Абитуриентки от Математическата, смъкнали по 15 кг, за да бъдат харесвани, учат другите как да отслабват здравословно, а не да отключват анемия

Малките най-често питат дали домашните пържени картофи са по-малко вредни от тези в заведенията, кутии с домашна храна в училище носят в І и в ХІІ клас

Може да се отслабва здравословно, това се нахъсали да покажат на връстници и по-малките ученици приятелките от ХІІ „е“ в Математическата гимназия в Благоевград Велислава Гагова, Виктория Янкова и Полина Фотева. Вили и Вики имат личен опит в „топене“ на 15 и отгоре килограми, а Поли се превърнала в техен гид със знанията си за здравословно хранене.

– Момичета, какво ви провокира да се захванете с темата за отслабването и храната?

Велислава: – Това, че преди няколко години аз и Вики бяхме доста пълнички и не изглеждахме изобщо по начина, по който изглеждаме в момента. Аз бях с 15 кг отгоре, а Вики с 20 кг. И двете бяхме над 80 кг в осми клас, като ни приеха в МГ, и влизането ни в гимназията всъщност провокира желанието ни да направим нещо, за да подобрим фигурите си.

– Тогава ли се запознахте?

– Да, попаднахме в един клас. Моят начин „да реша проблема“ бе като направя един огромен дефицит в храната, като да ям много малко. Мислех си, че това е правилният начин да се отърва от килограмите, и не смятах, че е нужно да правя друго, като да спортувам например. Отслабнах с 15 кг, скоро обаче разбрах, че така свалените килограми много бързо се връщат.

– За колко време успя да свалиш 15 кг?

– Не помня, може би година. В края на 9 клас вече бях с нормално тегло, но скоро след това старите ми килограми тръгнаха отново да се връщат. Разбрах, че трябва да направя нещо друго, не да гладувам, защото дефицитът на храна започна да дава отражения и на здравето ми.

– Какви?

– Отключих анемия и трябваше да приемам храна, която да я лекува. Чак тогава реших, че трябва да променя хранителния си режим, и тръгнах да се ровя в интернет. Така се запалих по здравословното хранене и разбрах, че аз и повечето млади хора с моя проблем допускаме огромна грешка, като гладуваме.

– Родителите ти не реагираха ли на гладната ти диета?

– Майка ми не я одобряваше изобщо, но явно съм проявила инат.

– Вики, а ти как смъкна 20 кг?

Виктория: – Аз се хранех изключително много, изяждах големи количества храна, основно бял хляб и пържено. Това, разбира се, доведе до затлъстяване и в 7 клас бях около 80 кг! Както и повечето деца на моята възраст, не се движех много и не приемах спорта за нещо хубаво. В часовете по физическо ни беше скучно и стояхме повече на телефоните си, вместо да играем.

– Родителите все пак имат сериозна отговорност за храната на децата си…

– Така е, но често с готовите храни е по-лесно. Готвенето всеки ден отнема повече време, а и когато човек търси оправдание, винаги го намира.

– Опитвали ли са се у дома да ви ограничават в количествата поне?

Вики: – Аз самата съм се опитвала да се включа в диети, които намерих в интернет, но организмът ми не издържаше, успявах за ден-два и после отново се нахвърлях на храната. Мама много ме насърчаваше да спортувам, но аз съм малко мързелива и трудно ми се получаваше. При прехода от едно училище в друго обаче виждаш как всички изглеждат по-добре от теб и това ме насърчи да комбинирам спорта с хрането, като намалих количеството на храната, която изяждах, смених белия хляб с пълнозърнест, намалих пърженото и тестеното…

– А сладкото?

– Него не можах да откажа, но гледах да е повече домашно приготвено. Вместо да си купувам например вафли от магазина, започнах за ям домашни кексчета, което е по-добре от консервантите и захарите в производствените продукти. За месец свалих около 10 кг.

– Само за един месец?!

– Да, но комбинирах със спорт всеки ден. Намерих упражнения в интернет, интензивни, които ми отнемаха само по 20 минути. Явно когато организмът се постави в стресова ситуация (както казах, преди това не се движех), реагира. Заради рязкото смъкване на тегло обаче сега имам известни проблеми с кожата, което показва, че не е добре да се прави шоково отслабване, а трябва да се намери балансиран начин и здравословно хранене. Често здравословни проблеми, свързани с храненето, се появяват точно на нашата възраст, защото искаме да бъдем харесвани. Всеки тийнейджър го иска и когато по някакъв начин е отритнат от тълпата, се старае да направи всичко, за да стане като тях, без да мисли за последствията, които може да има върху здравето му.

– Обиждани ли сте били заради килограмите?

– Да, но това ни даде волята да правим нещо, за да променим нещата.

– Как успя да задържиш новите килограми и да свалиш още 10?

– Стана постепенно, организмът свикна и теглото ми продължи да намалява, но много по-бавно. Храната беше много важна, както казах – без консерванти, а пърженото в менюто ми стана изключително рядко. Човек може да си позволи недотам здравословни неща няколко пъти в месеца, но не и е всеки ден пици, дюнери, банички…

– Значи личният ви проблем с килограмите е провокацията да поискате да покажете и на другите, че има начин човек отслабне и да не дебелее, като си похапва добре, така ли?

Вили: – Да. През януари учителката ни по свят и личност Даниела Стоилкова ни агитира да участваме с него в конкурс, организиран от общината, РЗИ и РУО. Бяхме доста ангажирани заради предстоящите матури и подготовката ни за кандидатстудентските изпити, състезания, олимпиади, но толкова се запалихме да покажем на другите опита си, че решихме да го направим.

– А как реагираха съучениците ви?

Полина: – Когато им казахме, че ще правим събитие, на което ще има безплатна дегустация, реакцията беше: „Уау! Супер!“, но като добавихме, че ще е здравословна, стана: „ Ееее!“. Тогава решихме, че задължително трябва да покажем на хората, че здравословното не е безвкусно и е напълно погрешно здравословната храна да е изключение, а вредната да е рутина. Т.е. това, което обичайно ядем всеки ден, като шоколад например, трябва да е изключение. Аз самата съм много ентусиазирана на тема домашно приготвена здравословна храна и с мама често готвим по такива рецепти.

– Затова ли направихте и сайт с рецепти? Коя бихте препоръчали?

– Всичките са изпробвани. Още преди да направим сайта децата от Второ училище ни питаха кога ще го пуснем. Сигурна съм, че когато детенцето каже: „Мамо, може ли да ми направиш салата от спанак и киноа?“, тя няма как да му откаже.

– А защо непременно с модерните напоследък, но и по-скъпи продукти като киноа, чия, авокадо?

– Като се използват интересни продукти, здравословното хранене става по-готино. Чувстваш се модерен и ти е интересно да пробваш нови рецепти. Иначе мама прави много хубава супа с жито и зеленчуци, а бобът е много полезен. 

Вики: – Аз бих препоръчала палачинките с лимец. Всяко дете обича палачинки, а ако се добави в тестото малко канела, стават отлични за коледната трапеза.

– Не стават ли доста тежки с брашно от лимец?

Вили: – Именно, вместо да изядем три, ще изядем една и ще сме наситени.

– Имате програма, в която сте записали, че се целите в „най-неподдаващите се на правилен режим“, постигнахте ли го?

Вики: – По време на презентацията с дегустация в нашето училище направихме томбола, подаръците от която, естествено, бяха здравословни продукти. Сред печелившите се оказа съученичката ни Ралица, която се храни адски нездравословно и изненадата й бе огромна. Призна, че обича да готви и ще се постарае да направи нещо здравословно, като обеща да ни изпрати снимки. А това си е сериозно постижение.

– Много ли са връстниците ви, които се хранят нездравословно?

Поли: – Много голяма част от учениците изобщо се хранят нездравословно, тъй като до всяко училище има лавка, баничарница или дюнерджийница и е най-лесно. Много хора ги е срам да си носят от вкъщи храна в училище, включително и брат ми.

– Защо?

– Заради бедната хранителна култура на хората и главно заради предразсъдъците им. При по-малките самата мисъл да бъдеш различен е неприемлива и ако не си като всички, не си готин. Това е логиката, заради която децата от малките класове отказват да си взимат храна от вкъщи. От вкъщи кутии с храна си носят само най-малките и най-големите в училище.

– При срещите си с тях ли го разбрахте?

Вили: – Да. Влизахме в часове при по-малки ученици от 4, 5 и 6  клас с презентация за здравословно хранене, която специално направихме с техни любими анимационни герои, и наистина им беше интересно. Видяхме какво е да бъдеш учител и че това хич не е лесна работа, но пък децата бяха доста ентусиазирани и задаваха много въпроси. Даже след часа идваха да ни разпитват.

– Какво най-често питаха?

– Дали пържените картофи, които си правим вкъщи, са по-полезни от пържените картофи, които ядем навън (смеят се всички). Отговаряхме им положително, защото у дома поне знаем мазнината колко дълго е използвана. А и вече има тигани, в които може да се готви с много малко мазнина, което е допълнителен плюс. Картофът обикновено се изключва от диетичните храни, казват, че от нишестето в него се дебелее, което не е така, дебелее се от мазнината, която поема при пържене.

Поли: – Впечатли ме, че във Второ училище повечето деца си носеха храна от вкъщи и спортуваха.

Учителката Даниела Стоилкова: – Интересното е, че в 12 клас учениците масово, дори момчетата, си носят кутии с храна от вкъщи. Това се случва най-често, когато се запалят по спорт, тогава се променя и мисленето на младите хора. Радостното е, че виждам в кутиите основно здравословна храна.

Вили: – Затова решихме да агитираме учениците от малките класове, защото тогава е времето, в което се изграждат хранителни навици, и можем да им повлияем те да са по-добри.

– А ролята на родителите?

– Безспорно е голяма, но искахме да насочим вниманието на малките и към купуваните от тях пакетирани храни.

Вики: – Трудно е да се достигне до родители с бедна хранителна култура или до хора, които все нямат време. Чрез децата искаме да покажем, че здравословните рецепти не отнемат много време, има много рецепти от типа „бързо, лесно, вкусно“, но и здравословно. Надявам се да променим отношението на децата и родителите към храната.

– А вие самите готвите ли вкъщи?

Поли: – У нас се готви седем дни в седмицата, но има семейства, в които не е така.

Вили: – У дома готвенето е сплотяване. Учим се как да го правим, имам по-малка сестра, която се опитвам да отказвам от крокитата. Всъщност здравословното е балансирано хранене. Затова не се опитвахме да накараме децата изцяло да прекъснат да пият газирано или да ядат пици. Знаем, че това няма как да стане, но могат да го ограничат до 1-2 пъти седмично. На тяхната възраст е много важно да приемат всички основни хранителни вещества, а не да се ограничават, както аз го направих, и да си създават здравословни проблеми. Хубавото е, че връстниците ни, поне в нашето училище е така, преди абитуриентския бал вече вместо да се впускат в драстични диети, залагат на повече спорт, за да коригират и поддържат теглото си.

Вики: – При мен е по-трудно да променя навиците в храненето във фамилията ни. Баба и вуйчо са от друго поколение, свикнали са да се хранят по един начин и като им предложиш хумус например, който е изключително вкусен и полезен, ме гледат странно, защото е различно. По-възрастните не търсят промяната, която е необходима пък за младото поколение, и оттам може за се получи конфликт.

– Какво например готви редовно баба ти, което не е здравословно?

– Мекици с пудра захар е първото, за което се сещам. То е вкусно, но да е веднъж в месеца. Доволна съм, че успях да я накарам поне да не редува всеки ден пържени филийки с мекици.

– Как успяваш да я променяш?

– Като й показвам, че е полезно и за нея. Купихме например елда, която е добре за диабета й. В началото трябваше аз да й я сготвя, за да опита, мръщеше се, но видя, че наистина се чувства по-добре, и сега сама си я прави. Е, не всеки ден, но пак е нещо. Повечето деца като идат на село при баба, са подложени на преследване през час: „Хайде, хапни си”. А във възрастта, когато хормоните почват да „говорят“, не се осъзнаваш и е хубаво да има контрол върху това колко и какво ядеш.

– Трите завършвате паралелка с профил биология и химия в ПМГ, ще продължите ли образованието си в тези области?

Вики: – Аз съм се насочила към „Анимация“ и кандидатствам в Англия, защото смятам, че визуалните ефекти за киноиндустрията и анимацията са по-добре развити като обучение в чужбина. Имам одобрение и вярвам, че ще постигна успех в тази област, като се надявам и след Брекзит да остане възможността (поне за мен) да мога да изтегля заем за обучението си. Освен това смятам, че това е начинът да се научиш сам да живееш, да се справяш с всичко и да си самостоятелен.

Вили: – Аз ще кандидатствам „Психология“ в Софийския университет. Дойдох в ПМГ с желанието да стана фармацевт, но то остана някъде в 10 клас. Запалих се от учебния предмет „Психология и логика“, тръгнах по олимпиади по философия и разбрах, че съм по-добра в това да говоря с хора и да работя нещо, свързано с това, отколкото в някоя аптека. Реших, че това ми е по-на сърце.

Вени: – Аз си държа химията и биологията, ще ги изучавам, надявам се, цял живот. Сега се готвя за олимпиадите, а съм се насочила към биохимия, биотехнологии – нещо, което ми е по-интересно от медицината, защото мисля, че учените ще излекуват хората, не лекарите.

Разговаря ДИМИТРИНА АСЕНОВА

Коментар с Facebook

loading...

Свързани новини

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *