Home-p1-970×90
Home-p1-970×90

Тийнейджърите в Югозапада масово не са наясно какво е национален герой, Бербатов е втори след Левски, изпревари Ботев

Тийнейджърите в Югозапада масово не са наясно какво е национален герой и отнасят понятието с популярните лица от телевизионния екран, а в топ 10 на най- предпочитаните професии е тази на президента. Това сочи мащабно 5-годишно изследване на Общинския съвет по наркотични вещества в Благоевград, в което по 9 теми са анкетирани 530 ученици от 5 до 12 клас в цялата област.

Първенството в „класацията“ на националните ни герои, известни и посочени като такива от днешните младежи, е Васил Левски, с иначе скромните 193 гласа. Втори по брой номинации е Димитър Бербатов, на трето място е Христо Ботев.

„Левски е най-популяризираният наш герой, за него най-много се говори, най-много се обяснява и най-много обществено познати лица от медийното пространство говорят за Васил Левски. Грубо казано, „рекламата“ е най-силна“, коментира резултатите от изследването председателят на ОбСНВ д-р Теменужка Любенова.

Важно е да се отбележи, че анкетираните имали право да посочат повече от едно име като отговор на въпроса. Според д-р Любенова мястото, отредено на Димитър Бербатов, не е фрапиращо, тъй като влиянието му върху поведението на децата като пример е много голямо.

„Това е един изключително интелигентен човек, който прави много за България и наистина е съвременен герой, но все пак не носи характеристиката на национален герой. Липсата на знание обаче е това, което кара децата да търсят в съвремието ни популярни хора, на които да дадат титлата „национален герой“, смята тя.

Като цяло патриотичното възпитание у нас е под въпрос, а именно то формира човека като личност и е превенция на рисково поведение, на употреба на наркотици, тютюнопушене и алкохол, сочат резултатите от мащабното проучване.

Германското министерство на вътрешните работи през 1999 г. е стигнало да извода, че преградите пред разпространението на наркотици и секти са четири: на първо място е патриотичното възпитание, на второ е религията, изповядвана в съответния регион, на трето е държавната политика за здраво семейство и на четвърто са екологията и спортът.

Резултатите от анкетите сочат красноречиво, че днес няма кой да направи връзката между детето и българската история. Звучи обидно, но има деца, посочили за български национален герой застреляния бос на ВИС Георги Илиев, в списъка фигурират имена на артисти от турските сериали, от латино-американските филми, певци, американски изпълнители, популярни от екрана журналисти.

„От 530 деца само 12 са посочили Гоце Делчев като герой, а това означава, че в Югозапада малко се знае от младото поколение за делото на този велик българин. Неофит Рилски е посочен от трима за наш национален герой, също толкова са написали името на Св. Иван Рилски, на братята Св. св. Кирил и Методий, на отец Паисий, на цар Симеон… Но пък в списъка с повече гласове са Тити Папазов, Бай Ганьо…

Резултатите от изследването на практика констатират, че половината от тийнейджърите нямат особено добра и здрава връзка с родителите си. В тези случаи детето обикновено споделя нещата, които го вълнуват или притесняват с хора, които са по-близки до него емоционално – приятели и средата, в която се движи.

„А средата винаги може да е „хлъзгава“, ако най-добрият ти приятел започне да взима наркотици, ще те въведе и теб – това е правило. И то е така, защото наркотиците променят човека и го правят егоист, не защото той такъв се е родил“, обяснява д-р Теменужка Любенова.

Изключително любопитни са и резултатите от анкетата за предпочитаните професии и факторите, които могат да допринесат за реализацията на децата в тази посока. Най-желаната професия за децата от 12 до 19 години се оказва, че е тази на спортиста – 140 души от 530 анкетирани искат да я упражняват. Един от седем тийнейджъри счита президентския пост за професия, показателно за това е, че 75 души искат да работят като президент. Явно в България политиката се приема за професия, при това доста актуална.

Сред най-желаните професии са дизайнер, бизнесмен, адвокат, архитект и лекар. Най-малко са желаещите да станат водопроводчици – само 9. 72-ма искат да са певци, 74 шофьори. Едва 42-ма искат да станат журналисти. Липсата на уважение на обществото към педагогическата професия лъсва и в резултатите от изследването, от 530 анкетирани едва 31 са посочили, че искат да са учители. 

Коментар с Facebook

Свързани новини

Напиши коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *