Home-p1-728×90

Председателят на Районен съд – Благоевград Вера Коева: Агресията избуява при липсата на диалог в семейството

Домашното насилие е един често срещан проблем в България. За много жени то е ежедневие. Последните данни показват, че 1 милион от близо 4 милиона българки са жертва на тормоз вкъщи. Броят на децата, подложени на насилие в дома, варира между 2000 и 3000 годишно. Според статистиката за 30 % от жертвите тормозът продължава средно по 10 години. Напоследък се забелязва тенденция от завишаване на съдебните дела по Закона за защита от домашно насилие, които все по-често се използват като трамплин и за развръзката при последващите разводи. За коментар по темата потърсихме председателя на Районен съд – Благоевград Вера Коева, която има над 16 години юридически стаж. 

Съдия Коева, има ли завишаване на делата за защита от домашно насилие през 2016 г.?

– Да, определено през изминаващата 2016 г., за съжаление, се наблюдава завишаване броя на делата по Закона за защита от домашното насилие, които са 49 броя в РС – Благоевград. За сравнение през 2015 г. са били 45, а през 2014 г. 35. Не само че броят като статическа величина се увеличава и запазва устойчива, но самите случаи от гледна точка на факти и обстоятелства, при които се осъществяват актовете на домашно насилие, се усложняват, а данните от проявената форма на агресия са стряскащи. 

– При какви случаи на насилие гражданите завеждат дела ?

 – Преобладаващата част от случаите, в които на практика граждани са поискали защита по специалния закон, са във връзка с отношения между съпрузи или лица, живещи във фактическо съпружеско съжителство и по специално на проявен акт на пряко физическо и свързаното с него психическо насилие. На следващо място са случаите на проявено насилие между родители и деца или между роднини, намиращи се в родствена връзка на произход и често са свързани с предходни имуществени спорове.

–    Разкажете за случай от Вашата практика, който Ви е направил силно впечатление ?

–    Най-силно са ме потресли два случая на такова домашно насилие. Тук е мястото да посоча, че по специалния закон домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова, а така също и проявна форма на принудителното ограничаване на личния живот, свобода и лични права, извършени спрямо лица, които се намират в съответната родствена връзка, посочена в закона. Изрично законодателят е счел, че всеки акт на такова насилие, осъществено пред дете, е също проявена форма на домашно насилие, която подлежи на защита. В тази връзка най-стряскащ за мен случай е практиката на осъществено пряко физическо насилие над малолетно дете, и то от роднина по права линия.

С оглед защитата на лични данни и личния живот на гражданите не мога да дам повече подробности по случая, но в резултат на тормоза над детето впоследствие то е станало жертва и на друго тежко престъпление, като е избягало на улицата в опит да се защити. Става дума за една буквално опустошена детска душа, но има и надежда, тъй като социалните служби много отговорно, бързо и с изключително адекватна реакция са се заели със случая. По всяко дело за домашно насилие, когато такова е осъществено спрямо или пред непълнолетно лице, задължително участва и социален работник и се призовава дирекция „Социално подпомагане”, отдел „Закрила на детето“, по настоящия му адрес, чиято помощ по делата е безценна, адекватна и навременна. Използвам случая да им благодаря за всеотдайната работа и бързото им отзоваване по случаите.

Друг сериозен казус от практиката, за който се сещам, е случай, при който син осъществявал години наред тормоз от всякакво естество над родния си баща, който е на преклонна възраст и буквално е бил принуден да изкопава дупка в стената на собствения си дом, за да може да се прибира. Това е потресаващ пример до каква уродлива форма могат да деградират отношенията между членовете на едно семейство.

Кои дела за домашно насилие са по-тежки – между съпрузи или между деца и родители?

 – Всяко дело е тежко от гледна точка на емоцията, която улавяш, че изпитват страните по спора, особено когато се касае до такива сериозни случаи на насилие при проявена пряка физическа агресия, в които се е стигнало до засягане на здравето на човека, не само на психиката му. Най-тежки са случаите на насилие между родител-дете. Потресаващи са данните за увеличаващите се случаи и не само по делата за домашно насилие, при които констатираме родителско отчуждение, както и проблеми на родителите с децата им, породени и от обществените фактори.

Липсва говорене в семейството. Диалог няма и на първо място избуява агресията. По отношение на делата за насилие между съпрузи или фактически партньори, напоследък се наблюдава и обратна тенденция – единият от съпрузите, който възнамерява да подаде молба за развод и иска произнасяне и по въпроса за вината, подава преди това подава молба за защита по ЗЗДН. Често пъти това се прави с цел отстраняване на другия съпруг от семейното жилище, а след влизане в сила на решението по ЗЗДН се цели използването му в бъдещия бракоразводен процес като доказателство за вина и оттук за предоставяне ползване на жилището и след развода на невиновния съпруг.

За мен зададеният въпрос има и друго, по-тежко измерение – тежестта на подобни казуси, особено такива, които се характеризират с устойчивост и повтаряемост на обстоятелствата, при които се осъществяват непрекъснато актове на домашно насилие в едно семейство, например е въпросът за изпълнението и ефективността на издаваните заповеди за защита. При издадена заповед за незабавна защита тя се връчва чрез органите на полицията, но съгласете се, че денонощно и непрекъснато в дадения срок за защита такава ефективна форма не може да се реализира от органа по изпълнението. Ето защо е важно да се знае от гражданите, че нарушаването на заповедта за защита е престъпление от общ характер и лицето, което я нарушава, носи наказателна отговорност. 

Следва да се сигнализира на правоохранителните органи при случаите на нарушаване на издадените заповеди, за да се установи фактическия състав, и по-конкретно изпълнителното деяние, изразяващо се в нарушаване на забраните, за да има ефект даваната защита. Иначе всичко остава на хартия и пострадалите на практика си остават незащитени. В тази връзка пак ще се върна на един от споменатите по-горе случаи, когато възрастният мъж почти проплака в съдебната зала, когато обявих решението и му издадох заповед за защита: „Ами през нощта, чедо, той пак ще дойде, ще ме тормози и ще ме пребие“. Каквито и мотиви да си написал на хартия в решението, как да отговориш на такива думи…

– Обикновено делата за домашно насилие се асоциират с физическо насилие. Има ли случаи на осъдени за психическо и икономическо насилие?

– Именно при този случай имаше форма и на такова насилие. Случаите на психическо и икономическо насилие се наблюдават и при делата между съпрузи, между които предстои развод. Често единият от съпрузите, който работи, е икономически по-силната страна и използва това обстоятелство да унижава чрез обидни думи или по друг начин – чрез действия, другия съпруг. Особено драстични са случаите, когато това се прави пред децата и по този начин се руши авторитетът на родителя, да не говорим за пречупването на детската психика.

– Изиграват ли възпираща роля съдебните решения, или личните отношения се влошават още повече?

– За съжаление не съм констатирала дотук, предвид казусите от моята практика, настъпил възпиращ или превантивен ефект по отношение на възстановяване на личните отношения между страните по такива дела. Често пъти до актове на насилие с искане за защита по специалния закон се стига след години натрупвани сериозни и неразрешени житейски спорове и проблеми, които не са осъзнавани от страните, не са взимани адекватни мерки за разрешаването им навреме и само един незначителен повод е достатъчен, за да ескалират до физическа и/или психическа агресия.

– Не е тайна, че делата за защита от домашно насилие се използват и за трамплин при последващ развод. Забелязвате ли такава тенденция ?

– Както споменах, именно това е и една от причините за увеличаване броя на делата по ЗЗДН. Не във всички случаи обаче това решение ще е решаващо за бракоразводния съд при преценката за извода за вина за дълбокото и непоправимо разстройване на брака. Това довежда само до натрупване на ненужно напрежение между съпрузите, което неизбежно влияе върху децата от брака. Често пъти се събират едни и същи гласни доказателства, както по делата за домашно насилие, така и за последващия бракоразводен процес. За съжаление съпрузите не осъзнават, че непряко поставят децата си като заложници на собственото си его и често пъти на неизказани и премълчани назад в годините лични отношения помежду си.

– Законът за защита от домашно насилие е в сила от 7 години и е изменян 5 пъти. Какво според Вас е наложително да се промени?

– Категорично законодателят следва до „довърши“ процедурата по защита на актовете на домашно насилие, като предвиди не само мерки за защита и реда за налагането им, но и мерките за изпълнение и контрол при спазването им. Само така реално жертвите на домашно насилие ще бъдат защитени и съдиите при налагане на конкретни мерки „на хартия“ няма да изпитваме неудобство и безсилие при обявяване на решенията си. Само при ясни и категорични мерки по изпълнението на наложените мерки може да се защити ефективно пострадалия, с което ще се постигне реалната защита, а и превенция. Особено това е важно за случаите, при които се наблюдава устойчив модел на агресивно поведение и повтарящи се случаи на насилие в дадено семейство.

 Не на последно място законодателят следва да допълни закона и по отношение на мерките по чл. 5, ал. 1, т. 5 и 6 от ЗЗДН – задължаване на извършителя на насилието да посещава специализирани програми и насочване на пострадалите лица към програми за възстановяване. Развитието на такива програми, тяхното детайлизиране, вклително и популяризиране на съответната територия от териториалната компетентност на районните съдилища е от съществено значение за получаване на реална защита по ЗЗДН. Това не може да стане без активното съдействие на неправителствени организации, подпомагани активно и от всички правоохранителни органи, които да разработват проекти в тази област и да предлагат ефективни програми, които да работят на чисто психологическо и емоцоинално ниво с извършителите на такива актове. В противен случай, какъвто и акт да постанови съдът, жертвата ще остане незащитена.

 – С оглед на динамичната промяна на обществените отношения не мислите ли, че е време да се приеме и Закон за защита от насилието на работното място?

–    Като техника на законодателя мисля, че няма пречка това да стане с изменение на сега действащия Кодекс на труда, като се предвиди и такава проявна форма, която да се определи от законодателя като насилие на работното място, както и да се предвидят конкретните по вид мерки за защита и реда за тяхното налагане.

 

Коментар с Facebook

Свързани новини

Напиши коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *