Home-p1-970×90
Home-p1-970×90

2 м. след кървава вендета в Югозапада! Годеницата на жестоко пребит проговори

Един инцидент преди 2 месеца разбуни духовете в Хаджидимово и в целия Гоцеделчевски район след кървавата вендета заради имотни спорове в семейството на местния свещеник Димитър Войнов. Тогава (18.04.2017 г.) в центъра на Хаджидимово, пред Шалевия магазин, бащата свещеник и големият му син Кирил, на 35 години, нападнаха с метален прът другия син, 32-годишния Георги, и чичото на жена му Благовест Къшев. Най-пострадал бе 32-годишният Георги, който падна в безсъзнание на земята, с разбит череп заради удара, и веднага след прегледа е транспортиран в софийската болница „Св. Анна“ с фрактура на главата, където му бе направена животоспасяваща операция. По-късно друга линейка транспортирала за болницата в Благоевград и чичото на малката снаха Благовест Къшев. По-големият син във фамилията Кирил бе арестуван, започна се издирване.

„Това обаче се оказа, че не е краят, а началото на нови проблеми за нас“, свидетелства по-малката снаха на семейство Войнови – Екатерина Къшева, която поиска думата в „Струма“ с твърдението, че докато институциите бездействат, тя и Георги от потърпевши са се превърнали в престъпници. Ето и нейното изявление:

„Чувство на безнаказаност и страх, да попаднеш в ад и да нямаш усещането, че институциите, които според Конституцията и законите на страната трябва да те пазят, ще те защитят. Историята е дълга, но аз ще бъда кратка, защото в безсилието си човек чувства много, но казва малко. Да попаднеш в семейство на свещеник, който подклажда завист между двама братя, впоследствие довеждаща до инцидента, който потресе много хора.

Първият случай, в който бях втрещена и за малко се разминахме от нещо лошо, бе известно време преди да бъде извършен откровен опит да бъде убит бъдещият ми съпруг. Тогава с майка ми и моя годеник решихме да нахраним животните в къщата, от която се изнесохме поради нетърпимата атмосфера, създадена в нея, като там останаха да живеят бащата и Каин – братът на моя годеник, наричам го така, защото с действията си напомня на притчата от Библията. Когато си тръгвахме с колата, пътят ни беше препречен от техния автомобил и дори се стигна до лек удар. Годеникът ми успя да заключи колата и това беше ходът, който спаси тогава нашия живот. Последваха удари по колата с ритници, заваляха какви ли не думи, обидите бяха жестоки. Гледката мъж в расо да изрича ругатни и да желае смъртта на детето си, и брат, освирепял от завист, ярост и алчност, определено е страшна. Опитите ни да потърсим помощ от 112 бяха глупави, излишни, защото явно в България този телефон е само за да се похвалим, че имаме телефон за спешни нужди и ние, както всички европейци. Казвам това, защото след около 20 минути, когато нещата се бяха уталожили и успяхме да се измъкнем, се обади полузаспал полицай, карайки ми се защо като съм звъняла на 112, съм посочила моето име, а не това на годеника ми. Това определено ме втрещи! Ами нали трябва да се представи този, който се обажда. Май такива са обичайните норми. Явно обаче органът на реда мислеше друго, а доводите му бяха убийствени. Били познавали Георги, а мен не! Да, но и бъдещият ми съпруг също се обади, преди аз да го сторя. Не последва никакъв отговор защо след 20 минути някой все пак се е сетил за случая. То за това време можеше да се случат много неща.

В крайна сметка направихме жалба по случая, а на бащата и брата на годеника ми бе наложено наказание да не ни доближават. Това обаче не попречи на брата на годеника ми постоянно да отправя заплахи за убийство, които не спираха и които предаваше по близки и не чак толкова хора. За капак като илюстрация за личните си амбиции и алчност е заплахата пред майка му, че ще пали свещ на гроба на сина си Георги. Това само по себе си показва, че случилото се по-късно ужасно деяние е било планирано и преднамерено, а не в състояние на афект и на някакво особено психическо състояние, както се опитва да се отърве от отговорност в показанията си за страшния инцидент, с който за жалост фамилията стана известна.

Но да се върна към хронологията на събитията. След тези думи, в които откровено се криеше заплаха за живота на всички ни, не можете да си представите какво преживяхме, никой не може да си представи какво е да се страхуваш от всеки шум, всяка сянка и да се бориш с предчувствието, че всеки момент може нещо да се случи. И то се случи, предчувствието ми се оказа вярно. Посегателството над годеника ми и моя чичо Благовест Къшев от страна на баща му и брат му беше жестоко, то беше с цел убийство. Съвсем съзнателно и преднамерено. Какво се случи, не искам да си спомням, не искам дори и да си помислям за това. Ужасно, само това мога да кажа! По-важното е, че годеникът ми оцеля по Божията воля, но грижите относно възстановяването му са ежедневни, те не са приключили. Завърши с пластина в главата, спомен от „семейството”.

След случилото се обаче техният тормоз не спря и той е свързан с един трактор, който миналата година майката на Георги купи от човек на име Урдев, а не от чичо ми Благовест Къшев, каквато информация бе широко тиражирана. Те вече притежаваха още един трактор, а когато си тръгвахме от Хаджидимово, годеникът ми взе единия. И това се оказа голям ужас за брат му, ужас, който едва ли някой може да си представи. Той не можеше да приеме, че може да се раздели с една от машините. Проблемът за трактора бе, че не е регистриран, за което ние често говорихме по въпроса с всички от семейството, че трябва да направим всичко необходимо и според законите, за да работим спокойно с него. Под натиска на Кирил г-н Урдев подаваше жалби, че тракторът е откраднат от годеника ми, което откровено бе шок за нас. Оказа се, че тези жалби той впоследствие оттегляше, после пак възобновяваше, което определено ме кара да се питам как може да даваш показания, че нещо е откраднато, пък после не е откраднато. На всичкото отгоре ти е платено.

Компетентните органи образуваха следствие и се налагаше годеникът ми, независимо от недоброто си състояние и продължаващото възстановяване, да дава обяснения по случая. Неприятното е, че никой не взе под внимание и изявлението на родителите на г-н Урдев, които потвърждават, че тракторът е платен и няма никаква кражба. В същото време разследването за случилото се с годеника ми е на етап оттам, където бе… Явно се реагира на производствата срещу годеника ми, прави се всичко „по устав“, а производството заради посегателството срещу него няма никакъв резултат и е зациклило в начална фаза, без движение, независимо от фактите, които са налице. Та се питам как нещо толкова важно като опит за убийство се проточва вече два месеца, а един трактор се оказва по-важен, абсурдно.

В същото време семейството на моя бъдещ съпруг притежава и дърводелска работилница, стадо с овце, на които и годеникът ми има право, и пчелин на негово име, но и това явно не значи нищо за никого.

Пчелинът на годеника ми Георги се намира в землището на незаконно построена вила, собственост на брат му. Но принеистовите ни опити да установим правата си имаше нови ексцесии в присъствието на съдия-изпълнител и полиция. Оказа се, че станахме жертва на поредния абсурд – да притежаваш документ за нещо и да не успееш да си го вземеш. Предприехме съдебни мерки, които също бяха неуспешни.

Пиша тези неща не защото искам животът ми да е на показ, а защото искам да потърся отговорност за едно тежко деяние и да намеря сигурност. Пиша, защото търся някаква справедливост. Няма да спра да я търся, пък дори да е нужно да се стигне и до съда в Страсбург! Няма да се примиря, докато не бъде раздадена справедливост!

С уважение: ЕКАТЕРИНА КЪШЕВА

 

Коментар с Facebook

Свързани новини

Напиши коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *