Home-p1-728×90

Художничката-арттерапевт Мария Анастасова: Изкуството лекува агресията, децата, които рисуват, преминават от електронния свят на компютрите, които са обсебили голяма част от ежедневието им, в друг, в който развиват фантазията си

Мария Анастасова е родена в гр. Попово, Търговищка област. Завършва средното си образование в Техникума по керамика в родния си град, а след това специалност „Изобразително изкуство и трудово обучение“ в Учителския институт „Свети Иван Рилски“ в Дупница. Във втори курс се запознава със съпруга си. Имат две деца – син и дъщеря. Мария Анастасова е баба на внук Даниел, който е на 4 годинки, но вече рисува. Тя е художник и арттерапевт. Кариерата й започва от градско ателие, след това е учител в дом „Олга Стоянова“ в града. Завършва обучение по арттерапия и в момента работи в детски център „Николито“ в Дупница.
Мария Анастасова откри първата си самостоятелна изложба от 21 икони под надслов “Съвременно християнско изкуство”. На събитието присъстваха заместник областният управител Радослава Чеканска, Таня Петрова, директор дирекция „Хуманитарни дейности“, Тодор Петков, началник отдел “Култура, образование и младежки дейности”, както и целият отдел „Култура“ в община Дупница, много колеги на Мария Анастасова, както и много ценители на изобразителното изкуство.
На чаша ароматно кафе разговаряме за живота и изкуството с художничката и арттерапевт в община Дупница Мария Анастасова.

– Г-жо Анастасова, открихте първата си самостоятелна изложба от 21 икони. Кой Ви насочи към изобразителното изкуство?
– Родена съм в гр. Попово, Търговищка област. Баща ми е в основата на цялото ми развитие като художник. Той беше застрахователен агент, но вероятно да бъде художник е била неговата мечта. Бях много малка, когато баща ми ми подари от руската книжарница албуми на известни художници. Отделяше много време за мен, разграфяваше различни репродукции на квадратчета и рисувахме заедно. В първи клас трябваше за 8-ми март да нарисуваме портрет на майка си. Аз нарисувах портрети на всички майки, които бяха еднакви. Получих оценка единица по рисуване. След завършване на основното си образование продължих средното си образоване в Техникум по керамика в Попово.
– Какви бяха студентските Ви години в УИ „Свети Иван Рилски“ – Дупница?
– Под давление на родителите ми дойдох в Дупница. Първото ми впечатление от града не беше особено добро. Може би защото минавахме през крайните квартали на града. Майка ми ми подаде документите в Учителския институт „Свети Иван Рилски“, специалност „Изобразително изкуство и трудово обучение“. Хубави, луди студентски години. Имах прекрасни преподаватели -доц. Ивайло Попов, Найденов, Терзийски и много други – все прекрасни хора.

– В Дупница срещате и любовта на живота си?
– Да. На втората година от следването си се запознах със съпруга си, който е електротехник. Тогава имаше само две кафенета в града, където се пушеше, едното беше в съда. Там се срещнахме. Оженихме се… Имаме две чудесни деца – синът Мирослав е на 32 години. Той е проектант и работи в Австрия. Дъщерята Стела е на 28 години, гледа си детенцето. Горда баба съм на прекрасния ми внук Даниел, който е на 4 години. При него споделих схемата на баща ми. В ръчичките на Даниел още в 10-ия месец сложих моливчета и флумастери и вече рисува.
– Започвате кариерата си като художник в градско ателие в Дупница, след това сте учител по рисуване в дом „Олга Стоянова“. В момента сте арттерапевт. Трудно или лесно се работи с деца?
– След като завърших Учителския институт, започнах работа като художник в градско ателие по рисуване. След това бях учител по рисуване в дом „Олга Стоянова“ в Дупница. По-късно работех в Център за обществена подкрепа като арттерапевт, като преди това преминах обучение. В момента работя като арттерапевт в детски център „Николито“ в Дупница. Не е лесно да се работи с деца, но пък когато се види резултата, удоволствието е голямо.
– Според Вас на какво се дължи агресията сред младите хора и може ли да се излекува с изкуство?
– Причините за агресията сред младото поколение са, че родителите нямат достатъчно време да комуникират с децата си. Обгрижването, като доставяне на храна, облекло, не е достатъчно. На децата им липсват по-честите разговори с родителите, общите занимания. Децата много седят пред компютрите. Това не е лошо, но в последно време има много агресия във видеоигрите, която децата след това прилагат на живо. Изкуството като цяло лекува агресията, защото децата, които се занимават с изобразително изкуство, преминават от електронния свят в друг. Развиват фантазията си, изразяват себе си с цветове и форми.
– Занимавате се и с иконопис. Какви техники използвате?

– Да, от тридесет години се занимавам с иконопис. Това е естествено развитие, защото областта е трудна за изпълнение. Всеки творец желае да изгражда нещо ново. Първоначално нямах представа от техниката за рисуване на икони. Тогава нямаше интернет, нямаше и необходимата литература, от която да се черпи информация. Първите ми икони са плах опит с всичките си недостатъци. Явно нещо не съм уцелила като технология. Започнах с проба-грешка, проба-грешка… Първоначално рисувах копия на традиционни икони, но нещата се наместиха от само себе си. Промени се изобразяването на образа, невинаги имах възможност да си набавям материали, използвах подръчни средства, които са ми носили радост. Харесваха ми, както на мен, така и на другите. Използвам темпер върху дърво и кожа. Кожата пък е един от експериментите ми. Разликата между дървото и кожата е тази, че начинът на полагането на боите е различен. При кожата е с набиване на боята със специални четки, а при дървото е рисуване.
– Всеки човек си има ангел хранител. Кой е Вашият?
– Вярвам в Бог, а моят ангел хранител е Дева Мария. Първо, защото се казвам Мария, майка съм, а и съм зодия Дева.
– Коя е любимата Ви икона, която сте нарисували?
– Любимата ми икона е „Умиление Богородично“.
– Според Вас може ли един съвременен художник да се изхранва с рисуване в България?
– Не. Това е скъпо хоби. Аз затова съм сложила и по-приемливи цени на моите икони, защото знам, че има хора, които имат желание да сложат в дома си икона, но нямат възможност.
– Ваши картини са част от много частни колекции в чужбина. Минала година сте посетили Република Македония. С какво впечатление останахте?

– Македонците са много отворени за нас. Бях добре посрещната. Там има спокойствие, което го няма при нас. В България, в Дупница срещам хора, които са с наведени глави, което е страшно. Нещата са различни и в изкуството. Хората в чужбина следят изкуството във всяка форма. Тук, в България, малко са хората, които ценят изкуството, за съжаление.
– За Вас изкуството е…
– Всичко след семейството.
– С какъв апел ще се обърнете към младите хора, които имат желание да се занимават с изкуство в България?
– Не е лесно в наше време да се занимава човек с изкуство, но да не спират да творят!
Интервю на
НИКОЛАЯ ИВАНОВА

Коментар с Facebook

Свързани новини

Напиши коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *