Home-p1-728×90

ЗРЕЛИЩЕН АРЕСТ В БАНСКО! Щракнаха белезниците на наследниците на Вапцаров, изведоха ги от къщата музей

С белезници изведоха от двора на къщата музей на поета Н. Вапцаров в Банско наследниците му – братята Никола и Борис. Екшънът се разигра миналия четвъртък, в края на последния работен ден преди великденските празници, когато около 16.00 часа те влезли в двора на  къщата. „Арестуваха ни с брат ми така, както през 1942 г. са арестувани пак Борис и Никола Вапцарови от фашистката власт и осъдени несправедливо“, заяви пред репортер на „Струма“ Никола Вапцаров-младши часове след като бе пуснат от полицията в Банско. Ето разказа му от първо лице за случката, допълван от баща му Борис:

„Предния понеделник искахме да разгледаме експозицията заради книга, която в момента подготвяме. Още щом прекрачихме прага, Асен Коев, уредник и зам. директор в музея, ни изгони с мотив, че нямаме право да влизаме без съгласието и присъствието на директорката. Извика здрави момчета от улицата да ни принудят да напуснем. Затова решихме в четвъртък да предприемем друга стъпка – да седнем в двора на собствения ни имот в Банско, докато не се съгласят на диалог. Първоначално отказаха да говорят с нас, ние извадихме шах да играем, но дойде време музеят да бъде затворен. Казаха ни да си ходим, но ние отказахме, защото имотът е наш. Предложихме им да извикат полиция, да се състави протокол, да запечатаме вратите и на следващия ден сутринта да отидем да описваме имуществото, както се прави при самонастаняване. Извикаха полиция, представихме им документите си и като не пожелаха да ни изгонят, защото нямаха основание, извикаха инспектор от Криминална полиция. Човекът също им каза, че нищо не може да направи. Обадиха се на шефа на районното, тогава дойде четвърти полицай, който, без да се представи, без да задава въпроси, ме хвана, сложи белезниците на ръцете ми зад гърба и ме изведе от имота. Същото сполетя и брат ми. За баща ми и майка ми  нямаше място в патрулката и казаха, че ще се върнат за тях, но ги посъветвах да си тръгнат от имота. Целият арест бе, без да ни се разяснят правата,  без да ни се каже защо ни арестуват, не ни показаха никакви писмени протоколи за неизпълнена от мен и брат ми устна инструкция. Накараха ме да подпиша декларация, че не искам адвокатска подкрепа, за да не стоя до пристигането му. Аз съм юрист, прецених, че каквото и да направя, значение няма да има, защото целта им бе единствено да ни изкарат от имота. Задържаха ни, без дори да ни направят обиск, снеха ни обяснения и ни пуснаха да си ходим малко след полунощ.

За имота имаме нотариален акт, спечелили сме всички дела срещу общината, имаме заповед на областния управител за предаване на имота незабавно и същата заповед на кмета Тасев, който бе преди Краваров. Музеят е вписан в кадастъра и в данъчна служба на наше име и ние всяка година си плащаме данъците за него, включително и таксите, които не дължим, като такса смет, която би следвало да се плаща от ползвателя, а къщата като паметник на културата следва да бъде освободена от данък сгради, но ние го плащаме. Идеята ни с отиването в къщата бе да седнем с директорката на комплекса и с кмета и да сложим началото на диалог и съвместно управление на обекта, като престанем с безсмислените съдебни дела, които те губят едно след друго. Многократно сме декларирали, че къщата трябва да остане музей, и никога не сме имали намерение да променяме този факт. Искаме нещо повече – той да стане по-добър, нивото му да стане европейско, да го направим интерактивен, да осъвременим експозицията и да добавим повече мултимедия, за да стане още по-атрактивен за посетителите. Искаме с восъчни фигури да увековечим великите личности, които са посещавали къщата, като Фердинанд, кайзер Вилхелм ІІ, Яне Сандански, Пейо Яворов и др., за да покажем откъде идва „закваската“ на Вапцаров, както той самият казва. Обяснихме на директора целта на посещението си, бях подготвил и примерен договор за символичен наем от 1 лв. на година, като през това време да започнем съвместно работа по създаване на културна организация „Къща-музей „Н. Вапцаров“ – публично частно партньорство между нас и общината. Кметът отказа за пореден път да се срещнем и разговаряме, докато не приключи нашето дело за обезщетение, което заведохме. В него оставихме размера да определят експерти, а контраискът на общината срещу нас бе в размер на 1,5 млн. лв., което много ни учуди, тъй като за 5 г. няма как толкова голяма сума да се изхарчи за издръжката и поддръжката на музея. Само ще вметна, че експертът установи, че в документите им са написали, например, че е правен към 1200 кв.м покрив, който дефакто е 380 кв.м и няма как да е повече. Казвам това, защото голямата ни цел е управлението на къщата музей да бъде прозрачно. Всъщност използването на фамилията ни за „боксова круша“, с която да трупат точки пред електората, стана причина за стъпката, която се принудихме да направим миналия четвъртък. Реално ние имаме пълното основание да отидем при съдия-изпълнител и като си платим държавната такса, да ни въведе във владение. Това значи към 10 000 лв., които после общината ще трябва да ни плати на нас, това са пари на данъкоплатците, защо да се ощетява бюджета на общината, като можем да се седнем и да се споразумеем. Готови сме веднага да прекратим съдебните дела при започване на диалог с общината“, заявиха  Никола Вапцаров-младши и баща му Борис.

Според директорката на музея Светла Барякова семейството е пристигнало около 16 ч. и всички седнали в двора. С тях бил и младеж, който снимал с камера без разрешение. „Не сме създавали проблем, напротив, с колегите се прибрахме в сградата, за да няма скандали. Попитахме ги искат ли нещо, казаха, че искат да си поседят в техния двор“, обясни Барякова. След това й предложили да подпише договор за наем, но тя отказала, защото не е лицето, което може да взема такива решения.

В 18 ч е трябвало за затворят музея и да се включи СОТ. Директорката им обяснила, че работното време е приключило и трябва да напуснат. Те отказали с обяснението, че стоят в собствения си имот.

„Тогава отидох до дежурния в общината и му казах за проблема. Той се е обадил на полицията и пристигнаха двама униформени. Пред тях семейството показваше някакви документи и продължиха да се разправят още 1-2 часа“, допълни Барякова. След като с белезници синовете били изведени, а след тях напуснали приятелят им и родителите, тя също била извикана за обяснения в управлението. „Не е мястото в музея да се решават съдебни спорове. Ако претендират за собственост на имота, нека да ги въведат във владение. Аз имам други отговорности, а не да решавам чий е имотът. Останах с усещането, че търсеха някакъв конфликт. Заради това през цялото време с колегите стояхме в сградата, не излизахме, за да не стават разправии“, допълни Барякова.

В последните 20 г. наследниците на Вапцаров водят редица дела срещу държавата с искане да си получат къщата, която през далечната 1952 г. им е била откупена скъпо. Тогава Борис Иванов Вапцаров е първи секретар на Областния комитет в БКП в Благоевград, сам предлага родната им къща да се превърне в национален музей на семейството на поета Никола Вапцаров. Наследниците  твърдят, че последното дело е спечелено окончателно през 2010 г.

В момента в съда в Благоевград вървят в едно дело насрещни искове за обезщетения и пропуснати ползи от страна на Вапцарови и общината. Фамилията претендира за 500 хил. лв., а общината – за 1,5 млн. лв., дадени за ремонт и поддръжка.

Наскоро имената на наследниците на Вапцаров излязоха в списъка на длъжниците с над 26 000 лева неплатени данъци на общината за хотела „Шато Вапцаров“. Хотелът, чийто парцел от близо 1 декар общината им подари навремето, от 5 години пустее затворен  и е станал змиярник, коментират банскалии.

Кметът на Банско Геори Икономов неведнъж е декларирал становището си, че къщата никога не е била отчуждена, а заплатена за близо 20 000 лева. Само за сравнение, след смяната на парите през 1951 г. средната работна заплата в България става около 30 лева.

Коментар с Facebook

Свързани новини

Напиши коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *