Home-p1-728×90
Home-p1-728×90

53-годишният благоевградски хижар и запален планинар Сергей Георгиев сбъдна мечтата на живота си – участва в експедиция до Хималаите, катери Еверест по къси панталонки рамо до рамо с едни от най-добрите алпинисти

53-годишният благоевградски хижар и запален планинар Сергей Георгиев сбъдна мечтата на живота си – участва в експедиция до Хималаите, катери Еверест по къси панталонки рамо до рамо с едни от най-добрите алпинистиИзвестният хи- жар от Бла- гоевград Сергей Георгиев два сезона пестеше пари, за да замине на мечтана експедиция до Хималаите, по която въздиша още от младини, но заради грижите по семейството си и вечните непредвидени харчове все не успявал да осъществи най-съкровеното си желание. За две зими усилена работа в хижарския бизнес той успял да спести 5000 лева и се включил в екипа на едни от най-добрите алпинисти в България, сред които били Георги Георгиев-Черния и съпругата му Милена и Мариан Вълчев, който поддържа електрониката и компютрите на ски пистата в Банско и има богат опит в планинарството. Към тях се присъединила и ендокриноложката от Благоевград д-р Маргарита Темелкова, която отдавна искала да се докосне до тайната на най-мистичната планинска верига на Земята – Хималаите.Ето какво разказа Серго хижарят за приключението да изкачваш ледените глетчери на Еверест и почти да изпадаш в несвяст от бурните емоции, които те обземат:
ХИЖАРСКАТА ДУМА Е ХВЪРЛЕН КАМЪК! 
Още преди много години се зарекох пред себе си, че един ден ще имам възможността да се катеря по Еверест, без конкретната цел да стигна до най-връхната му точка, която се намира на 8848 м надморска височина. Идеята ми беше да се движа нагоре, докато дробовете ми имат сили да поемат въздух, исках да предизвикам себе си и да си докажа, че още не съм остарял съвсем. С екипа, който се сформира, сами организирахме експедицията, която струваше от 4500 до 5000 лева на човек, в зависимост от консумацията на храна. Пътувахме с луксозен самолет, който имаше престой в Дубай, защото полетът беше с прехвърляне и ни се отдаде възможност да прекараме 12 часа в Меката на Обединените арабски емирства. Аз имам приятел от България, който от 10 години живее там със семейството си, и като разбра, че минавам през Дубай, дойде още на летището да ме посрещне, беше голяма емоция да се видим след толкова години, чисто визуално толкова сме се променили и двамата, но отношенията ни са все същите – топли и приятелски. Докато стигнем до крайната си дестинация, минахме през големи жеги, защото климатът в Арабския свят се характеризира с целогодишно високи температури, постоянно слънчево време и оскъдни валежи.   Когато пристигнахме в Хималаите, се учудихме много от горещото време, по най-високите върхове слънцето напича директно и веднага загрява всичко. Само една нощ имаше минусови температури, точно преди да прехвърлим границата на 5000 м надморска височина. Единствено в нощта на пристигането ни в Катманду валеше дъжд, след това само слънце съпровождаше преходите ни и това много ни улесняваше.
НЯМА ДА ПОВЯРВАТЕ, НО НИЕ НЕ ИЗКАЧВАХМЕ НАЙ-ВИСОКИЯ ВРЪХ В СВЕТА, ОБЛЕЧЕНИ В ТЕРМО БЕЛЪО И СПЕЦИАЛНИ ЕКИПИРОВКИ, А ПО КЪСИ ПАНТАЛОНКИ И ТЕНИСКИ, което беше доста интригуващо и неочаквано. Всеки от нас си носеше апарат за кръвно в раницата и като си премерих моето на 4500 метра надморска височина, се оказа, че показателите ми са като на млад спортист: 130/70, само пулсът ми се беше ускорил от 80 на 90 удара в минута заради напрежението в мускулите и умората. Дори един от по-младите алпинисти се пошегува с мен, като подхвърли иронично: „Абе, как е възможно да имаш такова кръвно, на тези години и при тази височина ти трябва вече да си обърнал очите“. Явно целият ми живот, прекаран в благоевградския балкан, се е отразил много добре на физическата ми форма, неслучайно отказвам да живея в града, където дробовете на хората се запушват постепенно всеки ден.   Докоснахме се до местната култура, която е смесено-ориенталска, и се разходихме из най-известните места за региона, разгледахме различни паметници на културата. Видяхме и Храма на маймуните. Голямо впечатление ми направи архитектурата на индуисткия храм Ступа, построен в памет на бог Вишну. Чудех се и се дивях как иначе поизоставилото строителството местно население е успяло да построи сграда в модерен стил и с кръгла форма, и то отпреди 300-400 години. Това е храм, който местните са издигнали във времена, когато ние, българите, още сме живели в землянки. А сега мога да твърдя, че ние изглеждаме доста по-напреднали от тях, говоря изцяло в инфраструктурен план.   От гледна точка на отношението местното население, съчетаващо три религии – хиндуизъм, будизъм и ислям, се отличава с изключителна търпимост и добрина към нас, които сме просто едни чужденци, друговерци, да не кажа и чуждоземци. Любопитен е фактът, че заради общото съжителство на хора от трите религии те празнуват Коледа и Нова Година по три пъти в годината, като танцуват „Макарена“ и се забавляват по детски, хапват малко и пийват по 1-2 бири, а не както ние сме свикнали, да се освиним по празниците, да преядем и препием. Това също говори за наличие на култура, която при нас се изражда по някакъв начин.
С МЕСТНИТЕ ХОРА ЛЕСНО МОЖЕШ ДА СЪЗДАДЕШ ЗДРАВИ ВРЪЗКИ, ЗАЩОТО СА ПРОСТОДУШНИ, ТАМ КАТО ЧЕ ЛИ НЕ СЪЩЕСТВУВАТ ИЗКОННИТЕ ЧОВЕШКИ ПОРОЦИ ЗЛОБА И ЗАВИСТ, КОИТО СА ШИРОКО РАЗПРОСТРАНЕНИ У НАС.   Усетих, че те са много по-топли и доверчиви, дори наивни, но умеят да правят бизнес, защото ценят стойността на парите и знаят как да ги печелят. 70% от икономиката на Непал се основава на туризма, който е основен отрасъл там, а останалите 30% са постъпления от пазарната икономика. Затова непалците, доста приличащи на индийци, приемат чужденците като богове, там дори и малките деца знаят, че ние, туристите, влагаме парите си при тях и им осигуряваме прехраната. Имат си един вроден талант да развиват бизнес, макар и на първично ниво. Нямате представа какви неща се продават по магазинчетата, както казваха нашите баби и дядовци навремето – „от пиле мляко има“, т.е. от всичко най-доброто. Продава се планинска и ски екипировка на световноизвестни брандове, всякакви храни, бири и алкохолни напитки, които са вървежни и у нас. Е, нямаше типично българските продукти и ястия, затова основно се хранехме с пица, спагети, макарони, ябълков пай и овесена каша с мляко и ябълки. Менюто за деня в хижите, в които бяхме настанени, беше на обща стойност 15-20 евро. Даваш си заявка от предния ден какво искаш да хапваш и персоналът ти го приготвя. Изключително ми хареса ябълковият пай със сочни ябълки, прясно изпечен, такъв не можеш да ядеш у дома, защото там го приготвят по специална рецепта. Признавам си, че носех тютюн да си свивам цигари, защото пуша много, а една кутия „Марлборо“ струваше 4,50 долара. В ресторантчето на хижата обичах да си поръчвам местната бира „Еверест“ и тъй като не знам бъкел английски, като исках да пийна бира, просто подвиквах на сервитьора: „Един „Еверест“, мамка ти стара“, понеже знаех, че и те се шегуват с мен, защото не разбирам езика, обаче местните са големи шегаджии и добряци и сервитьорчето ми носеше бирата с думите: „Еверест, мамка ти“, без да знае какво означават. Така съм се забавлявал, там за първи път се почувствах като свободен човек, без стрес, проблеми и ангажименти.  В тази откъсната от цивилизацията дивна красота е достатъчно да знаеш само „тенк ю“, за да се разбираш с хората, те не изискват много, но предлагат топло гостоприемство на всеки посетител. Беше разкошно преживяване, което на мнозина не се случва и веднъж в живота. Това е едно уникално усещане, което не може да се опише с думи, то трябва да се преживее, лично аз изпитах цялата гама от човешки емоции, докато изкачвах непокоримия Еверест. Чувствах едновременно радост, тъга, носталгия, страх, еуфория, адреналинова умора… бях в превъзбудено състояние на духа през цялото време и два часа прекарани горе ми се струваха като две минути, исках тези първични емоции да нямат край.
ДО МОМЕНТА САМО 4-МА ДУШИ ОТ БЛАГОЕВГРАД СА ИЗКАЧВАЛИ ЕВЕРЕСТ И ЕДИНИЯТ ОТ ТЯХ СЪМ АЗ,това ми дава невероятен повод за гордост. Другите трима са Серафим Митев, Васил Спасов и д-р Маргарита Темелкова. Никога не е късно човек да сбъдне мечтите си, но има тайнствени кътчета по света, които непременно трябва да се посетят поне веднъж, за да се докоснеш до нещо величествено, изконно, създадено от природата и незасегнато от човешката ръка. Обаче природата ни е така устроена, че като изпитаме някакво невероятно силно и непознато усещане на дадено място, искаме отново и отново да се връщаме там за същия емоционален заряд, така идва носталгията по красивите спомени.  Мен ме тегли все натам… към великия Еверест, пред който изпитах смирено страхопочитание, и ще направя всичко възможно другата година да събера ударна благоевградска група и да заминем пак, но този път с много повече хора. Само да сме живи и здрави!, пожелава си опитният планинар Серго, който признава, че мечтае втори път да покори Еверест, защото още е жаден за приключения като по американските филми.
ВЕРОНИКА ТЕМЕЛКОВА

 

 

Коментар с Facebook

Свързани новини

1 Comment

  1. Запознат

    По-голяма глупост не сме чели … Абсолютни измислици на болен мозък и непроверена информация …

    Отговор

Напиши коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *