Home-p1-728×90
Home-p1-728×90

Собственичката на модна агенция В. Ангелова: Първите тоалети за сцената в Дупница Сашка Васева ми носеше от Италия, танцувахме на нейни шансони, сега съм търговец, лансирам модели и продавам вино

Веселина Ангелова е собственичка на модна агенция, която отдавна излезе от рамките на България. Голяма част от „откритията“ й днес са отлично реализирани млади дами, повечето за жалост в чужбина. Тя е от Дупница, създава агенцията си едва 19-годишна, когато става студентка в ЮЗУ – Благоевград. От 10 г. е в журито на световния конкурс „Мис Модел на света“, който се провежда на всеки 2 години в Китай.

– Веси, от години се занимаваш с модели и конкурси за красота, как попадна в този бизнес?
– Попаднах благодарение на упоритостта си и след няколко курса за обучение на модели, като първият, разбира се, беше в Дупница.
– Ти самата била ли си модел?
– Да, беше отдавна, а първото ми излизане на подиум ми донесе короната на „Мис Пролет“ на Дупница през 1992 г., попаднах някак случайно. Всъщност като дете танцувах спортни танци и с кавалера ми бяхме включени в програмата на конкурса „Мис Дупница“ през 1994 г., който бе организиран в три последователни дни. Първите две вечери танцувахме на изпълненията на Сашка Васева. Преди същинската част на конкурса журито ме извика и ми каза на следващия ден да се явя.
– Прекъсвам те, но малко ми се струват далече песните на Сашка Васева и спортните танци…
– Тогава тя пееше италиански песни и френски шансони, правеше го прекрасно, тъкмо се беше върнала от турне в Италия. Между другото, тя беше първата, която ме обличаше за изпълненията ми по спортни танци. Тогава много пътуваше и ми носеше тоалети, с които аз излизах на сцената. С неин тоалет се явих на конкурса „Мис Дупница“, а приятелка на майка ми ми даде високите си обувки. Аз бях дете, което просто танцуваше, и нямах нито подходящи дрехи, нито обувки за дефиле. Няма да забравя, че излязох на сцената в елегантен чарлстон, който майка ми беше ми ушила, и официална бяла риза. И спечелих титлата. Един от организаторите на конкурса беше Евтим Евтимов, който впоследствие се оказа и мой класен ръководител в гимназията в родния ми град. Той имаше школа за модели и там получих първите си уроци.
– Спомена, че майка ти е ушила панталона, тя с какво се занимаваше?
– Всъщност тя е завършила дизайн и вероятно и двамата с брат ми сме наследили от нея усета си към мода и интериорен дизайн – той това прави в момента в Италия. Излиза, че като модел аз пък реализирах мечтата на майка ми, която като ученичка в София е искала да стане манекенка, но не е знаела къде да се запише. След дипломирането си за кратко се е занимавала с дизайн, след това изкарала курсове за козметик и маникюрист, и две десетилетия беше може би единствената в Дупница, която се занимаваше с медицинска козметика. Идваха специално клиентки от София, от Кюстендил, от Благоевград… От 20 години с баща ми живеят в Италия и вече е домакиня. Но тя шиеше всичките ми дрехи, докато завърших гимназията.
– А ти шиеш ли?
– Шия копчета прекрасно, но с това се изчерпват шивашките ми способности /смее се/. Не съм опитвала, защото не ми е било интересно и не ми се е налагало.
– А баща ти с какво се занимава?
– Той е професионален шофьор и благодарение на него аз съм изключително добра зад волана, това ми дава комфорта да съм независима и самостоятелна жена.
– Родителите ти защо емигрираха в Италия?
– Това беше мечтата на баща ми, да живее в Милано, и беше сред първите българи, които напуснаха България през 1990 година. Било му е много трудно. Тръгна с приятели, в началото отиваше и се прибираше, но накрая трябваше да избере къде ще се установи. Майка ми се присъедини към него може би през 1998 или 1999 г., защото семейството, за да е семейство, трябва да е заедно.
– Двамата с брат ти също ли заминахте?
– Не, останахме тук, за да довършим образованието си. Преместихме се да живеем в Благоевград, аз бях студентка, а той ученик. Като завърши средното си образование, отиде в Милано.
– Какво си учила?
– Завърших „Икономика на социално-културната сфера“ (смее се). Мога да оглавя моделски конкурс един ден. Всъщност знанията в областта на финансите много ми помагат в бизнеса. За да съм добър икономист, завърших и право, това е втората ми специалност. Една година след като се дипломирах, бях асистент на нотариус Минкова, но модата ме „открадна“, взе си ме обратно.
– Моделството май не е бизнес, от който в България човек може да печели добре. Прости ми грубия въпрос, но как се издържаш?
– Аз съм търговец, при това много успешен. Лансирам модели и продавам вино. Моделството остана в годините моя същност и след като приключих кариерата си на модел. Организирах 15 години конкурса „Мис Благоевград“. Където и да пътувам по света, продължавам да откривам модели. Срещам ги на летища, срещам ги в ресторанти, на улицата, и до ден-днешен ги спирам с предложение да станат модели. И продължавам да ги реализирам по света. Вече работя с малко момичета от България, те основно работят в чужбина. Първият ми модел беше благоевградчанката Божана Татарска, аз я заведох на кастинг на агенция „Елит“, с която замина за Париж. Помня, че същия ден сутринта беше на кандидатстудентски изпит по математика в УНСС. Тогава реших, че късам с кариерата си на модел и искам да съм мениджър. Бях студентка във II курс. Божана избра модата и така и не се записа в УНСС, сега е много успешен моден фотограф. Жана Янева, момичето от Благоевград, което представи България в „Мис Вселена“ в САЩ, от 9-годишна бе мой модел. Петя Чанева от Сандански, Деси Терзийска, Любима Терзийска и Екатерина Димитрова от години са в Италия, вече са омъжени, имат семейства и деца, и често се чуваме и срещаме там с тях…
– Не са ли подозрителни момичетата, като ги спреш на улицата?
– Когато го правя, изхождам от тяхната позиция, т.е., ако мен някой по същия начин ме спре и заговори, как ще реагирам, как ще реагират родителите, които трептят за детето си. Затова задължително искам среща с тях. Така например преди 1-2 г. на летището в Милано се запознах с Елена Кристияно, собственичката на Kristian of Roma. Поводът беше прекрасната й дъщеря Мими, която видях и заговорих. Майка й беше зад нея, запознахме се и създадохме едно прекрасно приятелство.
– Сигурно има нерви и напрежение в работата ти. Случвало ли ти се е да ти откраднат модел?
– Да, случвало се е, но преди години, когато в този бизнес нямаше правила и работна етика в отношенията. Но повече момичета са се отказвали сами по различни причини, най-често заради връзка с момче. В началото преживявах доста емоционално тези раздели, но човек осъзнава, че животът не е само мода, и продължава. После ставаме близки, канят ме на абитуриентски балове, на сватби, на кръщенки… С времето започнах да се занимавам и с други неща паралелно с моделството. На различни събития и дефилета ме черпеха с вино и някак естествено се появи интересът ми към италианските шампанизирани вина от област Валдобиадене в Тревизо, които започнах да презентирам.
– Защо не български вина?
– Винаги нося български вина, когато пътувам извън страната. От години познавам вината на няколко български винарни, без да съм била пристрастна към никоя изба. На тръгване на аерогарата (защото така най-лесно можех да пренеса бутилките) се консултирах с продавачите и купувах различни вина. Въведох традиция в конкурса, в който журирам от 2006 г. в Китай „Мис Модел на света“, всички чужденци – национални директори, които присъстват, заедно с членовете на журито да носим свои вина за китайските домакини.
– А как се оказа в журито на този толкова престижен световен конкурс?
– В Китай за първи път попаднах през зимата на 2005 г. благодарение на мое момиче, модел от Благоевград, която беше много мъничка. Цвета Николова беше само на 13 г. Участва в най-големия конкурс за модели на френската агенция „Елит Модел“, която подбира момичетата си още като са съвсем малки, за да може да работи възможно най-дълго време с тях. Възрастовата граница на този конкурс в Шанхай беше 13-14 г. А Цвета беше много висока и това й помогна да попадне там. Аз просто я придружих, бях я открила, като беше на 9 г., и тя за мен беше голяма отговорност. И гордост, разбира се. За да отида в Китай, си изхарчих всичките пари да си купя билет и да си платя хотела. На място разбрах, че тя има право на придружител, на когото се поемат всички разноски, но никой не ни бе казал за това. Ако е знаела, и майка й е могла да отиде.
– Съжаляваш ли за похарчените пари?
– Не, защото видях един друг свят, огромен и необятен, в който се чувствам свободна да правя каквото желая в бъдеще. Там се срещнах със собственика на Fashion TV Мишел Адам. Оттогава поддържаме контакти и чрез него попаднах на много подобни събития по света. Преди време, може би е било 2007 г., на обяд в Милано той ми отправи предложение да стана негов художествен директор, но прецених, че не съм готова, и отказах. Фешън каналът беше със затихващи функции, посъветвах го като приятел да промени концепцията,

да снима събития и конкурси като този, на който се запознахме, и да ги излъчва, както и да излъчва афтър партита. Радвам се, че той чу съветите ми, а може би и сам е стигнал до тези решения, но малко по малко започна да ги реализира. Фантастично е, че по този канал вече се представят всички краища на света, в това число и Sofia fashion week.
– Не си приела такава оферта“! В момента сигурно щеше да си доста богата! Съжаляваш ли?
– Със сигурност щях да съм супербогата, но всеки човек има своя път. Сега имам друго, не по-малко вълнуващо предложение, и то е да организирам „Мис Модел на света“.
– Какво?! Цялото събитие ли?
– Да. Предложението е от „бащата“ на конкурса, турския бизнесмен Суха Алпайли, с когото също се познаваме отдавна и съм близка с цялото му семейство – съпругата и дъщеря му. Не знам дали е широко известно, но този конкурс се „ражда“ преди 28 г. в Турция. В годините Суха Алпайли ме е наблюдавал, напътствал и дори наказвал като журираща, за да ме научи на прецизност.

– Прие ли предложението?
– Обмислям го още. На дневен ред е да преценим какво ще правим с този конкурс. В момента изтичат договорите и възникват важни въпроси къде и кой ще го организира, кои ще бъдат спонсорите му, тъй като това е едно много скъпо събитие. На него се събират между 70 и 80 модела от всички краища на света. В момента събитието се организира в Китай и основно държавата го подпомага. Китайската комунистическа партия осигурява едни от най-преуспяващите фирми като спонсори, за да се рекламира страната по света. За един месец представителите на 70-80 държави виждат най-красивите места в Китай, посещават емблематични исторически места, музеи, замъци, паркове, докосват се до многовековната китайска култура и ядат различна и много вкусна китайска храна, която няма нищо общо с предлаганата например у нас или в Италия.
– Научи ли китайски за тези вече 10 г. пряко участие в конкурса?
– Зная 10 изречения и 20-ина фрази, и това, което говоря, мога да го напиша. Писането на йероглифи е моят начин да релаксирам и откривам в тях изключителна красота. Любопитна съм да науча китайски и, честно казано, не го намирам за много труден. Мисля, че нашият език е много по-сложен. Последния път си донесох учебници и списания, към 35 кг излязоха, и с удоволствие ги отварям, когато имам време.
– Загатна, че е възможно Китай да се раздели с домакинството на конкурса „Мис Модел на света“, какви са шансовете България да го приеме?
– Бих могла да направя постъпки в тази посока, има възможности и желание от няколко известни фамилии от туристическия бизнес за по-широко презентиране на държавата ни като дестинация. Но събитието в настоящия му мащаб наистина е прекалено скъпо за България на този етап. Бих продължила организацията му в друга провинция на Китай, може би в столицата Пекин. Или пък в Корея, където предстои изграждането на огромен увеселителен център. Там ще са корейският „Холивуд“, „Дисниленд“, може би най-високата сграда и най-големият хотел в света. Тази инвестиция е именно заради амбиция да се случват подобни големи световни събития.
– Какво не си успяла да направиш още в живота си?
– Проблемът в работата ми е, че ставам много близка с моделите, допускам ги много близо до себе си и това в един момент започна да пречи на бизнеса ми. С времето осъзнах, че подходът ми е много естествен, женски, и то е свързано с майчинството и грижата за другите. Това е нещото, което не съм направила още и което, надявам се, ми предстои: да се омъжа, да създам семейство и деца. Не изключвам и един ден да се върна към другата си професия и да стана нотариус. Но честно казано, не мисля, че ще остана да живея за постоянно в България.
Разговаря ДИМИТРИНА АСЕНОВА

Коментар с Facebook

Свързани новини

Напиши коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *