Home-p1-728×90
Home-p1-728×90

Яхия Яхиов: В Бабяк липсва жизнено пространство, трябва му нов терен за строеж на жилища, за да не изгоним младите хора от селото

За селата от района на Бабяк има редица отдавна назрели проблеми за решаване, но кметовете на тези села лекомислено и безотговорно ги подминават. На първо място в Бабяк вече липсва жизнено пространство за разрастване на селото. Или по-точно казано, желаещите местни хора да си строят къщи не могат да направят това, защото няма къде. Просто няма парцели. Всеки, който желае да реши поне частично жилищния си проблем, прави пристройка към бащината си къща. Но и тези възможности вече се изчерпаха.

Наскоро разбрах, че в градоустройствения /новия строителен/ план е включена местността Слатина. Впрочем това много малко местни хора в селото го знаят. И ако трябва да бъда справедлив и точен, това е най-неудобният вариант за решаване на проблема. От една страна, това е високо и проветриво място, а от друга – тук се намира голям некропол. С тази важна подробност запознах археоложката Милена Атанасова, която е ръководител на разкопките на връх Бабешка чука.

В края на 60-те години на миналия век при изкопни работи в тази местност за изграждане на резервоар за вода се натъкват на похлупак на саркофаг от печена глина. Но на невежите мъже, които го намерили, това не им направило никакво впечатление и те просто го натрошили на парчета с кирките. За тях от това, което се крие под земята, единствено ценно и интересно са жълтиците. Като млад учител съм правил разкопки с ученици по Слатина и откривахме множество монети, които най-вероятно са от времето на същинското Средновековие. Затова моето твърдо убеждение е, че тук трябва да работят археолози, вместо да се строят къщи. И без това няма желаещи да градят дом на това място.

Преди 30-ина години аз изготвих мотивирано предложение до тогавашния председател на Изпълкома на Общинския народен съвет г-н Васил Семерджиев. Под него се подписаха и група общественици от селото. В основни линии въпросното предложение се състоеше в следното:

На 200 метра под селото, в посока махала Чирек да се прокарат на две-три нива „улици” и между тях земята да се парцелира. Разбира се, това ще стане, след като кметът предприеме стъпки за отчуждаване от горския фонд на колкото е необходимо декари и след това същите да се включат в новия градоустройствен план. Този вариант е много по-изгоден и рационален, защото има редица предимства пред този в местността Слатина. Така например новият квартал ще бъде с източно изложение, ще бъде защитен от въздушни силни течения, сравнително по-лесно ще се изградят водопровод и канализация, а така също и електропреносната мрежа.

Преди повече от 3 десетилетия въпросното предложение не се прие, непонятно по какви причини, но днес то е още по-актуално и затова кметът на селото трябва да го приеме присърце и с помощта на общинския кмет да направят така, че да се реализира. А това си заслужава, защото Бабяк е едно от малкото планински села, където миграция почти липсва. Тук преобладават младите хора. По-голяма част от тях работят в страната и в чужбина и винаги се връщат в родното място. Но ако нещата продължават така, те ще започнат да напускат селото и да отиват там, където по-лесно могат да си намерят парцели и да си построят къщи. А този процес започне ли веднъж, трудно може да бъде спрян и в един неопределен бъдещ момент Бабяк може да се окаже село със затихващи функции, каквато съдба е сполетяла няколкостотин села в България. А кметът е длъжен да работи така, че младите хора да не напускат селото.

Друг немаловажен проблем за Бабяк и останалите села от района е осигуряването на достатъчно питейна вода за населението.

Има няколко възможности да се реши този немалък проблем. Първата е с водонапорни помпи водата, която е с голям дебит, от извора на Узуновата воденица да се качи на Яворова могила, до махала Веховци и оттам чрез водопровод да отиде до Бъскова могила, където да се акумулира в голям резервоар и оттам да се разпределя до всички села, включително и Бабяк, но без Орцево, което си има собствени водоизточници.

Втората възможност е вода за този район да се докара от Белмекен или да се вземе от водопровода, който докарва /осигурява/ вода за село Аврамово. После водата чрез водопровод да се качи на връх Велиица и оттам чрез голям резервоар може да отиде до селата и махалите, пръснати из тези части в общините Белица и Якоруда на Родопите. Така преди 10-15 години за селата Краище и Горно Краище бе осигурена достатъчно питейна вода от водопровода от Рила за град Белица.

Тук бих желал да спомена и острата нужда от подмяна на етернитовите тръби, тъй като те са особено опасни за човешкото здраве.

Другият, вече резервен вариант е кметът на Бабяк да се обърне с молба до началника на сондьорите, търсещи полезни изкопаеми, да сондират за вода на предварително избрани едно-две места. Може пък в тях да е късметът на бабечани.

Друг проблем, чието разрешаване е от особена важност, но за който кметовете дори не се сещат, е да се намери резервен вариант на пътя Бабяк-Горна Белица.

Защо това е проблем? Ами да си представим, че стане свлачище в местността Мадано. Тогава трафикът на всякакъв вид превозни средства ще бъде парализиран. Опасността това да се случи става още по-реална, след като незнайно кой безотговорен служител бе дал неадекватно и крайно глупаво разрешение от тази местност да се изземва баластра, която се товареше на огромни самосвали и се транспортираше незнайно къде. И господата толкова се увлякоха, че подкопаха един огромен скат, който в един неопределен бъдещ момент ще започне – кога по-малко, кога повече – да се свлича и един ден, дай Боже да бъде през нощта, ще стане такова свлачище, което ще затвори пътя за месеци наред.

А за да бъдем застраховани от такова развитие на нещата, би трябвало да се намери обходен маршрут. А такъв е възможно да се намери. И аз ще го посоча веднага. Това е Бабяк-Лютово-Дагоново. Има само една важна подробност. В северния край на село Лютово, до Ридо, е необходимо да се извърши ремонт на отсечката, като се извърши леко разширение на съществуващия път и корекция на завоите. От Ридо до Янина река с мощен булдозер може да се направи разширение, да се направят водостоци и да се застеле с баластра. Асфалтиране не е необходимо. Тази отсечка няма и километър дължина. А от село Лютово до Янина река има около 2 км дължина. Оттам до село Дагоново с дължина около 3 км има действащ път, покрит с баластра, по който могат спокойно да пътуват и автобуси.

От всичко казано дотук се вижда, че е възможно да се изгради обходен път Бабяк-Дагоново-Гара Белица, по който пътуването дори ще бъде по-кратко и сигурно, отколкото по основния. Това, че трябва да има такъв, не трябвада има никакво съмнение. Важното е кметовете на всички села от този район да се отнесат сериозно към това, защото един потенциален проблем в даден бъдещ момент може да стане реален. Но тогава неговото решаване ще бъде много по-трудно.

На 4 км от Бабяк съществува един мост, който тукашните хора наричат римски. Впрочем някои смятат, че той е изграден някога от турците, но аз определено смятам, че това е дело на римляните, защото за тях е характерен строителният гений, който е въплътен не само в помпозни сгради, но и в пътища, мостове и виадукти.

След промените от 10.ХІ.1989 г. беше посегнато и на тази историческа забележителност. Невежи хора не се посвениха да посегнат на този уникален строеж, без да се страхуват от някакво проклятие. Слава Богу, не е разрушен целият, а може би само 1/2 от него липсва. Това означава, че при добро желание и разбиране от съответните институции мостът може да възвърне първоначалния си облик. Жалкото е, че на нито един от 7-те кметове от този район, които минават почти ежедневно край него, дори не им хрумва да направят нещо за неговото възстановяване. А преди да бъде построен наблизо новият железобетонен мост, по него минаваха камиони, та дори и автобуси, въпреки че той е бил построен по него да минават каруци.

През месец март м.г. беше завършена и открита екопътека от римския мост до тракийското светилище на вр. Бабешка чука. В непосредствена близост до моста е изградено място за отдих с барбекю. Това е много хубаво като хрумване, но за мен е парадоксално как на някой не му хрумна да включи в проекта и реставрацията на моста, което несъмнено щеше да бъде допълнителна и много интересна атракция към екопътеката. Според мен това все още е възможно да стане, но единствено ако се заеме ръководството на читалище „Г. Тодоров” в град Белица. Ако има някаква възможност да се възстанови мостът в предишния му вид, то ръководството ще направи необходимото, за да може тази историческа забележителност да остане и за идните поколения. Няма да е лесно, но не е невъзможно, защото половината от моста е разрушена надлъжно, а не напречно на него. По-важното е, ако нещо се прави, то да стане колкото се може по-скоро, защото има опасност целият мост да бъде разрушен.

Впрочем има още един такъв – в местността Мадано, но той беше затрупан със земна маса през 1983 година при разширението на пътя. Успокоението е, че поне не е разрушен, а консервиран.

В този ред на мисли искам да споделя и за премахването на една природна забележителност, известна сред тукашните хора като Чучулик камен. Тя представляваше огромна скала, излизаща на 1 метър височина от земята, и върху нея сякаш от огромен великан положена 10-15-тонна обемиста /валчеста/ скала. Малцина бяха онези, които успяваха да се изкачат по нея.

И бих посочил няколко любопитни подробности за Чучулик камен. Отгоре тя беше равна като маса. На средата й имаше издълбана и оформена добре купа /паница/ и от страните й бяха положени ясно очертани 3 вилици и две лъжици, а вдясно от паницата – изрисуван малък нож /ножче/ със синджир. Несъмнено това са някакви символи, издълбани незнайно кога, за които се правят само предположения. Друг интересен факт е, че качването върху скалата ставаше само от една страна и се слизаше от друга. Не можеше да се слезе от страната, от която се качваш, и обратно – не можеше да се изкачиш от страната, от която се слиза. И всичко това беше прекрасно. Малки и големи ходехме до тази забележителна скала и си пробвахме катераческите умения…

И това до момента, в който група иманяри решават да я обърнат, защото някой им подшушнал, че точно под нея има цял казан със злато /жълтици/. Това толкова им разпалило въображението, че били готови на всичко. И го направили. Намерили 6 крика от КамАЗ, с големи усилия успели да я бутнат и тя се затъркаляла по склона, покрит с млада борова гора, и спряла на 200-300 метра, където повече от 20 години стои неподвижна и ненужна никому, сякаш жалеща, че е откъсната завинаги от майчината й гръд. Скалата, върху която тя стоеше, се издига на 1 метър от земята, покрита с храсталаци.

А злосторниците вместо казан с жълтици намерили едно огромно нищо. Има съмнение, че същите хора са откраднали 50 броя златни, сребърни и бронзови медали, които бяха изложени във фоайето на читалището. Такива като тях са изскубнали и отвлекли огромната маса на барбекюто до римския мост и пейките по екопътеката до връх Бабешка чука. Медалите бяха спечелени от 1962 до 1989 г. от самодейните колективи към читалището.

Това разрушение и крадене, което се случваше в държавата през последния четвърт век, толкова ме омерзи, че спонтанно в главата ми се роди следната мисъл: При комунизма ядохме и строихме, при демокрацията – крадохме и рушихме.

Останал съм с впечатление, че кметовете от района на Бабяк или изобщо, или твърде слабо се интересуват от тракийското светирище на връх Бабешка чука. През последните 20-ина години само кметът на Бабяк се е качвал 1-2 пъти, а другите нито веднъж. Интересът към миналото на родния край е близък до нулата. Повече от 5 години не се извършват никакви разкопки на върха, но това не интересува никого от 7-те кметове от района. И защо трябва да се смята, че единствено кметът на село Бабяк е отговорен за това. Светилището трябва да е грижа и отговорност на всички. И защо досега не им хрумна да се наговорят и всички заедно да отидат при общинския кмет, за да изразят тревогата си от това, че повече от 5 години нищо не се прави за продължаване на разкопките на тракийското светилище на връх Бабешка чука /могила/. Това досега не е направено, но в най-скоро време трябва да го направят, защото това не е обикновено светилище, съществувало за десетилетие-две или за век-два, а повече от 14 века, 10 от които преди Христа. И ако няма средства, защо не се включи светилището в програма за трансгранично сътрудничество към някои от европейските фондове? Заслужава си, защото, ако продължат археологическите разкопки на мястото, където е било светилището, ще научим още много неща за живота на траките, и по-конкретно на бесите, които са живели в този регион, за техния бит и култура, за техните религиозни вярвания и пр., и пр.

От изброените проблеми дотук се вижда, че те съществуват реално и бодат като тръни очите на кметовете от региона на Бабяк. Затова е време те да започнат да се решават. Защото повече не търпят отлагане.

ЯХИЯ ЯХИОВ,

с. Бабяк

Коментар с Facebook

Свързани новини

Напиши коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *