Home-p1-728×90
Home-p1-728×90

Как Анкара загуби ДПС и създаде либерално-ислямисткия проект „ДОСТ“

Предисторията на ДОСТ – партията на Лютви Местан – е история на осуетено вътрешно предателство в ДПС с цел превръщане на движението в клонинг на Анкара. Резултат на тревожни процеси сред българските мюсюлмани, финансирани и направлявани кадрово. В общини на Благоевградско (Гоце Делчев, Гърмен, Сатовча, Якоруда, Белица), населени с хиляди българи мохамедани, слепите държавни власти се правят, че нищо не става. Малцина знаят, че при преброяване 2001 г. 31 857 българи мохамедани, които не знаят турски език, се определиха като турци! „Шампиони“ в това отношение са общини Гоце Делчев (8300) и Якоруда (7890). Последици от безпрепятственото нахлуване на политическия ислям от Турция, централна роля в което играе Главно мюфтийство.

Пълзяща турцизация тече паралелно с подмолното проникване на радикален ислям. В контекста на настъплението на исляма в Европа, улеснено и прикрито от бежанската криза, проблемът не е регионален. Из Родопите щъкат нерегистрирани ислямски фондации, нелегално действат десетки незаконни (нелицензирани) духовни училища. Процесът в Пазарджик разкри шокиращи подробности. В тези школа покрай зомбиращото зубрене на Корана деца изучават и турски. Така неусетно дойде резултатът. Открито, в нарушение член 11, т. 4 („не могат да се образуват политически партии на етническа, расова или или верска основа“) на Конституцията, на 10 април т.г. бе учреден религиозно-политически продукт ДОСТ. Който не само не крие, а нагло афишира връзките с ислямизираща се Турция. Тя отдавна не е светската република на Ататюрк! Но това е само началото…

Как стана, какви тайни мотиви и механизми доведоха до появата на ДОСТ, прикрита с лицемерни фрази „свобода“ и „толерантност“? Какво проспа държавата, ДАНС?! Българите – мюсюлмани и християни – трябва да знаят как се стигна дотук.
За втори път през последните 3,5 години мюсюлманският електорат в България е цепен. Но за пръв път разцепление от нов тип. Разривът в ДПС между Ахмед Доган и Касим Дал, довел до създаване на „Народна партия свобода и достойнство“ (НПСД), запази светският им характер. Обратно е с ДОСТ, налагащ неприсъщи за традициите на българските мюсюлмани турско-ислямистки „ценности“.
Макар вътрешен продукт, появата на ДОСТ е имплицитна (скрита) последица от радикално изменената геополитическа ситуация в света след появата на „Ислямска държава“ и ескалиращата агресивност на Турция на Балканите. Катализиращ (ускоряващ) фактор бе неочакваната намеса на Русия в Близкоизточния конфликт (есен 2015 г.). Това отключи отлаган с месеци сблъсък в ДПС между Лютви Местан и почетния председател Ахмед Доган. В края на 2015 г.

ЧОВЕК С ТРИ ИМЕНА И ДВЕ ЛИЦА
се оказа в центъра на събитията: Лютви Местан или Владимир Зидаров през Възродителния процес. Вербуван като трудовак в 1979 г. от Трето управление на ДС с агентурно име „Павел“. Шпионира, провокира, донася. Провокацията става стил на живот. А има ли провокатор с едно лице?! Шест знакови момента бележат биографията на Местан.
1. Стартира неуспешно в политиката като кандидат-депутат на СДС от община Кирково (1990, 1991 г.). От 1991 е нач. отдел „Образование и култура“, след туй зам. кмет на Момчилград. Тогава на власт е СДС, подкрепян от ДПС.
2. Досието му е прецедент: не е унищожено в 1990 г., а изчезва!
3. 1993 г. напуска СДС и преминава в ДПС. „Вятърът на промяната“ духа в друга посока: пада СДС и на 30.12.1992 с мандата на ДПС идва кабинетът „Беров“.
4. И след „Беров“ (17.10.1994 г.) агент „Павел“ е в нелегалност. Скрит от двете „сини“ комисии по досиетата: „Бонев“ (1997 г.) и „Андреев“ (2001 г.). Приказките на „прехвърчалия“ от СДС в ГЕРБ депутат Методи Андреев, че не знаел за агент „Павел“, са нелепи. Чак 2007 г. трета комисия огласява картонче с псевдонима „Павел“. Тогава Местан е зам. председател на ДПС.
5. Завършил „Българска филология“ във В. Търново, владее перфектно българския език. Остроумно демонстрира превъзходство над затлачения с умствени инвалиди парламент. Но „изнася уроците“ с менторски тон на злорад човек, с дълбоко таен комплекс за малоценност. Съчетано с холеричен темперамент, ще играе фатална роля в политическата кариера.
6. Езиков перфекционист, Местан е доказан българомразец. Лято 2008 като шеф на Комисията по образование и наука внася в парламента законопроект на кабинета „Станишев“ за отмяна т. 4 на член 16 от Закона за народната просвета. Ако мине, чл. 36, ал. 1 на Конституцията („българският език е право и задължение на всички граждани“) не засяга сферата на образованието. Това на практика суспендира (отменя) българския език като официален. Този факт доказва рушителен замисъл срещу националния интегритет, несъмнено забелязан в Анкара. Перспективен агент за влияние! „Езиковият казус“ има продължение. Вече лидер на ДПС, на митинги Местан провокационно говори на турски. Нееднократно глобяван, в Страсбург завежда дело срещу България с искане за отмяна забраната на агитация на майчин език.
В светлината на тези моменти и последващия развой на събитията

АТЕНТАТЪТ СРЕЩУ ДОГАН,
извършен на 8-ата конференция на ДПС (19.01.2013 г.) изисква друг прочит. Пръв това лансира на 18.02. т.г. професорът по психология в СУ „Св. Климент Охридски“ Людмил Георгиев. Според него Ердоганова Турция стои зад атентата срещу Доган, но това било прикрито от следствието. Още септ. 2014 г. бившият съратник и заместник на Доган Осман Октай загатва за атентатора Октай Енимехмедов: „Това момче беше употребено, след като стана контингент на службите заради криминалното си минало“.
Да се вярва ли на Октай“ Отчасти. Но е прав в едно: Енимехмедов е употребен. И не от нашите спецслужби. Кому е изгодно да е вън Доган от политиката“ Най-вече на Анкара и МIТ (турското разузнаване). Решават да пристъпят към операция soft variant („мек вариант) – чрез сплашване. На 19 януари 2013 г. атентатът е факт и целта постигната: лидерът на ДПС е принуден да се оттегли. На същата 8-ма конференция „изгрява“ Местан, превъзхождащ по интелект и речовитост другите. Този развой предугажда другият зам. председател на ДПС – Касим Дал. По съвет на приятеля си Ердоган, с когото се познават в битността на последния като кмет на Истанбул, година по-рано напуска Движението и на 1.12.2012 г. основава НПСД, първи клонинг на Анкара в България.
Че Доган е препъникамък за Анкара, ни открехва Керем Йоктем, аналитик в Центъра за европейски изследвания в колежа „Сейнт Антъни“ към Оксфордския университет: „Справедливо е да се каже, че либерално-ислямисткият проект намира много съмишленици в Босна и Македония. Той обаче не успява да прокара пътеки сред политическите организации на турците в България като Движението за права и свободи (ДПС), което остава строго светско“.
Ето „зрънцето истина“, косвено подкрепящо версията на проф. Л. Георгиев за спретнат от Анкара „мек атентат“ срещу Доган. На 19.01.2013 г. Местан вече е лидер на ДПС. Скоро в Анкара разбират, че е недостатъчно. От Боянските сараи контролът над ръководството и областните структури не отслабва. Местан е принуден да се снишава. Избягва ключови кадрови промени, да не буди подозрение.
Слабите изборни резултати на НПСД на 12 май 2013 г. убеждават Анкара да търси друг подход да върже ДПС за „колесницата“ на султанеещия се Ердоган.

ЗНАКОВ ГАФ НА
БЮЛЕНТ АРЪНЧ В БУРСА
в края на юни 2014 обаче изостря вниманието. В Сараите постъпва информация, а в сайта rodopi24.com на Илхан Андай е пуснат текст с видео на форума в Бурса. На нея турският вицепремиер Б. Арънч казва: „ДПС е наша братска партия, трябва да я подкрепим. Турция заложи на друга партия в България (НПСД), но направихме грешка. Няма лошо да контактуваме и с други формации, представляващи турците и мюсюлманите. Разберете, ние не подкрепяме Доган! За него имам да ви говоря много, но някой друг път. Ние подкрепяме Местан“.
Недомлъвките на Арънч подсказват: Анкара търси решение как да ограничи влиянието на Доган в ДПС. Два месеца по-късно по таен канал Местан получава покана за среща с току-що встъпилия в длъжност (28.08. 2014) президент Ердоган.
На 12.09.2014 г. в резиденция „Чанкая“ се провежда среща на Местан (и още 4 депутати) с Ердоган. Българските медии научават 2 дена по-късно от електронното издание „Кърджали хабер“ в турския му формат.
Почетният председател знае за срещата. Не бил против. Все пак инициативата е на Анкара. За срещата в „Чанкая“ обаче не са известени президент и премиер. Осман Октай: „Самият факт, че държавният глава на Турция провежда тази среща, е изключително унижение за България. Президентът на друга държава, който и да е той, следва да има контакт само на своето ниво. Аз съм изненадан защо никой от държавните ни мъже не реагира?! Защо нямаше нота на Външно министерство във връзка с тази груба намеса? Това показва, че властта в България няма държавнически рефлекс“.
Странно, фелдшерът Октай е по-наясно с дипломатическия протокол от Външно министерство и фалшивите съветници на „Дондуков“ 1 и 2! Дефинира целта на срещата: „Тя е знак. Посочва на натовските държави и на Европейския съюз, че ако Москва претендира, че има троянски кон в структурите на НАТО и ЕС, Ердоган отговори чрез тази среща, че има Пета колона в България и че чрез нея ще влияе на политиката“.
В „Чанкая“ „петорката“ депутати с Местан включва заместника Рушен Риза, Айдоан Али, Шабанали Ахмед и Хюсеин Хафъзов. Последните двама са фанатици ислямисти. За Шабанали се знае: като любимец на Ердоган, е наложен за председател на Висшия съвет на мюсюлманите в България! Днес четирима са в ръководното ядро на ДОСТ. Само петият (Р. Риза) остава лоялен на Доган. Но една свръхважна подробност убягва. В „Чанкая“ има и среща на четири очи: Ердоган-Местан. На нея става персоналният инструктаж на агента за влияние. Фактът, скрит от ДАНС, се знае в Сараите. В „Чанкая“ са очертани контури на заговор за изолиране и отстраняване на Доган с цел превръщане на ДПС във втори (след НПСД) клонинг на Петата колона в България.
Дни след срещата в интервю по национална телевизия Местан „се изпуска“: в „Чанкая“ разисквали две важни теми. Геополитическата стратегия около събитията Украйна-Русия и НАТО, около „Ислямска държава“ и Близкия изток. Октай коментира: „Да се прескочат официалните български институции и се дискутират теми, засягащи и националната сигурност на България, е огромен скандал. Кои са ДПС и Лютви Местан, за да имат отношение по геополитическата стратегия на една държава?!“.

По-тревожна била другата тема. Октай: „Втората глупост, която Местан изказа като информация след срещата, бе, че моделът ДПС трябвало да се разширява и да се реализира в други държави. Значи ли, че са обсъждали чрез ДПС Турция да реализира геостратегическите идеи на министър-председателя проф. А. Давутоглу за „велика Турция“, за нов прочит на териториите на бившата Османска империя?“.
Значи не е глупост! Всеки, вникнал в труда на А. Давутоглу „Стратегическа дълбочина“, знае: в „Чанкая“ са обсъждани подходи за реализация доктрината на неоосманизма в България.
От „Дондуков“ 1 и 2 мълчат! Дрямка дреме и главният прокурор! За Анкара липсата на държавническа реакция е знак. От тоз момент нататък лидерът на ДПС е ментор на парламента, изживяващ се „велик геополитик“. В „Чанкая“ получава картбланш и уточнени връзки с посланика в София Сюлейман Гьокче. От есента на 2014 г. насам анализатори забелязват рязка промяна в поведението на Местан. Необичаен за либерал твърд тон, все по-остри речи, обидни квалификации. Нарича „патриотите“ фашисти, „реформаторите“ – деформатори и болшевики. Толерантният Местан сякаш се е изпарил!
Последни инструкции Местан получава на 15.12.2015 г. в София на неогласена среща на четири очи с турския премиер Давутоглу в резиденция „Бояна“. Събитията потвърждават: Местановият „бобслей“ (алегория на политическа кариера) лети по предначертан от Анкара улей! Но интелигентният Лютви допуска резки движения и гафове. Но ум е едно, характер – друго, темперамент – трето. Заложник е на „взривна“ смес: плоска геополитическа визия, комплексирана грандомания, подлютена с невротична импулсивност.
На 24.11.2015 г. неочаквано събитие вкарва света във форсмажорна (непредвидена) ситуация. Турски изтребител сваля руски бомбардировач СУ-24 близо до турско-сирийската граница. Отношенията Русия-Турция се опъват. Намирисва на война. Именно тогава по сигнал от турското посолство стартира

ПРОВОКАЦИЯ, РОДИЛА НЕЛЕПА ВРЪЗКА
между сваления СУ-24 и БАН! На 27.11. (петък) столичен всекидневник („24 часа“) пуска информация: „Книгата на Давутоглу излезе на български, представиха я в БАН“.
И се случва нещо странно! Светът тръпне в очакване ескалация на конфликта Русия-Турция, а в БАН представят книга на турския премиер („Стратегическа дълбочина“)! Церемонията открива шефът на БАН, „синодалният старец“ (израз на ексфинансовия министър Дянков) Ст. Воденичаров. Образователният министър проф. Танев чете обилно напудрен анализ. Присъстват посланик Гьокче, експремиерът Сакскобургготски, лидерът на ДПС Местан, главният мюфтия Мустафа Хаджи, писатели, дипломати. Зала полупразна! Мнозина видни поканени не идват. Проумяват: в момент, когато светът е на ръба на конфликт, представяне на подобна книга е явна политическа провокация. И става не на 26.11., а на 25.11. (сряда), на другия ден след свалянето на самолета! Това обяснява отсъствието на посланици от Евросъюза и САЩ.
Факт привидно маловажен. Вписва се в технологията на неоосманизма: изкусно съчетание на hard power (твърда сила) и soft power (мека сила). С подобни провокации Анкара „мери пулса“ на общественото мнение, оценява рефлекса на държавата. Сръбският аналитик Д. Танаскович: „Давутоглу препоръчва колкото е възможно по-активно да се действа превантивно спрямо България и нейното двустранно и многостранно обвързване с Турция, да се установи механизъм на периодично „опипване на пулса“. Ето целта на провокацията в БАН. Но (забележете!) на същия 25.11.2015 г. те са две, а не една! По-рано в парламента Местан изчита декларация за сваления руски самолет, с която яростно подкрепя Анкара и клейми Москва. В момент, когато Вашингтон-Брюксел-НАТО изчакват подробности за инцидента, „прокурор“ Местан „удря с чукчето“: Кремъл е агресор. Несъмнено синхронизирани, двете провокации постигат целта: усложняват отношенията София-Анкара-Москва. Личи по тревожния тон на премиера Борисов. Сетне става известно: декларацията е редактирана в турското посолство.
Кое мотивира тези провокации? Геополитически и икономически съображения. След като Орешарски под US натиск замрази „Южен поток“, след свалянето на СУ-24 Москва сложи кръст и на „Турски поток“, предложен от Путин на Ердоган. Потокът руски туристи в турските курорти прекъсва. Част от тях идват в България, Гърция, Кипър. Милиони долари загуби за турския бизнес. Топжурналистката от опозиционния турски вестник Cumhuriyet („Джумхуриет“) Джейда Каран разкрива икономическия контекст на случващото се /виж превода на нейния коментар – бел. ред./.
Анкара се тревожи да не спечели София от блокираните отношения с Москва. Най-вече от реанимацията на „Южен поток“, за което настояват от Евросъюза. Когато Давутоглу иска премиерът Борисов да вземе страна в ДПС конфликта, последният сърдито напомня как Анкара ни удари „нож в гърба“, приемайки предложението на Кремъл за „Турски поток“ във вреда на България.
Месец след двете провокации назряват събития, шеметно ускорили „бобслея“ на Местан. На 22.12.2015 г. неочаквано „бягство“ на Местан в турското посолство разсича „възела“. Именно то ще доведе до

КРАХ НА ПЛАНА
„ГЬОКЧЕ“
за овладяване на ДПС на насрочена за пролет 2016 конференция, целяща елиминация на Доган. Местан ще изпадне в ситуация, описана от Ницше: „С настъпване на духовната и нравствена зрялост започва и драмата в неговия живот. Тогава човек, обладан от мощен стремеж, осъзнавайки липсата на изгледи за осъществяването му, се озлобява; чувства се като прокълнат и поради това става раздразнителен“. Неслучайно е цитиран Ницше. Любим философ на Местан. Но в гениалния немец е вглъбен и философът по образование Доган. Едно е да си „влюбен“, друго – „вглъбен“! Цитатът психологически обяснява причината за тактическите грешки на Местан след декларацията в парламента.
Но да се върнем… Припрени, лошо обмислени стъпки ускоряват краха на плана „Гьокче“. В Сараите знаят за задкулисните действия: чрез механизма на подбор на делегати да се осигури „критична маса“ гласове, достатъчни за изолация на Доган. „В превратаджийския пъзел – сочи аналитик – бил включен и проваленият президент Плевнелиев. Лидерът на ДПС на няколко пъти провел разговори с държавния глава, които останали скрити от обществото“. Но не от Сараите. Журналистката Валерия Велева: „Капката, която преля чашата на търпението на Ахмед Доган, заради което бе отстранен Местан, е активизиране ръководството на турската държава и турските тайни служби, които открито застанали зад бившия лидер на ДПС, демонстрирайки грубо вмешателство във вътрешните работи на суверенна държава. В Боянските сараи отдавна се знаело, че Местан готви сценарий с цел да стане явен изразител на проердогановските интереси в България“.
На 15.12.2015 г. в резиденция „Бояна“ се провежда скрита от медиите среща Давутоглу-Местан. За нея знае само ДАНС. В Сараите постъпва информация. Мълниеносно е взето решение да се отстрани Местан. На 17.12., в навечерието на Коледа, почетният председател свиква елита на ДПС. Към 22,00 часа Доган изненадващо държи критична реч към Местан с тежки укори за декларацията и за други неща. Шокиран, Местан губи самообладание. Съпругата Ширин го свестява с чаша вода.
Илхан Андай (виж сайта 24rodopi.com): „След 17 дек. Местан е поет от турския посланик. Той го управлява“. Не е точен: кукловодът е „сянка“ на Местан от септ. 2014 г.

Всички стъпки се чертаят и координират с Гьокче.
Местан болезнено посреща критиката. Уставна смяна на проваления лидер била невъзможна. Яхнал „бобслея“, Местан нямал избор. Набрал инерция, „лети“ с една мисия и два изхода: успех или катастрофа. Но става нещо неочаквано. Местан предприема драматичен ход – бяга в турското посолство.
Защо“ На 22.12.2015 г. в сайта на ДПС изненадващо излиза текстът на критичната реч на Доган от 17.12. Нещата се преобръщат коренно. Събитията потичат в неизгодно за Анкара и Местан русло. Тогава се пристъпва към план „Б“: скалъпват „бягство“ на лидера на ДПС. На 22.12. привечер Местан освобождава охраната на НСО, звъни на Гьокче да прати автомобил и с жена си Ширин влизат в турското посолство. Акт изключително притеснителен. И скандален…
В медиите излиза удобна версия: свише анонимна заповед за снемане на охраната и заплахи за живота принудили Местан да търси закрила. Сетне се оказва: няма такава заповед. Шумна, но плиткоумна постановка с цел прехвърляне на вина и ескалация на напрежението. Трета провокация за месец!
В сряда (23.12.), след като е известен, че Местан е в посолството и няма заповед за сваляне охраната, премиерът Борисов спешно отива в Държавна агенция „Разузнаване“ да се запознае с наличните данни. Същия ден посланик Гьокче настоява за среща с премиера, но му е отказана. Обажда се в Анкара и звъни пак на премиера Борисов да приеме външния министър Чавушоглу. Борисов отказва. Наистина има планирана среща, но за 26 декември: по повод 31 г. от Възродителния процес Чавушоглу щял да участва във възпоменанията. Тогаз от Анкара се включва „тежката артилерия“. Премиерът Давутоглу звъни на своя колега. В посолството Местан трепетно очаква. Давутоглу иска от Борисов намеса в конфликта Доган-Местан в полза на втория. Българският премиер отказва: „Няма нужда българските турци да страдат допълнително от отношенията Доган-Местан“.
Докато нещата около „беглеца“ Местан са в мъгла, става публично известен грубият натиск на Анкара. В Сараите решават да приключат с проблема. Отначало има шанс да мине с оставка без шум. Посредник предал на Местан да я подаде до 19,00 часа на 22.12.2015. Разбирайки, че губи контрол над „бобслея“, съгласувано с Гьокче, Местан инсценира споменатото „бягство“ в посолството с аргумент: заплаха за живота. Това „бягство“ се оказва провал на инак прецизната турска дипломация. То „чупи“ стрелката на „Местановото време“ в ДПС и агента за влияние полита надолу. В. Велева: „Отиването на Местан в турското посолство, скриването му там и информацията, която е получил от службите, е отключило решението на Доган да свика на пожар цялото ръководство на 23 декември“.
Около обяд на 23.12. ЦС на ДПС е свикан в Сараите да обсъди новата ситуация. Следващия ден в Зала 3 на НДК Местан е снет и изключен. Не му носи късмет подарената от Гьокче за рождения ден броеница. „Отброява“ от нея само едно зърно. На 24-ти (рожденият му ден!) всичко отива на вятъра.

ЯВНА И СКРИТА РОЛЯ НА ДОСТ
На 9.02.2016 г. Л. Местан обяви новото име на партията – ДОСТ. Натъртвайки, че на турски „дост“ означава приятел, подсказа: ДОСТ е неоосманистки проект на Анкара. Странно: сърди се, че я наричат „новата турска партия“, а и комшийските медии го твърдят!
На 10.04. атмосферата на учредителния форум доказва с кого ДОСТ има достлук (приятелство). Я. Георгиев: „Официалният български език почти не се чува, отвсякъде кънтеше на турски. При всяко споменаване на югоизточната съседка в речите на ораторите залата се раздираше от бурни овации“. Съставът на президиума е достатъчен аргумент всеки обективен съд да откаже партийна регистрация. Посланик Гьокче; Фатма Сеянкайъ, зам. председател на управляващата Партия на справедливостта и развитието; Семир Ялчън, зам. председател на крайнодясната „Партия на националистическото действие“. Заявявайки: „Никой не е в състояние да прекъсне естествената ни духовна връзка с Турция“, Местан се пъчи като еничар на неоосманизма. Залага на два коза да вкара депутати в бъдещия парламент. Първият свързан с очаквания натиск на Анкара върху изселниците да гласуват за ДОСТ. Вторият коз е Главното мюфтийство, от самото начало открито застанало на страната на Местан.
Джейда Каран в „Джумхуриет“ точно дефинира проблема: „Кризата с България е на религиозна основа“. От години Анкара контролира избора на главен мюфтия на мюсюлманите в България. Преизбирането на Мустафа Хаджи за главен мюфтия на 24.01.2016 г. го потвърди. Ясно: ДОСТ е етническа ислямистка партия с неоосманистки профил. Не е чудно. Още 2009 г. Давутоглу, тогава външен министър, заяви пред свои съпартийци: „Ние сме неоосманисти. Ние сме принудени да се занимаваме със съседните страни“.
Крахът на Местан е унизителен провал на Анкара. Дължи се на груби тактически грешки на посланик Гьокче и на мегаломанската припряност на агента за влияние. Лидер на опозиционна (но не първа) партия, Местан не проумява: сервилността не компенсира дефицита на политически талант. В минното поле на „геополитическия шах“ подобни политици са не фигури („офицери“ или „топове“), а фигуранти.
НИКОЛА СТОЯНОВ

 

Джейда Каран: Кризата с България е на религиозна основа

След провеждането на проанкарски политики от Лютви Местан, който зае мястото на Ахмед Доган в ДПС, България обяви за persona non grata аташе от консулството в Бургас, а Турция отвърна със същата мярка по отношение на служител от мисията в Истанбул. 

Вече не става въпрос само за реторика, стигнахме до такова положение, че да можем да кажем в пълния смисъл на думата „очевиден проблем с комшиите“. Политическото ръководство в Анкара успя да „размъти водата“ и в България, последният ни съсед, с който съумяхме да установим балансирани отношения. От месеци политиките, които се прокарват чрез турската диаспора, още веднъж разделят това малцинство. Достигна се до взаимно обявяване на дипломати за „persona non grata“ между София и Анкара. Добре, но защо“ Какво стана“ Нападателната реторика, маниерът и стилът на проправителствените медии, които застрашават отношенията с нашия съсед, прикриват целите на „българската драма с анкарски сос“. И кризата се опира на събития, станали далеч преди свалянето на руския самолет през ноември. Да обясним…
***
Най-напред трябва да се подчертае, че в България дясноцентристкият министър-председател Бойко Борисов няма нито намерение, нито изгода от това да разваля отношенията на страната с Турция. На 275-километровата граница има криза с бежанците. На всичкото отгоре от Анкара се чуват „заплахи за отваряне на границата“. Но въпреки че София е членка на НАТО и ЕС, трябва да се приема за нормално това, че запазва баланс в отношенията си с Русия. Години наред са споделяли една система. В сферата на природния газ разчитат на съвместно сътрудничество. Когато през 2014 г. украинската криза доведе до замразяването на проекта „Южен поток“, Комисията по икономическо сътрудничество и Москва се събраха отново, а за руските туристи, които бягат от нас, се дават визови облекчения.
***
На всички ни е известен „Възродителният процес“ от 1989 г., когато българските турци са оказали голяма съпротива, а ДПС (създадена на 4.01.1990 г. – бел. прев.) достига влиятелни позиции в българската политика под ръководството на Ахмед Доган. Но в края на 2012 г. ДПС се раздели, а с подкрепата на Анкара бе създадена „Народна партия свобода и достойнство“ под ръководството на Касим Дал със самоличността на „Мюсюлмани демократи“. На изборите през 2014 (на предсрочни избори, 12 май 2013 – бел. прев.) ДПС изживя спад, но и НПСД не постигна успех. През 2013 г. Доган се оттегли от активната политика и стана почетен председател на ДПС, а Местан зае мястото му. Докато Анкара не харесваше Доган, който не се срещна с Ердоган, Местан пое по различен път. Той „обхвана с две ръце“ протегнатата ръка на турския президент. На 25-и (на 24 – бел. прев.) ноември, когато бе свален руският самолет, Местан упрекна Москва и застана на страната на Анкара. Доган пък отправи критики към председателя на ДПС с мотива, че е направил гаф: „Ами ако пламне пожар, какво правим?! Ние сме в периметъра на потенциални военни действия. Аз не искам България да се превърне в жертва“, каза Доган. Настана разправия! На 24-и декември, когато Местан беше отстранен от ДПС, охраната му бе свалена по съмнителен начин. Тогава той успя да отиде в турското посолство за възпоменателни дейности само с изпратената му оттам кола. Наша, близка до правителството, медия обвини Доган, че е „агент на КГБ“, заради твърденията за миналите му отношения с българската държава. Същите схващания относно Местан, естествено, не бяха засегнати. В средата на февруари Анкара наложи забрана за влизане в Турция на Ахмед Доган и ръководството на ДПС. В работата бе замесен и Борисов. Той заяви в парламента, че ръководството на Турция е оказало сериозен натиск върху него, за да застане на страната на Местан: „Нито сме проруски настроени, нито протурски. Искаме да бъдем лоялни съседи“, изрази отношението си българският премиер.
***
Накрая София, обявявайки за „persona non grata“ аташето по социални въпроси (със специализация за мюфтия) на Генералното консулство в Бургас Угур Емироглу, поиска той да напусне страната. Причината е осъществяването на „дейности, несъвместими с Виенската конвенция“. В българския печат се споменава за пропити с религиозна тематика консултации, които Емироглу е провеждал в полза на Местан пред турската общност. По предложение на ДПС парламентът ще разследва твърденията, че има намеса на Турция във вътрешните работи на страната. Вчера и Анкара, следвайки правилото за реципрочност, обяви за „persona non grata“ първия секретар на Генералното консулство в Истанбул Зорница Петрова Апостолова.
***
В резюме можем да кажем, че е налице минидипломатическа криза. Проектът на Касим Дал беше неуспешен. Сега, на 27-и февруари, Местан основава третата турска партия – ДОСТ, но не е известно дали тя ще успее да премине 4-процентната бариера. Изселническите организации в Турция са неспокойни. Не сме ние тези, които ще избират партийно ръководство при комшиите съобразно послушанието и религиозните склонности. Целта трябва да бъде да се обезпечат различните политически виждания на родствените по идентичност и начин на живот общности. Но както можем да забележим, „От София до Дамаск, до Багдад, даже на запад до индианските племена – Турция е навсякъде“… Наистина е така!
В. „Джумхуриет“ (Турция),
24 февруари 2016 г.
Превод: ДИМИТЪР СТОЯНОВ

Коментар с Facebook

Свързани новини

Напиши коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *