Home-p1-970×90
Home-p1-970×90

34-г. благоевградчанин милионер се сдоби с титлата „сър“, членува в европейски клубове на богатите, кара яхта в Гърция…(ОБНОВЕНО)

Димитър Стойков е на 34 г. Завършил е Икономическия техникум в Благоевград, висшето си образование получава във Великобритания. Има дипломи за „Финанси“ и „Международен бизнес“ в „Ричмънд юнивърсити“, „Американ интерконтинентал“ и „Лондон Саут Банк“. Докато учи, създава първата си компания в Англия – ATW, където започва да разработва модели за дрехи и ги продава в „Аркадия груп“, една от модните вериги в Топ 5 във Великобритания. Моделите са предимно за младите хора, дамски облекла за ежедневието, съвременни и модерни. Впоследствие ориентира бизнеса си в България, привлечен от това, че има фабрики за текстил. Шивашкото предприятие на майка си в село Стоб, община Кочериново, превръща в дигитална фабрика за принтиране. Отскоро разкрива и фабрика за вода там. Пак в село Стоб преди 14 години прави соларен парк. В петричкото село Тополница пък има орехова градина, с намерение да развива агробизнес.

– Откъде дойде интересът Ви към модата?
– Ноухауто взех от фабриката на майка ми, в която съм израснал. Моята страст е текстилът. Видях преимуществото на България като производител и традиции в текстилната индустрия и започнахме да инвестираме в този бизнес – и то в целия продукт. Ние скрояваме изделията и ги даваме да се изработват на ишлеме, след което ги изнасяме в Европа. В момента работим с над 30 фабрики в Югозападния регион. Капацитетът ни е 150 000-200 000 облекла, които месечно реализираме, и това ни прави един от основните играчи на пазара за текстил в България. Нашата компания „Фешън съплайс“ е изключително експортно ориентирана, изнасяме за Холандия, Франция, Италия. Инвестираме много в иновации, нашето производство е автоматизирано, кроим с роботи, т.е. минимизираме човешките грешки. Тази година спечелихме европроект за 1 200 000 лв. за разкриване на фабрика за производство на платове, която вече е в експлоатация. Това е първата фабрика в България, която печата дигитално платове, намира се в село Стоб, община Кочериново. Тя е изцяло компютризирана, в нея работят само 5-6 човека. За сравнение – в традиционните фабрики работят 60 човека.
– Какви са модните тенденции сега?
– В момента разработваме колекция за лято 2017. Ние сме бързи доставчици на мода – от идеята за продукта до неговата реализация ни трябват 5 седмици. Така реагираме на най-малките промени в модата. Ориентирани сме към дамската мода, защото основно жените пазаруват. Имаме фабрика в Турция за хавлиени кърпи. Принтирането и разкрояването става в България. Холандските ни партньори имат доста голям интерес и планираме да реализираме най-малко 2 милиона и половина кърпи на европейския и българския пазар. В момента тенденциите за летните облекла са цветя, има повече пъстрота.
– Как става проучването на нагласите?
– Участваме на модни изложения и за текстил. От там взимаме основните цветове, които са модерни, виждаме тенденциите. Работим основно с италиански фирми, които разработват щампи и дизайни за платове. Там работят 250 дизайнери, които ежемесечно бълват нови идеи. Гледаме какво правят колегите, което е нормално за този бизнес, и ние се напасваме по тях и правим нашите предложения. Имаме колекции всеки месец, като се стараем да разработваме месечно между 20-50 модела за клиентите. Не всички се купуват, разбира се, но се стараем да реализираме продукцията си основно във фабриките в България, защото много от тях работят ексклузивно за нас. Те разчитат на нас като партьори, а ние трябва да им осигурим работа, защото ситуацията е сложна в България в момента.
Годишният ни оборот расте. Тази година Търговско-промишлената палата направи проучване за 1500 български компании, които реализират 70% от брутния вътрешен продукт. Ние сме сред тях.
– Къде си плащате данъците?
– Фирмата е регистрирана в Благоевград и тук плащаме данъците си. Печалбата ни за миналата година е 2,5 млн. лв. и сме платили корпоративен данък около 300 000 лв. По време на годината правим план за бъдещите реализации и плащаме данък авансово, т.е. опитваме се да подпомагаме държавата.
– С какъв екип работите в България?
– С 20 човека, основно млади хора. Конструкторите ни са на възраст 25-30 години, кроячите ни са 40-годишни. Мениджърският ни екип е от млади хора, завършили в областта „Текстил“. Опитваме се да инвестираме в младите хора, защото това е перспективата. Работим със студентите от специалност „Мода“, показваме им новите технологии в областта на разработването на моделите, така наречените „кът кам“ системи за кроене, които при нас са дигитални. Повечето университети не могат да си го позволят, тъй като софтуерът е скъп. Ние сме направили предложение до Югозападния университет за стаж при нас, който е напълно безплатен. Идеята ни е да изваждаме готови кадри на пазара.
Традиционно тази професия е криворазбрана, защото повечето си мислят, че ще станат дизайнери. Има доста голям глад на пазара за конструктури, за моделиери, които иначе са много добре платени. Целта ни е да създаваме тесни специалисти в разработването и производството на текстила.
– Къде срещате повече трудности – с българските или с европейските си партньори?
– Европейските партньори са създали много добър механизъм на работа. Всичките ни поръчки са застраховани в световни компании, като си гарантираме вземанията и не се притесняваме, че няма да ни платят. Нашите партньори работят много спокойно, че всичко се плаща ежемесечно, и нямаме никакви трудности. За съжаление в България не сме намерили партньор, който да е точен и да плати навреме. Винаги има едно обаждане, подсещане, което не се среща при европейските. Текстилът е много динамичен бизнес и затова го харесвам, защото няма монотонност.
– Как преминава един Ваш работен ден?
– Започвам в 8 часа сутринта, срещам се с колегите си, обсъждаме проблемите. Винаги има проблеми. В текстила това е ежедневно. Дискутираме как да направим така, че доставката да не закъснява, да не ощетяваме клиента. Всеки си има задачи. Един отговаря за материали, друг за доставка. На оперативките обсъждаме сериозните поръчки – как се изпълняват, кой ще ги изработва, експедицията.
Работим основно със спедиторски фирми от Благоевград и региона при вноса на платовете от Англия. Багренето правим в Турция, а принтенето – в България. Мастилата купуваме от български компании, рециклирането също е тук.
– Колко е месечният ви оборот?
– Месечният износ на продукцията ни е между милион – милион и половина евро. На българския пазар връщаме месечно като плащания между 300-400 000 лв. за материали. Инвестираме и в друг бизнес – в изворна вода, която се намира в село Стоб.
– Как Ви дойде идеята?
– От баща ми, който навремето като млад имаше такова желание. Като дизайнер реших да направя една нова визия на бутилките за вода, които традиционно са кръгли. Реших да направя един различен, иновативен дизайн, който патентовахме. Държим патента за Япония, за Китай. Създадохме фабриката за вода в село Стоб. Станахме членове на американската международната организация „Уотър куолити асосиейшън“, която е благотворителна и създадена за контрол на качеството на водата. В световен мащаб водата е проблем, ние в България сме щастливи, че я имаме в изобилие и сме втори в Европа по обем. 9 човека във фабриката ни произвеждат 7000 бутилки на час, всичко е напълно автоматизирано.
– Колко Ви струва инвестицията във фабриката за вода?
– Милион и половина лева, като в момента инвестираме в нови линии. Кредити не съм теглил, това са мои лични средства от текстилния бизнес, които са ми изплащани като дивиденти.
Идеята ми като бизнесмен е да инвестираме в нови производства, да отваряме нови работни места. Опитваме се продуктите да са нови и да намерим ниша в пазара, като целите ни са дългосрочни. Има интерес от партньори в Белгия, Холандия, Гърция, Австрия,
с които водим преговори. Засега още не изнасяме.
Предстои още един голям модерен проект в хранително-вкусовата промишленост, който ще стартира през месец май със 70 нови работни места. Опитваме се да правим бизнес в региона и да създаваме работа за хората. Производствените фабрики са в село Стоб, а търговските, креативните офиси са в Благоевград.
– Каква е връзката Ви със село Стоб?
– Просто майка ми купи навремето там фабриката, иначе тя е от Благоевград, старата ни къща е била на мястото на ресторант „Купола“.
Та в с. Стоб купихме и терен за соларен парк, който направих със заем, но го изплатих и вече берем плодовете от него. Занимаваме се и със земеделие, в петричкото село Тополница имаме 80 дка орехова градина от 3 години.
– Ползвате ли европейски средства?
– Не, изцяло собствена инвестиция. Сега за първа година ще получа около 4000 лв. евросубсидия. Имам голяма надежда, защото на световния пазар има търсене на орехи. Гърция е огромен консуматор на орехови ядки и бързо ще се реализира продукцията. Идеята е дългосрочна, животът на ореховите насаждения е 45 години, очаквам на седмата година да раждат, а на десетата да започнем да печелим. Почвата е много добра, локацията – също, близко е до границата, регионът е спокоен. Възнамерявам да увелича стопанството на 500 дка и развивам този агробизнес. Чух, че тази година ореховите насаждения няма да бъдат включени в европейските евросубсидии. Но ние не разчитаме много на това. Нашата идея е инвестиция в бъдещето, в по-дългосрочни проекти.
– Как получихте титлата „сър“?
– Титлата е английска и в последно време стана модерно да я притежаваш. Титлата е платена, но не знам колко струва, защото ми е подарък за Коледа от моята приятелка. Това е титла, която се издава от организация към английската кралица, но след определено проучване. Титлата „сър“ може да се впише в личната карта във Великобритания, за България не съм имал време да проверявам. Макар и платена, не се дава на всеки. При мен има връзка и с участието ми в международни бизнес клубове, в които членуват министър-председатели, вицепремиери, на Белгия например. Това са клубове, които основно подпомагат млади бизнесмени с креативно и иновативно мислене. Имаме ежемесечни срещи и се поддържаме взаимно в развитието на бизнеса. Основните си контакти направих като студент, където учих с хора от различни държави. Поддържам връзка с много българи, успешно реализирани в икономиката, енергетиката, IT сектора. Имаме си страница във Фейсбук, в която контактуваме. Където и да отида сега на почивка, се виждам с мои колеги.
– Къде обичате да почивате?
– Лятото ходя на море в Гърция, в комплекс „Сани ризорт“ с яхтата си, където се срещам с много успели българи.
– Какви цигари пушите?
– Най-новата и иновативна електронна цигара, която ще влезе тази година на българския пазар и която се води безвредна. Опитвам се да ги откажа.
БЕТИНА АПОСТОЛОВА

Коментар с Facebook

Home-p2-728×90
Home-p2-728×90

Свързани новини

Напиши коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *