Home-p1-970×90
Home-p1-970×90

Цвети: Бабо, аз паднах!

„Бабо, аз паднах!“.
Тези думи успява да изрече гимнастичката Цветелина Стоянова на баба си Цеца минути след като съседи я намират да лежи на тревата зад блок 319 в кв. „Надежда“. Това сподели през сълзи единствено пред „България Днес“ бабата на спортистката – пенсионерката Цеца. Жената се съгласи да говори за първи път само пред вестника ни, за да се спрат спекулациите и лъжите около зловещите събития във вторник, 14 юни.

Намираме баба Цеца в жилището й в кв. „Надежда“. Жената бърза за почасова визитация в „Пирогов“, където ежедневно съобщават какво е състоянието на Цветелина. Въпреки това се съгласява да даде интервю в апартамента, за да каже своята гледна точка за случилото се.

 

Жилището е скромно – навсякъде стари мебели. Там момичето живее с баба си и вече покойния си дядо в последните 10 години – без излишества, без възможности, без лукс. Блясък в хола създават единствено десетките спечелени медали на Цвети. По-голямата част от отличията са от времето, когато тя е индивидуалист в гимнастиката, доста преди да стане част от ансамбъла.

 

Баба Цеца е съсипана, приседнала е до плюшените играчки на Цвети

„Много ми е трудно да говоря, но ще го сторя пред вас само и единствено, за да се спрат лъжите, нападките и обидите по адрес на отбора и треньорите. Истината е, че не може да се вини Илиана Раева или някой друг. Всички се грижеха изключително много за Цвети. Тя остана много мъничка без майка… беше едва 3-ти клас. Треньорките я взеха под опеката си и я гледаха като свое дете. Знаеха, че липсата на майчица е най-тежкото изпитание за едно крехко създание. Илиана Раева идваше тук, носеше й сокове и плодове. Интересуваше се постоянно от нея и се стараеше да й създава чувство на обич и топлина. Никога не са се карали, никога не е имало неразбирателства между треньорите и състава, нито между самите момичета. Те бяха приятелки, излизаха рядко, но винаги заедно“, започва своята емоционална изповед баба Цеца. След което неволно се връща в онзи зловещ следобед във вторник, 14 юни.

„Помоли ме да отида до магазина за ягоди. По нищо не личеше, че нещо се е случвало в душичката й. Губят ми се моменти, но помня, че я видях зад блока да лежи на тревата. До нея стояха едно съседско семейство – мъж и жена. Те са я намерили първи след падането, извикали са линейката. Кълна ви се, че в първия момент помислих, че тя е слязла долу. Не съм допуснала вариант да е скочила – най-малкото беше в съзнание и говореше. Каза ми – „Бабо, аз паднах…“. Не я попитах дали е скочила сама, или случайно е станал инцидентът. Размърда си краката и усети, че едната й маратонка липсва. Помоли ме да я намеря и да я сложа на крачето й. От там насетне в съзнанието ми е пълна мъгла. Нямаше място за мен в линейката, дойде внукът ми – нейното братче. Той ме закара в „Пирогов“ – връща се назад баба Цеца със сълзи в очите.
Жената не иска и не може да повярва, че Цветелина сама е поискала да се убие. Нищо крайно в поведението й не подсказвало подобно намерение. Бабата признава, че внучката й напоследък страдала от безсъние. Била напрегната, което не е нещо нетипично за състезателите преди големи първенства или олимпиади.

 

Вече повече от седмица 75-годишната пенсионерка не спира да плаче и трепери за здравето на внучката си

„Няма причина, разбирате ли! Ако е скочила съзнателно, то е било в някакъв страшен миг на отчаяние. От какво е породено това отчаяние и безизходица – не зная, нямам обяснение. Никога няма да я попитам, няма да задам този въпрос. Живот и здраве, да се оправи, да си дойде вкъщи, пак няма да я разпитвам. Лекарите в „Пирогов“ също не са я питали, за да запазят спокойствието и психиката й. Ако трябва да бъда честна, ще ви кажа, че в първите минути си помислих, че се е подхлъзнала или се е замаяла на терасата. Веднъж аз самата щях да падна, защото ми прилоша, а терасата не е високо укрепена“, размишлява баба Цеца.

Вече седмица старицата не спира да плаче и да се моли на Богородица – малка икона, поставена на стената в апартамента й. Според нея е цяло чудо, че Цвети е оцеляла след падане от подобна височина.

 

 

„Винаги съм вярвала, че има сила свише. Днес съм убедена, че има Бог. Лекарите също ми казаха, че това е абсолютно нереалистично – не само да остане жива, но и да не е раздробена. Когато я видях в тревата, тя лежеше буквално на 5 см от една тротоарна плочка. Ако дори само главата й беше паднала на цимента… знаете какъв щеше да е изходът. Прекалено много обстоятелства са я запазили – антените, в които се е удряла, дървото, тревата отдолу. Мисля и премислям всяка минута, че това не може да е случайно“, казва пенсионерката.

Според възрастната жена покойната майка на Цвети – Анета, също й помага от небето.
„Искам да отправя призив към обществото – нека не се съдим на сляпо, нека не отправяме толкова категорично присъди. Само Бог знае истината и само той съди по делата ни. Ние, хората, сме жестоки и ме боли, че в този труден момент толкова негативна енергия стига до хора, които са били изключително добронамерени към Цвети. Ще помогнете на Цветелина, ако се помолите за нея. Молитвите стигат до нуждаещите се, силно вярвам в това“, казва още жената.

През 2006 г. Цеца внезапно губи дъщеря си Анета. 38-годишната жена, майка на Цвети и брат й Найден, умира от инсулт. Съвсем наскоро умира и дядото на гимнастичката. За 75-годишната баба инцидентът с Цветелина е поредното тежко изпитание.

„Чувствам, че отново губя почва под краката си. За мен светът свърши през 2006-а, когато погребах дъщеря си Ани. Трябваше някак си да се съживя в името на Цветелина, да я отгледам, да й дам онова, което Ани не успя. После загубих мъжа си, а сега това с внучка ми. Трябвало е да става, било е писано, но вярвам, че тя ще се оправи и един ден всичко ще бъде наред. Този вторник, 14 юни, ще остане само един болезнен спомен за мен и детето“, плаче баба Цеца.

 

Отрупана с медали секция – отличията са спечелени основно по времето, когато Стоянова е индивидуален спортист

Пенсионерката се разстройва истински от мисълта на какво са подложени в момента съотборничките на Цвети, както и резервата й Любомира Казанова, която трябваше да я замести на Европейското първенство в Израел.
„Милите ми момичета! Не искам да си представям какво им е на тях сега! Дано намерят сили и се изправят. Тъкмо спортът в България леко живна, ще бъде жалко да го потъпчем с омраза и обвинения“, капят сълзите на бабата на Цветелина. 

Не е гладувала

Напук на всички теории за издевателства и жестоки лишения, Цветелина Стоянова не е имала никакви проблеми с пазенето на диета и специални хранителни режими. „Сама си следеше и регулираше килограмите. Никога не й се беше налагало кантарът да покаже нещо извън нормите. Не се е оплаквала, че гладува или че й тежи хранителният режим. Тя по генетична линия е фина, стройна и гъвкава. Все пак и двамата й родители са се занимавали със спорт. Просто няма на кого да се метне едра или пълна. С лекота се справяше – ядеше под час и определени неща, беше горда с това и не се е оплаквала, че не й стига храната“, споделя баба й Цеца.

Коментар с Facebook

Свързани новини

Напиши коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *