Автоинструктор от Дупница, обучавал Юл. Вергов и Вл. Карамазов: Концепцията ни е объркана, колегите просто трябва да учат курсистите да карат, а не как да си вземат изпита

Владимир Сиврийски е на 50 години. Целият му живот е минал на колела. Започва да кара още като дете,  продължава да се учи на шофьорския занаят в Механотехникума, завършва Полувисшето училище за автоинструктори в Ямбол. 11 години е карал ТИР, има собствена школа за шофьорски курсове в родния си град Дупница. В момента прави учебен център и в благоевградското село Рилци, където има къща. Топпилот по автомобилизъм, състезавал се е в национални и международни ралита, бил е републикански шампион. Негови курсисти са били известни актьори, каскадьори, пилоти, механици – като Юлиян Вергов, Владимир Карамазов, Любо Нейков, Калин Керин, Ивайло Бомбата, Пламен Кралев, Петър Ценков, участвал в ралито Париж-Дакар, и много други.

– Г-н Сиврийски, като дългогодишен инструктор как ще коментирате предложенията за повече шофиране на автомагистрали, високоскоростни пътища и места с интензивен трафик, въвеждането на нощно кормуване?

– Повишаването на часовете за практическо обучение е правилно. Но не виждам как ще се приложи шофиране на автомагистрала, като в Гоце Делчев например такава няма. Скоростни пътища почти не съществуват. Нощното кормуване е неосъществимо, тъй като няма как да се организира. Пречките са от битов и професионален характер. Хората се прибират по различно време от работа и не можеш да ги задължиш нощно време да идват. През лятото се стъмва към 22 часа и кога ще кормуваме – до 4 часа сутринта.

– Одобрявате ли завишаването на практическите часове в шофьорските курсове за сметка на теорията?

– Според мен теорията може спокойно да отпадне като задължителна форма на обучение, а да стане консултативна. Сега материали могат да се намерят отвсякъде, и то на електронни носители. Щом човек може да получи дистанционно висше образование, защо да не може да се обучи на знаците и правилата за движение по пътищата дистанционно? Управлението на автомобила е практическо занимание, а не теоретично.

– Сегашните 31 часа достатъчни ли са за придобиване на минимални шофьорски умения?

– Недостатъчни са за онези, които никога не са карали кола. Но има и такива, които са с опит: дали са били обучавани от родители – могат да потеглят, да спират, или са били състезатели по автомобилен спорт, картинги… Универсална формула едва ли ще се намери.

– Вие колко време се учихте да карате навремето?

– Е, тогава имахме по 50-60 часа, но това беше държавна политика. Аз три години съм учил за професионален шофьор в Механотехникума. Любителските курсове бяха по 3 месеца, но тогава имаше 30 инструктори, сега има 300, като някои от преподавателите са 30-годишни.

– Как Ви се вижда идеята за въвеждане на тренажори при обучението?

– И за какво? Ако искат да почерпят опит, могат да се обърнат към Национална спортна академия, която обучава бъдещи състезатели пилоти и имат много отдавна тренажори. Те са за отличниците,  които се състезават на пистата. За мен това е безсмислено, не е нужно държавата да прави такива разхищения за любителите шофьори. Това е само да се вдига рейтингът на обучението, нищо повече.

– Как протича едно обучение при Вас, на какво наблягате?

– При сегашните 31 часа, до 13 часа е извънградското каране, като моите курсисти карат на магистрала със 120 км до 140 км. Междуградското е смесено, като маршрутите си ги избирам аз. Изкачване, спускане, обратни наклони, а не само на равно – от Благоевград до Дупница и обратно. За Дупница ще минем през Смочево, до Рилския манастир и т.н. Трябва да има и по-трудни терени.

– Направи ми впечатление едно изявление на Ивайло Караньотов, че не скоростта, а уменията са важни?

– Неговата теза беше, че тези, които карат, са подготвени и карат бързо, за тях скоростта на е проблем. Те не са опасни. Проблем е, ако с висока скорост карат неподготвените. Ако всеки кара колкото може, няма да има проблем. Но обикновено ситуацията се подценява и се стига до пътни инциденти. Аз не съм изключение, и на мен ми се случват такива неща. Не може да си минал няколко хиляди километра, да си направил 3-4 опасни изпреварвания и да си мислиш, че все ще е така. 

– Какво мислите за другото авангардно предложение да се въведат мобилни приложения при обучението на курсистите, в които да се проследява онлайн учебният процес?

– Да се следи. Нас ни следят цял живот. От 9 септември досега все сме следени, само политическите цветове се сменят. Това е пазарна услуга – ако на клиентите не им харесва, ще се преместят при друг инструктор. Ако някой иска да се снима, аз имам камера и ще я сложа. Ако родителят иска да се записва обучението на детето му, подписва една декларация – и готово. Давам му флашката и да гледа. Но това повече ми прилича като на въвеждане на определен касов апарат, да спечели поръчката определена фирма. Освен това е много некоректно, тъй като някой конкурент може да се възползва от твоя стил на обучение.

– Колко са инструкторите в Благоевградска област?

– Има 70 школи, а инструкторите са поне два пъти повече.

– Каква е тяхната подготовка като преподаватели, как се става автоинструктор в днешно време?

– В България всеки може да стане инструктор. Учиш 4 години висше, карал си няколко часа и ставаш инструктор след два семестъра в някой филиал на институтите в Ямбол или Сливен. От учител по трудово ставаш инструктор. Аз съм завършил училището за автоинструктори в Ямбол. От 1200 души кандидати тогава приемаха 25. Има такива парадокси. Деца, които са спортували автомобилен спорт от 13-годишни, на 18 години трябва за минат през курсове за шофьори при някой 22-годишен инструктор, който вчера е завършил. Сега искат да сложат и възрастови ограничения за инструкторите. Моят баща е на 79 години и още е инструктор, а курсистите са доволни от него. Сега ако му кажа, пали камиона и заминава за Италия. Не може да пенсионираш един здрав и прав човек.

– Какъв е шофьорският Ви стаж?

– Имам 32 години зад волана, след като взех шофьорска книжка. Но преди това съм карал доста без книжка. От дете карам, баща ми ме сложи в скута си, когато бях 4-5-годишен и започна да ме учи. Ами така се става шофьор. Децата много по-лесно възприемат.

– Има ли интерес към шофьорските курсове за тираджии?

– Интересът е много голям, но и много бързо се отказват. Защото тази работа не е много лесна. Специалността е важна, квалификацията.

– Вие освен че сте автоинструктор, сте и автопилот и участвате в рали състезания. Какви са Вашите успехи в тази област?

– Не са много, не са и малко. Имам и победи, имам и загуби. Ставал съм републикански шампион на България, вицешампион. Имам доста индивидуални победи, но това си е за мен, което ми помага в работата.

– Имал ли сте екстремни ситуации?

– Ехе, постоянно имам. Даже и наскоро имах такава. Имам удари в състезания, извън състезания. Имам обръщания, даже на шоуто на шампионите съм се обръщал „мексиканската“ – през преден капак. Никой не е застрахован. Най-лошото е да видиш, че е умряло едно цяло семейство заради една елементарна маневра.

– Какви са причините за многото катастрофи и „войната по пътищата“ в България?

– Комплексни са. Няма как да сме изненадани от пътната инфраструктура, знаем си, че пътищата са с дупки, че не са сигнализирани, че е объркана маркировката. Ясно е, че каквото и да стане, виновни от институциите няма. Виновен е винаги шофьорът, това също е ясно. Както е ясно, че ако се вдигнат цените на курсовете за шофьори, качеството ще си остане същото, ако не и по-лошо. В България като че ли манталитетът ни е такъв, мислим се за безсмъртни, че на нас няма да ни се случи лошото. Може би защото сме далече от световните проблеми, тук няма терористични актове, имаме някаква фалшива сигурност, чувство за безнаказаност и… даваш газ. Това е типично за Балканите – същото е в Сърбия, Румъния, Албания – същата касапница. Пийнат по едно и стават панагюрски въстаници.

– Законът за движение по пътищата е един от най-променяните, повишават се глобите, което май не стряска водачите?

– Глобите са ясни. Според мен цялата концепция е сбъркана. Нищо не се прави, за да се повиши квалификацията на преподавателите, обучението, инфраструктурата. Има един низ от неграмотници – от най-ниското до най-високото ниво.

– Колите втора употреба, които масово карат българите, не са ли опасни?

– Колата или е изправна, или не е. Щом има спирачки, светлини, е кола.

– Очаквате ли отлив, ако се вдигнат цените на шофьорските курсове?

– Не. Всеки иска да си вземе книжка. Важното е да получиш това, за което си платил. Това, което се говори, че някои ще въвеждат обучение на полигони, също не е масово приложимо. Айде, ние в Благоевград ще се справим, но останалите? Обучението може да се направи по съвсем различен начин. Явяваш се на теория и след това имаш една година, през която си изкарваш часовете, провежда се вътрешният практически изпит – ако си изкарал, ти се издава едно удостоверение пред КАТ и се изважда временна книжка. На младия шофьор се дава право да кара, но само с придружител в рамките на 9 месеца. След това се явява на изпит пред ДАИ, плаща си таксата и отива да си извади истинската шофьорска книжка. Така държавата печели веднъж от временните книжки и втори път от редовните. 

– Този вариант с придружителя не е ли трудно приложим?

– В Америка е така. На 14 г. може да кара с кръвен родител. На 16 г. се явява на изпит, дават му книжка и вече може да шофира сам.

Вариантът с временната книжка е по-добър. Когато шофираш всеки ден и откараш донякъде баща си или майка си, трупаш опит. И тогава, като си с родителите си или с правоспособен водач, ще има и дневно, и нощно шофиране, и на магистрала, и т.н. Вместо да ги натискаме да вземат часове и да им даваме книжки, през тези 9 месеца с временната книжка, когато прецени, че е подготвен, отива на изпит и е готов. Тази идея се споделя от много автоинструктори, но никой не ни пита. Кой се е научил да кара на полигона? За да управляваш автомобил, са нужни 10%  знания и 90% умения. Шофьор се става с управление.

Затова моят съвет към инструкторите е: Учете ги карат, а не как да изкарат изпита! 

БЕТИНА АПОСТОЛОВА

Коментар с Facebook

loading...

Свързани новини

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *