Home-p1-728×90

Благоевградският хижар Серго: Преди 10 години нахлувах в хижата директно със ските, но времето вече се обърка като нас, хората, и хижарството „бере душа“

53-годишният хижар Сергей Георгиев от 2003 година е съдържател на хижа „Македония“ в благоевградския курорт Бодрост. Прочува се с отличната си работа като планински спасител и става известен из цялата област със самоотверженото си отношение към спасяването на хора, затрупани от лавини или попаднали в капана на планината. След като 30 години жертва собствения си живот, за да опази чуждия, той осъзнава, че няма нищо по-ценно от това да дишаш, да се радваш и да обичаш хората около себе си. Ето какво сподели Серго за личните си приключенски преживявания:

„Помня, че общината даде хижа „Македония“ на туристическото дружество през 1999 година и от есента на 2000 година започна да функционира. При смяната на ръководството преди 8 години започнаха да се правят много подобрения, които промениха цялостния облик на всички хижи, разположени в Бодрост. Вложиха се доста пари в тази инициатива, благодарение на която в момента всяка стая в хижите разполага със самостоятелен санитарен възел, което е голямо удобство за посетителите. Освен високите върхове, които предизвикват планинарите, и удобните ски писти

НА БОДРОСТ ИМА И ОЩЕ ЕДНА ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНОСТ – ЛЕКОВИТАТА ЧЕШМА, ЗА КОЯТО СЕ НОСИ ПОВЕРИЕТО, ЧЕ ИЗЦЕРЯВА ДУШАТА НА ЧОВЕКА,

отпил от течащата вода, както и различни физически заболявания, с изключение на тежките болести по кръвта като рак, СПИН, хепатит и т.н. Водата извира дълбоко от земните недра и никой не може да каже къде са жилките й, но преди няколко години я каптираха и каптажът се намира на около 70 метра от самата чешма. Интересното е, че не си променя свойствата – и лете, и зиме е с една и съща температура.

Легендата разказва, че османският пътешественик, историк и поет Евлия Челеби минавал по нашите земи и седнал да си почине до старата чешмичка, преди да продължи пътя си. Според разказите на нашите прабаби Челеби е изпитвал силни болки в ставите заради напредналата си възраст и непрестанните обиколки из Османската империя, но когато пил от лечебната вода, сякаш нещо взело болките му и ги отнесло надалеч, почувствал се освободен от всичко тягостно и негативно. Тогава той описва в летописите си лечебните свойства на изворната вода в Югозапада и чешмичката става толкова известна през годините, че когато идват почиващи от различни градове, задължително пият от нея, защото са чували историята.

През лятото организираме детски лагери на Бодрост, интересът е много голям и на месец обучавам по 50 деца на планинарство, уча ги на уменията как да оцеляват в гората при екстремни условия. Правят се 3-4 лагера, децата минават през курс на обучение, който трае 10 дни. Освен мен има и много други специалисти, с които се допълваме взаимно – инструктори от спасителна служба, алпинисти, педагози. Тази дейност ме зарежда с много позитивизъм и положителни емоции, защото общуването с деца е нещо безценно за един застаряващ планинар. Изпитвам нуждата да им предам всички тънкости, на които са ме научили през годините дядо ми и баща ми. Когато виждам как се радват малките планинарчета и колко са въодушавени за излети сред природата, това ме подмладява и ме кара да се чувствам жив. Не всички малчугани имат моя късмет с родители планинари, от които да се учат, затова моят дълг е да им предам наученото, за да развият умения, които са важни за всеки човек.

От много години се занимавам с планинарство и познавам горите в този район като петте си пръста, но сега нещата много се промениха, и природата се обърка като нас, хората…

ВЕЧЕ НЯМАМЕ ИСТИНСКА ЗИМА, КЛИМАТЪТ СЕ ИЗМЕНИ ДО ТАКАВА СТЕПЕН, ЧЕ СЕ УСЕЩАТ САМО ДВА СЕЗОНА, КОЕТО ВРЕДИ И НА ЧОВЕШКИЯ ОРГАНИЗЪМ.

Преди около 10 години зимата се свързваше с красотата на заснежените борчета и удоволствието да гледаш през прозореца как навън се сипе снегът, докато си пиеш винце край камината.

Никога няма да забравя една много комична случка в планината с главен герой моя милост отпреди няколко години, когато работех като спасител на ски пистата. Един следобед тръгвам със ските да се прибирам от спасителната служба и като падна една гъста мъгла, връхлетя ме изневиделица, 4 часа не можах да намеря хижа „Македония“. Изгубих се насред планината и не виждах нищо на повече от метър пред мен, но не спирах да карам ските с висока скорост, защото вече се стъмваше, а знаех колко е неприятно усещането да се изгубиш в гората през нощта. Тогава се случи нещо, за което внуците ще ми се смеят някой ден – както се лутах в различни посоки, изведнъж започнах да се спускам по една стръмнина и се сблъсках челно с масивна дървена врата. Когато нахлух вътре с високата скорост, установих, че съм се прибрал вкъщи направо със ските. Беше навял доста пресен сняг и всичко ми изглеждаше като бяла равнина, не виждах никакви форми. Оказа се, че 4 часа съм се въртял в кръг около хижата, тогава приятелят ми бай Митко се изплаши и ми се притече на помощ. За щастие не пострадах при този инцидент, но историята се разчу навред и станах обект на много смях и подигравки. Виждате ли как природата може да си направи шегичка и с най-опитния планинар.

Имам и една друга преживяна история, заради която се изговориха цели притчи по мой адрес. През 1997 година държах елитно барче и ресторант по поречието на река Камчия в морската ни столица Варна. И понеже аз съм много запален по риболова, един ден стегнах такъмите и се разбрах с мои приятели да ходим да ловим риба по реката – на мястото, където се влива в морето, защото точно там рибите се събираха на пасажи. Всичко стана както го планирахме, времето беше подходящо за това хоби и ние се наредихме по речното корито, обаче аз съм си луда глава открай време и започнах да навлизам в дълбокото при големите риби, до кръста бях под водата и една голяма риба се хвана на въдицата ми, но в това време нещо друго щеше да хване мен.

БЕЗ ДА СЕ УСЕТЯ, МЪРТВО ТЕЧЕНИЕ ЗАПОЧНА БАВНО ДА МЕ ТЕГЛИ НАВЪТРЕ КЪМ ДЪЛБИНИТЕ И ПРЕЖИВЯХ ТАКЪВ УПЛАХ, ЧЕ НА ТОЗИ СТРАХ ХОРАТА ВИКАТ ПЪРВИЧЕН.

Не можех да се измъкна, защото течението с лекота ме тласкаше навътре, но аз не се отказах и започнах да плувам с всички сили в обратната посока. Не помня как съм се добрал до брега, но комичното беше, че през цялото време съм стискал голямата риба за опашката и не съм я пускал, толкова съм бил уплашен, че едва ли не съм се държал за нея. Приятелите ми се късаха от смях, но бяха щастливи, че не се удавих. На всичкото отгоре се оказа, че сме ловили риба в резерватна зона и ни хванаха, за малко да си отнесем тлъста глоба. Тогава си помислих: „Голям карък си, Серго, хем шеще да се удавиш като новобранец, хем ти се подиграват аверите, хем и ще те глобят“, защото само аз стисках риба в ръката си. Но за късмет познавах началника на РУП – Варна, обадих му се и с връзки отървахме глобата, но славата остана и до днес да ме преследва /смее се/.

Но думата ми беше за това, че се променя природата. Сега децата не могат да съберат достатъчно сняг да си направят един снежен човек. Това много повлия и на хижарския бизнес, ако е редно да го наричаме така. Защото този местен курорт е силен през студените месеци, когато може да предложи активни занимания за любителите на зимните спортове – ски, сноуборд, спускане с моторни шейни и т.н. През последните 3-4 години хижарството „бере душа“ заради липсата на сняг, но при мен винаги е пълно, защото аз не приемам това занимание като бизнес и не гледам на хората като на клиенти, а ги посрещам в хижата ми като близки. Всеки, който е идвал при мен, знае, че много ценя домашния уют и създавам точно такава задушевна атмосфера за посетителите, сядаме на една маса и вечеряме заедно, много обичам да черпя гостите си с домашна пикантна туршия и компот, приготвени лично от мен. При мен домашните неща са „специалитетът на заведението“ и задължителен елемент от гостоприемството ми.

НО АЗ СЪМ И МАЛКО СТРОГ ХИЖАР, ЗАЩОТО ДОСТА ЧЕСТО ПРИ МЕН ОТСЯДАТ ГРУПИ ОТ ТИЙНЕЙДЖЪРИ, БЕЗ ДА ГИ ПРИДРУЖАВАТ РОДИТЕЛИ И УЧИТЕЛИ,

и аз тайно влизам в ролята на надзирател под прикритие, който следи за приличното им поведение. Не им разрешавам да се напиват до припадък и да се дрогират, а ако го направят въпреки забраната ми, намирам начин да се обадя на родителите им и повече не ги приемам тук.

Аз съм видял много неща, докато работех като планински спасител, с колегите ми сме изравяли под снега трупове на възрастни хора и малки деца, което по един или друг начин ни е повлияло и психически, и емоционално. Затова знам колко е ценен човешкият живот и не позволявам на хората около мен да го пропиляват напразно. И не ми се иска да живея в града, много по-щастлив се чувствам в сърцето на планината, където времето и пространството нямат значение, защото спокойствието е безценен дар, който могат да ти предоставят само няколко кътчета от България.

Заради специалното отношение, което проявявам към всеки гост, още преди два месеца стаите в хижата ми са резервирани за Коледа и Нова година, замалко да не остане стая, в която да нощувам аз. При мен редовно отсядат децата от Българския червен кръст заедно с целия им екип. Това, което ми прави силно впечатление, е, че напоследък идват доста представители на благоевградския елит – адвокати, общински съветници, лекари, архитекти, бизнесмени… Това няма как да не ме ласкае, защото си давам сметка, че това са хора с големи възможности, които вместо да отседнат в скъпите курорти за празниците, предпочитат да се веселят при мен, въобще голям купон ще падне на Бодрост тази година…”, приключва разказа си хижарят Сергей Георгиев.

Коментар с Facebook

Свързани новини

Напиши коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *