Младата благоевградска композиторка с фенове и от далечна Индонезия Цветелина Бойчева: Пробия ли на голямата сцена в чужбина, ще се върна да се доказвам в България, в Европа могат да оценят таланта ми, тук без връзки шанс нямам

Цветелина Бойчева е на 27 години, родом от Благоевград. Завършва специалност „Музика“, с профил „Народно пеене”, в Националната хуманитарна гимназия „Св.св. Кирил и Методий“ . Продължава образованието си в ЮЗУ „Неофит Рилски“, специалност „Музикален театър“ , профил „Класическо пеене и актьорско майсторство”. Отдава се на разностранни творчески прояви – пише стихове и авторски песни, композитор и изпълнител е, свири на пиано. Две години и половина се изявява като народна певица в ансамбъл „Пирин“ в Благоевград, но през март тази година напуска, за да се развива в друго поприще – рок музиката. Преоткрила своето амплоа, Цветелина започва да композира собствени рок и поп песни, които печелят любовта на феновете чак в екзотичната азиатска държава Индонезия. Но паралелно с този индивидуален летящ старт в кариерата, настъпват и много други промени в живота й – сватбата с дългогодишния й приятел Росен и началото на истинския семеен живот. В откровен разговор тя разкрива какви са реалните предизвикателства пред младите хора в стремежа им към успех. За непреодолимия копнеж към творческа изява и показателите на биологичния часовник, които не пропускат да напомнят за себе си…

– Цветелина, как реши да направиш резкия завой от народна музика към рок и поп?

– По принцип народната музика е подходяща за творците, любители на колективните изпълнения, а аз съм индивидуалист. След две години и половина изяви на сцената като народна певица си дадох сметка, че този жанр не ми носи удовлетворението, което съм очаквала, и не ми идва отвътре. А при хората на творчеството ключовият фактор за успешна реализация е именно вътрешната нагласа към това, което правиш. Това, което много хора не знаят, е, че пеенето е комплексна изява, освен изпълнението на текст и мелодия, певецът трябва да има и определено сценично поведение, затова е необходимо да владееш и актьорско майсторство поне на елементарно ниво. Докато си на сцената, ти си главен герой в роля, вживяваш се в чувството, в емоцията, която носи песента. Често съм пяла като солова певица на концерти на ансамбъл „Пирин“, но много скоро усетих, че това пеене не е моето. Веднага след като напуснах ансамбъла през март, се затворих вкъщи и водена от творчески прилив, написах няколко свои рок парчета, които са с баладична мелодия и текст, всички са на английски език. Още преди да започна работа като народна певица, композирах собствени песни, но голямата ангажираност около концертите и турнетата в чужбина възпрепятства моето авторско творчество, това много ме натъжаваше.

– Защо в повечето случаи рок парчетата са с тъжни и носталгични текстове?

– Защото това е духът на този музикален жанр. Носталгията задължително присъства в рока, тъй като той е много натуралистичен, описва нашите страхове, мании, несполуки, обсебващите мисли за хубавите изминали времена, които вече няма да се върнат, или за несбъднатите мечти. В моите песни аз пиша предимно за болката от любовта, за несподелената любов, за изгубената любов и за неизживяната, въобще за всички онези човешки емоции, които изпитваме ежедневно. Ако трябва да сравня натурализма на рок музиката с някоя много позната българска песен, ще посоча песента на Стенли „Обсебен“ , в която любовта се описва със силни образи като „плод развален“ , „дупка от куршум“ и т.н. Много често и в живота се оказва точно така.

– Как си обясняваш факта, че в България не се слуша толкова рок и поп, колкото чалга?

– Чалгата е един културен феномен, който носи духа на т.нар. „мутренски времена“ в България . Тогава стремежът към показност и демонстрации на сила и власт е оказал влияние и върху музиката. В клиповете на чалга певиците се показваха мерцедеси, банкноти, пистолети, убийства, отвличания и къси полички. Знаете с кои „вечни хитове“ започна тази култура – „Радка Пиратка“ , „Шопската салата“ , „Тигре, тигре“ и разни други музикални извращения. Преди известно време, когато думата „чалга“ започна да се възприема като обидна, продуцентите веднага прекръстиха този жанр на „Поп фолк“. За съжаление животът в България е много тежък, ежедневието е твърде стресиращо, за да се слуша рок музика с баладични текстове. Затова за българина е по-приятно да отиде на механа или дискотека и да слуша „чака рака“, нещо което ще го отърси от напрежението.

В това е смисълът на тази музика, да разпуснеш и да се забавляваш, без да мислиш за проблемите си. Докато рок музиката е по-задълбочена, текстовете са изпълнени с внушаващ реализъм, образите са много ярки и живи и някак си успяват да те разчувстват. В Европа се слуша предимно поп и рок музика, защото животът на хората е подсигурен и не са обременени психически. Ежедневието им протича спокойно и щастливо и когато ходят по нощните клубове, те се отдават на тази музика, която им напомня за другата, болезнената страна на живота. Докато ние искаме да слушаме лековати, мелодични песни с необременяващи текстове, те държат на качествената музика, която е изпълнена със символика и в която можеш да припознаеш себе си. Много интересен е този социален феномен, че начинът на живот и степента на лична удовлетвореност определят музикалните предпочитания на една нация. Тук нещата трябва да се разглеждат мащабно.

На този етап за мен е изключително трудно да композирам прочувствени песни, пропити с тъга, защото семейният ми живот се развива добре, щастлива съм със съпруга си и това ме провокира да пиша весели рок парчета. За създателите на музика е много важно вътрешното усещане, но трябва да призная, че най-хубавата музика се ражда тогава, когато всичко в интимния ти свят е разруха, болка и разочарование. Тогава човек сяда пред белия лист и буквално си излива душата без никакви задръжки. Тези песни винаги стават хит и се предават от поколение на поколение, защото носят духа на преживяна емоция и докосват дълбоко.

– Как се запознахте със съпруга ти и от колко време живеете заедно?

– С Росен се запознахме преди 3 години в благоевградското заведение „Докторската градина“ . Аз работех като певица там, а той беше сервитъор. Той е от Дупница, но се беше преместил да живее в Благоевград на квартира. На работа прекарвахме всеки ден заедно и това започна да ни харесва. Чувствах се чудесно в неговата компания и след една година приятелство предприехме решителната стъпка да се оженим. Веднага след сватбата ни през 2014 година се преместихме да живеем в отделен апартамент, далече от родителите. Когато съзряваш, неизбежно идва един момент, в който се чувстваш достатъчно самостоятелен да вземаш собствени решения за живота си и сам да се грижиш за себе си. Това се случваше и с нас, макар че семейният живот ми тежеше в началото, най-вече в случаите, когато трябваше да пренебрегвам собствения си егоизъм за благото на партньора. И мисля, че това нещо се учи цял живот.

– Успяваш ли да съчетаваш семейните задължения с професионалните?

– Трудно е, но не и непостижимо, това също е изкуство. Аз съм голяма късметлийка, защото поне за готвенето не бера грижа, Росен е изкусен готвач и винаги успява да ме изненада с нещо вкусно. В момента работи в сферата на строителството и когато не е по обекти, ми приготвя изкушаващи ястия. За сметка на това пък аз поемам другата част от домакинските задължения. Имаме и капризен домашен любимец, за който полагаме ежедневни грижи, това е кучето ни Рекси. Той е самоед, а за тази порода се твърди, че е доста изискана и деликатна, което е факт. Всеки ден капризничи и се сърди, когато не му отделяме нужното внимание, затова го възприемаме като дете. А аз го приемам и като „школа за отглеждане на деца“. Свикнала съм да живея с животни, нямам братя и сестри и поради тази причина майка ми и баща ми купуваха кучета и котки .

– Как стана толкова известна, че имаш фенове чак в далечна Индонезия?

– Започнах творчеството си с две собствени стихосбирки, които така и не видяха бял свят, защото не намерих подходящ издател. Освен стиховете имам и 35 авторски песни, като текстът и мелодията са мои. Композирам на пиано. Тази година композирах 5 нови рок парчета на английски език, които качих в „You Tube”, и хората, които ги харесват, сами ги разпространяват на близки и приятели по цял свят. Така чрез виртуалното пространство мелодиите ми стигнаха чак до Индонезия и мои фенове там се свързаха с мен по скайп, сега редовно си комуникираме, макар че повечето от тях не знаят добре английски език и си говорим на индонезийски, за целта ми помага „Гугъл преводач“ .

В момента работя по най-големия ми проект – песента „Pinky World” (Розов свят), която скоро ще види бял свят. Музиката и текстът на песента са мои, а аранжиментът е на Валери Костов. Снимахме клипа на остров Тасос в Гърция, като работата по заснемането му продължи 2 дни, в които работихме денонощно. Песента символизира мечтите и стремежите на обикновения човек да постигне нещо голямо, нещо извън възможностите му. Това всъщност са и моите мечти – да правя големи концерти и да имам фенове по целия свят, с които да комуникирам чрез музиката си. Аз съм фен на поговорката „Човек е толкова голям, колкото са големи мечтите му“.

Един изпълнител винаги трябва да има самочувствие, да превъзмогне предразсъдъците и да успее да си повярва, за да може и други хора да харесат творчеството му. За дебютната ми песен избрах името „Розов свят“ , за да предам на света посланието, че рокът може да има и розова страна, която да е весела и изпълнена с позитивизъм, а не само „черна“ и меланхолична. Хората се отнасят твърде строго към рок музиката в България, възприятията са, че феновете й са мръсни, неглижирани хора, които едва ли не се къпят и ходят по концерти, за да си изкарат агресията, като се сбият с някого. Или ги определят като мрачни, затворени хора, които не са предразположени към комуникация. Но това са само митове, измислени от страхливците, които се боят от различните. Рок музиката също е култура и се възприема много добре от доста интелигентни хора. Сред феновете й има адвокати, съдии, зъболекари, хирурзи, инженери, компютърни специалисти…

– Човек може ли да се издържа с творчество в Благоевград?

– В България – да, в Благоевград – не. Точно поради тази причина рязко намаля интересът към специалността, която аз завърших – „Класическо пеене и актьорско майсторство“. Нашият курс беше само 10 човека, а след нас „потоп“ , след като завършихме, в ЮЗУ закриха специалността. Младите хора нямат материален интерес да се развиват в творческите среди, защото дори и да имаш голям талант, усещаш, че най-вероятно ще бъдеш безработен дълго време след завършването си. Специално нашият град е такъв, че не дава хляб на творческите личности. Затова моят план е първо да пробия на голямата сцена някъде в чужбина, а след това да се върна да се доказвам и в България, защото в Европа могат да оценят таланта ми и да ми дадат шанс да се развия без връзки, което няма как да се случи у нас, защото в България винаги хората спъват хората и нищо не става. Аз съм работила в пицария, автомивка и магазин в Америка, бях на бригада там през 2011 година. Била съм и във Финландия на обучение по университетската програма „Еразъм“.

Тогава разбрах, че в чужбина индивидуалното творчество е на много високо ниво и хората те уважават много само заради това, че си творец и имаш дарби и таланти. Цени се авторската работа. А у нас се цени голотата на изпълнителите – колкото по- разсъблечена си на клиповете, толкова по- харесвана си от феновете и музиката ти се лансира. Поради тази причина самите продуценти те карат да се събличаш, за да се „продаваш“ на музикалния пазар, който е пренаситен. Но аз се стремя да избягвам пошлостта в творчеството и в клипа на новата ми песен съм облечена с къси дънки и потник, макар че е сниман на морето в Гърция. Искам хората, които слушат музиката ми, да я харесват като смисъл и звучене, защото визията е само една част от качествата, които трябва да притежава един изпълнител, за да бъде успешен, останалото е талант.

Творецът възприема целия живот по различен начин, дори чисто физическите процеси. Приятелките ми, мои връстнички вече имат деца на по 3-4 годинки, а аз още следвам професионалния си път. Моят биологичен часовник не ми подсказва „ставай майка“, а казва „време е да си записваш песните“. Защото в този бранш се котираш най-добре на млади години. Аз вече съм на 27 и дори малко съм позакъсняла с музикалната кариера, докато 17-18 годишните певици прогресират много по-успешно и са ми доста силна конкуренция. Виждате какъв фурор направи младата певица Гери Никол, която още не беше навършила пълнолетие, когато славата я сполетя. Мисля, че дори и на 35 още няма да ми е късно за деца, но за кариера като рок и поп певица вече ще съм престаряла. 

loading...


Коментар с Facebook

Подобни новини

Остави коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *