Home-p1-728×90
Home-p1-728×90

Даскали си разменят ученици за частни уроци, ако не ходиш, получаваш ниска оценка!

Старите хора казват: “Денят се познава по заранта“, като имат предвид, че ако сутринта е ведра и спокойна, денят ще върви добре до вечерта, ще е на късмет. Иска ми се да я перифразирам така: „Бъдещето на една развита демократична страна си личи по младежта“, т.е., ако младите хора в дадена държава са граждански активни и образовани, то тази държава я чака светло и добро бъдеще.

         Младежта, младите хора… Но защо пък точно те да носят в себе си тези два ключа към успеха на една държава ще кажете… Та те са твърде млади, неопитни, биха се поддали на емоциите си, на грешни решения… Поколението ни, „закърмено“ с интернет и Гугъл, учените наричат digital natives (родени в страната на технологиите). Поколението на нашите родители пък наричат digital immigrants (емигранти в страната на технологиите). Моето поколение знае как да извлече информация на практика отвсякъде. Да, наистина – млади, нетърпеливи, питащи, вечно бързащи сме и по тази причина грешащи, но сме родени да живеем, стопанисваме и управляваме страната, в която са израсли родителите ни, и да поправим грешките им. Навярно ние бихме допуснали нови грешки, които нашите деца ще поправят един ден, и точно това е кръговратът на живота.

         Според мен качественото образование на нас, младите хора, е един от пътищата към успеха на България като държава. Другият е гражданската активност. Защото когато човек е знаещ, по-трудно могат да го манипулират. Когато един гражданин се интересува от обществените дела и е инициативен, приемаме, че е граждански активен. Елементите на гражданската активност са политическата култура и гражданският контрол. Политическата култура обхваща ценностите, нагласите, начините на поведение на хората. Граждански активните хора имат право да изразяват недоволство и несъгласие чрез протести, събрания, митинги, чрез жалби, петиции, предложения, декларации и т.н. Когато са нарушени правата им или има заплаха за това, гражданите могат да се обръщат към омбудсмана –  независимия съдебен орган за уреждане на спорове, който работи в тясна връзка с медии, неправителствени организации. Но не всички млади хора знаят това.

         Нелека мисия обаче е да се доведе страната ни до успех. Пред нас, младите, образовани и граждански активни хора стоят редица огромни проблеми. Въздухът в града е мръсен – от колите, от пушека на огъня, който някой е запалил в контейнера пред блока ти, от грубите крясъци, от чалга музиката, която някой е усилил докрай. Старите хора гледат постоянно турски сериали и приемат един чужд манталитет и светоглед. Има цели региони от държавата ни, в които се говори турски език, носят се типичните дрехи и се посещават джамии. През нея бродят мигранти и бежанци, незнайно как преминали много граници дотук. Парите, отпуснати за едно нещо, се харчат за друго. Работодателите назначават някого да работи за определена сума, но го осигуряват на минималната работна заплата – да икономисват.  Кафенетата са пълни, въпреки че хората са безработни. Работещите за минималната работна заплата също са недоволни, оплакват се, че нямат пари за хляб и консумативи, но с последните си левчета купуват фишове за търкане и жълт вестник. Четейки платени поръчкови статии за известните и силните на деня, опръскани с кал, мръсотия и описващи неподозирани неща, бедните и гладни граждански неактивни хора сякаш заспиват спокойно. Пенсионерите пък живеят с половин минимална работна заплата за пенсия. Купуват си дрехи втора употреба, хладилници, перални и всякаква друга техника втора употреба, и живеят живот втора употреба.

В същото време момичета на ученическа възраст се продават и проституират, опитват „забранения плод“ под въздействието на забранени субстанции – ей така, за да са интересни… Или публикуват поредната си снимка в социалната мрежа по бельо и/или без… Лесно стават жертви на трафика на хора и спомагат за поредния цигански палат в провинциален град. Техните връстници се наливат с алкохол, някои от тях вече не са между живите, било то от метиловия алкохол, било то от шофиране в нетрезво състояние… Вместо за абитуриентска вечер или следване, родителите им отделят заделените пари наистина „за черни дни“.

В трамваите могат да те напердашат и да си изпатиш съвсем сериозно. По улиците скитат наред с бездомните кучета, от които можеш да си изпатиш, и бездомни деца, просещи, гладни и мръсни, като гаврошовците, и ако се излъжеш да им дадеш петаче, тутакси ще идат да си купят лепило и/или цигари.

Дупките по пътищата са маркирани със забити клони и стари гуми. Около пътя дебнат, особено по празници, подкупни служители на КАТ. Всъщност на повечето инстанции, в които трябва да са неподкупни, е точно обратното – болница, съд, университет… не дай боже и училище! Учителите си „разменят“ ученици за частни уроци, защото по закон са в конфликт на интереси, ако учат питомците си. И ако не посещаваш частни уроци по схемата, оценката ти е по-нисичка, колкото и да се стараеш…

Когато се прибирам от училище и сядам да уча, съседът сякаш демонстративно започва да цепи дърва. В хола си! Друг пък си е сложил на терасата дъговиден мраморен парапет – да демонстрира новобогаташкото си състояние. Когато дядо ми го приеха в болница с инсулт, не можеше да движи ръка и крак, санитарките са отказвали да му донесат вода и на други молби – спомням си погледа им, питащ и чакащ, да им пуснеш нещо в джоба…

Лекарят ти взима направлението на първичния преглед и после те кани в частния си кабинет, в областните градове има по 4-5 частни кабинета, които правят операции, да кажем на очите. Отделенията пустеят и се имитира работа, т.е. лечение на пациенти.

Така е във всяка сфера, въпреки контрола, който държавата осъществява. В същото време родителите ни се трепят от сутрин до вечер да платят непосилни сметки за парно и ток, ако се забавят с плащането, веднага ни го изключват – и чакаме до 24 часа, докато други „съграждани“ си го ползват целогодишно и на практика безплатно, защото бавят плащането с години.

Родителите се трудят и побеляват от грижи, за да изплатят поредния заем или да спестят за поредното козметично освежаване на панелното ни жилище – но само вътрешно, защото очакваме саниране. Блокът ни бе отхвърлен, но сега се събира подписка да преразгледат кандидатурата ни. Ето на това му се казва гражданска активност!

         Спомням си един открит урок наскоро в моето училище, озаглавен  „Час по Европа“, в който се срещнахме с млад наш политик от Европарламента. Спомням си думите му, че където и да отидем, винаги трябва да мислим за страната ни и за това как можем да й помогнем, да бъдем активни и да отстояваме мнението си. Най-много ме впечатли съвета му: „Ако спестявате от джобни и си събирате пари за поредния нов телефон, лъскава дрънкулка или дрешка, по-добре ги дайте за едно ниво в езиков център, работете върху себе си, инвестирайте в себе си…“.

Съгласен съм с него, и „между редовете“ прозира убеждението му, че по- доброто ни образование на нас – младите хора, е ключ към успеха на страната ни. И като млад, енергичен и ангажиран човек, се заричам да се боря с проблемите, някои от които описах по-горе.

Хората казват: „Делото за спасяване на давещите се е в ръцете на самите давещи се“, но казват също и „Лозето не ще молитва, а мотика“.

Затова: Нека се огледаме около себе си и… да започваме! Ключа към успеха на страната ни занапред всеки от нас го държи със собствените си две ръце, той се намира в нашите глава и сърце. Мисията ни трябва да бъде България да успее, България да я има – малка България, за която големи хора като Ботев и Левски са дали живота си!

Убеден съм, че ако всеки образован и граждански активен младеж се зарече „по ботевски“ да победи и елиминира поне един от проблемите около нас, тогава младостта ни няма да е преминала напразно.

Коментар с Facebook

Свързани новини

Напиши коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *