Home-p1-728×90
Home-p1-728×90
Топ теми

Благоевградският историк Н. Стоянов по горещата тема на деня: Британският разум шамароса Брюксел

„Очаквай неочакваното” – този израз принадлежи на най-великата жена на Европа през ХХ век, британския премиер Маргарет Тачър. Думи, идеално пасващи на шока, който тресе Брюксел след вчерашния референдум на британците, които с 52% „за” срещу 48% „против” се обявиха за излизане от Европейския съюз.

Много интересен бе развоят на манипулативната кампания, която европейските медии в негласен съюз с американските, обработваха общественото мнение във Великобритания – за вредите от напускането на общността. Не, случилото се е „лоша новина” за брюкселската „клептокрация” (от гр. κλ?πτω – крада; буквално „крадлива власт”), а не за европейските народи, предадени от собствените си правителства, погазили националния суверенитет и традиции.

Не е важно наистина ли Великобритания ще напусне ЕС, доколкото референдумът няма задължителен характер. Несъмнено британският парламент ще се съобрази с волята на нацията, за което има 7-вековни исторически традиции. Победата на „британския разум” е победа и на Европа, колкото и парадоксално да звучи това. Вотът на британците отваря вратите за реално преструктуриране на Европейския съюз в посока реализиране мечтата на генерал Де Гол за „Европа на отечествата от Атлантика до Урал”. А не сегашната маргинализирана (деградираща) общност, неусетно превръщаща се в гробница на европейските нации.

Защо се случи онова, от което толкоз трепереха в Брюксел? Защото на фона на настъпващата ислямизация на Стария континент, на политико-икономическия натиск на Вашингтон, чрез НАТО превърнал Европа във „военно-политически протекторат”, случилото се означава неизбежен завой в правилната посока. Към една съвършено друга Европа, в която не брюкселските бюрократи ще определят посоката на развитие, а националноотговорни елити. За жалост в Евросъюза с това могат да се похвалят единствено Полша, Унгария и Чехия.

Интересно кога и как ще започне „войната”, прогнозирана от нашенския президент и геополитически лаик Плевнелиев, който онзи ден при среща със студенти в Софийския университет буквално изтърси: „Ако се разпадне Евросъюзът – следва война. Толкова е просто”.

Наистина е „просто”, но в едноизмерното (плоско) мислене, лишено от визия за бъдещето. Докато премиерът Борисов разумно коментира решението на британците („в крайна сметка аз уважавам тяхното решение”), вижте какво каза безславно отиващият си обитател на „Дондуков” 2. Той не просто коментира, а си позволи наглостта да оценява една велика нация: „Смятам, че това е един лош ден за Европа. Лош ден за европейската демокрация. Ясен знак за ненаучен урок от историята.”

От кого „ненаучен урок”? От английския народ, превърнал Великобритания във втора (след Древна Елада) родина на европейската демокрация? Там, където в недрата на британския феодализъм се ражда парламентът, квинтесенция на демокрацията! Защото в превод от гръцки демокрация означава „власт на народа”, а не на корумпираната партокрация и бюрокрация. За пръв път в световната история именно в Англия се роди буржоазната демокрация! Няма ли съветници да подскажат на президента, че точно преди 8 века (в 1215 г.) именно британците принуждават крал Йоан Безземлени да подпише Великата харта на свободите (на лат. Magna Charta Libertatum), ограничаваща  правата на монарха! Че през 1265 г. възниква парламентът, който в продължение на векове системно и настойчиво разширява правата на народа! 

А сега (след британския шамар за Брюксел) Плевнелиев трябва да „ни осветли”: точно за каква война говори! Вътрешноевропейска или, както контекстуално ни намеква – за хибридна война на Русия срещу Европа?

Брюксел е в нокдаун след „случилото” се. Това е повод и възможност на националните сили в отделните страни да се обединят за радикална ревизия на Лисабонския договор. Не Брюксел, а отделните европейски столици трябва „да извиват ръцете” на Брюксел. Пътят към това лежи през радикално ограничаване властта на Европейската комисия, чиито членове (т.нар. еврокомисари) от арогантни диктатори трябва да се смалят в своите сфери на отговорност и да играят единствено ролята на консенсусни координатори на отделните национални усилия. И нищо повече!

Британският вот е и победа на уязвимите икономически източноевропейски страни, особено България и Румъния, чиито лъжеелити са отдавна предали своите народи.

Не само това. Още една последица в политически план вещае радикална промяна на Стария континент. Става дума за това, че референдумът доказа краха на т.нар. „системни партии” (десни, либерали и леви). Всъщност благодарение на тях днес Европа е в „системен хаос”. Оставката на британския премиер Дейвид Камерън доказва не само това в каква степен Великобритания е деградирала от гледна точка на дефицита на силни политически играчи. Крахът на Камерън бе в това, че той прие за тактика стратегическото искане на британската нация да напусне Евросъюза. Затова, когато разбра, че настроенията надделяват в полза на напускането, изведнъж той се обърна на 180 градуса, призовавайки британците да подкрепят оставането на Великобритания в Евросъюза.

Крахът на Камерън обаче говори и за друго. Пресни социологически проучвания на общественото мнение в Страната на Шекспир са повече от знакови. На въпрос кой чужд лидер бихте желали да управлява Вашата страна, близо 80% от британците сочат руския президент Владимир Путин! И не защото одобряват неговата политика, а защото той твърдо и компетентно отстоява националните интереси, а не е послушко на Вашингтон, какъвто, за жалост, се доказаха Дейвид Камерън и неговата „германска сестра” Ангела Меркел. 

Това, което днес липсва на Европа, са силни (разбирай национални) и способни лидери, с визия към бъдещето. Каквито са били Уинстън Чърчил и Маргарет Тачър (за Великобритания), ген. Шарл Де Гол (за Франция), Конрад Аденауер и Хелмут Кол (за Германия). 

Британският вот е победа на европейския разум над манипулираните от купени политици и медии чувства. Че именно разумът, а не чувствата диктуват нормалното поведение, го доказа британският национален дух. Което напомня малко известна мисъл на Джилингуърт: „Разумът ни дава знание, а вярата само една вероятност, която е една степен на знанието и затуй стои по-долу от него. С разума, а не с вярата, ние трябва да обмисляме религиозните и политически въпроси. Само разумът ни помага да различим истината от лъжата”.

Коментар с Facebook

Свързани новини

Напиши коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *