Home-p1-970×90
Home-p1-970×90

С тренировъчен улов на слънчатки белополец загря за откриването на сезона

Часове преди официалното откриване на риболова в яз. „Стойковци“ – 00,00 часа на 16 юни, най-запалените рибари започнаха бавно и поединично да се придвижват до логодашкия водоем и да заемат стратегически места на брега, където рибата сама ще им се лепи на кукичките.

Пръв от всички още преди обяд вчера на язовира се появи Йордан Николов от благоевградското с. Бело поле. В абсолютно делови стил 32-годишният мъж открехна вратата на караваната си, която от години стои на брега на „Стойковци“, в края на Гръчка махала, установи, че някой е нощувал вътре, а кучетата са обърнали с краката нагоре цялата покъщнина, но вместо да се ядоса, Данчо побърза да пусне на вода моторната си лодка, за да не губи нито миг, след като сезон 2016 бъде открит. После внимателно я върза за понтонния мост, който сам построил с приятели, за да може да замята от края му в чисти от водорасли води.

Последва бърз оглед на терена, при който набитото око на Данчо показа, че нивото на язовира доста се е вдигнало, а тревата на брега почти е погълнала караваната му, поради което се налага да отдели няколко часа, за да я окоси. Малко го натъжиха дърветата, които засадил около караваната, защото половината се оказаха изядени от домашните животни на логодажани, които ги пасат в района.

И тази минорна нотка в настроението му обаче не се задържа дълго и той пристъпи към най-важната част от подготовката за риболова: събирането с гола кукичка на лакоми слънчатки –  изключително красивите и неядливи рибки, които служат само за стръв.

Още първата извадена слънчатка оприщи рибарските спомени от миналата година у Данчо: „Виж я само колко е красива, много ще й се израдва някоя риба от язовира, усещам, че нещо голямо ще се закачи на нея. А тук, в „Стойковци“, има много видове – толстолоб, сом, шаран, амур, костур, щука, и някои от представителите им са доста едрички. Ловил съм в язовира сом 50-60 кг, ама го пуснах обратно във водата, защото над 10 кг е много тлъст и не става за ядене. Пускам обратно и рибките до 2-3 кг, защото са още малки. И не само сомовете са едри в язовира – миналата година извадих 10-килограмов амур, а един шаран, който се закачи за въдицата, ме влачи заедно с лодката чак до кулата, където дълбочината на водата е 32 метра. Пак миналото лято беше, когато час и половина се борих да извадя един 30-килограмов толстолоб. Абе, много спомени имам около този язовир”. 

След като мята поредната стръв в кофичката с вода, Данчо бърза да се похвали с въдицата, която си е донесъл за сомовете – със закачено на нея олово, за да може стръвта да потъне максимално дълбоко, понеже сомът е дънна риба, и с огромна кована кука. Пак за сомовете е приготвил и нов кльонк – особен уред, издаващ пльокащ звук, който вкарва сома в заблуда, че над главата му плува друг себеподобен, и щом рибата се вдигне над дъното, за да разгледа мнимия пришълец, попада директно на вероломната рибарска кукичка. За разлика от сома, шаранът и амурът искат мъртвешка тишина, споделя тънкостите на рибарския занаят Данчо.

Първите дни от риболова той е решил да лови само с разрешените за един билет 2 въдици. Ако много потръгне уловът, има и вариант да включи още 2 въдици, тъй като съпругата му също има риболовен билет.

„Въдицата ми е страст от малък и нямам спомен да съм пропускал сезон”, споделя Данчо. Освен на язовира в село Логодаш ходи и за пъстърва по реките, бил е и на риболов в Гърция. „В Керамоти например, ако си на брега, без лодка, можеш да ловиш без билет и тогава ние, българите, показваме своето майсторство на гърците”, разказва той не без нотка на национална гордост. „Едно лято налових страшно много ципури, грък предложи да ми ги изкупи по 25 евро килото, защото дивата риба е много вкусна и няма нищо общо с ципурата, която продават по нашите вериги, но аз отказах и си я изядохме с приятели”, спомня си белополчанинът.

Данчо преценява, че риболовът е умерено скъп спорт – 1 въдица е 100 лв., освен нея обаче има кукички, влакна, лодки, и всичко струва пари. „Спортът е скъп, но с него лятната почивка излиза много по-евтино”, прави обаче равносметката младият мъж. Когато е край язовира, тук се качва и семейството му, децата газят в плитчините на водата, гонят се из тревата… Качва се тук даже и баща му Веселин Николов, който беше кандидат за кмет от СДС на с. Бело поле. „Е, татко идва не толкова за спорта, колкото за скаричката, която е неизменна част от риболова, но пак е нещо, иначе нямаше да мога да го измъкна от Бело поле”, дава си сметка Йордан.

И веднага се сеща за друга любима част от риболовния сезон – вечерите край язовира с колегите, които също имат в района каравани. Най-близката е на шефа на Общинската служба по земеделие Ивайло Гоцев, на двайсетина метра по-надолу е бунгалото на диджей Олег, има и още 1-2-ма души, които живеят наблизо, и всички тези хора идват през лятото с жените и децата си, събира се една огромна тайфа, мирише на скара, лее се бира…

Докато разказва, Данчо вече е метнал в кофата няколко слънчеви рибки. Преценява, че е събрал достатъчно стръв, и тръгва да коси тревите наоколо, за да разгони криещите се сред тях змии. „Отровни няма, главно смоци са, но са много досадни – веднъж един смок се бе скрил в раницата ми и се измъкна чак у дома, в Бело поле, та изкара акъла на съселяните ми. Ще поочистя наоколо, защото дори на нас, рибарите, не ни е много приятно някакви змии да се гърчат под краката ни, като има толкова други по-приятни неща за вършене в първия ден от риболова”, обяснява Йордан.

Коментар с Facebook

Свързани новини

Напиши коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *