Home-p1-728×90
Home-p1-728×90

Порасна им работата! Звездна слава връхлетя 4 баби от Санданско

Звездна слава връхлетя санданското село Пирин, след като през уикенда по екраните в страната започна излъчването на немския филм „Жалейка“. В него 4 от местните жителки са главни героини.

Телефоните на баба Петра Калинова, баба Вангелия Влахова, баба Мария Клечева и баба Калина Язикова от няколко дни звънят нонстоп, а отсреща развълнувани гласове на близки, роднини и съвсем непознати от различни краища на страната им изказват възхищението си от майсторската игра, на която могат да завидят дори възпитаници на НАТФИЗ.

„Много са горди бабите, вече стъпват като истински звезди, защото имат по 2 кинороли – преди време пак тях снимаха в „Писмо до Америка“, довери кметът на с. Пирин Георги Влахов. По време на снимките на филма „Жалейка“ той ходил няколко пъти на снимачната площадка и изкъсо проследил как 4-те му съселянки изграждат образите на героините си. Особено внимание обърнал на сцените с баба Вангелия, която всъщност му се пада леля.    

Въпреки че филмът се върти в България вече четвърти ден, звездната четворка пирински баби още не е гледала лентатата на голям екран. Екипът, който снима филма, обеща да се върне през август и да организира прожекция в селото, като си донесат всичко, включително и екрана, обясни за вестник  „Струма“ селският управник. Самият той с голямо нетърпение очаквал прожекцията, защото кино в селото не е имало от десетилетия. Надява се само бъдещото културно мероприятие да не съвпадне с идването на Антон Хекимян, който тези дни му се обадил и го предупредил, че смята през лятото да пристигне в селото с някакъв проект, който отново включва баби и камери.

„Станахме най-сниманото село в цяла България”, обяви гордо селският управник Георги Влахов, и то не без основание – кадри от  филма „Жалейка“ бяха събрани във фотоизложба „Пирин Forever”, която в момента трупа не по-малка популярност от лентата и разнася славата на българското селце по цял свят.

Преди да тръгне по българските кина, самият филм „Жалейка“ се превърна в тазгодишния абсолютен филмов хит на всички престижни кинофестивали в Европа. Той бе отличен на Берлинале 2016, където получи специалното признание на международното жури в категория Генерация „14-плюс” и беше номиниран за най-добър дебют в надпревара с 2000 филма от цял свят, има номинация за Стъклена мечка, награден бе на Международния конкурс на СФФ, получи Голямата награда на „София – Град на киното” и София Филм Фест 2016. „Жалейка“ бе селектиран и в конкурсната програма за дебютни европейски филми на 56-ия Zlin Film Festival в Чехия, както и в международния конкурс на 31th Festival Internacional de Cine във Валенсия.

Филмът е продукция на Немската филмова академия, но има български корен – той е пълнометражният дебют на българката Елица Петкова, която живее в Германия. Тя попада случайно в село Пирин през 2012 г. и решава, че това е селото, което най-добре ще пасне на филмовия й сюжет – 17-годишно момиче е принудено от общността в малкото й родно селце да носи жалейка заради смъртта на баща й, да не се усмихва, да забрави приятелките си и въобще да бъде в ролята на жертва, докато цялата й същност се бунтува и иска свобода.

Петкова без всякакъв проблем успява да уговори бабите от селото, играли преди двайсетина години в „Писмо до Америка“, да застанат отново пред камерата. Тъй като бюджетът на филма е едва 12 000 евро, които стигат единствено за път и храна на немската част от екипа, жените от селото не само че не получават хонорари за труда си, но и приемат в домовете си 20-членния снимачен екип и 6 седмици го обгрижват. Вечер всички се събирали на селски вечеринки, дядовците пийвали с актьорите ракия и замезвали с домашно сирене, бабите плели терлици на гостите и обсъждали изминалия снимачен ден, затова този период остава един от най-щастливите в селцето, където живеят 120 баби и дядовци и от десетилетия няма млади хора.

Самите снимки на „Жалейка“ минават почти без втори дубли – пиринки се снимат с ежедневното си облекло, в естествената им среда, не им подават текст, който да рецитират, и изцяло се разчита на първичната им реакция. Малко по-трудно екипът се сработва само с баба Мария, която играе една от главните роли – майката на починалия Стоян, чиято смърт е завръзката на филма, защото жената наистина е в траур. Тъй като е загубила сина и мъжа си само година преди снимките, за нея се оказва изключително трудно да различава киното от реалния живот и много често избухва в плач. 

Коментар с Facebook

Свързани новини

Напиши коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *