Home-p1-728×90

Хиляди държавни чиновници в Пиринско точат милиони от бюджета за ненужни статистики и отчети, към космическите заплати получават тлъсти бонуси и ползват отпуски и за рождените дни на децата си

Над 120 държавни агенции, комисии, инспекции, инспекторати и държавни ведомства точат държавния бюджет с космически заплати, секретарки, телефони, разходи за гориво, почивка и всякакви други екстри, неподозирани от средностатистическия българин. За пълен комфорт държавата им плаща и осигуровките, допълнителни заплати за големите празници, ДМС бонуси, командировъчни, квалификации и преквалификации, представително и униформено облекло и по няколко заплати кеш при пенсиониране.
Срещу всичките тези привилегии държавният служител е задължен да не работи повече от 8 часа на ден 5 дни седмично, да ползва 12 дни допълнително към годишния си отпуск, ако му се наложи да остане някой ден извънредно на работа, да ползва задължително поне 30-минутна обедна почивка за хранене и да следи дали му се събират поне 48 часа непрекъсната седмична почивка, понеже, ако е по-малка, това е противозаконно. Също така той ползва 2 дни допълнителен отпуск за чествания на празниците на малолетните си деца, както и 3 дни допълнително, ако членува в синдикална организация. Получава и допълнителни възнаграждения за извънреден труд и за работа на официални празници.
В България няма точна статистика колко са държавните служители, защото извън изброените по-горе видове служби има още министерства, областни управи, полиция и т. н., но според приблизителни цифри миналата година броят им беше 769 000 души. След като няма централна статистика, невъзможно е да се направи такава и в областта, още повече че местните държавни служители съвсем не са 1 или 2-ма – почти всички агенции имат в Благоевград областни структури, офиси, регионални звена или поне изнесени работни места.

Всъщност в Благоевград по разбираеми причини няма май само офиси на Изпълнителната агенция по морска администрация.
Но пък имаме Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури, която е към Министерството на земеделието и храните и целогодишно пише ситуационно-перспективни анализи на риби и други водни организми, веднъж годишно зарибява с малки рибки някой водоем, издава билети за риболов и обикновено ден преди откриване на сезона 1-2-ма служители отскачат до яз. „Стойковци“ да видят дали някой тарикат не е метнал въдицата преди полунощ, та да му я конфискуват.
Спецовете от „Рибарство и аквакултури“ чрез техния отдел „Рибарство и контрол“ – Благоевград обикновено правят проверките си съвместно с Басейнова дирекция “Западнобеломорски район – Благоевград”. В прерогативите на Басейнова също е да обследва функционалността на рибните проходи около МВЕЦ-овете и по язовирите. Миналата година в тази дирекция беше извършено преструктуриране на част от специализираната администрация – отдел “Специализирани карти, бази данни и ГИС” беше обединен с отдел “Планове”, но персоналът не трепна – работят 48 души, а и непрекъснато текат конкурси за младши и старши експерти, инспектори и т. н., които се наемат обикновено с основна задача актуализиране на Плана за управление на речните басейни и изготвяне на План за управление на риска от наводнения, изготвяне на програми за проучвателен, оперативен и контролен хидробиологичен мониторинг, определяне текущото екологично състояние на водните тела, подготовка на периодични доклади и бюлетини за състоянието на водите и т. н.. Заплатите на средния ешелон в Басейнова дирекция стигат до 1200 лв.

За язовирите отговаря и „Напоителни системи“, който е оператор на водното им потребление. Дружество има 10 регионални представителства в страната със статут на клонове, единият от които се именува „Струма-Места“ и е в Дупница. Той следи язовирите в Югозапада да не прелеят, а на земеделските производители да им се събира редовно такса за напояване на нивичките. Тъй като препълването на язовирите е Божа работа и, за щастие, се случва изключително рядко, а тръбите на напоителните системи отдавна са окрадени, дружеството се е преориентирало към предлагане на административни и консултантски услуги, проектантски, авторемонтни, дърводелски услуги, както и към продажба на карти за почивка на български и чуждестранни граждани в спортно-туристически комплекс “Жребчево” и почивен дом “Здравец”.
За яз. „Стойковци“ отговарят още институции – Регионалната инспекция по околната среда и водите в Благоевград, в която 31 души са ангажирани нонстоп да опазват въздуха, водите и почвите от замърсяване и увреждане, ловно-рибарско дружество „Сокол 1911“, които веднъж годишно го заселват с патици, както и Държавната агенция за метрологичен и технически надзор, в чието благоевградско подразделение работят 20 души, 6 от които надзирават само язовирните стени. Отделът на 6-имата е най-новият, открит в агенцията – съществува едва от 1 януари т. г., и следи само изпускателите и преливниците на язовирните стени в Югозапада, където има общо 380 язовира.
В Благоевград има още Агенция за борба с вредителите, която раздава съвети как да се пазим от кърлежите, въпреки че интернет изобилства с такива.

Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество в областния център на Пиринско е с численост, която е конфиденциална информация, заплати между 1100 лв. и 1600 лв. и непрекъснато търси нови инспектори. Тя е териториално бюро на дирекцията в София и за десетина години е успяла да запорира имуществото на вдовицата на Кьоравия, Марто Дебелия, Гурвата, Стоят Кравата и още няколко юнаци, но всъщност им прибра трохите, които не бяха успели да прехвърлят на други лица.

Още от създаването си през 2005 г. въпросната комисия е на вниманието на обществеността с нереалното съотношение между парите, които харчи за заплати, и многократно по-малкото пари, които вкарва в хазната. Тази година всъщност стана ясно, че за всеки лев, който е влязъл в държавата от конфискацията на незаконно придобито имущество, разходите на държавата са пет лева. Тоест за 10 г. конфискация комисията е изхарчила 56 млн. лв. за издръжката си, а срещу тези пари в хазната са постъпили едва 11 млн. лв. По тази причина през година-две се повдига въпросът какъв е кярът за държавата от въпросната комисия, и през година-две същият въпрос остава без отговор. Сега пък на Комисията за незаконното имущество се готви нов рестарт – ще я включват в мегабюрото, което ще се бори на глобално ниво с корупцията в страната.
Широко обгрижени с агенции, комисии и всякакви други институции са социално слабите, безработните и децата.

Агенцията за социално подпомагане към МТСП си има Регионална дирекция в Благоевград и дирекции „Социално подпомагане“ в другите градове от областта. Основните й задачи са да отпуска социални и семейни помощи за деца и помощи за първокласници, от което се възползват главно ромите, и да изготвя обобщени годишни отчети и анализи за дейността в областта на социалните помощи и социалните услуги. По тази причина социалните водят усилена кореспонденция на всякакви нива, включително и с директорите на училищата, които са задължени да им подават безпричинно отсъстващите ученици, за да могат социалните да накажат родителите им, като спрат детските надбавки.
Агенцията по заетостта при МТСП и бюрата по труда в общинските центрове обгрижват безработните в Благоевградско и по-скоро нуждите на министерството от информация, която да показва трайна тенденция към намаляване на безработицата в областта. Обществена тайна е, че през последните дни на месеца в бюрата не се регистрират безработни, за да не развалят тази статистика и да не се окаже, че вместо да пада, безработицата се е покачила. И тук пада голямо писане на отчети и статистически справки, особено по програмите за трудова заетост, които са над 250 на брой и са любимата дейност на социалното министерство. Това е агенцията с най-цифромански наклонности – според отчетите й всяка година по около 300 000 безработни започват работа и се преквалифицират, което означава, че за по-малко от 1 петилетка безработицата би трябвало да е напълно стопена и в страната да не е останал нито един без препитание.
Учениците са любима целева група на бюрократичните държавни служби, точно както е и яз. „Стойковци“.
За тях се грижи Регионалният инспекторат по образование, Център за професионално обучение, Ресурсен център, Кариерен център, Национална агенция за професионално образование и обучение, Държавната агенция за закрила на детето, цели отдели в Агенцията за социално подпомагане, Социални грижи, Инспекцията по труда /която следи да не би случайно някой малолетен да е започнал работа без нейно разрешение/ и кой ли още не. Като се прибавят училището и родителите, при толкова ангажирани институции е много чудно как има още безпризорни и малтретирани деца, както и такива, които не стъпват в училище, или пък, ако го правят, то е, за да си купят дрога от училищния двор.

В Изпълнителна агенция Главна инспекция по труда в Благоевград освен за експлоатация на деца, двайсетина добре платени служители проверяват по спуснат от София тематичен план за проверки различни фирми и обекти. Планът се измисля от 86 бюрократи на агенцията в централата. Тъй като предварително се знае, че този месец обиколката ще е по строителни обекти например, работниците получават указания от бригадирите да ходят с предпазни каски, докато мине опасният период. Ако инспекторите все пак хванат някакво нарушение, пише се предписание, после акт и на края се стига обикновено до съда. Така че времето на инспекторите е поделено между командировки и съдебните зали, където губят дни на ред, за да докажат, че съответният работодател действително е погазил закона и трябва да си плати 100 лв. акт.
В Благоевград има още Агенция по геодезия, картография и кадастър, която е по-добре охранявана от банков трезор – посетителят има право на достъп само до гишето, където трябва да плати за скицата, която му трябва. Тази агенция има изнесени работни места в Разлог, Гоце Делчев, Сандански, Петрич, Банско и Белица, където работят все главни и старши специалисти. Има обаче и частни кадастри, поради което конкуренцията за таксите на българите, решили да строят, да си извадят карта на нивичката или нещо друго, е жестока.
Агенцията за устойчиво енергийно развитие е поредната държавна структура, върху ползата от която доста може да се спори. Тя съществува, за да популяризира тезата, че енергийната политика на България е изцяло съобразена с основните цели на енергийната политика на Европейския съюз за енергийна сигурност, конкурентоспособност и устойчиво развитие.

Поне веднъж годишно нейни спецове идват в Благоевград, за да я повторят пред съществуващата Областна комисия за енергийно развитие. Иначе Агенцията участва в разработването на Национални планове за действие по енергийна ефективност, изготвя ежегодни отчети за изпълнението им, организира изпълнението на дейности и мерки, включени в националните планове за действие по енергийна ефективност и т. н. все важни и отговорни неща. Сайтът й е пълен с още по-вълнуващи новини “ главно преглед на печата за деня и интригуващи заглавия от типа „Как да свалим 22 кг за 20 дни“.
Изпълнителна агенция „Военни клубове и военно-почивно дело“ работи като държавна туристическа агенция – стопанисва хотелите на военните, дава под наем зали и набляга на културните мероприятия като представяне на книги с военна тематика. В региона има поделения в Благоевград и Гоце Делчев, където стопанисва хотелите си – с по 2 звезди и на сравнително народни цени за хора извън структурите на Министерството на отбраната. Например апартаментът е 40 лв., а 4 човека могат да преспят в 1 стая срещу скромните 50 лв. Голямата задача на агенцията всъщност е да следи дали някой от ръководния състав на МО, Българската армия и структури на пряко подчинение на МО, няма да прояви желание да преспи в благоевградския хотел баш когато апартаментът е зает от някой простосмъртен турист. Тогава настава едно звънене, едни отмени на резервациите, едно суетене, и в крайна сметка туристът бива преместван без предупреждение в друга стая.
Към Изпълнителната агенция по околната среда в Благоевград съществува Региoнална лаборатория, която е структурно звено към Главна дирекция „Лабораторно-аналитична дейност“ към агенцията и е акредитирана като офис към Изпитвателна лаборатория на дирекцията. Точно толкова неразбираемо звучи и дейността на самата лаборатория, която „осъществява мониторинга от Националната система за мониторинг на околната среда на територията на област Благоевград и извършва и услуги на външни клиенти във връзка с изпълнение на собствен мониторинг”. Иначе казано, по ценоразпис прави изследване на проби на водата, въздуха и почвата, ако случайно някоя институция или физическо лице поискат това от нея.
В изпълнителни агенции по „Сортоизпитване, апробация и семеконтрол“ има Териториално звено Югозападен регион, въпреки че тук земеделското производство е сведено до санитарния минимум и се ограничава до десетината корена домати в селските дворове. Имаме и Изпълнителна агенция „Селекция и репродукция в животновъдството“, която проверява развъдни организации и организира по 1-2 животновъдни изложения годишно, защото няма животни за повече. Национална служба по зърното и фуражите, Национална служба за съвети в земеделието и още няколко са пряко насочени към селското стопанство, каквото всъщност у нас няма.
Изпълнителна агенция „Борба с градушките“ наблюдава 8 силно градобитни райони в страната, но по някаква случайност сред тях няма нито един от Югозападна България. Което вероятно е и причината в Югозапада доста често да падат градушки.

В Благоевград има обаче Изпълнителна агенция по лозята и виното, която е към Министерството на земеделието и храните. Тук 3-ма експерти на държавни заплати контролират спазването на изискванията на Закона за виното и спиртните напитки по отношение на лозовите насаждения, гроздето, предназначено за производство на вино, гроздовата мъст, продуктите от грозде и вино и вината – нещо, което винарните го правят в собствените си лаборатории. Другото, което правят в лозовата агенция, е да препечатват на електронната си страница програмите на Държавен фонд земеделие и областните и общински земеделски служби, свързани с мерките за подпомагане на лозаро-винарския сектор, както и новини от Агенция „Митници“ за някой ударен склад с безакцизен алкохол или арестуван казан за ракия.
Агенции за хората с увреждания, за държавна финансова инспекция, за ядрено регулиране, за оценяване и акредитация, Българска агенция за инвестиции, Комисия за публичен надзор над регистрираните одитори, Изпълнителна агенция “Електронни съобщителни мрежи и информационни системи” и друга – “Одит на средствата от ЕС”, са все структури, които гълтат милиони левове от бюджета за дейност със съмнителен резултат.

Агенцията за държавна финансова инспекция е със 187 души численост и 1,3 млн. лв. разходи, от които 825 000 за заплати. Част от тях пристигат в Югозапада, където АДФИ има изнесени работни места. Основната й цел е да защитава публичните финансови интереси чрез инспекции за спазване на нормативните актове, уреждащи бюджетната дисциплина. За публичните финансови интереси обаче се грижи и Комисия за финансов надзор, както и Агенцията за държавни вземания, да не говорим за Националната агенция за приходите. Последната в Благоевград обитава цял бивш хотел, въпреки че е само офис на НАП “ София град. Тук декларации, молби със свободен и бланкетен текст, заявления и уверения се пишат с десетки, дори ако става въпрос за 10 стотинки разминаване между изчисленията на данъчно задълженото лице и тези на агенцията. За да се изчисти тази разлика, обикновено минават 1-2 години, през които 10-те стотинки вече са станали левче. Обяснението на служителите в НАП за поредната забавена с години преписка е, че нямат време да се занимават с дребни суми, тъй като приоритет са им големите длъжници. Имат обаче предостатъчно време, за да дават информация за годишните приходи на частните съдебни изпълнители и да тормозят по телефона данъкоплатците, ако им виси някакво задължение или не са подали достатъчно на брой декларации и молби, за да го изчистят.

Няма особена яснота с какво се занимава Изпълнителната агенция за насърчаване на малките и средните предприятия и Агенцията за икономически анализи и прогнози при условие, че бизнес в България не остана, а ако има, той едвам крета и се нуждае не от насърчение, а само и единствено от свежи пари. В мистерия тъне и дейността на Търговско-промишлената палата в Благоевград, която иначе би трябвало да подпомага производителите в намиране на пазар или бизнес партньори. И понеже производители липсват, палатата го е ударила на бизнес – продава срещу 7,50 лв. с ДДС офертни предложения на български и чуждестранни фирми, а ако потребителят прецени, че предложението може да му свърши работа, срещу скромната сума от 100 лв. експертите на палатата могат да направят проучване на отделни елементи от предложението – цени, количества, срокове на изпълнение, начин на плащане, транспорт и т. н.
Като цяло дейността на повечето от агенциите и комисиите е да правят планове, стратегии, консултативни съвети, да участват в областни комисии и в 21-и век да изписват тонове бумаги за всевъзможни справки, които се изпращат „горе“ за обобщаваща информация. Всяка година се отчита лек спад в числеността на държавната администрация – с 2-3%, и покачване на средните заплати в публичния сектор с около 8-10%. Съкращенията на персонала обаче реално е нулево, защото повечето от бройките са незаети щатове, а и непрекъснато се обявяват още и още конкурси за нови експерти и инспектори.

Коментар с Facebook

Свързани новини

Напиши коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *