Home-p1-970×90
Home-p1-970×90

17-г. поет и ученик по готварство Станислав Михайлов: Пиша стихове и правя добро на хората, който се е захванал с наркотиците, не стига далеч, мечтая да стана учител

Станислав Михайлов е роден на 6 юни 2000 г. в китното село Червен брег. Тази есен ще бъде ученик в 12-и клас, специалност „Готвач“ в Професионална гимназия по хранително-вкусови и химични технологии“ в Дупница. Пише стихове от 12-годишен, а съвсем наскоро излезе неговата първа стихосбирка, носеща нежното заглавие „Поезията – пътят към щастието“, която е посветил на своето родно село Червен брег. Слави, както го наричат неговите приятели, се занимава с културно-масова дейност и благотворителни кампании.

– Станиславе, съвсем скоро излезе твоята първа книга със стихове „Поезията – пътят към щастието“, която си посветил на своето родно село Червен брег. Разкажи нещо за себe си и откъде идва любовта ти към поезията?

– Роден съм на 6 юни 2000 г. в село Червен брег. Имам прекрасно семейство, което ме подкрепя, имам и брат, по-голям от мен, който завърши „Българска филология“ и „Юридическа психология“. Обичам от малък да чета стихове, а започнах да пиша от 12-годишен. Харесвам поезията на Пенчо Славейков. През 2014 година написах есе за Конституцията на Република България. То беше високо оценено и по този повод гостувах в Народното събрание. През 2016 г. спечелих второ място в общински конкурс за есе по повод 140 години от Априлското въстание. През същата година участвах в националния конкурс, организиран от Българската православна църква – Българска патриаршия, категория поезия. В края на същата година участвах в конкурса, организиран от Unity Academy, в който стихотворението ми беше високо оценено. Тази есен ще бъда абитуриент, ученик съм в 12-и клас в Професионалната гимназия по хранително-вкусови и химични технологии в Дупница, специалност „Готвач“.

– Занимаваш се с културно-масова дейност в родното си село, а също така с благотворителност. Според теб сърцата на българите отворени ли са към доброто?

– Аз много обичам и съм много привързан към моето родно село Червен брег. Да, занимавам се с културно-масова дейност, организирам тържества, благотворителни кампании. Дори кметицата на селото ми даде стая в кметството, в която организирам тези събития, срещам се с децата на селото. Участвал съм в много благотворителности, една от които е благотворителният концерт за малката Бети от Кюстендил. За организацията ми помогна и община Дупница, както и Таня Камбурова, която отговаря за културата в общината. Отзоваха се много граждани както на Червен брег, така и на община Дупница. Според мен българите сме отворени да помагаме на хората в нужда. Нашето село има много стара история. Лошото обаче е, че младите хора като мен напускат селото и отиват в града.

– Ти си млад човек, който помага на хората, според теб на какво се дължи тази агресия сред младите хора и защо толкова млади хора попадат в капана на зависимостите?

– Според мен това зависи от средата, в която живее едно дете. Всичко започва от семейството, много е важно възпитанието на децата още от малки. А също така е важно децата да не се поддават на тези зависимости. И аз много често съм попадал в агресивна среда, но правя всичко възможно да избегна конфликта. Предлагали са ми много често алкохол, цигари, но аз им казвам, че нито пия, нито пуша, нито взимам наркотици… Не обичам цигарите, алкохола и наркотиците. Моят брат също нито пие, нито пуши. Предпочитам да пиша стихове и да правя добро на хората, защото който се е захванал с наркотиците, не стига далеч…

– През лятото работиш като сервитьор в заведение в Дупница. Какви са условията на работа?

– Да, в момента карам стаж. Условията са отлични, а и шефовете се отнасят много добре с мен. През месец май 2017 г. за 14 дни ходих заедно с 23-ма ученици от моето училище ПГ по хранително-вкусови и химични технологии и от още две училища на стаж в петзвезден хотел на Халкидики, Гърция. Там условията бяха много добри.
Направи ми силно впечатление чистотата на гръцкото море, много по-чисто е от нашето. Храната е почти като нашата, дори сладкишите им. Гърците са широкоскроени хора, а и са близки по манталитет с нас.

– Имаш ли желание да отидеш да работиш в Гърция?

– Да, имам желание, но само през лятото, защото моята мечта е да стана студент и да кандидатствам „Българска филология“ или „Начална педагогика“.

– Вярно ли е, че пишеш в момента и роман на любовна тематика?

– Вярно е, но все още имам много работа по него.

– Кой е твоят път към щастието и какво ще пожелаеш на твоите връстници?

– На моите връстници ще пожелая да бъдат живи и здрави, да следват мечтите си, но да не забравят, че всичко хубаво на този свят се постига само с много труд. А моят път към щастието и моята голяма мечта е да стана учител и да остана в България.

Интервю на
НИКОЛАЯ ИВАНОВА

Коментар с Facebook

Свързани новини

1 Comment

Напиши коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *