Home-p1-728×90

Ортопедът д-р В. Тимушев: Заради липса на комуникация между лекар и пациент се стига до опасни за здравето последствия

Д-р Венцислав Тимушев е роден в Сандански. 10-годишен заедно със семейството си заминава да живее в София. Завършва Медицинския университет, специализира „Травматология“. Семеен е, има 20-г. син, който учи втора година медицина.
От 2004 г. д-р Тимушев работи в Специализирана болница за активно лечение по травматология, ортопедия и спортна медицина „Проф. д-р Д. Шойлев“ в София. Преди това почти 10 години работи в болница “ИСУЛ”, където и специализирал.
Носталгията на д-р Тимушев по родния град го води всеки уикенд в Сандански. Той започва да преглежда пациенти в кабинет в МБАЛ – Сандански с разрешението и съдействието на управителя на болницата д-р Илия Тонев.

– Д-р Тимушев, разкажете за себе си, какво Ви накара да започнете работа в Сандански?
– Майка ми живее Сандански, баща ми се спомина миналата година. Имам много близки и роднини в града, та самият аз съм роден и израснал тук. В най-хубавите ми детски години, до 3-и клас, живях тук, след което се преместихме в столицата. Там продължих образованието си, завърших медицина и 20 години вече съм ортопед.
Баща ми беше военен в София, беше шеф на военен институт. Имам двама чичовци, които също са добре познати на санданчани. Димитър Тимушев е единият, той е директор на Промкомбината и в момента, другият е Здравко Тимушев, вече е пенсионер, но беше директор на завода за прецизно леене едно време в курортния град. Имам и две лели, сестри на баща ми, едната беше говорителка в Благоевград в радиото – Елена Тимушева, а другата работеше в Сандански в базата към Министерството на горите – Снежана Тимушева, вече е на 76 години.
Доста хора от Сандански съм лекувал. Работя оперативна ортопедия, оперирал съм санданчани, това ме накара да отворя кабинет в болницата в курортния град, за да преглеждам хората, да ги консултирам, тъй като за повечето е трудно да пътуват до София.
Много пъти сме коментирали с пациентите, че поне консултация могат да правят тук, на място. Затова сега 2 пъти в месеца идвам в болницата в Сандански.
– С какви оплаквания предимно идват при Вас хората?
– По-тясната ми специалност е колянна хирургия, не че не консултирам пациенти с всякакви ортопедични проблеми, но това е основната ми работа – колянна и ендоскопска хирургия – скъсани менискуси на кръстни връзки, скъсана колянна връзка. Голяма част от хората с такива проблеми консултирам и лекувам.
– Как може да разбере човек, че има такива проблеми с колената примерно и че се нуждае от лекар?

– Ами при младите хора, занимащи се със спорт и големи физически натоварвания, травматизмът на коляното е може би 40%. При тях е ясно, че има проблем, защото спортните травми са свързани с преживяване, с това, че се случва нещо, и човек започва да търси лекар, защото кракът страда. Големият проблем обаче е, че тези хора невинаги попадат при правилния лекар и някой път биват замотавани, образно казано, от типа “Нищо ти няма, сега малко лекарства ще попиеш”, но за съжаление след кратък период от време, ако не е обърнато максимално внимание, последствията може да са сериозни. Ставата на един млад човек може да стане артрозна, което вече е необратим процес. Общо взето, когато човек има проблеми в коляното, продължаващи около месец, задължително трябва да потърси лекарска помощ. Повечето хора чакат, чакат – или нямат време, или финансова възможност, но след това всичко става в пъти повече.
С годините хората започват да имат артрозни проблеми, или така наречените възрастови. Възрастните обаче обичат да се самолекуват, без да разбират, че ставата е започнала да се изхабява, и се стига до един момент, когато прибягват до специалист, но е станало късно, а ставата е станала за сменяне. Лечението тогава е много по-скъпо и интервенцията при операцията е много по-голяма.
– Кога трябва да се смени ставата и при какви показания може да се направи артроскопия?
– Артроскопия се прави основно при пациенти с първа-втора степен при гонартроза на коляното. Тогава шансовете да се съхрани коляното и да не се сменя ставата са много добри. При четвърта степен на гонартроза хрущялът е напълно износен и ставата е тотално декомпенсирана. Тогава шансовете са доста по-малки. Въпреки това сме оперирали и при такива случаи, защото има възможност за удължаване комфорта на пациента. Болката му намалява, обслужва се много по-добре за известен период от време. Но този период е различен за различните хора. Важното е, че отлагаме ендопротезирането.

– Освен от падане или възрастова граница, какви други фактори могат да допринесат за износване на ставата?
– Наднорменото тегло също много влияе за изхабяване на ставите, нездравословният начин на живот, обездвижването… За да имаме здрави кости, трябва да следим килограмите си, да имаме активен начин на живот, което ще рече редовна разходка, гимнастика или фитнес. Двигателната активност е много важна, ако, разбира се, човекът е в състояние и на възраст, в която да може да спортува по някакъв начин. Ако не всеки ден, поне 3 пъти в седмицата по един час трябва да има физическа активност за профилактика на здравето и ставите.
– Защо ставите се увреждат, когато водим така наречения застоял начин на живот? В днешно време всеки гледа да се качи в колата, в градския транспорт, тъй като животът е много динамичен и всеки бърза за някъде.
– Хрущялът на големите стави – коленни или тазобедрени, когато нямат физическо натоварване, се увреждат, защото не се кравоснабдяват добре и започват в комбинация с надмормено тегло да се товарят и износват. А когато има движение, хрущялът се снабдява с кръв, това ще рече, че се храни повече и няма триене, което да износва ставата.
– Какво Ви впечатлява най-много при младите хора?
– Прави ми впечатление, че буквално 13-15-годишни деца, и то спортисти, идват със скъсани кръстни връзки. Коментирали сме с колеги на форуми проблема и явно това се получава от некачествената храна, която приемаме, и най-вече, че е хормонално обработена. Затова и сухожилията стават късливи. Едно време скъсана кръстна връзка на дете е било рядкост да се види. Младият човек е еластичен и много по-трудно се поддава на такива травми, а днес това вече е масово срещано. Според мен пилето, което е бъкано с хормони, трябва да се избягва, само домашно да се приема, колбасите също, кренвирши… Много химия има в тях, но понеже са евтини и бързо се приготвят за масата, голяма част от хората ги ядат в ежедневието си. Да не говорим, че ракът на дебелото черво се влияе от такива храни най-вече, но това не е моя специалност, за да го коментирам.
Всеки от нас има възрастни познати и сме чували как се оплакват: “Абе нещо ме боли кракът, ама нищо ми няма, от възрастта е, ще куцам”, но това е много погрешно мислене. Защото ако се обръща навреме внимание на проблема и ако бъде изчистен хрущялът артроскопски, няма да стигнеш след 5 години дотам да не можеш да ходиш и да се протезираш. Има варианти да се помогне и да си бъдем полезни.
Много е важно, за да се запазят ставите при младите хора, решили да спортуват, преди това да се раздвижат, да се консултират как трябва да се натоварват, а не просто – решил да поиграе примерно мач в събота, без да е загрял, и после къса ахилес или кръстна връзка.

– Ако една травма не се разбере навреме от пациента, какво се случва по- нататък?
– Първо, това не се диагностицира толкова лесно, много е важно колегите да поставят точната диагноза при една такава травма. Ако не се хване навреме, коляното започва да страда, защото когато тя е здрава, коляното се движи в една стабилна равнина. Когато я няма здравата връзка, започва да се движи в друга равнина или посока, и това не е нормално за физиологията на човека. Приемаме, че такъв човек в битовия си живот не се натоварва и лека-полека хрущялът започва да се износва от така нареченото триене, защото се движи в различна от правилната посока и с времето необратимо се износва. След 5 години отива на специалист този човек и като му кажат, че вече е с артрозна става, какво правим?! Оперира се тогава, но вече е много по-трудно възстановяването, въпреки че е по най-съвременен начин, който се прави в целия свят. Сменя се кръстната връзка с артроскопска операция, при която възстановяването напълно може да бъде и след 6 месеца. Хората обаче са доста неуки и не знаят за последствията при една небрежност от тяхна страна. Много е важно и лекарят да обясни по най-разбираемия начин за проблема на пациента, така че той да знае какво е заболяването, ако не си обърне внимание, какви ще са последствията, и т.н., за да му се изяснят нещата. Обаче е голям проблем комуникацията между лекар и пациент.

– Какви са проблемите на съвременните травматолози и ортопеди?
– Проблемите са свързани с общата криза на здравеопазването. То не е излизало от тази криза. Липсва достатъчно финансиране в 90% от клиничните пътеки, има забавено плащане от Здравната каса и това създава голям дискомфорт в работата ни. А нашата дейност е свързана с реинвестиции. С голяма част от парите, които чакаме касата да ни плати, трябва да купуваме апаратура. Кръгът е порочен. Основният проблем е в липсата на средства. Сградата на нашата болница е, меко казано, некомфортна. Голяма част от пациентите не са доволни от условията. Важното е, че качеството на труда ни не се е променило. Стремим се апаратурата ни да е на най-високото ниво.
– Има ли полезни упражнения за мускулатурата на човека, които да се правят в домашни условия?
– Да, ходене на пръсти вечер по 10 минути е изключително полезно за профилактика на мускулатурата, както и да се търкаля с крак шише на пода, което спомага също много за оформяне на свода при хора и деца с дюстабан.
– В този ред на мисли, луксацията при децата лечима ли е 100% в днешно време с тези технологии и апаратура?
– Да, разбира се, едно време не е имало апаратура, затова късно е установявана луксацията. Сега при бебетата, още като се родят, се прави ехографско изследване от колеги ортопедични педиатри, които веднага могат да установят един такъв проблем. В днешно време почти няма деца, изпуснати с неразкрита диагноза.
– А дюстабана как ще коментирате?
– При по-малки деца е важно да се установи навреме, че напречният и надлъжният свод страда. Трябва да се прегледа от ортопед и да се назначат специални ортопедични стелки. Те са индивидуални, тъй като се вземат отпечатъци от крака, но въпреки всичко с упорито носене на стелки се лекува. Ако не се излекува обаче един дюстабан, с времето дискомфортът, освен болките в ходилата, се увеличава и започва да страда цялата ос на таза, човек си променя начина на натоварване, започват болки в тазобедрените стави, кръста. Затова ходенето на пръсти при болки в краката е много полезно. Много важно за един пациент с такива проблеми е да избягва много ниски и равни обувки, те влияят много лошо на свода, както и високото токче. Трябва да има стелка, най-добре ортопедична, или пък ако е с ток, да е умерен, особено ако цял ден ще си натоварен.

Коментар с Facebook

Свързани новини

Напиши коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *