Home-p1-728×90

Fake news: Възседнал бял кон, Свети Димитър пробожда смъртоносно с копие българския цар Калоян под стените на Солун

Знаците и символите управляват света, а не думите и не законите.
Конфуций

В нощта на 7 срещу 8 октомври 1207 г., точно преди 810 години, под стените на Солун при мътни обстоятелства предава Богу дух третият от братята Асеневци – цар Калоян. Съгласно легендата, прободен в палатката от Св. Димитър Солунски, небесен закрилник на втория по големина и важност град във Византийската империя. Парадоксът! Същият светец 1185 г. е обявен за духовен покровител на Търновград, столица на Второто българско царство. Това става, след като през 1185 г. норманите превземат и разграбват Солун.

Есен 1185-а. Братята Асен и Петър издигат в Търново молитвен дом „Св. Димитър“. При освещаване на църквата, възползвайки се от солунската трагедия, разпространяват вестта: закрилникът на Солун напуснал „богохранимия“ град и долетял, за да подкрепи българите в борбата за свобода. За аргумент показали прочута икона на светията, която „по чуден начин“ пристигнала в Търново. С този акт екзалтират народа и дават сигнал за въстание, довело 1186 г. до възстановяване на българската държава.
20 години (1187-1207) обаче „завъртулките“ на съдбата не спират. Напомнят на късопаметни простосмъртни за минали събития, дават знаци за бъдни такива.
Колкото до гибелта на цар Калоян в нощта на решителната атака на Солун, тя е обяснена с гръцка легенда: Св. Димитър поразил с копие цар Калоян като наказание за греховете му срещу ромеите. Наистина ли е било поредното чудо на светеца? Или… има нещо друго.

СВЕДЕНИЯТА ЗА
ГИБЕЛТА НА ЦАРЯ СА ПРОТИВОРЕЧИВИ

Да осветлим събитията, довели до царската гибел. На 4 септември 1207 г. Калоян неочаквано постига голям успех. Българска стрела пронизва смъртоносно в окото най-силния му враг – Бонифаций Монфератски, крал на Солунското кралство. Той е един от вождовете на IV кръстоносен поход, завладял на 12 април 1204 година Константинопол. Походът разцепва на две Византийската империя. Ражда се Латинската империя, а Бонифаций се настанява в Солун като васал на латинския император Бодуен I Фландърски.
Ползата от гибелта на Бонифаций е значима. Смъртта обезсмисля взето в нач. на август с.г. между императора Анри (брат на пленения от Калоян император Бодуен) и Бонифаций решение за координирано настъпление срещу българското царство. Чийто цар бил смятан за еретик, подкокоросващ плъзналата из католическа Европа богомилска ерес.
Възползвайки се от драматично променената ситуация, в края на септември 1207 г. Калоян обсажда Солун. Всичко било готово за решителен щурм, който щял да отвори пътя за овладяване на Континентална Гърция. Никога български владетел не е бил толкова близо до покоряване на втория по значимост град на Балканите. Калоян притежавал необходимите военни, материални и човешки ресурси.

Да проследим развоя на събитията.
“Пред Солун – четем в справочника „Българските ханове и царе“ – се състоял голям военен съвет, на който били уточнени подробностите около предстоящия щурм – началото на октомври 1207 г. След това цар Калоян се оттеглил в шатъра си. След полунощ в българския лагер настъпила суматоха – стенанията на ранения цар Калоян били примесени с обвинения срещу куманина Манастър. Калоян го обвинявал в предателство и повторил няколко пъти, че копието на Манастър му нанесло смъртоносна рана. На другия ден (преди свечеряване) цар Калоян починал в големи мъки. Военачалниците му, които “много го обичали и не пожелали да оставят тялото му на поругание”, отнесли със себе си мъртвия цар, като изкормили трупа и го осолили, за да не се разложи по време на дългия път за Търново”.

Има две основни версии за царската смърт.

Първа (легендарна) версия.
“Похвално слово за чудесата на великия мироточец Димитър”: “Именно тогава, призори, бог най-сетне наостри отмъстителния си меч и го наточи като с точило с ревността на Мъченика. Нашият наистина буден пазител и защитник на града и голям воин на великия Цар, Димитър, яздещ бял кон, се появява внезапно пред българския владетел и тутакси нанася смъртоносна рана на окаяника. А той веднага извика силно и започна да обвинява върховния началник на войската си – Манастра, че уж бил наранен от него. Той наистина беше ударен право в гърдите и се стичаше надолу достатъчно кръв, така че да се обагри кракът ти, Димитрие, в кръвта на враговете ти заради твоя град. И царят започна да изнемогва“.
Калоян не живял дълго – след залез слънце на 8 октомври предал Богу дух.

Втора (“научна”) версия.
„Няма съмнение, че цар Калоян станал жертва на заговор, в който главно действуващо лице бил куманинът Манастър. Фактът, че още призори побягнал от българския лагер, подсилва подозренията, че в комплота срещу царя взела дейно участие куманската аристокрация. Но нишките на заговора водят и до търновския дворец и царевите сродници, включително и до съпругата на Калоян, която била „скитка“, т.е. куманка“.
Жителите на Солун „приписали чудодейното избавление на Св. Димитър Солунски, който с бял кон влетял в шатъра на цар Калоян и го пробол с убийственото си копие!“.
Ето тривиален „научен“ коментар: „Подобни наивни обяснения са нещо обичайно за средните векове, но те не са в състояние да прикрият истината. Поредният преврат пред стените на Солун сложил края на едно великолепно царуване. Юначният Калоян загинал в разцвета на силите си, на път да осъществи една от вечните мечти на българското оръжие”.
Хувави, силни думи. Но те не разкриват дълбинните причини на случилото се, но оставят съмнение върху истинността на горецитираната от нашенски учени „рационална версия“. Не става ли дума за чудовищна fake news (фалшива новина), дошла от миналото под формата на легенда?! При това с погрешен прочит?!
765 години по-късно щастлива находка хвърля лъч светлина. През 1972 г. при археологически разкопки в църквата “Св. 40 мъченици” във Велико Търново в северния й портик е открито погребение на мъж със златен пръстен-печат с надпис в негатив “Калоянов пръстен”. Погребението е означено с № 39. Размерите на пръстена и най-вече съвпадението името на неговия притежател от надписа с това на един от могъщите владетели на Второто българско царство – цар Калоян, привличат вниманието на учени и общественост.
Днес, осем века по-късно, няма спор: гроб № 39 е на българския владетел, което дава шанс да бъде хвърлена светлина върху скрити страни на живота на Калоян. Отлична изходна основа за това са прецизните изследвания на ред научни институти към БАН, систематизирани, обобщени и обнародвани от Веселина Инкова в нейния труд “Калояновото погребение” (София, 1979).
Една от най-интересните находки –

КЛЮЧОВА ЗА РАЗГАДКА МИСТЕРИОЗНАТА СМЪРТ НА КАЛОЯН –

е откритата върху останките от царските одежди свастика. В. Инкова: “При проучването костите от трупа и крайниците и пръстта около и под тях в погребението бяха установени остатъци от сърмовезана шевица. При технологичното изследване на по-запазените фрагменти от шевицата се установи, че е изпълнена чрез везба с коприна и златна сърма върху ленена материя. При рентгенографско проучване, имащо за цел определянето орнамента на везбата, бе констатирана ъглова дясна свастика и фрагменти от нея. Орнаментът на шевицата е съставен от редуващи се свастики“.
Авторката допуска грешка в определяне вида свастика. Нарича я дясна. Но всъщност е лява: пречупените краища на кръста са извити наляво. За сравнение: тези на нацистката свастика са извити надясно! Свастиката в гроб 39 е лявостраннна (обратна). Тя е свързана с Луната, с женското начало, докато дясната е свързана със Слънцето. От древността се знае: лявата свастика е злотворен символ, носи “негативна енергия”. Този вид свастика разкрива дълбинния, мистичен смисъл на станалото под стените на Солун. Несъмнен, своеобразен стигмат (знак, белег) на съдбата. Лявостранната свастика е злотворен символ: наляво пречупеното рамо на кръста символизира движение, обратно на часовниковата стрелка. А то води към Страната на смъртта. В митовете на западни и източни народи географски се свързва с крайния Запад.
Изследваните останки от дрехата доказват: става дума за кафтан (къса туника, наречена скарамангий), дошъл като мода от Византия. Авторката се спира на функцията на кафтана, тъй като облеклото на българската аристокрация “е под силното влияние на византийското облекло. Това одеяние е преди всичко парадната военна униформа и официалният ездови костюм на императора и висшите военни и дворцови длъжности и чинове”.

ФАТАЛЕН УДАР С
БРАДВА ПРОМЕНЯ СЪДБАТА НА ЦАРЯ

Читателят ще пита: какво общо има откритият в гроб 39 свастически символ със съдбата на Калоян? Да почнем с физическия облик на царя. Когато археолозите попадат на гроба, останките от погребението впечатляват. Четем: „Това на първо място се отнасяше до ръста на цар Калоян – той е бил висок около два метра, следователно фигурата му се откроявала значително сред неговите съвременници. Впрочем по всичко личи, че необикновеното телосложение било характерна черта на първите Асеневци“. Внушителният ръст бил съчетан с необикновена физическа красота и неслучайно съвременниците му го наричали Калоян (“Хубавия Иван”).
Анализът на останките на погребания в гроб 39 открива нещо любопитно. То променя досегашните оценки за личността на Калоян. Обяснява неговото “странно” поведение, отразено в изворите: невероятната му жестокост. Не само по отношение ужасната кончина през 1206 г. на затворения в кула латински император Бодуен, пленен на 13-14 април 1205 г. след битката край Адрианопол (Одрин).

Археологът Въло Вълев: “Ковчегът, от чиято конструкция се намериха 15 железни гвоздеи и 3 скоби, е бил положен заедно с мъртвото тяло на Калоян в яма, изкопана под разпечатаната настилка на портиката. Скелетът, 1,95 м дълъг, се откри на 1,25 м дълбочина под настилката. Върху черепа му има вдлъбнатина от удар с меч, който е преживян и не се е оказал смъртоносен“.
Факт от изключителна важност хвърля светлина върху причината за натрапчиво повтарящата се в историческите извори осъдителна оценка на садистичното поведение на цар Калоян. Едва ли случайно по този въпрос цари пълно единодушие между различните извори (византийски, латински, унгарски и пр.). Да, времената били огненокървави. Едните оправдавали жестокостите си с подобни гнусни деяния на противниците. Но в случая с Калоян има важен нюанс. Който, странно защо, е убягнал… А именно, че и преди е имало сурови български владетели (напр. хан Крум), клеймени във византийски и други извори за жестокости. Но никога не е имало в такава степен толкоз страховити факти за деянията на български владетел, както с Калоян. Несъмнена “червена лампичка” за всеки изследовател, пледиращ за обективност и безпристрастност. Едва ли случайно Калоян е наричан в гръцки извори
(Скилойоан, Кучето Йоан).

Днес, от върха на нови факти и научни знания, ще кажем: причината за това поведение се крие в патолого-анатомичен дефект. В цитирания справочник четем: “А изблиците му на жестокост можем да отдадем на чисто физиологични причини – при огледа на черепа на цар Калоян личеше една жестока рана на тилната част, получена от бойна брадва в младежките му години. Ударът е бил много силен и е нанесъл трайни увреждания. При опипването вътрешната част на черепа се докосваше един ръб, който е притискал силно мозъка на цар Калоян. Антрополозите бяха единодушни, че понякога този натиск е предизвиквал жестоки болки, които са могли да доведат и до умопомрачение. Вероятно по време на тези пристъпи цар Калоян е изпадал в онези състояния, за които говорят изворите. Това били моментни припадъци, които първоначално не можели да влияят върху цялостната преценка на неговата природа – тя се отличавала с необикновена справедливост, особено по отношение на народа”.

Очевидно ударът с брадва в тила се оказал фатален. С трайни последици за душевния статус на царя. Ако е тъй, не е ли изглеждал на моменти шизофреник в поведението? У когото „живеят“ две същества – добро и зло? Два фактора обясняват усилването дегенеративните и деструктивни за психиката на Калоян процеси.
Първият фактор: царят живеел необикновено интензивно – малко се задържал в Търново. Често бил в движение, яздел стотици километри на кон. Това се отразявало повече от зле на хронично увреденото място, намиращо се на деликатната зона между главния и гръбначния мозък. Продължителните, интензивно наситени с емоционалност и физическо напрежение ситуации, са предопределени от неутолим боен дух. “Моделиращ” нездравословен за човек с дълбока травма начин на живот. Фаталният “ръб”, притискащ в екстремни моменти мозъка на царя, “подлютявал” мозъчната тъкан.
Вторият фактор: възрастта. С годините болезненото дразнение се задълбочава. Зачестили болките в увредената зона. Нарастват по брой и интензивност припадъците. Дегенеративните процеси напредват. Патологичните промени в психиката водят до все по-масивни пристъпи на лудост и умопомрачение. Калоян погинал на около 40 години. Но в онези векове хората рядко надживявали 40 години. Тази възраст съвсем не се смятала за “средна”, както днес. Продължителността на живота в средните векове била по-къса от тази в античността. От изворите знаем: 13 и 14 век били болни времена, с периодично вилнеещи епидемии от чума. Малцина доживявали до 60 години.

Още тогава на съвременниците правели страховито впечатление зачестилите припадъци на лудост на царя. При един от тях заповядал да подложат пленника Бодуен на поругателна смърт. За това пише хронистът Никита Хониат: „Когато изпаднал в обичайния си пристъп на лудост, Калоян предал Балдуин на ужасна смърт“.
Цар Калоян бил обречен да страда. Влошаващата се травма в тила фатално се отразила на психиката. Мощният удар на брадвата не прекъснал живота, но непоправимо увредил зоната на деликатната връзка между главния и гръбначния мозък. От древноиндийското учение йога знаем: през гръбначния стълб в посока мозъка и най-висшата чакра Сахасрара преминават трите най-важни духовно-енергийни канала (нади) – Ида, Пингала и Сушумна. По които тече праната (vis vitalis, жизнената сила на човека). Тяхното накърняване при Калоян било непоправимо. Неизбежно, с времето царят

ИЗПАДА ПОД
МОГЪЩАТА ВЛАСТ
НА ЖИВОТИНСКИ ИНСТИНКТИ.

Това не е негова вина, а беда. Духовният живот креел, погивал. Всички действия протичали автоматично, механично, подобно условни рефлекси. Разрушителни действия, подчинени на максимата “Човек за човека е вълк”. Изгубил способността да мечтае, да вижда в бъдещето, да чертае градивни планове, владетелят се превръщал в самотен, зъл, демоничен “вълк”, жадуващ кръв и пепелища. Не е чудно: дори неговите сънародници се страхували от него, от непредсказуемите, необясними пристъпи на лудост. Владетелят подивявал: “естествен” резултат от озверяването (деградацията) на човешката природа. От Стария завет знаем: същото става с вавилонския цар Навуходоносор, наречен „неправосъден и най-зъл цар на цялата земя“. Пророк Даниил тълкува съня на царя и провижда какво го очаква: „Сърцето човешко ще му се отнеме и ще му се даде сърце зверско, и ще преминат над него седем времена“.
А Калоян все по-натрапчиво и подозрително гледал на обкръжението, не само на външните врагове. Превърнал се в страшилище не само за чужди, но и за свои. В този контекст като че надделява версията за гибел, породена от заговор в обкръжението му. Царят бил властна, харизматична личност. С всички необходими за това физико-волеви качества. Но личността постепенно анихилирала (чезнела), интелектуално деградирала. Калоян се опивал от дима на изпепелените селища, от мириса на лееща се човешка кръв. Неусетно се превръщал в хомо-лупус (човеко-вълк). Терминологически еквивалент, известен във фолклора с понятието върколак.

МИСТЕРИОЗНОТО ЖИВОТНО ОТ
КАЛОЯНОВИЯ ПРЪСТЕН

Има важен детайл от Калояновото погребение. В символен план ни открехва да проникнем в мътното светоусещане на царя. Става дума за смислите, които навява фантастичното животно, заемащо централно място в открития в гроб 39 масивен златен пръстен-печат с надпис “Калоянов пръстен”. В. Вълов: “В централното поле с дълбок релеф е изобразено фантастично животно с тяло на пантера и драконова глава. Фигурата е раздвижена, с извита над тялото опашка, повдигнат преден крак и обърната назад глава, носена от извита шия. Главата е със заострена муцуна, която е широко отворена, и клепнали назад уши. В околовръстното поле е издълбан надпис с името на притежателя”.
Този пръстен-печат от гледна точка на динамиката, която внушава изобразеното в центъра му животно, носи дълбоки смисли. Безмълвната информация, която носи, го прави изключително полезен за разгадка личността на Калоян. Има основания да виждаме в това фантастично животно онзи добавъчен (но не второстепенен по значение) символ освен злотворната свастика. Предимството на зоосимвола е в богатата образна конкретика. За разлика от свастическия знак, чиято абстрактност на рисунъка прави смислите дълбинни, неразгадаеми. Смислите на зоосимвола дават безценна информация за душата и духа на притежателя на пръстена. Не е ли в него кодирана тайната на стъписващата жестокост на царя!
Проникновен анализ на мистериозното животно от Калояновия пръстен ни дава В. Инкова: “Изображението на животното, осъществено в сложна техника на няколко етапа, е реалистично и детайлизирано. То има изправени остри уши, издължено петнисто тяло, крайници и опашка, характерни за представителите на семейство Котки. Главата му обаче е с издължена муцуна и по-скоро наподобява глава на куче или вълк. Анатомичните и външни белези и черти, пропорции и поза на фигурата, и тяхната трактовка ни дават основание да допуснем, че изобразеното животно е най-вероятно барс. Възможно касае за обобщен образ на хищен звяр – барсовиден лъв”.
Много важно за разбиране смисълът и мотивът за преднамерено търсеният вид и поза на гравирания в центъра на пръстена зооморфен символ е търсеното емоционално внушение в изображението. Очевидно изрично взискано от поръчителя (притежателят) на пръстена към майстора на изработката. В. Инкова: “Агресивната поза на животното – с вдигнати предни лапи, размахната нагоре опашка, яростно извита назад. Пръстенът-печат поражда отпечатък, на който се вижда, че хищникът гледа на Запад (алегория на Страната на Смъртта – бел. Н. Ст.) с глава и зейнала уста, което придава хералдическа значимост на изображението”.

Хищникът, изобразен в центъра на Калояновия пръстен, символично отразява неумолимия войнствен нрав и поведение на неговия притежател. Едва ли случайно зоосимволът се припокрива със злотворната лявостранна свастика! Едва ли случайно съвпадат тези два злотворни символа в гроба на владетеля: барс и лявостранна свастика. Едва ли е случайно смисловото сходство между злотворната свастика и неестествената извитост на шията на звяра в посока Запад! С широко озъбена хищна паст с огненочервен език! Несъмнено става дума за изначални знаци, пророкуващи съдбата на личността.
Чингис хан също носил масивен златен пръстен. С гравирана в рубин на свастика. Но тя била слънчева – с пречупено надясно рамо. Чингис хан имал щастлива съдба. Но пръстена носел на дясната китка. А цар Калоян – на лявата! Този злокобен знак отбелязват археолозите при внимателния оглед на намерените в гроб 39 останки и вещи. Там, отбелязва В. Инкова, “между лъчевата и лакътната кост на лявата ръка е открит златен пръстен на погребания”.

Важна подробност. За разлика от пръстена на Чингис хан, Калояновият пръстен имал друга функция – държавническа. Играел ролята на царски печат. Т.е. не само в символен, но и в действен план предопределял делата и съдбата на неговия собственик. Главният ключ към тайната на злотворната съдба на Калоян е в мистичната роля и функция на лявоориентираната свастика, носена на лявата ръка! Символизира нещастие, падение, рушение. „Защото – четем в „Речник на символите“ на Ж. Шевалие и А. Геербрант – за разлика от “дясното”, лявото символизира злотворния аспект на живота. По време на Страшния съд “прокълнатите ще застанат отляво; лявото е посоката на Ада; лявата страна е нощна и сатанинска, свързана с черната магия. Ляво е това, което върви наопаки. В християнските традиции дясната страна обозначава Бъдещето, а лявата – Миналото, над което човек няма власт. Накрая, дясната страна има добротворно въздействие, а лявата – пагубно”.
Заключените в образите смисли на двата символа – лявостранна свастика и звярът барс – вещаели: българският владетел бил фатално обречен.

ЗАГАДКАТА “КАЛОЯН” И ЕНЕРГИЯТА НА
СИМВОЛА

Бил ли е виновен Калоян? Виновен, ако върши зло в пълно съзнание, ум и трезвост! Не. Звероподобното състояние, в което с годините изпаднал, е вследствие злощастно събитие по време на битка. Трайното увреждане на мозъка отприщва демоните от подсъзнанието. Демоните на свобода дават воля и енергия на злодеянията. За разлика от Навуходоносор, чийто разум Бог възвръща, при Калоян нещата са необратими. Мимо разсъдъка, мимо сърцето. Българският владетел бил мъртъв. Приживе. Мъртъв в духовния смисъл. В потвърждение мисъл на Стендал: “Духовната смърт не е тъй забележима, както физическата”.
Тогава! Не е ли възможна трета версия за гибелта на царя? Защо да вярваме на гръцката легенда за чудото на Св. Димитър?! Нима не обслужва византийците! Fake news (фалшивите новини) не са изобретение на ХХI век. Легендата кардинално се разминава с историческите данни. Първо: куманският пълководец Манастър не бяга, а организира тържественото връщане на царските тленни останки в Търново. Нещо друго: гръцки историци говорят за друга смърт. Г. Акрополит и Т. Скутариот: царят умрял, „обхванат от болки в страната“ (стомаха). За монаха Теодосий Хилендарец смъртта иде „от невидима рана в сърцето“. Да припомним: внезапно, зарад болки в сърдечната област, цар Симеон и цар Самуил умират. При Калоян нещата са по-сложни. Вероятно става рядко срещана комбинация на сърдечен инфаркт с мозъчен инсулт. Същото става и с хан Крум. Несъмнено инсултът е очакван финал на ужасната травма в тила. А инфарктът? Сърцето не издържало напрежението. Смъртта настъпва в нощта на 7 срещу 8 октомври. Не призори, както „твърди“ гръцката fake-легенда. И второ: след смъртта на Калоян политиката на новия цар Борил не се променя. Войната срещу латинците продължава. Това доказва отсъствие на заговор срещу царя. Той здраво държал юздите на управлението. Но това, което обкръжението не посмяло да стори, дошло от тялото на царя, от нарушеното психо-физическо естество на природата.

Това че, заговор „няма пръст“ в царската смърт, не отменя безмълвното прорицание на двата злотворни символа: лявостранната свастика и мистериозния хищник от златния пръстен. Приживе те бележат владетеля, мистично прорицаващи гибелното свличане на Калояновата личност в умопомрачителната бездна.
Жан Приор: „Символът е ключ не само към свещените текстове, а и към мисловния свят“. Не само! Древнокитайският философ Конфуций отива по-далеч: „Знаците и символите управляват света, а не думите и не законите“.
Животът-смърт на цар Калоян го потвърждават. Но само неговият? Подобна е участта на главния противник на цар Калоян, император Бодуен I Фландърски. Прокоба личи от лъва, изобразен на родовия герб на Flanders. Животно с изплезен огнено-кървав пламък от пастта. Което, подобно барсът от Калояновия пръстен, гледа на Запад, към Страната на Смъртта. Прокобата се сбъдва: след пленяването в битката край Адрианопол, през 2006 г. смъртта склопява очите на кръстоносеца-тамплиер. В т.нар. Балдуинова кула, окован „с верига на врата и железа на краката“.

Гибелта на Калоян била предопределена. Свише. Единственото спасение за българския владетел от припадъците на лудост, от зачестяващите нетърпими болки в главата била смъртта. И тя дошла: и като възмездие, и като облекчение, и като спасение за страдающата душа. Отдъхнали си врагове и поданици. „Случило“ се в топъл октомврийски ден, 1207 г. Под могъщите крепостни стени на Солун – главният град на Македония. В нощта преди решаващата битка. Спиралата на съдбата, мистично разгънала се към Търново „в ползу роду“ Асеневци, се свива (връща) в Солун. Мистичен „факт“ намерил израз в насилствено-спасителната смърт на Калоян. Дали прободеният от Св. Димитър владетел, чиято кръв изтичала, подобно кръвта на безбройните жертви, не мълвял думите на Реина: „Тази необозрима равнина е цялата залята с бляскащи огньове, и несметни тълпи ослепяват моя взор. Нито една душа не ме познава… Аз губя способност да разбирам, да съобразявам, да се досещам, да схващам“.
Това не отменя ни най-малко мястото и ролята на цар Калоян в българската история. Един забравен голям български историк, Петър Ников, проникновено отбелязва: „Никой друг български господар не е водил такава изключително българска национална политика като цар Калоян. Той е най-националният български цар“. При него почти цяла Македония е в пределите на българското царство.

НИКОЛА СТОЯНОВ

Fake news (англ.) – лъжлива, фалшива новина

Коментар с Facebook

Свързани новини

Напиши коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *