Home-p1-728×90
Home-p1-728×90

28 благоевградчани посрещнаха в аванс 3-ти март с българската общност в Бари

28 благоевградчани, предвождани от дамите от местното сдружение „Ние, жените“, посрещнаха в аванс Националния празник на България 3-ти март заедно с българската общност в италианския пристанищен град Бари. Събитието се проведе в италианска католическа църква и бе съпроводено с доста сълзи – българите, които работят в южната част на страната и много от тях не са се връщали от години в родината, се просълзиха още на химна, с който започна емоционалната среща. Фантастичната солистка на ансамбъл „Пирин“ Жана Сучева пък им спретна такъв концерт, на който на хоро се хванаха дори и няколкото италианци, проявили интерес към събитието. По идея на председателката на сдружението Здравка Чимева нашенци организираха благотворителен базар с български сувенири и сладкиши, мартеници, оплетени от болни деца в Благоевград, ръчно изработени детски дрешки, карета и носии от бабите на разложкото село Бачево и много други. Парите от продажбите с протокол днес ще бъдат връчени на защитеното жилище в Благоевград.
Емигрантите ни в Бари пък се отблагодариха за емоциите, донесени им от благоевградските гости, с дълга трапеза, на която всеки подреди различни варианти на стандартната италианска паста, домашни торти и сладкиши и, естествено, много пици.
Срещата с българската общност в Италия завинаги ще остане в спомените конкретно на бившия благоевградски комендант Калин Грънчаров, който същия ден навърши 69 г. Очарован от спретнатата му изненада със свещи, балони и подаръци, той се отблагодари подобаващо с ирландска огнена вода, а наградата му бяха няколко танца в обятията на напети нашенки, отишли в Италия да гледат възрастни хора и с припечелените пари да издържат децата си, които все още са в България.
Няма как да забрави купона и бившият кмет на бобовдолското село Палатово Иван Баничарски – един самороден музикант и бог на акордеона, който изненадващо откри тук свой двойник. Приликата между него и Вълчо Ангелов от Димитровград бе веднага забелязана от присъстващите българи, последва дълга фотосесия и със сигурност в този ден се роди едно истинско приятелство.
Малко по-късно пък Жана Сучева „скри шапката“ на двайсетина италианци, посещаващи клуб по балкански танци. Бг грацията бе поканена като гост звезда да проведе на курсистите един открит урок по 7 наши характерни танца. Резултатът бе 4-часов безплатен концерт за любителите на българските хора и ръченици, които всячески се опитваха да вникнат в стъпките на нашето момиче и макар при част от тях видимо да имаше само старание, категорично всички доста се поизпотиха.
Родолюбивото мероприятие на благоевградчани в Италия бе изпъстрено със стотици незабравими моменти. Още стартът на 5-двневното приключение се вписа в графата „необикновени“ благодарение на бизнесдамата Ваня Благоева, която на българо-гръцката граница научи от митническата проверка, че международният й паспорт е изтекъл. В последвалия спор с митничаря чаровната дама победи в твърдението, че паспортът й изтича чак през юли, а сега е едва февруари, но митничарят спечели мача с решителната точка при уточняването на годината – Ванчето пропуснала да забележи, че паспортът е бил валиден до 2016 г. След като си призна поражението, борбената дама си позволи само миг отчаяние, че ще пропусне екскурзията, след което веднага измисли спасителния ход – поръча на сина си да й достави на границата личната карта, с единственото указание да лети като вятър. Той го направи със скоростта на ураган и документът бе доставен за по-малко от час – точно колкото Иван Кмета да вземе първите ноти с акордеона, а Галя Пецева от „Ние, жените“ да грабне кърпичката на хороводка и двамата да подгреят групата.
Песни и танци всъщност нямаше само когато красотата и традициите на Италия завладяваха българската група. Например гледките на хилядите италианчета и кученцата им, всички облечени в карнавални костюми, за които през целия февруари Бари организира карнавали по откритите детски площадки и фоайетата на големите магазини. Човек онемява и когато види природата на китното италианско градче Полиняно, оригиналните трули – каменни къщи с остри куполообразни покриви в съседното градче Алберобело, което е под егидата на ЮНЕСКО, и много други.
Неотлъчно до българите бяха двете екскурзоводки Мария Грънчарова и Стефи, съдбата на всяка от които е достойна за роман.
Накратко: майката на Мария е от Кресна, баща й – от село Цапарево, а самата тя израства в Петричко. Като ученичка научава есперанто и започва да си пише с непознато другарче от Бари – момиченце, което също се казва Мария. Двете поддържат връзка много години, но после се изгубват. Едва след като нашата Мария се пенсионира, тя се сеща за някогашната си приятелка и праща писмо до стария адрес в Бари. Италианката я кани на гости, Мария идва преди 6 години и остава да гледа болния й брат.
Стефи пък е млада жена, избягала от беднотията на Северна България. Започва работа в заведение, омъжва се за българин и двамата решават да родят и отгледат децата си в Бари. Винаги усмихнатата българка започва да учи право и в момента работи в българското посолство, помага на всички българи, които се обърнат към нея за помощ, организира им срещи, превежда, разкарва ги по забележителностите, съдейства им да си намерят работа… Усмивката й помръква само когато чуе въпроса ще се върне ли някога в България – единственият въпрос, на който Стефи няма отговор…

Италия през погледа на българите:
“ * За италианците храната е най-важното нещо в живота – всяка неделя семействата се събират на трапеза, за която започват подготовката предишната сряда. Подготовка за трапеза на голям празник пък трае месец. Сватбите са 3 дни, през които гостите само ядат.
“ * Всеки италианец е специалист само в своята сфера – ако е лекар, той вика майстор да му забие на стената 1 пирон или да му смени крушката, ако е водопроводчик, наема специалист по сглобяване на холната масичка, която му е пристигнала в кашон. Италианецът изпитва дълбок респект към всеки, който може да борави с прахосмукачка, дистанционното на телевизора и пералнята.
“ * Минималната социална пенсия в Италия е 550 евро за хора, които нямат един ден трудов стаж, а социално слабите получават 1000 евро всеки месец. Всеки българин може да получи тази пенсия, ако работи в Италия 13 месеца с договор, може и на 4-часов работен ден. И когато този човек се пенсионира в България и вземе например 200 лв. българска пенсия, от Италия по карта ще започнат да му превеждат всеки месец разликата до 550 евро, в случая – 350 евро.
“ * Цените са като в България, само че в евро, а някои дори са по-ниски. В Италия е изгодно да пиеш кафе, което навсякъде е 60 цента, и крайно нерентабилно да си купуваш хляб, който започва от 2 евро нагоре.
“ * Здравеопазването е напълно безплатно – независимо дали човек е осигурен или не. Работещите плащат за другите. Лекарите не приемат дори цветя като благодарност. Безплатни са и най-важните лекарства – за кръвно, диабет, цената на антибиотиците е 1 евро, толкова струва блистер с обезболяващо.
“ * Най-богатите работещи италианци са стоматолозите, гинеколозите и адвокатите.
“ * Католическите църкви са навсякъде и са натоварени с много социални функции – организират кухни за бедните, раздават им дрехи и обувки и на практика през първите няколко месеца издържат огромна част от емигрантите ни, които са дошли в Италия да си търсят работа. Членовете на църквата имат само 2 задължения – да ходят редовно на служба в неделя и да си закачат с карфичка на ревера розово или синьо хартиено сърчице, което им се дава срещу 2 евро и не е входен билет, а „доброволно дарение“.
“ * Образованието е безплатно и задължително до 12-и клас. Учебниците до 5-и клас също са безплатни, а ако семейството е затруднено, държавата му отпуска 200 до 500 евро, за да ги купи.
Както в България, родителите събират по 20-30 евро за тоалетна хартия и мокри кърпички в училище. Ако детето не ходи на училище, спират детските му надбавки, които са 130 и 150 евро за първо и второ дете. За третото дете майката получава еднократен бонус в размер на 1800 евро. По-богатите семейства пращат малките в частни училишща, които се водят от монахини, а таксата е 200 евро на месец.
“ * Университетите са платени, но таксите са максимум 380 евро на семестър, а най-бедните студенти броят максимум по 100 евро.
* Майчинството е 5 месеца, през които майката получава пълната си заплата. Ако реши да си гледа детето до 1 г., всеки следващ месец взема с по 10% по-малко от заплатата.
“ * Жилищата са много скъпи, затова масово италианците живеят под наем.
“ В Италия животът започва, след като човек се пенсионира. Възрастните се записват в клубове по танци, белот, спортно ходене, правят си ежеседмични сбирки и не спират да пътуват. Който има дете с възможност да доплаща таксата му, постъпва в старчески дом. Тук месечната такса е от 700 до 1000 евро, а условията са като в 4-звезден хотел с денонощно медицинско обслужване и храна по заявка.
“ Италианците се женят след 33-34-годишна възраст, а вдигат сватба след годеж, който трае 10 години. Сватбата се планира 3 г. напред и е свързана с много храна – обикновено порционът на госта е 150 евро, а той е длъжен да остави като подарък поне 200 евро в пликче.
“ Ако се стигне до развод, тежко му на мъжа. Независимо от причините за развода, жената взема абсолютно всичко – къщата, колата, спестяванията и децата. Бракоразводният процес е дълъг, трае 3 години, и ако по време на развода мъжът си купи кола, половината от нея става също нейна. Разводът е началото на мъжкото разорение, тъй като освен че трябва да излезе на квартира, мъжът трябва да поеме и издръжката на бившата и на наследниците, докато последните учат. Затова голяма част от разведените мъже стават клиенти на социалните кухни, а бившите им половинки стават заможни парясници, които обикновено вече живеят със следващия италианец и заедно харчат парите от издръжката на екссъпруга.
“ Жената в Италия е на невероятна почит. На всяка среща мъжът е задължен да й прави подарък, да не й позволява да носи нищо по-тежко от дамската чанта и вкъщи да поема цялата домакинска работа, за да й остане на нея време за педикюриста.
“ Шофьорските курсове в Итгалия траят 6 месеца и струват 1000 евро. Задължителната застраховка на колите е от 1000 до 2000 евро и покрива само 60% от стойността на щетата.
“ Тази зима в 350-хилядния гр. Бари за пръв път от десетилетия паднал 3 см. сняг, задържал се 2 дни и блокирал цялата област – затворени били пътищата, децата били пуснати в дървена ваканция, замръзнали и трамвайните релси, поради което шефовете на много от офисите били принудени да пуснат работниците си в платен отпуск.
“ В Италия в момента най-голямото вълнение е, че националната телевизия се изхитрила и сложила таксата си за ползване към сметките на електрическите компании, за да й е гарантирано, че ще си получи парите. Въпросната такса е 130 евро месечно. В знак на протест италианците са решили да плащат, защото нямат избор, но изобщо да не я гледат.
“ Освен рекета на националната телевизия в Бари има и много други неща, които дразнят местните. Например шосетата и магистралите около града, които са ако не повече, то поне точно толкова разбити, колкото и нашите. Асфалтът е напукан, по него се виждат кръпка до кръпка, а дупките са достатъчен повод да повдигнем националното си самочувствие на българи: има и по-зле от нас. Същото е положението и с контейнерите за смет, които в Бари всъщност винаги са празни, но пък край тях непрекъснато са подпрени стотици найлонови торбички с боклуци. Причината за странното нежелание на италианците да пуснат сметта си вътре в кофата се оказва пробив в местните закони. Според градското законодателство сместта трабва да се събира разделно и да се хвърля в отделните контейнери, а ако хвърлиш чанта с бутилки в контейнера за хартия например, те очаква глоба от 1200 до 2000 евро. Италианците обаче не си падат хич по разделното сметосъбиране, поради което в една торбичка събират най-различни боклуци и просто я оставят облегната на контейнера – за хвърляне до кофа глоба няма.

Българите в Италия
“ В Бари повече от българските работници са от Мездра, Враца и Хасково. Никой не знае колко е броят им, защото почти всички работят без договори.
“ През май и юни българите идват тук, за да берат череши – получават по 52 евро на ден, независимо от това колко са набрали.
През есента пристигат за гроздобера – след като местните лозари оберат по-големите гроздове, които трябва да отговарят на определени размери, за да станат за продан, в масивите плъзват българите, които обират по-малките гроздове и или ги продават, или си правят от тях вино в домашни условия.
В Бари е популярна работата по направа на зидове от суха зидария. Това са ниски каменни стени, вдигнати само от камъни, без спойващ цимент, и те могат да се видят из целия град. Стените са характерни за Бари и за направата им българите получават по 100 евро на ден.
Българите не се събират, освен на църковна служба в неделя, не си ходят на гости. Повечето от жените живеят в домовете на бабите, които гледат срещу 7-8 евро на час, и на практика напускат сградата само когато бабата реши, че иска да отиде на фризьор. Не си създават и приятели сред италианците, защото, за да им отидат на гости, съседите искат заявка поне седмица по-рано. Тоест там е изключено комшийката да ти подхвърли „Ела да пием по кафе“ и ти да дошляпаш у дома й с топленки и ролки на главата на сладки приказки. В Италия поканата звучи така: „Заповядай другия четвъртък в 9,30 у дома на кафе“.
Нашенци се прибират в България с ферибот през Игуменица, защото така могат да вкарат в родината някоя кола и да си избият разходите по пътуването. Пращат пари поне веднъж месечно, както и колети, пълни със зехтин, кафе и прах за пране – 3-те стоки, които, според нашенци, са много на сметка в Италия. Пушат български цигари – носят им ги шофьорите на микробусчетата, които ежедневно превозват в двете посоки гастарбайтери. Транспортът от Бари до София с такова микробусче е 100 евро на човек. От цигарите шофьорите правят луди пари – стек, купен у нас за 50 лв., там го препродават за 50 евро.
На всички България им липсва много. Всички твърдят, че ще се върнат някога, макар да са наясно, че това едва ли ще стане.
ВАНЯ СИМЕОНОВА

Коментар с Facebook

Свързани новини

Напиши коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *