.

Научни изследвания доказват, че биохраните имат с до 40% повече витамини в сравнение с традиционните. В биокартофите, кивито и морковите е установен повече витамин С. Повече минерали и витамини има в органичните марули, зеле и спанак. Биомлякото е с 60% повече витамин Е.

По данни на Евростат миналата година в България площите, заети с органична продукция, са били 118 552 ха, което представлява 2,5% от обработваемата земя в страната. Средно за ЕС този процент е 6,2.

Коментар с Facebook

Свързани новини

Напиши коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *