Home-p1-970×90
Home-p1-970×90

Доайенът ски учител А. Чакъров от Банско: Преди 45 г. започнах да тренирам малчугани от детските градини, обувките бяха стари, с канджи връзване, ските – кандахари, лагерувахме при -20о, без ток и вода, но след 4 г. вече имахме републикански шампион

Ангел Чакъров е един от най-дългогодишните треньори по ски в Банско. Завършил е бившия Техникум по горско стопанство и архитектура „Никола Вапцаров“ в курортния град. След отбиване на военната си служба завършва ВИФ „Георги Димитров“. Две години е помощник на Димитър Балев, който преди няколко години стана почетен гражданин на Банско, заради приноса му в утвърждаването на курортния град като ски център. През 1973 г. А. Чакъров започва работа с деца от детските градини и следват 45 години работа с деца и юноши. Той е единственият ски треньор в страната с толкова продължителен стаж в работата с деца. И към момента продължава да помага на дъщерите си, които следват стъпките му, и да обучава малки деца.

– Г-н Чакъров, Вие сте може би треньорът с най-много стаж зад гърба си, какво Ви кара и до ден-днешен да се занимавате с обучението на деца?
– При първото ми посещение в детските градини ме срещнаха десетки детски очи, вторачени в мен, и в тях видях надежда и вяра, която влезе в моята душа. Като младеж, който спортуваше активно, и с тяхното буйно държане имах надеждата, че има бъдещи добри скиори. Още тогава с първите ни запознанства и първите тренировки с тези деца видях таланта им и това ме мотивира да продължа. С тези деца през зимата започнахме подготовка с едни стари обувки с канджи връзване, ските бяха с кандахари. Георги Мехомийски-Гошо Бичето с неговата кормилна шейна ни караше към Кулините и така се добирахме до планината да тренираме.

– Имаше ли лифтове по онова време, как и къде сте тренирали?
– Всичко правехме в двора на детската градина, на стадиона, бугата и трионското, градския парк. Там имаше малко наклон, по който леко се спускахме и се упражнявахме. Аз тъпках с моите ски терена, за да могат децата да тренират. След една година работа вече бях сигурен, че от тези деца ще има бъдещи отлични скиори. Така казвах и на тях: „Деца, вие сте шампиони на България, а аз съм държавен треньор“. Когато станаха в първокласници, се събирахме и работехме в Тумбева къща на ул. „Пирин“ – една стара къща, в която имахме складче. Отгоре, от тавана, падаше слама, но на нас не ни пречеше. Обувахме ските и на тренировки. Прибираме се, палехме една стара печка и седяхме там до 10-11 часа вечерта, нямахме желание да се приберем. Родители също идваха. Въпреки тренировките, децата намираха време и да учат, и да не пропускат тренировки.

– Кои успели скиори са излезли от Вашите групи?
– По-успял от Краси Улузов нямаме. След четири години тренировки стана републикански шампион в слалома. Беше в пети клас. Друг изтъкнат скиор е Емануил Чолев – два сребърни медала от републиканското първенство, Борислав Еринин – два бронзови медала на гигантски слалом и слалом, Христо Дончев с две четвърти места и Димитър Колчагов с две пети, Генади Христов – седми и осми. За нас това беше голяма радост и гордост, защото за първи път толкова банскалийчета се наредиха в челната десетка. Тогава Петър Дичев работеше лично с прочутия треньор Симо Дичев и остана едва четвърти в едната дисциплина. Искам да спомена и Ирина Никулчина, която също е била моя ученичка и която започна с алпийски дисциплини при мен, световен и юношески шампион при девойките, биатлонистката ни Нина Кадева също.
– Споменахте Краси Улузов, как се разви спортната му кариера след това?
– На по-късен етап Краси Улузов замина за Чепеларе в спортното училище и от там насетне стана многократен шампион. Заедно с Борислав Еринин станаха национални състезатели. По-късно в казармата Краси Улузов спечели третото място в спускането на състезание на дружеските армии в Чехия и беше удостоен със званието „Майстор на спорта“.

– Това е голямо постижение, при положение че тогава тренировките са били при примитивни условия?
– Затова се гордеем толкова с постиженията си. Моята жена беше бременна в деветия месец с първата ни дъщеря и с един войнишки термос ни носеше чай. Беше верен служител на ДФС, беше до децата непрекъснато. Нямаше подслон, нямаше къде да се скрием, бяхме като катерички в гората – немили-недраги. Егоизъм е имало винаги, но сме го преодолявали и сме вървели напред. При минус 18-20 градуса на вилата на съвета, без ток, с 28 деца с колегата Костадин Рупкин сме дежурели до сутринта.
– През 1986 година Банско става домакин на Балканиадата по ски алпийски и бегови дисциплини и специално за спортното събитие се изгражда първият седалков лифт в местността Шилигарника , пистите „Тодорка“ и „Балканиада“, „Църна могила“ и „Чалин валог“. Вие сте били част от доброволците, работили по него, какво си спомняте от онова време?
– Ентусиазмът тогава беше неописуем. Ние имахме вече опит с трактора, който беше монтиран на Шилигарника. 1983 година беше построена чинийката и като аматьори тогава помагахме и имахме представа. Всичко е правено ръчно. С тирфур (инструмент за ръчно вдигане) вдигахме стълбовете за лифта и ги насаждахме на аркерните болтове. Благодарение на този опит, когато започнахме строителството през 1985 година на Черна могила – на двойката помагалски, приключихме само с един инцидент. Георги Гюмов си поряза подбедрицата, за щастие нямаше засегната кост и много бързо влезе в строя и само след месец и половина отново беше сред нас. Това е нищо, при положение че не сме имали опит с тези тежки моторни резачки, с които работехме тогава. Лично аз имам 125 дни работа там, без почивен ден. Накрая ходехме със скиорите – нашите деца, с една сетра в шест часа сутринта и чакахме до девет да се стопли времето. На другите наши строители им беше опадала кожата от студа, беше минус 25 градуса, но оцеляхме. На 12 февруари 1986 година беше пусната тройката на Шилигарника, точно за Балканиадата. 20 дни след нея главните силови токови компютри изгърмяха и благодарение на Пирин Ценкин, който работеше в Министерството на външните работи, за една седмица бяха доставени нови от Франция. Това е човекът с големи заслуги и е добре името му да се знае. Най-съвременните ски, обувки, съвременната техника – камера с телевизор, беше доставена от него.

– Преди построяването на първите съоръжения в Банско с какво сте се изкачвали алпийците до върха, за да се спуснат, как сте тренирали?
– Тъпкахме пеш със старите ски. След нас завали и започвахме отново. В общи линии цял ден тъпчехме, за да се спуснем един път. Беше 1967 година, с една военна триоска ни изкараха на Трещеник, за да тренираме там. При изключително тежки условия – два метра сняг, ние с галоши, нямаше пионерки да се пазим, но сме се справяли, имахме е хъс и воля. А как са се грижели за нас Иван Личков, нашият окръжен инспектор, Бучков, Иван Сугарев, Димитър Сугарев като ръководител. Бдяха над нас като орли. На това са ни научили – на всеотдайност. За да чувствам аз, че когато съм с децата, трябва да подражавам на бай Витан, означава, че съм имал добри учители, на които и до ден- днешен подражавам.
– Вие и до ден-днешен се занимавате с треньорска дейност, колко деца сте обучили?
– Стотици. При призива на президента на ФИС Жан Франко Кас преди пет години, който каза: „Децата на Банско да са на ски, да спортуват, да се махнат от компютрите“, към онзи момент ние имахме 100 деца на доброволни начала.
– Има ли разлика при работата с децата преди и сега?
– Имало е моменти, когато 40 деца съм водил сам на Пампорово, но не съм имал проблем. Дисциплината беше сериозна. Да ги строиш, да правиш тренировки, да ходиш на конференция с 40 деца и само няколко родители и един шофьор, да стартираш и да биеш, това говори много, говори за желязна дисциплина. А сега ти се грижиш за него, а го мързи да се наведе да си подреди обувките и ските.

– Сега децата имат перфектни условия за тренировки, облекло, ски, може ли да се каже, че трудностите в миналото, това, че са тренирали при примитивни условия, са виновни да има толкова много шампиони?
– Сега децата имат най-съвременната техника, но ентусиазмът и желанието са индивидуални. Сега също имаме много изявени деца, но явно нещо им липсва. Близнаците Радослав и Теодор Дуреви, единствената надежда на Банско – отказват се, Методи Калинин… Глезотии ли са, какво е, не мога да кажа. Това са здрави момчета, какво става“ До пети- шести клас сме златните деца. От първо до десето място сме банскалии, а след това изоставаме – втори, трети, четвърти, но нямаме първи места. Имат по четири чифта ски, имат перфектни условия, но желанието като че ли го няма.
– Какво според Вас отдалечава сега децата от ските?
– За това трябва специална конференция, специална методическа среща, за да се види какво става. Децата са трудолюбиви, не можем да кажем, че не са. Не може едно дете в шест часа да тръгва на тренировка и по два пъти да тренира и като стигне върха в пети-шести клас, да се отказва при една неудача. Това означава, че трябва да се работи с психолог и да се помисли как да бъдат мотивирани. Сега има съвсем друга методика. Ски клуб – Банско трябваше да работи като основна пирамида, където да се градят децата, а най- добрите да заминават към СК „Юлен“. Обаче за съжаление няма много желаещи. Започнахме да работим на аматьорски начала, по-свободен режим, да няма това натоварване, по всестранна спортна дейност като плуване, скаутски лагери и други.

– Дъщерите Ви продължават ли по Вашите стъпки?
– Вече 10 години две от тях – Сашка и Милена, са мои наследници, а аз само им помагам. Ходя с тях, за да им помагам при обучението на по-малките – четири-петгодишните. Гледам, че са добър тандем, работят добре с децата, поне така обществеността ги възприема. Сашка е ски учител, инспектор ХЕИ. Милена е с четири спортни специалности от НСА. Най-малката – Катя, работи в системата на МВР – инспектор е в местното полицейско управление. Тя също е много добър алпиец. През 2005 година стана световен шампион на ФИС състезание на МВР на полицейските игри в Сестриере, Италия.
– Какво бихте пожелали на сегашните деца?
– Да вярват в себе си и да не се отказват. Имат прекрасни условия за зимен спорт. Нека не пропускат шанса си, ние винаги ще бъдем до тях и ще ги подкрепяме.

Коментар с Facebook

Свързани новини

3 Коментара

  1. Николай Неделчев

    Браво на такива посветени и обичащи децата хора.

    Поздравления

    Отговор
  2. Stoysn Lalev

    И моите деца обичат ските заради господин Чакъров, за мене той си остава другарю Чакъров или просто тренер… Трудно можеш да намериш подобни хора …

    Отговор

Напиши коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *