Home-p1-970×90
Home-p1-970×90

ПОКЪРТИТЕЛНА ИСТОРИЯ С ХЕПИЕНД! Семейство: Лекарите ни казаха да изоставим дъщеря си, социалните искаха…..

Покъртителна история с хепиенд разкрива човешката жестокост и силата на любовта. „Тя може всичко, но е по-различна. Казаха ни да я изоставим, но как ще я изоставим?! Танцуваме, играем с нея. Ще стана заради нея певец. Приемете хората със синдром на Даун.“ Това казва малкият Криси, чиято сестричка е със Синдром на Даун.

Красимир Ламбов и Силвена Христова са младо семейство от Варна. Те имат малките Криси и Микаела. Момиченцето обаче е със Синдром на Даун.  

Семейството гостува в предаването „На кафе“, което всъщност им помогнало с най-много информация по темата още преди появата на момиченцето.

„Бременността протече нормално. Направиха се биохимични скрининги. Резултатите бяха чудесни – без никакви съмнения, че ще има проблем. Но се различаваха резултатите от Михаела и Крис при скрининг теста. 

По време на бременността се появи киста в мозъка, но нямаше проблем, тя изчезна. Имаше и удебеление на сърчицето. Но и това изчезна. 

При такива сигнали в интернет веднага се изписва Синдром на Даун. Освен това детето беше с малка глава, къси кости, ако няко беше ги свързал тези неща…

Имахме приятелски семейства, които имаха лоши резултати, а при тях децата бяха здрави, нашето се роди така. 

Не искам да упреквам никого, но изследванията не дават точни резултати. 

Всъщност не показват никакъв резултат. Остава само стресът за родителите, който може да повлияе на самата бременност.“, разказва майката. 

Като се роди, ми казаха, че всичко е наред. Видях я, нямаше проблем. 

Бях в реанимация, под упойка, виждах замъглено, но това е най-ясният отпечатък в живота ми. Докторът дойде, облегна се, попита ме дали съм правила биохимичен скрининг, попитах се защо ми го задава. Изчезна физическата болка. Бях сама. Все едно ми съобщи, че с детето всичко е наред. 

Едва взех телефона и се обадих на Краси. Биха ми диазепам, но смятам, че не това е решение. Казаха, че имат съмнение за синдром на Даун. По-добре да ми бяха казали: „Честито, просто ще имате нужда от повече грижи.“ Знаех само, че е генетично състояние, при което децата имат проблем. Но не знаех нищо повече.“

„Когато ми съобщи, това беше голям шок, но й казах: Спокойно, всичко ще е наред. Трудната мисия беше да кажа на семейството в съседната стая. Обясних им. Когато човек има информация, може да каже правилните думи. В такъв момент всички ми честитят, а аз дори не исках да погледна телефона.“, разказва бащата.

„Когато той дойде, се почувствах много добре, той ми даде сили, кураж, пренебрегна собственото си състояние, за да ме успокои. Каза, че ще бъдем щастливи, че сме заедно и че Микаела ще бъде щастлива. Важен е начинът, по който човек приема нещата, а не какво точно се случва, обясни ми Краси.“, продължава Силвена.

Когато той си тръгнал, дошли лекарите и й казали да го изостави. Съпругът й обаче я предупредил, че ще стане така и тя била подготвена. 

Лекарят казал: „Животът ви ще се превърне в ад. Обществото не приема такива хора, тя може да не доживее до първата година, дайте я в дом. Ще имате други деца.“ Не разбирам кой му дава право да си позволява такова отношение. Аз отрекох. Казах, че детето ще има цялата ни любов и подкрепа. Когато човек избира да бъде родител, той е готов на всичко за това дете. 

Краси се разплаква едва когато успява да успокои всички. 

„Някои хора наистина са изоставяли децата си от шока и от това, което лекарите са им казали, но после си ги вземат. Няма достатъчно информация, има дори липса на информация.“, обяснява Краси.

Една акушерка казала на майката: „Вие сте си виновни, ще си го гледате, може да не доживее до една година, но колкото толкова.“ Липсвала нормална съпричастност и комуникация.

В болницата дошъл социален служител от Закрила на детето. 
„Щях да изгоня дамата, но Краси подхожда с добро. Тя остави още един лош отпечатък в живота ми. Каза: „Детето ви е в риск от изоставяне.“ Оказа се, че посещението им е формалност и те запознават родителите с начините, по които да се справят. Те решават дали детето ще получи грижите, коит оса необходими.

Помогнал им психолог на Карин дом. От там им обяснили как да се грижат за детето и благодарение на цялата любов и грижи, Микаела прохожда по-рано дори от здраво дете, и се справя благодарение на огромната любов на семейството си. 
Това показва чудото на любовта.

Коментар с Facebook

Свързани новини

Напиши коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *