* Ако зависеше от мен, наред с профилирането в 11 и 12 клас бих въвела и подпрофилиране, за да може всеки ученик да се развива в своята си област * За момента приоритет са ми матурите, с приготовленията за бала ще се справя бързо, все пак той е просто едно развлечение покрай ученето и напрежението около кандидатстването *
Габриела Лазарова е ученичка в 12 „е” клас на ЕГ „Акад. Л. Стоянов” – Благоевград. Тя е сред най-изявените възпитаници на училището, владее три чужди езика, участва в множество извънкласни дейности, конкурси, форуми…
Разговаряме с отличничката за постигнатите успехи, избрания път, вълненията около матурите и предстоящия бал… и не на последно място – какво би променила в образователната система, ако имаше тази възможност…
– Габи, първо поздравления и честито! Неотдавна спечели престижна награда. Разкажи малко повече за този успех!
– Благодаря. Наградата е от международен френски конкурс, който се провежда в Пантеона в Париж. Целта е да се напише есе на френски език по зададена научна тема и това е интересното. Тазгодишната тема бе свързана с четирите елемента – въздух, земя, огън и вода. За да отговаря на изискванията, есето /което на френски означава споделяне на опит/ трябва освен научните да съдържа и философски компоненти. Аз специално акцентирах на структурата на самите елементи, тоест разгледах въпроса през призмата на природните науки, а след това през мислите на един творец, когото нарекох Габриел /мъжкия род на моето име/, и той сподели своите чувства за тези четири елемента.
– А колко ученици се осмелиха да изразят своите научно-философски мисли на френски?
– От цял свят имаше към 4000 участници, от тях около 80 в 5 категории бяха избрани да присъстват на церемонията по награждаването в Пантеона. Специално моята категория бе франкофони, тоест за изучващи френски като чужд език. Имах честта да завърша на четвърто място, като единственото отрицателно нещо бе, че наградите и плакетите бяха от първо до трето място и всъщност станаха притежание на Камерун, Нигерия и САЩ.
– Като че ли в гласа ти долавям леко разочарование от класирането, но това е изключителен успех, а и да не забравяме, че Камерун и Нигерия са френскоговорящи държави.
– Да, така е. Дори когато изнасяха благодарствените си речи, призьорите говореха френски на много високо ниво, почти като на роден език.
Действително четвъртото място е успех и аз самата не очаквах. Когато научих, бях на тримесечен обмен в Швейцария и останах много изненадана. От там направих връзката Базел-Париж и отидох на церемонията по награждаването. Първият човек, с когото споделих новината, бе бабата в швейцарското семейство, където бях настанена. Направихме вълнуващ тридневен престой в Париж и беше много интересно.
– Добре де, но ти си в паралелка с първи чужд език немски и втори английски. Как се „запали” по френския?
– Запалих се по френския покрай фестивала „Франкофоли”. Още през 2018 г. присъствах на концерта на Метр Гимс /б.р. френски рапър/, а тази година бях в Пловдив. Самите песни и мелодичността ме грабнаха и всъщност, слушайки музиката, исках да знам значението, да разбера смисъла на тази хармония от думи. Така от втория срок на 8 клас успоредно с немския започнах да изучавам френски и в свободното си време вземах уроци един път седмично. В 10 клас бях на едномесечен обмен във Франция. За мен беше голям късмет, а и шанс, че момичето, при което бях настанена, говореше и френски, и немски. След това и тя беше тук. Отделно бях още няколко пъти във Франция. За практикуването на езиците много ми помогна и тримесечната визита в Швейцария. Там бях в немската част, но имах възможност да ходя и във френската.
– Интересно ми е имаш ли фаворит измежду трите чужди езика, които владееш?
– Колебая се и всъщност съм раздвоена между немския и френския. Мисля, че и двата са ми фаворити по различни причини. Немският е считан за един от трудните езици, а и да не забравяме, че много интелигентни хора говорят немски. Същото се отнася и за френския, и наистина човек може да изпитва чувство на задоволство и удовлетвореност, ако го усвои. Що се отнася до чисто езиковите компетентности, смело мога да кажа, че немският, поне засега, ми е на най-високо ниво.
– А как реши да участваш в самия конкурс, при положение че не става въпрос само за знания по чужд език, но и за подготовка в областта на природните науки?
– Информацията за регламента на самия конкурс получих благодарение на преподавателя по физика и астрономия г-жа Дамяна Грънчарова. Тя ме насърчи да участвам, помогна ми и стажантката по френски език, която по това време бе в ЕГ, както и госпожата по френски, и аз реших да опитам.
– Доколкото знам, това далеч не е първото, а поредното ти участие и успех.
– Може и така да се каже. С подкрепата на ръководството на Езиковата гимназия, с г-жа Грънчарова неведнъж сме участвали в различни форуми и фестивали. Така например една от последните ми изяви бе свързана с инициативата „Млад европеец” и наградата бе визита в Народното събрание. Друг много интересен конкурс е научният фестивал на БАН /Българската академия на науките/, където с г-жа Грънчарова представихме проект точно в областта на природните науки. Също така три години подред участвах в младежкия научен фестивал „Ало, Космос! Говори България!”.
– И задава на живо въпроси на астронавтите от Международната космическа станция?
– Да, това всъщност бе първият конкурс, на който се изявих, и то пак благодарение на г-жа Грънчарова. В първото издание попитах астронавтите как се отразява космическото пространство върху тяхното физическо състояние и какви са опасностите от загубата на връзката със Земята.
Следващата година имах възможност да разговарям с Анна Фишър, която е първата астронавтка майка, полетяла в космоса. А тази година задавах въпрос на ръководителя на мисията до Марс, космическия инженер Суати Мохан.
– А на френски или немски си говори с астронавтите?
– На английски. А иначе процедурата е следната – ученици изпращат своите въпроси, които се отсяват от комисия. Избират се 10 въпроса и техните автори имат възможност да ги зададат на астронавтите и да си комуникират с тях в реално време чрез жива връзка.
– Предстоят ли ти и други изяви и извънкласни дейности?
– През лятото кандидатствах за три миниконкурса, които са свързани със стихотворения. Имах подбор от стихотворения, които съм писала през времето, гледах да ги съчетая към зададените теми и ги изпратих. Очаквам отговор, като съм „отворена” и към нови предизвикателства, особено с международен характер.
– Какво те вдъхновява, как съчиняваш и пишеш стихотворенията си?
– Понякога ме вдъхновяват съвсем обикновени неща или просто една разходка. Когато темата те заинтригува, то думите си идат сами и се подреждат.
– Пък и имаш предимство, защото може да си превеждаш стихотворенията на четири езика.
– Така е, но засега се ограничавам само с писане на поезия на български и френски, на немски все още нямам. По препоръка на френската стажантка, с която създадохме и вестник на гимназията миналата година, участвах в състезание на френски език, което бе свързано със създаването на песен. Не спечелих, но важното е, че съм опитала.
– Габи, очевидно си многостранно развит млад човек с афинитет и към българския, и към чуждите езици, и към природните науки. В този ред на мисли има ли предмет в училище, който не харесваш и те затруднява?
– Ще прозвучи доста силно, ако кажа, че има предмет, който не харесвам, но мога да кажа, че математиката не ми е сред любимите. Старая се да получавам високи оценки и да съм отличник, но по математика ми се налага да полагам доста повече усилия, отколкото по другите предмети.
– А налагало ли ти се е да ходиш на частни уроци?
– Не, защото учителите ни полагат много усилия. Дори и по математика преподавателят ни се стреми да обяснява, да направи материала достъпен, в това число и за тези ученици, на които този предмет не им се отдава. Мисля, че частните уроци не са за преодоляване на трудности, а по-скоро за допълване на интереси. А иначе когато нещо не разбирам, питам съучениците ми, както и те мен. Много по-лесно е да разбереш нещо от човек, който е на твоята възраст.
– Ако имаш възможност, какво би променила в образователната система?
– Може би профилирането в 11 и 12 клас. То не е лошо, напротив, много е хубаво. Според мен обаче освен профилирането трябва да има и един вид подпрофилиране, което да е съобразено с интересите на съответния ученик, така че той да се развива в избраната от него област. Не казвам и не мога категорично да заявя, че има излишен, ненужен материал, но аз например не разбирам защо по математика трябва да се набляга на толкова сложни задачи и формули, а и болшинството от учениците смятат, че част от изучаваното няма практическо приложение.
– С владеенето на три чужди езика и без нито една петица в дипломата, както вървиш досега, а и аз искрено ти пожелавам така да завършиш, със сигурност ще имаш много възможности за продължаване на образованието. В България ли ще останеш?
– Интересен въпрос. Все още се двоумя. Имам насоченост към чужбина и по-конкретно към Германия, но няма да се откажа от родината си и ще положа усилия да бъда приета на двете места. Ориентирала съм се към медицината, но дали ще бъде „чиста” медицина, или специалността от научна гледна точка, това предстои да разбера на по-късен етап.
– Не мога да не те попитам – за бала или за предстоящите матури се вълнуващ повече, подготвяш ли се?
– О, за матурите се подготвям активно, като за втори ДЗИ по предмет по избор съм избрала немския език. Като цяло смятам, че балът е просто едно развлечение покрай ученето в 11 и 12 клас и напрежението около кандидатстването. Разбира се, и този момент около завършването на средното образование има място в живота на младите хора, но все още не съм започнала приготовленията, а и мисля, че що са касае до избора на тоалет, обувки… ще се справя за кратко време. За момента приоритет са ми уроците.
– За да придобият хората по-голяма представа за теб, ще споделиш ли какво обичаш да правиш в свободното си време. Например играеш ли си на компютърни игри, „цъкаш” ли в Тик-Ток?
– Аз не съм от учениците геймъри. Обичам много да спортувам – тичам, ходя на фитнес, разхождам се почти всеки ден и така се разтоварвам. 10 години се занимавах и с характерни и модерни танци. Изнасяли сме много интересни концерти на международно ниво и оттам мислят, че идват социалните ми компетентности и умението да общувам повече с хора на различни нива.
Харесва ми и да чета книги – литература, различна от научната. Не ми остава много време, тъй като съм натоварена, но когато изучаваме например конкретни произведения от немската литература, винаги ми е интересно да се запозная и със световната класика и международните аспекти.
– Коя книга прочете последно?
– „Войната на семейство Роуз”. Доста ме впечатли, още повече че съм попадала в различни ситуации, в които тази война е коментирана.
– И на финала – какво би препоръчала и казала на младите хора и най-вече такива на твоята възраст, които все още се лутат и не са ориентирани в живота?
– Бих им казала да се включват в различни семинари, да участват в клубове, за да могат да намерят своето място, бъдещата си професия и да се ориентират, тъй като в 11 и 12 клас е съвсем нормално да имаме насоченост към кариерното си развитие.
– Как се виждаш след 10 години?
– Ще е много смело да кажа като учен, но може би като лекар, който се занимава повече с научна теория. Разбира се, и с практика, пътувания и участия в конгреси, форуми…
– Лекар в България или чужбина?
– Засега не мога да кажа, но мисля, че след придобиването на висше образование в избраната от мен област ще мога да дам по-категоричен отговор.
– Габи, пожелавам да продължиш да следваш избрания от теб път и да сбъднеш мечтите си!
СТАНИСЛАВА ДАЛЕВА
Интервюираното момиче ми изглежда доста прехвалено. Смятам, че ако се прави статия просто ей така свързана с училище, е по-добре да бъдат включени всички ученици, а не само избрани и определяни за по-добри от другите.